Забавни истории за бременни и раждания
Не е толкоз елементарно и просто да отгледаш нов човек. Отчаяните моменти за дамите обаче крият доста занимателни моменти. Вижте няколко истории, в които ще се познае всяка майка:
Казвам на мъжа си: „ Прочетох в интернет, че в случай че допреш ухо до корема, можеш да чуеш по какъв начин бие сърчицето на бебето “. Мъжът ми ме погледна с паника и проникновено сподели: „ Моля те, обещай ми, че няма да го правиш! “
***
Когато бях бременна, бях доста разсеяна. Прибирам се от следващото визити при доктора, а в ръцете си държа листове (разни направления). Качвам се в маршрутката (коремът ми бе към този момент голям) и вместо да дам пари за билет, дадох на водача тези посоки. Той сподели: „ Да, имам вяра Ви, че сте бременна, направете място на девойката “.
***
С мъжа ми сме ветеринарни лекари. Раждането ми бе мъчно: 12 часа битка, цезарово, реанимация… Когато пристигнах на себе си след упойката видях ухилен брачна половинка ми. Попитах го: „ Детето живо ли е? Здраво? А захапката му естествена ли е? “ „ Да – отвърна мъжът ми – и опашка към този момент му присадихме “.
***
Родих щерка си, а лекарят се върти към мен, и двамата сме уморени… 12 през нощта е, а аз имах тежко раждане. Докторът се подготви да си върви и аз го попитах: „ Докторе, а по кое време можем да дойдем за второ? “ Докторът изтощено си погледна часовника и сподели: „ Смяната ми е във вторник “.
***
Една другарка отишла при лекаря за обзор, УЗД.
Лекарят:
– В кой месец сте?
Приятелката:
– При мен е април, а при Вас?
***
Мъжът ми ме докара в родилното за по-удобно през уикенда, с цел да избегнем суетенето и тапите. Контракциите започнаха в неделя вечер, а на сутринта мъжът ми сънен сподели: „ Ако се роди през днешния ден, ще бъде Мишо, в случай че ли не – ще бъде Артур Пирожков “.
***
На първия ми ултразвук ми споделиха: „ Бебето е едно, сърцето бие обикновено “. На втория ултразвук (след две седмици): „ Ще имаш близнаци, мамче! “ На третия обзор: „ Три напълно естествени плода, развиват се пропорционално… “ На четвъртия фамилията ми не ме пусна… за всеки случай.
***
Вкараха ме в родилното поделение, настаниха ме в обособена стая. И в близост тишина. Сякаш съм сама. Питам: „ А за какво не крещят? “ Погледнаха ме необичайно и ми споделиха: „ При нас раждат културно “.
***
От отворената стая се чува изстрадал момичешки глас: „ Ох, по какъв начин боли! Не желая да раждам! “, а в отговор се чува спокойният глас на лекаря: „ Разбира се! Сега ще родим небрежно и повече няма “.
***
