Събуден от летаргията. Кой е режисьорът, който прави кинаджии от децата на село
Не е забавление, а един от предметите в учебно заведение. Казва се " Кино " и се преподава в едно от стотиците забравени селски учебни заведения в България. Забравени ли казахме? Да помислим отново.
След класическо прегаряне режисьорът Даниел Симеонов взема решение да се прибере в родното си село Ъглен . Не знае с какво ще се занимава, просто желае да си почине. Не става тъкмо по този начин, само че точно в това е историята.
Скоро се появява опцията да стане преподавател - той минава програмата за подготовка на учители на фондация “Заедно в час ” и отива да преподава британски в прилежащото село Дерманци .
Там пък взема решение да приложи своя взор към света - киното - в заниманията с децата.
“Заедно в час ” ме разсъни от летаргията. Имаме обща визия за модерното обучение ”, споделя той. Това се случва през 2016 година
Спомня си метода, по който е тръгнал, по какъв начин е събирал съидейници, по какъв начин е намирал пари и с какво е запалил децата, с цел да ги направи кинаджии. Всичко това - около смяната на самото учебно заведение. Не става стремително, само че пък става.
Хайде на срички: и-но-ва-ти-вно
Даниел Симеонов преподава в учебното заведение в Дерманци. То е средищно, което значи, че събира деца от прилежащите обитаеми места. Освен това е обединено, което значи, че там се учи до 10 клас - по този начин нареченото " малко приблизително учебно заведение ".
След няколко години в него Симеонов съумява да го направи и новаторско.
Как се прави обстановка, в която се вижда по какъв начин времето изтича
Иновативните учебни заведения се отличават с нещо друго, неизмеримо в метода на преподаването, в структурирането на образователния развой или в организирането на средата и пространството. За новаторско учебно заведение се кандидатства в министерството на образованието. То обновява листата с такива учебни заведения всяка година.
Едно учебно заведение се афишира за новаторско за период до 4 години, след което може още веднъж да се кандидатства.
Кино в класната стая
Още в първата година учебната директорка разпорежда на Даниел Симеонов да прави театрална школа. Не за друго, ами нали е кинорежисьор. С децата вършат българската версия на “Ромео и Жулиета ” - “ Иванчо и Марийка ” - едночасов театър, игран пред жителите на селото с огромен триумф.
На идната година Симеонов се свързва с Ралица Асенова от сдружението " Арте Урбана Колектив ". Тя е и координатор за България на европейската стратегия CinEd (Cinema Education for the Youth) - кинообразование за възпитаници. Асенова спомага с запаси и със основаването на идея за чисто новия предмет “ Кино ”, който Симеонов взема решение да сътвори в учебното заведение.
Заедно с сътрудника си Маргарита Калчева разписват плана от 40 страници. Кандидатстват и печелят. Парите за техниката и всичко належащо, несъмнено, не идват от страната, а от частни донори.
Това е. Сега учебно заведение “ Неофит Рилски ” в Дерманци е новаторско. Всеки вторник трети час шести клас имат “Кино ”. Те учат предмета от трети клас и в дипломите им за начално обучение към този момент е записано “ Кинознание ” като предмет. В дипломите им за главно ще написа същото.
За 4 години децата съумяват да основат към 10 къси игрални кино лентата и няколко анимационни.
“Всички те са в границите на някакъв педагогичен подтекст. Т. е. гледаме някакъв филм, по-късно - въодушевени от него, вършим собствен сюжет, който би трябвало да дава отговор на тематиката на кино лентата като задача ”, споделя Симеонов.
Например дете би трябвало да поддържа връзка по невербален метод с природата и всички мислят за това по какъв начин фенът би го схванал. Или пък дискутират по какъв начин да снимат обстановка, в която се вижда по какъв начин времето изтича или се вижда повторяемост на времето.
Техен филм е селектиран за фестивала “ Златна роза ” през 2018 година в късометражната стратегия. Освен това всички, основани в учебното заведение филми, се показват всяка година на кинофестивала за учащи “Срещи на младото европейско кино ”.
По единия от плановете, по които работят - “Киното, 100 години младост ”, всяка година създават по един филм есе от към 10 минути по съответна тематика. Филмът се показва на интернационален фестивал в разнообразни европейски градове, където деца от към 15 страни показват своите филми по същата тематика и със същите условия и правила на играта.
“Много забавно е да видиш деца от разнообразни страни, с друг културен и възрастов бекграунд ”, споделя Симеонов.
Една от тематиките е била “Времето в киното ”. Децата имат да гледат към 100 фрагмента от филми, свързани с тематиката, с цел да схванат по какъв начин киноезикът приказва за времето.
“Гледаме Тарковски , гледаме Рейгадас … какви ли не режисьори, които по друг метод трактоват тази тематика. Обсъждаме, вникваме, решаваме каква идея за времето би трябвало да дадем ”, споделя Симеонов.
Фестивалът няма конкурсен темперамент, значимо е прекарването, както и децата да обменят опит, просвета, взаимоотношение.
Но най-вярната и и дружелюбна аудитория си остават жителите на Дерманци, където безусловно се прожектира всеки филм. Родителите се гордеят, че децата им са кинаджии. Всички са въодушевени да гледат кино в залата в Дерманци.
Отвъд табелата на селото
Според Даниел Симеонов киното е доста по-важно от всички предмети, които учат децата. Защото им “дава хоризонти ”. “ Имаш ли небосвод, можеш да направиш усилието да вървиш към него и да преодоляваш всички спънки по пътя си. И да напреднеш по всеки предмет в учебно заведение ”, споделя той.
Киното ги кара да мечтаят. Децата, с които аз работя, имат потребност от фантазии, тъй като те нямат мечтиДаниел Симеонов
По думите му киното вади децата от зоната им на комфорт, което е доста значимо за развиването. И не на последно място - учи ги да работят в екип.
“Киното ги кара да мечтаят. Децата, с които аз работя, имат потребност от фантазии, тъй като те нямат фантазии ”, прибавя той.
Дава цялата си сила и всичкото си свободно време на децата. А какво получава? “Дават ми смисленост, да се усещам на мястото си и, че е потребно това, което правя. ”
Той не желае да прави от децата Спилбърг или огромни имена в киноиндустрията. Иска обаче да възпитам у тях положителни фенове, които да имат сериозно мислене. Не, не във връзка с някой филм, който гледат по малкия екран, а към образното като цяло.
“Да схванат за какво една картина е пошла или не е, да оценят един елементарен дизайн на афиш. Това граничи и с по този начин наречената медийна просветеност - да имаме отношение към облиците, които ни заобикалят - кое е качествено и кое не е ”, споделя режисьорът.
Добавя, че сцената на фестивала в Париж е място на “обмяна на сила, синергия, място, което отваря граници, хоризонти, трансформира даже житейската траектория - в случай че си тръгнал от дребното обитаемо място и гледаш себе си на екрана в залата в Париж ”.
Образованието все пак
В учебното заведение в Дерманци учат към 230 деца , 98% от тях са от етническите малцинствени групи. Според Симеонов точно общественото неравноправие, мощно изразено в Дерманци, е извънредно значимо за невъзможността доста от учениците да са функционално грамотни и да напредват в учебно заведение.
“Децата, на които аз преподавам, нямат достъп до никаква инфраструктура, до музеи, до изкуство. Това е социално-икономическа неспособност и на фамилиите, и на учебните заведения ”, споделя той.
За някои деца светът и хоризонтът е табелата на тяхното селоДаниел Симеонов
По думите му това е проблем, който би трябвало да се реши фундаментално в учебните заведения в дребните села. Дори да не върви на спектакъл, детето в града непрекъснато минава около афиши, рекламиращи постановки. Това е значимо, тъй като му дава базова просвета. Симеонов споделя, че двете групи деца “не могат да се изравнят ”.
“Има избрани групи деца, за които света и тяхното културно поле и небосвод е табелата на техното обитаемо място ”, споделя той.
Идеята му е образованието е да отстранява всички тези спънки. “То би трябвало да е макар изискванията, макар неприятната културна инфраструктура, все пак а ние (в България) не можем да го реализираме години наред ”.
Симеонов обаче има едно такова наблюдаване: спрямо градските, децата в дребните обитаеми места имат нещо друго и допълнително - доста огромна вътрешен глас. Това им оказва помощ, когато се занимават с изкуство.
“Колкото да е необичайно, когато обсъждаме филми, те дават доста по-неклиширани отговори, в сравнение с градското дете. Градските могат да бъдат по-шаблонни, тъй като животът им тече в избрани улеи. Селските са по-автентични във усещането си на света, те нямат предопределени настройки ”, споделя той.
Симеонов споделя, че “трябва да се влезе с багера в българското обучение, с цел да се промени ” и тук не става дума единствено за учебните стратегии, учебници, метода и формата на преподаване.
“Никой не регистрира обстоятелството, че има неравноправие на едно по-високо равнище - сред учебните заведения, а разпоредбите и административната тежест са едни и същи ”, споделя.
Защото в случай че дете от класа не е на едно равнище и потенциал с другите, Симеонов ще се занимава повече с него, до момента в който догони останалите деца, до момента в който го накара “да се усеща значимо в света ”.
“Такава политика обаче няма, що се отнася до учебните заведения, те са на общ принцип. А би трябвало да имаме едни и същи условия, едни и същи критерии да покриваме. Това е безогледно ”, споделя учителят.
Той има съответни хрумвания по какъв начин селското му учебно заведение да става все по-модерно и по-екипирано. Всички преподаватели в ОУ “Неофит Рилски ” работят крепко за това.
След класическо прегаряне режисьорът Даниел Симеонов взема решение да се прибере в родното си село Ъглен . Не знае с какво ще се занимава, просто желае да си почине. Не става тъкмо по този начин, само че точно в това е историята.
Скоро се появява опцията да стане преподавател - той минава програмата за подготовка на учители на фондация “Заедно в час ” и отива да преподава британски в прилежащото село Дерманци .
Там пък взема решение да приложи своя взор към света - киното - в заниманията с децата.
“Заедно в час ” ме разсъни от летаргията. Имаме обща визия за модерното обучение ”, споделя той. Това се случва през 2016 година
Спомня си метода, по който е тръгнал, по какъв начин е събирал съидейници, по какъв начин е намирал пари и с какво е запалил децата, с цел да ги направи кинаджии. Всичко това - около смяната на самото учебно заведение. Не става стремително, само че пък става.
Хайде на срички: и-но-ва-ти-вно
Даниел Симеонов преподава в учебното заведение в Дерманци. То е средищно, което значи, че събира деца от прилежащите обитаеми места. Освен това е обединено, което значи, че там се учи до 10 клас - по този начин нареченото " малко приблизително учебно заведение ".
След няколко години в него Симеонов съумява да го направи и новаторско.
Как се прави обстановка, в която се вижда по какъв начин времето изтича
Иновативните учебни заведения се отличават с нещо друго, неизмеримо в метода на преподаването, в структурирането на образователния развой или в организирането на средата и пространството. За новаторско учебно заведение се кандидатства в министерството на образованието. То обновява листата с такива учебни заведения всяка година.
Едно учебно заведение се афишира за новаторско за период до 4 години, след което може още веднъж да се кандидатства.
Кино в класната стая
Още в първата година учебната директорка разпорежда на Даниел Симеонов да прави театрална школа. Не за друго, ами нали е кинорежисьор. С децата вършат българската версия на “Ромео и Жулиета ” - “ Иванчо и Марийка ” - едночасов театър, игран пред жителите на селото с огромен триумф.
На идната година Симеонов се свързва с Ралица Асенова от сдружението " Арте Урбана Колектив ". Тя е и координатор за България на европейската стратегия CinEd (Cinema Education for the Youth) - кинообразование за възпитаници. Асенова спомага с запаси и със основаването на идея за чисто новия предмет “ Кино ”, който Симеонов взема решение да сътвори в учебното заведение.
Заедно с сътрудника си Маргарита Калчева разписват плана от 40 страници. Кандидатстват и печелят. Парите за техниката и всичко належащо, несъмнено, не идват от страната, а от частни донори.
Това е. Сега учебно заведение “ Неофит Рилски ” в Дерманци е новаторско. Всеки вторник трети час шести клас имат “Кино ”. Те учат предмета от трети клас и в дипломите им за начално обучение към този момент е записано “ Кинознание ” като предмет. В дипломите им за главно ще написа същото.
За 4 години децата съумяват да основат към 10 къси игрални кино лентата и няколко анимационни.
“Всички те са в границите на някакъв педагогичен подтекст. Т. е. гледаме някакъв филм, по-късно - въодушевени от него, вършим собствен сюжет, който би трябвало да дава отговор на тематиката на кино лентата като задача ”, споделя Симеонов.
Например дете би трябвало да поддържа връзка по невербален метод с природата и всички мислят за това по какъв начин фенът би го схванал. Или пък дискутират по какъв начин да снимат обстановка, в която се вижда по какъв начин времето изтича или се вижда повторяемост на времето.
Техен филм е селектиран за фестивала “ Златна роза ” през 2018 година в късометражната стратегия. Освен това всички, основани в учебното заведение филми, се показват всяка година на кинофестивала за учащи “Срещи на младото европейско кино ”.
По единия от плановете, по които работят - “Киното, 100 години младост ”, всяка година създават по един филм есе от към 10 минути по съответна тематика. Филмът се показва на интернационален фестивал в разнообразни европейски градове, където деца от към 15 страни показват своите филми по същата тематика и със същите условия и правила на играта.
“Много забавно е да видиш деца от разнообразни страни, с друг културен и възрастов бекграунд ”, споделя Симеонов.
Една от тематиките е била “Времето в киното ”. Децата имат да гледат към 100 фрагмента от филми, свързани с тематиката, с цел да схванат по какъв начин киноезикът приказва за времето.
“Гледаме Тарковски , гледаме Рейгадас … какви ли не режисьори, които по друг метод трактоват тази тематика. Обсъждаме, вникваме, решаваме каква идея за времето би трябвало да дадем ”, споделя Симеонов.
Фестивалът няма конкурсен темперамент, значимо е прекарването, както и децата да обменят опит, просвета, взаимоотношение.
Но най-вярната и и дружелюбна аудитория си остават жителите на Дерманци, където безусловно се прожектира всеки филм. Родителите се гордеят, че децата им са кинаджии. Всички са въодушевени да гледат кино в залата в Дерманци.
Отвъд табелата на селото
Според Даниел Симеонов киното е доста по-важно от всички предмети, които учат децата. Защото им “дава хоризонти ”. “ Имаш ли небосвод, можеш да направиш усилието да вървиш към него и да преодоляваш всички спънки по пътя си. И да напреднеш по всеки предмет в учебно заведение ”, споделя той.
Киното ги кара да мечтаят. Децата, с които аз работя, имат потребност от фантазии, тъй като те нямат мечтиДаниел Симеонов
По думите му киното вади децата от зоната им на комфорт, което е доста значимо за развиването. И не на последно място - учи ги да работят в екип.
“Киното ги кара да мечтаят. Децата, с които аз работя, имат потребност от фантазии, тъй като те нямат фантазии ”, прибавя той.
Дава цялата си сила и всичкото си свободно време на децата. А какво получава? “Дават ми смисленост, да се усещам на мястото си и, че е потребно това, което правя. ”
Той не желае да прави от децата Спилбърг или огромни имена в киноиндустрията. Иска обаче да възпитам у тях положителни фенове, които да имат сериозно мислене. Не, не във връзка с някой филм, който гледат по малкия екран, а към образното като цяло.
“Да схванат за какво една картина е пошла или не е, да оценят един елементарен дизайн на афиш. Това граничи и с по този начин наречената медийна просветеност - да имаме отношение към облиците, които ни заобикалят - кое е качествено и кое не е ”, споделя режисьорът.
Добавя, че сцената на фестивала в Париж е място на “обмяна на сила, синергия, място, което отваря граници, хоризонти, трансформира даже житейската траектория - в случай че си тръгнал от дребното обитаемо място и гледаш себе си на екрана в залата в Париж ”.
Образованието все пак
В учебното заведение в Дерманци учат към 230 деца , 98% от тях са от етническите малцинствени групи. Според Симеонов точно общественото неравноправие, мощно изразено в Дерманци, е извънредно значимо за невъзможността доста от учениците да са функционално грамотни и да напредват в учебно заведение.
“Децата, на които аз преподавам, нямат достъп до никаква инфраструктура, до музеи, до изкуство. Това е социално-икономическа неспособност и на фамилиите, и на учебните заведения ”, споделя той.
За някои деца светът и хоризонтът е табелата на тяхното селоДаниел Симеонов
По думите му това е проблем, който би трябвало да се реши фундаментално в учебните заведения в дребните села. Дори да не върви на спектакъл, детето в града непрекъснато минава около афиши, рекламиращи постановки. Това е значимо, тъй като му дава базова просвета. Симеонов споделя, че двете групи деца “не могат да се изравнят ”.
“Има избрани групи деца, за които света и тяхното културно поле и небосвод е табелата на техното обитаемо място ”, споделя той.
Идеята му е образованието е да отстранява всички тези спънки. “То би трябвало да е макар изискванията, макар неприятната културна инфраструктура, все пак а ние (в България) не можем да го реализираме години наред ”.
Симеонов обаче има едно такова наблюдаване: спрямо градските, децата в дребните обитаеми места имат нещо друго и допълнително - доста огромна вътрешен глас. Това им оказва помощ, когато се занимават с изкуство.
“Колкото да е необичайно, когато обсъждаме филми, те дават доста по-неклиширани отговори, в сравнение с градското дете. Градските могат да бъдат по-шаблонни, тъй като животът им тече в избрани улеи. Селските са по-автентични във усещането си на света, те нямат предопределени настройки ”, споделя той.
Симеонов споделя, че “трябва да се влезе с багера в българското обучение, с цел да се промени ” и тук не става дума единствено за учебните стратегии, учебници, метода и формата на преподаване.
“Никой не регистрира обстоятелството, че има неравноправие на едно по-високо равнище - сред учебните заведения, а разпоредбите и административната тежест са едни и същи ”, споделя.
Защото в случай че дете от класа не е на едно равнище и потенциал с другите, Симеонов ще се занимава повече с него, до момента в който догони останалите деца, до момента в който го накара “да се усеща значимо в света ”.
“Такава политика обаче няма, що се отнася до учебните заведения, те са на общ принцип. А би трябвало да имаме едни и същи условия, едни и същи критерии да покриваме. Това е безогледно ”, споделя учителят.
Той има съответни хрумвания по какъв начин селското му учебно заведение да става все по-модерно и по-екипирано. Всички преподаватели в ОУ “Неофит Рилски ” работят крепко за това.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ