Ще се измъкнат ли медиите от октопода на парите и властта...
Не е загадка, че доста медии у нас са оплетени в смъртоносната хватка на бизнеса и властта. Журналистите в тях са мачкани, унижавани и обиждани в името на финансовото оцеляване на издания, уеб сайтове и малките екрани. Често и съдени... От властта, от мощните и богатите на деня, даже от жители на Темида.
Още преди година се заприказва за ново законодателство, което Европейският парламент готви в отбрана на публицистите от политическа или икономическа интервенция. И той към този момент е реалност. Преди броени дни с 464 гласа „ за “, 92 гласа „ срещу “ и 65 гласа „ въздържал се “ евродепутатите дадоха " зелена светлина " правилник, озаглавен Европейски акт за независимост на медиите. Той ще се ползва в националното законодателство непосредствено, без тълкования...
За първи път Европейски Съюз приема закон, с който публицистите ще бъдат предпазени от напън, закани и подслушване. Държавите - членки ще бъдат длъжни да осветят собствеността на медиите и да създадат обществено финансирането, което би трябвало да дават на публицистите.
Смисълът на новия закон е да се разхлаби хватката на бизнеса и властта върху свободните медии и да се основат условия за самостоятелна публицистика.
Забрани
На управляващите ще бъде неразрешено да притискат публицисти и редактори да разкриват източниците си, в това число посредством задържане, наказания, претърсвания на офиси или посредством инсталиране на програмен продукт за наблюдаване на техните електронни устройства.
В новия документ са създадени съществени защитни ограничения по отношение на потреблението на шпионски програмен продукт. То ще бъде допустимо единствено за обособени случаи и след позволение от правосъден орган, който проверява тежки закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат осведомени по отношение на наблюдаване и ще могат да го оспорват.
Независимост
С цел да се предотврати потреблението на публични медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните препоръки следва да бъдат избирани посредством транспарантни и недискриминационни процедури за задоволително дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди приключването на контракта им, в случай че към този момент не дават отговор на професионалните критерии.
Обществените медии ще би трябвало да бъдат финансирани посредством транспарантни и справедливи процедури, а финансирането следва да бъде стабилно и предвидимо.
Прозрачност
Обществеността ще има право да знае кой управлява медиите и какви ползи могат да въздействат на отразяването на събитията. Всички медии за вести и настоящи излъчвания, без значение от техния размер, ще би трябвало да разгласяват информация за своите притежатели в национална база данни, в това число в случай че те са директно или индиректно благосъстоятелност на страната.
Справедливост
Медиите ще би трябвало да афишират и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова поддръжка, в това число от страни отвън Европейски Съюз.
Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще би трябвало да се разпределят посредством обществени, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разноските за държавна реклама ще бъде публично притежание, в това число общата годишна сума и сумата за всеки обект.
С новия закон се основава европейски
медиен ръб,
който ще се състои от представители на националните регулатори и ще има консултативна роля по използване на регламента. Опасенията, че той ще има пълномощия да упражнява цензура са неоснователни.
Медийният акт ще влезе в действие последователно в границите на идващите 15 месеца.
Ще стане ли по-свободна публицистиката след приемането на Акта за отбрана на публицистите? Медиен закон, и най-хубавият, самичък по себе си не може да направи публицистиката качествена, освободена от политическо и бизнес въздействие. Но закон, който пази журналиста, е инструмент, който може да се употребява от тези, които желаят да се борят за опцията да бъдат точно публицисти, а не пропагандисти.
Дали това ще сработи - ще покаже времето...
Ясни правила за онлайн платформите
Евродепутатите включиха и механизъм за попречване на случайното ограничение или заличаване на без значение медийно наличие от огромни онлайн платформи като Фейсбук, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще би трябвало да разграничават самостоятелните медии от източници, които не са самостоятелни.
Досега тези обществени мрежи, основани отвън Европа, най-често Съединени американски щати и Китай, имаха свободата да смъкват по лично предпочитание, по свое убеждение медийни изявления. От в този момент нататък ще има ясни правила и опция за медиите да пазят изявленията си и да подават сигнал при тенденциозни решения от страна на огромните платформи.
Медийният акт ще си взаимодейства и с Акта за цифрови услуги, както и с новото законодателство, което се отнася до изкуствения разсъдък. Този акт е опасност единствено против тези, които желаят да трансфорат медиите в пропагандни принадлежности.
Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата има намерение да изтрие или ограничи наличието им, и ще разполагат с 24 часа, с цел да отговорят. Само след отговора или при липса на подобен, платформата може да изтрие или ограничи наличието, в случай че не дава отговор на нейните условия.
Медиите ще имат опция да отнесат случая до орган за извънсъдебно споразумяване на разногласия и да изискат мнение от Европейския съвет за медийни услуги - нов съвет на Европейски Съюз на националните регулатори, който ще бъде основан от Европейския законодателен акт за свободата на медиите.
Как е у нас?
Етичният кодекс на българските медии изисква от публицистите да не разкриват поверителните си източници на информация. Целта е да се дадат гаранции на тези, които разкриват нередности пред медиите, че няма да пострадат поради позицията си в полза на обществото. Журналистите имат директен интерес да запазят тайната, защото в противоположен случай в бъдеще никой няма да се съгласи да разкрие злоупотреби.
Българските закони обаче не подсигуряват правото на публицистите да не разкриват своите източници. За това се приказва само в Закона за радиото и малкия екран. Той обаче не се отнася до печатните издания и онлайн медиите, както и до прокурорски инспекции и досъдебното произвеждане.
Освен това в наказателния и гражданския процесуални кодекси, които съдържат разпореждания за разпит на очевидци, не плануват привилегия на публицистите за отвод да разкрият източниците на информация.
По този мотив Европейски съд по правата на човека е приел гаранции за свободата на изложение. Искането за откриване на журналистическите източници би трябвало да бъде утвърдено от съд или различен самостоятелен и неутрален орган. Исканията могат да бъдат признати единствено в краен случай, когато всички допустими различни условия, които не изискват принуждаване, не са довели до резултат и когато законовият интерес от разкриването ясно надвишава публичния интерес от неразкриването.
Българските закони обаче не плануват одобрените от Европейски съд по правата на човека условия. Засега жителите, които дават на медиите информация от публичен интерес под изискване за анонимност, могат единствено да се надяват, че публицистите няма да ги разкрият, даже и в случай че бъдат осъдени за това.
Още преди година се заприказва за ново законодателство, което Европейският парламент готви в отбрана на публицистите от политическа или икономическа интервенция. И той към този момент е реалност. Преди броени дни с 464 гласа „ за “, 92 гласа „ срещу “ и 65 гласа „ въздържал се “ евродепутатите дадоха " зелена светлина " правилник, озаглавен Европейски акт за независимост на медиите. Той ще се ползва в националното законодателство непосредствено, без тълкования...
За първи път Европейски Съюз приема закон, с който публицистите ще бъдат предпазени от напън, закани и подслушване. Държавите - членки ще бъдат длъжни да осветят собствеността на медиите и да създадат обществено финансирането, което би трябвало да дават на публицистите.
Смисълът на новия закон е да се разхлаби хватката на бизнеса и властта върху свободните медии и да се основат условия за самостоятелна публицистика.
Забрани
На управляващите ще бъде неразрешено да притискат публицисти и редактори да разкриват източниците си, в това число посредством задържане, наказания, претърсвания на офиси или посредством инсталиране на програмен продукт за наблюдаване на техните електронни устройства.
В новия документ са създадени съществени защитни ограничения по отношение на потреблението на шпионски програмен продукт. То ще бъде допустимо единствено за обособени случаи и след позволение от правосъден орган, който проверява тежки закононарушения, наказуеми с отнемане от независимост. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат осведомени по отношение на наблюдаване и ще могат да го оспорват.
Независимост
С цел да се предотврати потреблението на публични медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните препоръки следва да бъдат избирани посредством транспарантни и недискриминационни процедури за задоволително дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди приключването на контракта им, в случай че към този момент не дават отговор на професионалните критерии.
Обществените медии ще би трябвало да бъдат финансирани посредством транспарантни и справедливи процедури, а финансирането следва да бъде стабилно и предвидимо.
Прозрачност
Обществеността ще има право да знае кой управлява медиите и какви ползи могат да въздействат на отразяването на събитията. Всички медии за вести и настоящи излъчвания, без значение от техния размер, ще би трябвало да разгласяват информация за своите притежатели в национална база данни, в това число в случай че те са директно или индиректно благосъстоятелност на страната.
Справедливост
Медиите ще би трябвало да афишират и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова поддръжка, в това число от страни отвън Европейски Съюз.
Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще би трябвало да се разпределят посредством обществени, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разноските за държавна реклама ще бъде публично притежание, в това число общата годишна сума и сумата за всеки обект.
С новия закон се основава европейски
медиен ръб,
който ще се състои от представители на националните регулатори и ще има консултативна роля по използване на регламента. Опасенията, че той ще има пълномощия да упражнява цензура са неоснователни.
Медийният акт ще влезе в действие последователно в границите на идващите 15 месеца.
Ще стане ли по-свободна публицистиката след приемането на Акта за отбрана на публицистите? Медиен закон, и най-хубавият, самичък по себе си не може да направи публицистиката качествена, освободена от политическо и бизнес въздействие. Но закон, който пази журналиста, е инструмент, който може да се употребява от тези, които желаят да се борят за опцията да бъдат точно публицисти, а не пропагандисти.
Дали това ще сработи - ще покаже времето...
Ясни правила за онлайн платформите
Евродепутатите включиха и механизъм за попречване на случайното ограничение или заличаване на без значение медийно наличие от огромни онлайн платформи като Фейсбук, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще би трябвало да разграничават самостоятелните медии от източници, които не са самостоятелни.
Досега тези обществени мрежи, основани отвън Европа, най-често Съединени американски щати и Китай, имаха свободата да смъкват по лично предпочитание, по свое убеждение медийни изявления. От в този момент нататък ще има ясни правила и опция за медиите да пазят изявленията си и да подават сигнал при тенденциозни решения от страна на огромните платформи.
Медийният акт ще си взаимодейства и с Акта за цифрови услуги, както и с новото законодателство, което се отнася до изкуствения разсъдък. Този акт е опасност единствено против тези, които желаят да трансфорат медиите в пропагандни принадлежности.
Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата има намерение да изтрие или ограничи наличието им, и ще разполагат с 24 часа, с цел да отговорят. Само след отговора или при липса на подобен, платформата може да изтрие или ограничи наличието, в случай че не дава отговор на нейните условия.
Медиите ще имат опция да отнесат случая до орган за извънсъдебно споразумяване на разногласия и да изискат мнение от Европейския съвет за медийни услуги - нов съвет на Европейски Съюз на националните регулатори, който ще бъде основан от Европейския законодателен акт за свободата на медиите.
Как е у нас?
Етичният кодекс на българските медии изисква от публицистите да не разкриват поверителните си източници на информация. Целта е да се дадат гаранции на тези, които разкриват нередности пред медиите, че няма да пострадат поради позицията си в полза на обществото. Журналистите имат директен интерес да запазят тайната, защото в противоположен случай в бъдеще никой няма да се съгласи да разкрие злоупотреби.
Българските закони обаче не подсигуряват правото на публицистите да не разкриват своите източници. За това се приказва само в Закона за радиото и малкия екран. Той обаче не се отнася до печатните издания и онлайн медиите, както и до прокурорски инспекции и досъдебното произвеждане.
Освен това в наказателния и гражданския процесуални кодекси, които съдържат разпореждания за разпит на очевидци, не плануват привилегия на публицистите за отвод да разкрият източниците на информация.
По този мотив Европейски съд по правата на човека е приел гаранции за свободата на изложение. Искането за откриване на журналистическите източници би трябвало да бъде утвърдено от съд или различен самостоятелен и неутрален орган. Исканията могат да бъдат признати единствено в краен случай, когато всички допустими различни условия, които не изискват принуждаване, не са довели до резултат и когато законовият интерес от разкриването ясно надвишава публичния интерес от неразкриването.
Българските закони обаче не плануват одобрените от Европейски съд по правата на човека условия. Засега жителите, които дават на медиите информация от публичен интерес под изискване за анонимност, могат единствено да се надяват, че публицистите няма да ги разкрият, даже и в случай че бъдат осъдени за това.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ