Скромното мнение на редактора: Културата, респективно театърът, не бива да бъде поле за агресия или разкол, бива да е наслада
Не е обикновено да реагираш, когато даже не си осведомен. Не е обикновено да си слагаш маска и да нападаш. Не е обикновено да оскверняваш свято място като Народния спектакъл " Иван Вазов ". Така мисля аз и не отхвърлям, че всеки човек има правото на своя митинг, само че важно е да знае за какво го прави, да бъде осведомен, а не да е част от хайка хулигани, които несъмнено в никакъв случай не са били на театрална режисура. Така мисля аз и не налагам мнението си, просто го споделям.
Постановката на " Оръжията и индивидът “ на Джордж Бърнард Шоу провокира вълна от реакции, подбудени от метода, по който в пиесата е показан българският облик. За доста фенове той наподобява като стандартен, даже афектиран – разказан с черти на първичност и липса на изисканост. Това докара до бурни реакции и до слагане под въпрос на ролята на театъра като изкуство. Но е значимо да се прегледа по какъв начин културните творби съществуват, с цел да провокират, а не да наскърбяват. Театърът, сходно на други форми на изкуство, отразява освен концепциите на създателя, само че и историческия подтекст на своето време. Вместо да преглеждаме театралните представления като политически мнения, по-полезно е да ги възприемаме като поле за културен и интелектуален продан.
Джордж Бърнард Шоу основава " Оръжията и индивидът " в края на XIX век, когато тематиката за войната и патриотизма е мощно настояща. Чрез пиесата си той не цели да осмее съответна нация, а по-скоро да подчертае парадокса на войната и стандартите, съпътстващи човешкото държание в рискови условия. Хуморът и преувеличението в стила на Шоу са похвати, които той употребява, с цел да насочи вниманието към универсални проблеми, надхвърлящи националните граници.
Подобни творби провокират мощни страсти, тъй като изкуството има мощта да уголемява визиите ни за самите нас. Зрителите имат право на разнообразни реакции, само че това право не следва да се трансформира в съображение за експанзия. Културата не е инструмент за политически пристрастености и омраза; тя съществува, с цел да събира и предизвика мисълта.
Хубаво е да помним, че " Оръжията и индивидът " не е единственият културен артикул, който провокира остри реакции. Още в края на XIX век романът " Жерминал “ на Емил Зола шокира обществото със своето сурово изложение на миньорите и трудовата класа във Франция. Мнозина считат, че той накърнява визията за нацията и вреди на облика й, само че в действителност творбата цели да притегли вниманието към изискванията на труд и живота на хората в тази ера.
Същото важи за " Голият обяд " на Уилям Бъроуз, неразрешен в доста страни поради откритите си описания на опиати и половост. Много от критиците считат, че той " развращава “ обществото, само че с времето читателите стартират да го правят оценка като авангарден израз на персоналната независимост и самостоятелния избор. В театъра, творби като " Слугините " на Жан Жене показват обществената подчиненост по метод, който основава напрежение и провокира феновете да премислят визиите си за власт и послушание.
Когато изкуството провокира, то постоянно служи за катализатор на значими обществени промени. Важно е да се разбере, че сходни творби не са основани, с цел да наскърбяват, а с цел да предизвикат публичното схващане. В този смисъл културата не би трябвало да се преглежда като инструмент за разделяне или политическа агитация, а като място за изложение на разнородни хрумвания и разширение на мирогледа.
Театърът и културните пространства като цяло съществуват, с цел да отразяват страстите и мислите на времето. Вместо да ги използваме като поле за експанзия или ерес, можем да ги преглеждаме като опция за основаване на разговор. Всеки фен има право на лично мнение, само че реакциите би трябвало да бъдат в границите на почитание и схващане на художествения план. Театърът не е място за политическа или обществена дискусия, а пространство за обогатяване на духовния свят.
Постановката на " Оръжията и индивидът “ на Джордж Бърнард Шоу провокира вълна от реакции, подбудени от метода, по който в пиесата е показан българският облик. За доста фенове той наподобява като стандартен, даже афектиран – разказан с черти на първичност и липса на изисканост. Това докара до бурни реакции и до слагане под въпрос на ролята на театъра като изкуство. Но е значимо да се прегледа по какъв начин културните творби съществуват, с цел да провокират, а не да наскърбяват. Театърът, сходно на други форми на изкуство, отразява освен концепциите на създателя, само че и историческия подтекст на своето време. Вместо да преглеждаме театралните представления като политически мнения, по-полезно е да ги възприемаме като поле за културен и интелектуален продан.
Джордж Бърнард Шоу основава " Оръжията и индивидът " в края на XIX век, когато тематиката за войната и патриотизма е мощно настояща. Чрез пиесата си той не цели да осмее съответна нация, а по-скоро да подчертае парадокса на войната и стандартите, съпътстващи човешкото държание в рискови условия. Хуморът и преувеличението в стила на Шоу са похвати, които той употребява, с цел да насочи вниманието към универсални проблеми, надхвърлящи националните граници.
Подобни творби провокират мощни страсти, тъй като изкуството има мощта да уголемява визиите ни за самите нас. Зрителите имат право на разнообразни реакции, само че това право не следва да се трансформира в съображение за експанзия. Културата не е инструмент за политически пристрастености и омраза; тя съществува, с цел да събира и предизвика мисълта.
Хубаво е да помним, че " Оръжията и индивидът " не е единственият културен артикул, който провокира остри реакции. Още в края на XIX век романът " Жерминал “ на Емил Зола шокира обществото със своето сурово изложение на миньорите и трудовата класа във Франция. Мнозина считат, че той накърнява визията за нацията и вреди на облика й, само че в действителност творбата цели да притегли вниманието към изискванията на труд и живота на хората в тази ера.
Същото важи за " Голият обяд " на Уилям Бъроуз, неразрешен в доста страни поради откритите си описания на опиати и половост. Много от критиците считат, че той " развращава “ обществото, само че с времето читателите стартират да го правят оценка като авангарден израз на персоналната независимост и самостоятелния избор. В театъра, творби като " Слугините " на Жан Жене показват обществената подчиненост по метод, който основава напрежение и провокира феновете да премислят визиите си за власт и послушание.
Когато изкуството провокира, то постоянно служи за катализатор на значими обществени промени. Важно е да се разбере, че сходни творби не са основани, с цел да наскърбяват, а с цел да предизвикат публичното схващане. В този смисъл културата не би трябвало да се преглежда като инструмент за разделяне или политическа агитация, а като място за изложение на разнородни хрумвания и разширение на мирогледа.
Театърът и културните пространства като цяло съществуват, с цел да отразяват страстите и мислите на времето. Вместо да ги използваме като поле за експанзия или ерес, можем да ги преглеждаме като опция за основаване на разговор. Всеки фен има право на лично мнение, само че реакциите би трябвало да бъдат в границите на почитание и схващане на художествения план. Театърът не е място за политическа или обществена дискусия, а пространство за обогатяване на духовния свят.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ