Не е тайна, че ААА индустрията днес страда. И не

Не е загадка, че ААА промишлеността през днешния ден страда. И не е от неналичието на пари. Даже по-скоро една от аргументите за това страдалчество е интереса на „ огромните пари “ към гейм бранша. Като да вземем за пример на саудитите, да речем. Не е и единствено поради това, че все по-малко хора играят нови игри. Със сигурност аргументите са сложни. Макар че, да си кажем почтено, каквото и да си приказваме, става дума за пари.

Пандемичните години се оказаха същински Клондайк за гейм издателите. Или най-малко по този начин си помислиха те. Хората бяха затворени по домовете си и използваха за утеха стрийминг платформите и видеоигрите. Помните ли един значим човек, представител на някакъв конгрес, по какъв начин говореше, че един път случило се, знаете кое, все по този начин ще е. Не знам повярвали ли са му тези издатели в действителност. Фактът е, че в Covid-ните години те развързаха портфейлите, раздуха екипите си, надуха бюджетите на заглавията. Но плешивият чичка от форума не позна. И пандемичните години завършиха. А издателите останаха с изтънелите си портфейли и раздути екипи. Оттам и съкращенията, за които ви съобщавахме в последните три години. За десетките анулирани планове, закрити студиа.

Явно е, че гейм промишлеността и по-точно ААА секторът върви по нестабилен модел. И се намират от ден на ден критици на трендовете тук. Поредният подобен е някогашният гейм шеф в Ubisoft Александър Амансио. Дългогодишен чиновник на френското студио, той работи по игри, като Assassin’s Creed Unity и Assassin’s Creed Revelations.

В изявление за GamesIndustry.biz, Амансио изяснява, че аргументите в тази ситуация не е толкоз до неверни управнически решения просто, въздействието на огромния капитал или безогледното гонене на облагата. Става дума за структурирането на огромните студиа.

„ Знаете ли, има тази доктрина, която гласи, че когато хората основат нещо, което надвишава 100 души, това изцяло трансформира динамичността му “, разяснява той. „ Веднага щом надминете това, съотношението сред ръководството и хората, работещи по играта, просто експлодира. Започвате да имате конструкция, мощно фокусирана върху мениджмънта. Просто би трябвало да разполагате с хора, които да координират хората, които координират “.

„ Нещо, което доста ААА студиа вършат неправилно, или сигурно правеха, е да си мислят, че ще решат даден проблем просто като запратят колкото се може повече хора против му. Но прибавянето на хора към казуса само сковава хората, които са били ефикасни в решаването му. Това просто основава повече звук, в сравнение с да взема решение нещо. Така че смятам, че бъдещето е в по-малките екипи “.

Амансио продължава с наблюдението, че исторически гейм промишлеността гледа на себе си, като на част от софтуерния бранш. Което съгласно него е неправилно. Мнението му е, че те би трябвало да извърнат взор към филмовия бизнес. Където има един главен екип. Който бива допълван за съответна задача с аутсорсинг група или съ-разработчици. „ И получавате точния екип за точния план по точното време “, приключва той.