Не е никак странно, че Москва и Белград активираха до

Не е по никакъв начин необичайно, че Москва и Белград задействаха до най-много своите пети колони в София и в Скопие в навечерието на 2 август – датата на контрактуваното от министър председателите Борисов и Заев взаимно честване на Илинден и плануваното сключване на контракт за добросъседство сред двете страни. Изолацията на Македония от нейните съседи е съществена районна политическа цел на Белград за да не се допусне интеграция на Скопие в НАТО и Европейски Съюз преди приемането на Сърбия за член на Европейски Съюз (Белград към този момент отхвърля участие в НАТО).

В продължение на четвърт век поддържането на изолацията на Скопие бе елементарно поради няколко условия.

Първо, твърдият протест на Атина за признание на македонската държавност заради казуса с името на републиката и – в по-широк проект – заради разногласието за античното културно завещание, който Скопие при ръководството на Груевски докара до основен проблем на македонската еднаквост. Бойкотът на името и оттова – на участието на Македония в НАТО и Европейски Съюз не пречат на Атина да поддържа оптимално дейни стопански връзки със Скопие и да управлява лъвски дялове от стопанството на дребната република. Но този протест поддържа македонската накърнимост в районен и интернационален проект, което е в полза на остарелия тандем Атина – Белград.

На второ място, районната и интернационална изолираност на Скопие се обезпечава от външно спокойните, само че вътрешно напрегнати връзки на Македония с двете прилежащи албански страни, които по всякакъв начин поддържат ескалацията на етническите искания на албанската общественост в северозападна Македония и провокират разнообразни по мощ и темперамент спешни процеси в нежната македонска държавност. Кризата от 2001 година, която докара до Охридския контракт и практическата кантонизация на Македония бе провокирана от метежа на локалното – македонско крило на Армията за избавление на Косово: военна конструкция с искания за националноосвободително придвижване, само че функционираща като криминално-мафиотска мрежа. Всяко разлюляване на политическото статукво в Скопие се употребява от албанския фактор в Тирана и Прищина за по-нататъшно автономизиране в посока отделяне на албанците в Македония. Последният казус на сходна открита надменност бе лансирането от албанския министър председател Еди Рама на така наречен " Тиранска платформа " на македонските албански партии за възходяща албанска надмощие върху македонската страна. С това свое държание албанският фактор на Балканите директно подкрепя тактиката на Белград – и както ще забележим, на Москва – за рецесия и изолираност на Македония на Балканите.

Трето, хроничната неустойчивост и изолираност на Скопие се поддържат от хегемонното наличие на сръбските разследващи, политически и икономически фактори на територията на самата република Македония. Сръбската известна просвета има надмощие в македонския обществен живот, а поредност от македонски политици – в това число досегашния министър председател Груевски – имат дълга персонална история на работа в интерес на Белград. Всички тези принадлежности на въздействие върху вътрешнополитическия живот на Македония съхраняват нейния прото колониален статут във връзка с Сърбия. Един от основните принадлежности на сръбската политика в Македония е систематичната и непрекъсната анти българска акция, която се води от медии, учени, политици и още дълъг лист хранени хора на Удба.

Тук е време да споменем четвъртото събитие за систематичната изолираност на Македония в подтекста на балканския район. Комбинацията сред слабоумен " шовинизъм " и сполучлива агентурна активност на съветската пета колона в България поддържа избухлив огъня на враждебността към " сърбоманите и македонистите " оттакък Гюешево. Липсата на умел и образован български народен хайлайф докара до дълготрайното пропиляване на голям брой благоприятни условия за необратимо доближаване и стабилизиране на връзките сред София и Скопие.

Ако някой полуидиот в Скопие рече, че Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев са македонци, най-малко трима малоумници в София се смятат за длъжни да го наругаят и да потвърдят очевидното – че въпросните исторически фигури са българи. Много постоянно е значимо не толкоз какво казваш, а по какъв начин го казваш. Тези престрелки на мутри с интелектуални искания от двете страни на границата на процедура дават задоволително храна на пропагандни източници – в Атина, Белград и самата Македония – които съществуват с цел да поддържат мита за българската заплаха по отношение на Македония. Днес към дежурните по македонска тематика в София се причислиха и мощни подкрепления – цялата агентура на съветската пета колона в България.

Русия в продължение на много време пазеше внимателна отдалеченост по отношение на районния ребус към Македония. Днес Кремъл смени много внезапно своите позиции. Като стартираме от писмеността, пристигнала от " македонските земи ", като минем през директната поддръжка за властта на клана Груевски и като стигнем до изказванията в българския парламент за това, че Македония е българо-сръбски проблем и никакъв контракт сред София и Скопие не трябва да се подписва.

Защо Путин изкара цялата артилерия? Просто тъй като Македония е основен късмет на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развиването на евроатлантическата интеграция на района. Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с въодушевеното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна тил на Москва и влезе в НАТО – може би тъй като през последните 15 години черногорците видяха за пръв път онлайн много руснаци – което повлия смущаващо на русофилството им

Ако Македония реши казуса с името и влезе в НАТО – сходно на своите съседи – единствената вяра на Путин остава република Сръбска в Босна и Херцеговина. Самата Сърбия към този момент съобщи посредством своя министър председател, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия.

През идващите дни и седмици ще следим все по-пряката и явна връзка сред анти македонски изявления в София и съветските пари и пропагандни мрежи, функциониращи с възходяща непримиримост в България. Играта, както се споделя, е ва банк. Същото ще се случва и в Скопие – антибългаризмът ще стигне до кресчсндо и руско-удбашките кръгове ще се постараят мощно за това.

На България е нужна тактика на вероятност и разсъдък в подобряването на връзките с Македония. Преди всичко, ние нямаме трагичен залог с цел да бързаме в тези връзки. Необходимо ни е да осигурим спокойна среда за двустранно съдействие – в началото в " негорещи " посоки – железница, автомагистрала, стопанско съдействие, вложения.

Политиката на еднаквост може да изчака и да бъде придвижвана с разсъдък, успокоение и изясненост по един главен въпрос – Македония е друга страна, която носи отговорността за своето държание и еднаквост, само че нашата история няма кой да я вземе. Тя към този момент се е случила. Това не значи, че би трябвало да премълчаваме безобразия, протичащи се в Скопие. Но би трябвало да ги посрещаме умерено – със самочувствието на нация, която има време да позволи своите наследени проблеми, в случай че бъде сполучлива в главните направления на своето развиване. Най-малкото – да не разрешаваме на кремълските хибридчици да ни водят за носа и да режисират поредна балканска кавга с великодържавни задни мисли. Македония към този момент не трябва да бъде страст за нас, българите. Македония е част от нашето рационално и прагматично издигнато бъдеще в района на Балканите.

" Дневник " препечатва разбора на политолога Огнян Минчев от блога му с неговото позволение.