Кеворк Кеворкян: Милост за думата
Не е обичайно да използваш думата мурва – само че колкото си щеш
можеш да се държиш като мурва.
Така е в нашенската политика.
Ако разсъждаваме умерено, „ мурва “ не трябва да бъде глобена толкоз сурово – и по начало, влезе ли една дума в някой език, тя към този момент би трябвало да е недосегаема.
Такъв е, да вземем за пример, и казусът с думата „ перераст “ – опитите тя да бъде затулвана и подценявана са несправедливи.
Колкото и да наричаш някого „ мей “, той си остава и перераст и в това няма нищо неприятно.
Това конкретизиране е нужна за утешение на ония персони, които – изнервени от някакъв личностен сърбеж - на всички места търсят „ език на омразата “.
Но пък, изцяло предстоящо, постоянно прозорливо заобикалят да загатват за издевателствата на Властта, която всекидневно най-активно продуцира въпросния „ език “ с непрекъснатите си и от време на време даже неуместни неистини. Защото точно Лъжата е най-чистият израз на презрението на Властта към елементарните хора.
Можем да се доверим и на думите на един публицист, че в самата основа на всяко Насилие постоянно се крие ненавистта към Истината.
Добре, можем да сменяем обсъжданата дума „ мурва “ с „ такава “ – тя звучи много изсъхнало, неизразително, изчезва цялото обаяние на характерните пристрастености на някои особи, само че с толкоз несправедливости се сблъскваме всеки ден, че ще преглътнем и тази.
Но тази подмяна няма да реши казуса ни.
А той е, че ние се хващаме за една дума - и губим смисъла на това, което протича пред очите ни.
Сякаш Животът е някаква евтина „ такава “, която не заслужава никакво внимание.
И колкото повече се втренчваме в непотребното, толкоз повече губим умеенето да огледаме Важното.
Затова постоянно закъсняваме за срещата с него.
И в никакъв случай не сме напълно наясно за аргументите, които пораждат едно или друго Зло, силата ни отива в одумването му, а не толкоз в преборването му.
Затова постоянно една дума се оказва по-важна за нас от всичко друго, и от време на време даже от Насилието.
Подмятаме една или друга дума, до момента в който я опарцалим – по този начин „ мутра “ и „ мафия “ към този момент звучат съвсем миловидно.
И това е повода да чуваме - в случай че сме по-чувствителни - режещият смях на насилниците от всевъзможен диаметър и естество, това е нашето наказване.
Никога няма да станем естествена страна и естествени жители – тъй като останахме неми, до момента в който стотици възрастни дами бяха ограбвани и насилвани в подивелите ни села – поради някакви стотинки.
Този грях в никакъв случай няма да ни бъдем простен – тъй като Животът е отмъстителен и злопаметен.
Дори една дума не се сетихме да измислим за този геноцид.
Ретроспекция: щеше ли да има същият отзив фразата на Вежди, в случай че той беше прецизирал, че политиците ни също са „ мурви “?
Най-вероятно, тя нямаше въобще да бъде видяна, никой нямаше да й обърне внимание.
Което значи единствено едно: публиката е наясно, че политиците са „ такива “ и колкото са по-напористи, толкоз са по-„ такива “.
Никой не се съмнява, че политиците практикуват „ такава “ специалност, че се държат като „ такива “ и като че ли не е допустимо да вършат политика, в случай че не са „ такива “.
Простолюдието е уверено, че политиката е „ такава “ работа.
Край - това е ясно, има всенародно единодушие по този въпрос.
Затова няма да има митинги.
Но това, в действителност, значи едно: че Главните Насилници са изначално амнистирани - затова и острастяването по тях, колкото и краткотрайно да е, минава за нещо обикновено.
Тази наклонност на оневиняване е също толкоз отровна, колкото и демократичната нервност на заличаването.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
