Не е случайност, че светът отиде по дяволите след смъртта

Не е случайност, че светът отиде по дяволите след гибелта на Дейвид Боуи. Актьорът Гари Олдман показа тази своя мисъл, откакто неговият дълготраен другар умря през януари 2016 година Олдман описа за връзката си с Боуи в скорошно изявление за The Hollywood Reporter, където акцентира дълбочината на тяхното другарство:

„ Много се смяхме — в действителност доста. Дейвид беше извънредно, извънредно занимателен “, показа носителят на „ Оскар “. „ Някак си имахме сходни среди, израснахме в сходни квартали “ (и Боуи, и Олдман са израснали в южен Лондон).

Актьорът прибавя още, че Боуи е бил „ въодушевяващ “, „ популярен иноватор, който не се е страхувал да пробва нови неща “, наред с многото си други позитивни качества. Олдман акцентира, че точно непрекъснатите нововъведения на Боуи са били ентусиазъм и за личната му работа.

Приятелството им е добре документирано — Олдман произнесе трогателна тирада, когато одобри от името на Боуи посмъртната му премия „ Icon Award “ на церемонията на BRIT Awards през 2016 година, малко след гибелта на артиста, написа Z Rock.

През 2017 година Олдман провежда специфичен трибют за 70-ия рожден ден на Боуи. Събитието се организира в Brixton Academy в Лондон, където Олдман извърши две класики на Боуи „ Dead Man Walking “ и „ The Man Who Sold the World “. На сцената се причислиха и актьори като Саймън Льо Бон от „ Duran Duran “, Джо Елиът от „ Def Leppard, членове на „ Spandau Ballet “, „ La Roux “ и доста други.

През 2021 година Олдман извърши песента на Tin Machine „ I Can Read “ на особено събитие във връзка 74-ия рожден ден на Боуи.

Двамата също по този начин са си партнирали артистично през годините — и двамата вземат участие във кино лентата „ Basquiat “ (1996). През 2013 година Олдман се появява паралелно до френската актриса Марион Котияр във видеоклипа към заглавната ария от албума на Бауи „ The Next Day “ (2013), който е написан и умислен от Боуи и режисиран от Флория Сигисмонди.