Не е сигурно, че обявените от правителството мерки ще са

Не е несъмнено, че оповестените от държавното управление ограничения ще са задоволителни за свеждане на бюджетния недостиг в границите на 3% от брутния вътрешен артикул (БВП), защото дефицитът за предходната година не подхожда на формалните данни, има и трансфериран недостиг към тази година. Това мнение изрази Васил Велев, ръководител на Общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „ Светът е бизнес “ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него оповестените от държавното управление ограничения са изцяло наложителни, защото средствата, които се отделят за заплати в бюджетната сфера и за издръжката ѝ като цяло, са в невиждани размери като безспорна стойност и като % от Брутният вътрешен продукт.

Финансовото министерство разгласи съкращения в бюджетния бранш с 10% от 1 септември тази година и отпадане на автоматизираните механизми за индексиране на заплатите в бюджетни браншове със междинната или минималната заплата в страната. Планира се също от 1 август да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове и таванът на осигурителния приход.

„ Миналата година предплатено се взе налог „ облага “ от някои браншове, предплатено се прибра дивидентът от държавните предприятия и това в допълнение затруднява задачата пред новото държавно управление. Тя така и така не е лесна след четири години на разюздана бюджетна политика и големи дефицити, финансирани с най-бързо растящия дълг в Европейския съюз за предходната година “, посочи Велев.

Той счита, че е допустимо да се наложат по-болезнени ограничения от предлаганите за стесняване на бюджетния недостиг до възприетия в Евросъюза предел от 3%. Предприемачът чака такива ограничения да са свързани с изваждане на Covid добавката от пенсиите, което би довело до по-малкото им или нулево нарастване.

„ 45% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Такава, преди всичко, въобще не би трябвало да съществува. Пенсиите следва да подхождат на осигурителния принос. Когато хора, които са укривали осигуровки и са с ниска подготовка, получават същата пенсия като тези, които добросъвестно са ги плащали и са със междинна или висока подготовка, това е незаслужено и е гориво за сивия бранш “, разяснява Васил Велев.

Той акцентира, че преразходи, които се дължат на злоупотреби, има и в обществената система и даде образец със съществуващото в България универсално ТЕЛК решение, което отключва към 30 привилегии, които не дават нужния резултат, макар че е остатъчна продуктивност, рехабилитация и интеграция на хората на пазара на труда.

„ Пробойни има и в опазването на здравето “, уточни Велев. По думите му България е измежду страните с максимален брой болнични кревати на глава от популацията в Европейски Съюз. Той означи, че до момента в който пациентите понижават, леглата в лечебните заведения се усилват. „ Не се поставят старания хората да не се разболяват, а таман противоположното, има блян болничните кревати да се населват, с цел да се вземат пари от Здравната каса “, заключи ситуацията Велев.

Той направи и друго съпоставяне – делът от бюджета на Здравната каса, който отива за профилактика, е три пъти по-нисък от междинното равнище в Европейски Съюз, а дяловете за болнично лекуване и медикаменти са в пъти по-големи от междинното за Евросъюза. “ Съветът му е да се вкарат европейски стандарти за скрининг, тъй като в България той стартира от по-късна възраст, обсегът на прегледите е по-малък и те постоянно са официални, а за хората, които не се грижат за здравето си, не са планувани наказания.

„ Моделът е изработен по този начин, че икономическите сътрудници печелят, когато хората са заболели, а не когато не се разболяват. Това уверено би трябвало да се промени “, упорства специалистът.

Как да се редуцират специалности за сметка на търсените от бизнеса? Как могат да се усъвършенстват бюджетните разноски? Каква да е смяната за системата за въглеродни мита на Европейски Съюз CBAM?