Д-р Симидчиев за ФАКТИ: Отменя се извънредната епидемична обстановка, но голяма реална промяна няма да има
“Не е несъмнено, че маските ще паднат от 1 април. Дори и да е по този начин обаче, няма да има особена разлика от в този момент, тъй като всеобщо у нас не се съблюдават никакви ограничения. Поради това, действителна огромна смяна няма да има. Маските може да не останат наложителни, а да станат пожелателни или да бъдат въвеждани в избран район от локалната администрация - регионалната администрация и РЗИ”.
Това сподели националният представител от " Демократична България ", експерт по белодробни и вътрешни заболявания, както и експерт по здравен мениджмънт доктор Александър Симидчиев в изявление за ФАКТИ .
Извънредната епидемиологична конюнктура завършва на 31 март. След това този характерен режим няма да бъде удължен, реши държавното управление на България. Как ще се отрази това на епидемиологичната конюнктура и какъв е верният метод към ръководството на пандемията от COVID-19 оттук нататък - по тези въпроси разговаряхме с доктор Александър Симидчиев.
“Отменя се така наречен изключителна епидемиологична конюнктура, което е правно-организационна мярка, въведена от държавното управление, като надлежно може да бъде анулирана от изпълнителната власт. Противоепидемичните ограничения са въведени със заповед на министъра на опазването на здравето. Това, че изключителната епидемиологична конюнктура се анулира от Министерски съвет, не води до автоматизирана анулация на ограниченията, въведени от министъра на здравеопазването”, изясни той.
“Не виждам огромна смяна от това, че се анулира общата противоепидемична конюнктура, отвън това, че тя касае още организацията на работа и икономическите ограничения. Това, което сигурно ще се случи, в случай че анулацията на изключителната епидемиологична конюнктура остане, е, че три месеца след края на този режим стопират заплащанията на спомагателните средства за лекари, свързани с Коронавирус. Промяната, която настава, е икономическа”, разяснява той.
Д-р Симидчиев не чака взрив на заболеваемостта от ковид след 1 април. “В момента сме в спад на пандемичната конюнктура. Единственият проблем, който е сериозен, а хората се замислят малко над него е, че в страните, където броят на инфектираните пораства, без това да натоварва здравните системи - Франция, Италия, Англия, Гърция, повода за това е елементарна - те са с висок % имунизирани. У нас процентът на имунизирани е невисок. Рискът да има ново натоварване на здравната ни система е немалък”, уточни медикът.
“Хората, които са имунизирани, карат заболяването като леко грипче. Стандартните ограничения - ограничение на плановия банкет, прекъсване на визитите в лечебните заведения и, несъмнено, носенето на маски, са неща, които са безвредни и с изключение на всичко останало, не натоварват стопанската система. В момента стопанската система ни е под ударите на бежанската рецесия, на вносната инфлация от горива и от горната страна на всичко - и на пандемията. Ако ние не реагираме, тъй че тази рецесия да се ръководи по-локализирано, рискуваме да изпаднем в тежка и продължителна икономическа депресия”, счита доктор Симидчиев.
“Търсим механизъм, по който контролът да стане по-адекватен на локалната обстановка. Например сега в Добрич има високо равнище на заразяване, а в Гоце Делчев - извънредно ниско. Не може тези два региона да са подвластни на едни и същи ограничения, тъй като има огромна разлика сред тях”, сподели още той, като изясни, че съгласно него по-адекватно към актуалната обстановка е да се постановат районни ограничения:
“Със стихването на пандемията се появяват огромни районни разлики. Има райони, които са в зелено, райони, които са в мрачно алено и райони посред им в алено и жълто. По-добрият вид с по-малък резултат върху стопанската система ще бъде локализираното приемане на ограничения, което ще се прави от регионалния шеф взаимно с Районната здравна ревизия въз основата на рекомендации от основния държавен здравен контрольор, официализирани с подписа на министъра на здравеопазването”.
В края на диалога доктор Симидчиев отговори на въпроса какво би ни посъветвал във връзка с имунизациите. “Бих посъветвал хората да се имунизират. Ваксинацията обезпечава общността ни да е предпазена, здравната ни система да не бъде претрупана и да не сме първенци по смъртност от това заболяване. Смъртността от Коронавирус е предотвратима посредством имунизация. Имаме задоволително ваксини, те са безвъзмездни. Въпрос на предпочитание и на добра осведоменост на хората е да не се тормозят, а да се имунизират. В международен мащаб към този момент имаме над 10 милиарда сложени дози от имунизациите против COVID-19. Това не е нова ваксина, не е пробна, а е толкоз добре проучена, колкото никоя друга ваксина в света за толкоз къс интервал от време. Поради тази причина не виждам никакви учредения хората да се въздържат от имунизация. Това е метод, посредством актуалната просвета, те да се застраховат против тежко протичане и смъртност от това заболяване”, поучава той.
“Срокът за слагане на бустер беше понижен от шест на три месеца, тъй като имахме пик на вълната, а бустерът потвърдено намаляваше хоспитализациите и смъртността, в това число от разновидностите, против които имунизациите не са напълно точно ориентирани - “Делта” и “Омикрон”. Ваксините са ориентирани към истинския вариант. Това, което се видя обаче, е, че действително работят и работят 6-8 месеца след имунизация. Дори и в този момент да се направи бустер, той ще работи до края на годината без проблем. Сега е добър миг за слагане на бустер, тъй като имунитетът е релативно по-слабо подтикван заради това, че сега има по-малко респираторни инфекции. Сега е добър миг за слагане на бустер, в това число и при деца, защото той към този момент е позволен и за тях”, приключи доктор Александър Симидчиев.
Това сподели националният представител от " Демократична България ", експерт по белодробни и вътрешни заболявания, както и експерт по здравен мениджмънт доктор Александър Симидчиев в изявление за ФАКТИ .
Извънредната епидемиологична конюнктура завършва на 31 март. След това този характерен режим няма да бъде удължен, реши държавното управление на България. Как ще се отрази това на епидемиологичната конюнктура и какъв е верният метод към ръководството на пандемията от COVID-19 оттук нататък - по тези въпроси разговаряхме с доктор Александър Симидчиев.
“Отменя се така наречен изключителна епидемиологична конюнктура, което е правно-организационна мярка, въведена от държавното управление, като надлежно може да бъде анулирана от изпълнителната власт. Противоепидемичните ограничения са въведени със заповед на министъра на опазването на здравето. Това, че изключителната епидемиологична конюнктура се анулира от Министерски съвет, не води до автоматизирана анулация на ограниченията, въведени от министъра на здравеопазването”, изясни той.
“Не виждам огромна смяна от това, че се анулира общата противоепидемична конюнктура, отвън това, че тя касае още организацията на работа и икономическите ограничения. Това, което сигурно ще се случи, в случай че анулацията на изключителната епидемиологична конюнктура остане, е, че три месеца след края на този режим стопират заплащанията на спомагателните средства за лекари, свързани с Коронавирус. Промяната, която настава, е икономическа”, разяснява той.
Д-р Симидчиев не чака взрив на заболеваемостта от ковид след 1 април. “В момента сме в спад на пандемичната конюнктура. Единственият проблем, който е сериозен, а хората се замислят малко над него е, че в страните, където броят на инфектираните пораства, без това да натоварва здравните системи - Франция, Италия, Англия, Гърция, повода за това е елементарна - те са с висок % имунизирани. У нас процентът на имунизирани е невисок. Рискът да има ново натоварване на здравната ни система е немалък”, уточни медикът.
“Хората, които са имунизирани, карат заболяването като леко грипче. Стандартните ограничения - ограничение на плановия банкет, прекъсване на визитите в лечебните заведения и, несъмнено, носенето на маски, са неща, които са безвредни и с изключение на всичко останало, не натоварват стопанската система. В момента стопанската система ни е под ударите на бежанската рецесия, на вносната инфлация от горива и от горната страна на всичко - и на пандемията. Ако ние не реагираме, тъй че тази рецесия да се ръководи по-локализирано, рискуваме да изпаднем в тежка и продължителна икономическа депресия”, счита доктор Симидчиев.
“Търсим механизъм, по който контролът да стане по-адекватен на локалната обстановка. Например сега в Добрич има високо равнище на заразяване, а в Гоце Делчев - извънредно ниско. Не може тези два региона да са подвластни на едни и същи ограничения, тъй като има огромна разлика сред тях”, сподели още той, като изясни, че съгласно него по-адекватно към актуалната обстановка е да се постановат районни ограничения:
“Със стихването на пандемията се появяват огромни районни разлики. Има райони, които са в зелено, райони, които са в мрачно алено и райони посред им в алено и жълто. По-добрият вид с по-малък резултат върху стопанската система ще бъде локализираното приемане на ограничения, което ще се прави от регионалния шеф взаимно с Районната здравна ревизия въз основата на рекомендации от основния държавен здравен контрольор, официализирани с подписа на министъра на здравеопазването”.
В края на диалога доктор Симидчиев отговори на въпроса какво би ни посъветвал във връзка с имунизациите. “Бих посъветвал хората да се имунизират. Ваксинацията обезпечава общността ни да е предпазена, здравната ни система да не бъде претрупана и да не сме първенци по смъртност от това заболяване. Смъртността от Коронавирус е предотвратима посредством имунизация. Имаме задоволително ваксини, те са безвъзмездни. Въпрос на предпочитание и на добра осведоменост на хората е да не се тормозят, а да се имунизират. В международен мащаб към този момент имаме над 10 милиарда сложени дози от имунизациите против COVID-19. Това не е нова ваксина, не е пробна, а е толкоз добре проучена, колкото никоя друга ваксина в света за толкоз къс интервал от време. Поради тази причина не виждам никакви учредения хората да се въздържат от имунизация. Това е метод, посредством актуалната просвета, те да се застраховат против тежко протичане и смъртност от това заболяване”, поучава той.
“Срокът за слагане на бустер беше понижен от шест на три месеца, тъй като имахме пик на вълната, а бустерът потвърдено намаляваше хоспитализациите и смъртността, в това число от разновидностите, против които имунизациите не са напълно точно ориентирани - “Делта” и “Омикрон”. Ваксините са ориентирани към истинския вариант. Това, което се видя обаче, е, че действително работят и работят 6-8 месеца след имунизация. Дори и в този момент да се направи бустер, той ще работи до края на годината без проблем. Сега е добър миг за слагане на бустер, тъй като имунитетът е релативно по-слабо подтикван заради това, че сега има по-малко респираторни инфекции. Сега е добър миг за слагане на бустер, в това число и при деца, защото той към този момент е позволен и за тях”, приключи доктор Александър Симидчиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ