Крие ли опасности освидетелстването на хората в ТЕЛК по документи
" Не е належащо във всяка болница да има по една ТЕЛК, а в университетските - да има по две. Просто всяка комисия би могло да се привиква, когато се съберат избран брой заявки за ТЕЛК решения ".
Това е мнението на Нина Жишева, ръководител на УС на Центъра за самостоятелен живот.
" Няма нищо неприятно в това – всеки ексклузивен труд да се заплаща. Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата, да вземат участие в ТЕЛК-комисия? ", попита тя в изявление за БНР.
По думите ѝ ТЕЛК-ът в действителност е " една хартия, която дава хиляда неща, от които аз може би нямам потребност " . Жишева означи, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма потребност, само че не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае:
" Не написа, че имам право и потребност от количка. ТЕЛК решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце към този момент са изразходени, само че не са наранени от болестта ми. В ТЕЛК решението ми не написа, че моите ръце би трябвало да бъдат щадени. Аз изпитвам голяма компликация към този момент да повеждам ринговата си количка, само че ТЕЛК-ът не ми разрешава да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го апелирам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което към този момент да написа, че имам право да употребявам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка, аз би трябвало да отивам на в допълнение свикана ЛКК, с цел да написа, че Нина Жишева не се лигави ".
istock
Според нея освидетелстването на хората по документи крие огромни рискове :
" Ако в документите има пъхнати повърхностно едни 500 лева, те стартират да приказват доста повече в сравнение с документите ".
По думите ѝ подправени ТЕЛК-решения няма . Но:
" Има една гнила система, която позволява през едни дребни малки врати да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат открити ".
Тя счита, че по този метод се усилва опцията за корупционни практики .
" Хората с увреждания в България имат потребност само от оптималната поддръжка, да правят и дребното, което могат, и оттова нататък да бъдем оставени да живеем живота си по този начин, както намерим за добре ", разяснява Нина Жишева и добави изрично:
" Ние сме хора както всички останали. /…/ Ако аз имам обучение, дано си работя с образованието. Ако аз имам гении, дано да го върша. Всичко можем, стига да желаеме ".
Това е мнението на Нина Жишева, ръководител на УС на Центъра за самостоятелен живот.
" Няма нищо неприятно в това – всеки ексклузивен труд да се заплаща. Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата, да вземат участие в ТЕЛК-комисия? ", попита тя в изявление за БНР.
По думите ѝ ТЕЛК-ът в действителност е " една хартия, която дава хиляда неща, от които аз може би нямам потребност " . Жишева означи, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма потребност, само че не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае:
" Не написа, че имам право и потребност от количка. ТЕЛК решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце към този момент са изразходени, само че не са наранени от болестта ми. В ТЕЛК решението ми не написа, че моите ръце би трябвало да бъдат щадени. Аз изпитвам голяма компликация към този момент да повеждам ринговата си количка, само че ТЕЛК-ът не ми разрешава да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го апелирам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което към този момент да написа, че имам право да употребявам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка, аз би трябвало да отивам на в допълнение свикана ЛКК, с цел да написа, че Нина Жишева не се лигави ".
istock Според нея освидетелстването на хората по документи крие огромни рискове :
" Ако в документите има пъхнати повърхностно едни 500 лева, те стартират да приказват доста повече в сравнение с документите ".
По думите ѝ подправени ТЕЛК-решения няма . Но:
" Има една гнила система, която позволява през едни дребни малки врати да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат открити ".
Тя счита, че по този метод се усилва опцията за корупционни практики .
" Хората с увреждания в България имат потребност само от оптималната поддръжка, да правят и дребното, което могат, и оттова нататък да бъдем оставени да живеем живота си по този начин, както намерим за добре ", разяснява Нина Жишева и добави изрично:
" Ние сме хора както всички останали. /…/ Ако аз имам обучение, дано си работя с образованието. Ако аз имам гении, дано да го върша. Всичко можем, стига да желаеме ".
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ