Не е нужно да си експерт в демонологията, библейската символика

Не е нужно да си специалист в демонологията, библейската символика и религиозната семантика, с цел да свържеш златното насекомо, централен персонаж в спектакъла по закриването на олимпийските игри с Велзевул. За него се загатва в християнството и юдаизма.

Думата е от древен генезис и значи „ принцът на демоните “. Beel е „ стопанин “, „ принц “, а Zebub или Sebub значи муха.

Така дословното значение е „ принц на мухите “, всичко по което вървят мухите: нечистотия, тор, изпражнения, а отсам и смисъла за принц на мръсното, пошлото, зловонното и злото. Тук няма да вършим лесни препратки с чистотата на Сена и храната в олимпийското село.

В преданията се приказва, че този дявол се появява под формата на муха или рой грозни мухи, които разнасят зловоние.
Велзевул е един от най-висшите демони, стои доста високо в йерархията и е най-неконтролируемият.

Образът му е послужил за създаване на не един и два литературни персонажи. В някои обичаи се отъждествява с косюмеризма, лакомията, горделивостта и сребролюбието.  Обикнат е от Рабле, Кафка, Пелевин и др. 

Не провокацията е отблъскваща, отново ще кажа, перверзията, изключително в символни френски мостри е смайващо тестване за прага на търпимост към девиациите на човешката природа. Справка: Зюискинд, дьо Сад, Дюрас, Уелбек даже, скука и омерзение не провокират в такава степен сцените с безлики, овъртолени в марли, като че прясно ексхумирани мумии на спортисти /ако се доверим на коментаторите, че шаващата в агонични спазми масовка е точно от атлети/, не асоциацията с врящ котел на стадиона, към който пламтяха оранжеви светлини и подсещаше на гената даже от комикс или електрона игра, чувството за отвратителност, още веднъж се събуждаше от немощта на постановчика. 

Разбира се, че изкуството може да ни споделя всевъзможни истории, само че за предпочитане е да го прави надарено или в подтекста на апокалиптичната тематика, превзела мозъка на Жоли, изкушено. 

След наивистичното, напомнящо самодейността край лагерния огън от времето на соца осъществяване на знаковия шлагер на Едит Пиаф от група хористи с фишута, по зле разстлания килим на стадиона се запрепъваха делегациите на спортистите от целия свят.

В центъра, белееха парчета на аварирал ербъс /би било радостна самоирония/, които ни бяха показани за съзвездие. За отломките сред които просвяткваше затънал орден, като две стотинки сред софийски паветата, всеки студент по сценография би споделил разгромяващи думи.  Изпълнението на съединената като че в час по Труд и техника /имаше такива ретроградни образователни предмети едно време/ театрална апаратура, не беше подобаваща и за Вечер на гения в Марикостиново.

Кои бяха съзвездията, какво пишеше на частите пергамент, в които се трансфораха строшените играчки в кулминационната точка на спектакъла, чакам откривателите на крипто писмености да се произнесат. Аз нямам нито предпочитание, нито тласък да оборвам идиоти, за които златният скакалец бил Аполон, тъй като по този начин бил споделил френският коментатор, а и по този начин да беше, за какво възправиха до него Нике от Самотраки - без глава, само че от сбръчкано папиемаше? Аполон, може ли да се одобри като прото версия на Луцифер и даже на Прометей, както твърди Илиаде, Щайнер, Юнг, Леви Строс? 

Но да не натоварваме младият режисьор с пластове смисъл и креативен дълбини. 

Няма ги. Всичко е сведено до комикс и 4D подстрекателство. 

Не гледах до края. Не знам има ли някой, който да е бил в положение и да не схваща за какво свръхмеланинови рапъри са пели и Том Круз е висял, като торба с органически боклук от Меркурий в символ на последователност...

Както беше споделил Сирано дьо Бержерак: Какъв простак, а май аз, посвещавайки му време съм простакът!