Главният прокурор написа до КС, че не е необходим специален закон за царските имоти
Не е нужен специфичен закон след анулацията от Конституцнния съд на Закона за одържавяване на парцелите на царете Фердинанд и Борис III и техните наследници от 1947 година, с цел да бъде решен въпросът за собствеността на парцелите. Решението на Конституционен съд възвръща правото на благосъстоятелност във типа, който е бил факт все още на анулацията.
Такова - в резюме - мнение до Конституционен съд е изразил основният прокурор Сотир Цацаров, за което пръв заяви уеб сайтът news.lex.bg.
Конституционния съд беше сезиран преди месец от състав та Върховния касационен съд, до който беше стигнало още едно дело за царските парцели, решено на първите две инстанции в интерес на страната - това за Царска Бистрица. Върховният правосъден състав обаче този път спря делото и изиска от Конституционен съд пояснение какви са правните последствия от анулацията на закони с еднократно деяние и съответно на решението на Конституционен съд от 1998 година, с което бе анулиран Законът за одържавяване на царското имущество от 1947 година
До този миг съдилищата, разглеждайки делата на страната против реституцията на парцелите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, се опираха на мнението от 2012 година на Върховен касационен съд по делото за чифлика Кричим, че решението на Конституционен съд от 1998 няма реститутивен резултат, защото анулира закон с изчерпано денократно деяние и заради това последствията от решението би трябвало да се уредят със закон. И защото закон не е признат, реституцията е непозволена.
Преди месец Конституционен съд - изненадващо съгласно едни адвокати и разумно съгласно други - позволи настояването на правосъдния състав за пояснение. И конституира като заинтригувани страни Министерския съвет, Народното събрание, президента, Върховния касационен и Върховния административен съд и основния прокурор, от които изиска да изразят мнения.
Същевременно Конституционен съд предложения и 12 учени експерти да дадат частно мнение, измежду тях професорите Васил Мръчков, Димитър Радев, Емилия Друмева, Снежана Начева, Георги Близнашки, Даниел Вълчев, Анаки Стоилов.
Досега от конституираните страни са изпратили мненията си Министерският съвет и основният прокурор. А от поканените за частно мнение изявени представители на правната просвета са се отзовали досега проф. Васил Мръчков и проф. Димитър Радев.
Изразените позиции са разнообразни.
Главният прокурор: Решението на Конституционен съд от 1998 година има възстановителното деяние
т.е. правото на благосъстоятелност се възвръща както е съществувало преди одържавяването на царските парцели през 1947 година
Министерският съвет: Без закон не може реставрация
Такова мнение е изразило държавното управление. Позицията на Министерски съвет поражда въпроса за какво, щом счита за наложително законодателно споразумяване, държавното управление, което има парламентарно болшинство да одобри закон какъвто откри за добре, не го е сторило до момента, нито дава знак, че има такова желание.
Проф. Васил Мръчков: Не е задоволителен актът на Конституционен съд, нужен е закон за царските парцели
В своето обстойно и позоваващо се на доста правни източници мнение проф. Васил Мръчков, прави извод , че оповестяването на закон за противоконституционен от Конституционен съд към момента не значи, че законът е анулиран, а значи единствено че не се ползва отсега нататък. Така е зародил казусът със законите с еднократно деяние, какъвто е съответният за одържавяването на парцелите от 1947 година, който е създал десйтвието си тогава и към този момент не работи, отсам и въпросът какво значи оповестяването му за протовоконституционен дне: дали значи възобновяване на предходното правно състояние отпреди 1947 /в съответния случай/, или е наложително закон да уреди последствията.
Проф. Димитър Радев: Решението на Конституционен съд празна декларация ли е?
Ако приемем, че без следващ специфичен закон не настъпват последствия от анулацията от Конституционен съд на закон с еднократно деяние, то тогава поражда въпросът за смисъла изобщо от решенията на Конституционен съд в тези случаи. Доколкото приемането на закон е функционалност на политическа воля, значи ли това, че решението на Конституционен съд си остава празна декларация, в случай че такава воля не настъпи.
Тази е - обобщена - позицията на проф. Димитър Радев.
Той по принцип отхвърля като неприемливо съществуването на закони с еднократно деяние. " Закон за един случай, за едно лице, за едно право или обвързване или правно отношение, не би трябвало да съществува. Законът съдържа генерални, т. е- общи правни правила, а не самостоятелни правила. Така заложен въпросът, значи, че този закон от 1947 година е циничен в самия си произход " тъй като урежда един самостоятелен случай, а това в правовата страна е неприемливо. Това, че той е породил в действителност дейности, не би го санирал, нито би го трансформирал като годен от позиция на настоящия юридически ред ", написа проф. Радев.
Те4първа ще изпращат мненията си останалите конституирани страни и професори.
Според информация на " Дневник " Конституционен съд ще взема решение делото всъщност след лятната почивка.
Остава годен въпросът за какво едвам в този момент висшите съдии се сетиха да изискат пояснение на Конституционен съд на личното му решение за анулацията на одържавяването - едвам откакто дефинитивно бяха решени три каузи в интерес на страната - за парцела в Кричим, хижата Саръгьол в Рила, къщата в Ситняково на Боровец.
В неделя Симеон Сакскобургготски сподели в изявление за предаването " 120 минути " по БиТиВи, че страната не е влезнала във притежание на парцелите Саръгьол и Ситняково макар извоюваните каузи и той очаквал за тях орис като тази на царските конюшни. Туристи, които си минавали оттова, споделиха още предходната година пред " Дневник ", че хижата е разрушена от пожар, а къщата в Ситняково е полуразграбена и в начална съсипия.
Такова - в резюме - мнение до Конституционен съд е изразил основният прокурор Сотир Цацаров, за което пръв заяви уеб сайтът news.lex.bg.
Конституционния съд беше сезиран преди месец от състав та Върховния касационен съд, до който беше стигнало още едно дело за царските парцели, решено на първите две инстанции в интерес на страната - това за Царска Бистрица. Върховният правосъден състав обаче този път спря делото и изиска от Конституционен съд пояснение какви са правните последствия от анулацията на закони с еднократно деяние и съответно на решението на Конституционен съд от 1998 година, с което бе анулиран Законът за одържавяване на царското имущество от 1947 година
До този миг съдилищата, разглеждайки делата на страната против реституцията на парцелите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, се опираха на мнението от 2012 година на Върховен касационен съд по делото за чифлика Кричим, че решението на Конституционен съд от 1998 няма реститутивен резултат, защото анулира закон с изчерпано денократно деяние и заради това последствията от решението би трябвало да се уредят със закон. И защото закон не е признат, реституцията е непозволена.
Преди месец Конституционен съд - изненадващо съгласно едни адвокати и разумно съгласно други - позволи настояването на правосъдния състав за пояснение. И конституира като заинтригувани страни Министерския съвет, Народното събрание, президента, Върховния касационен и Върховния административен съд и основния прокурор, от които изиска да изразят мнения.
Същевременно Конституционен съд предложения и 12 учени експерти да дадат частно мнение, измежду тях професорите Васил Мръчков, Димитър Радев, Емилия Друмева, Снежана Начева, Георги Близнашки, Даниел Вълчев, Анаки Стоилов.
Досега от конституираните страни са изпратили мненията си Министерският съвет и основният прокурор. А от поканените за частно мнение изявени представители на правната просвета са се отзовали досега проф. Васил Мръчков и проф. Димитър Радев.
Изразените позиции са разнообразни.
Главният прокурор: Решението на Конституционен съд от 1998 година има възстановителното деяние
т.е. правото на благосъстоятелност се възвръща както е съществувало преди одържавяването на царските парцели през 1947 година
Министерският съвет: Без закон не може реставрация
Такова мнение е изразило държавното управление. Позицията на Министерски съвет поражда въпроса за какво, щом счита за наложително законодателно споразумяване, държавното управление, което има парламентарно болшинство да одобри закон какъвто откри за добре, не го е сторило до момента, нито дава знак, че има такова желание.
Проф. Васил Мръчков: Не е задоволителен актът на Конституционен съд, нужен е закон за царските парцели
В своето обстойно и позоваващо се на доста правни източници мнение проф. Васил Мръчков, прави извод , че оповестяването на закон за противоконституционен от Конституционен съд към момента не значи, че законът е анулиран, а значи единствено че не се ползва отсега нататък. Така е зародил казусът със законите с еднократно деяние, какъвто е съответният за одържавяването на парцелите от 1947 година, който е създал десйтвието си тогава и към този момент не работи, отсам и въпросът какво значи оповестяването му за протовоконституционен дне: дали значи възобновяване на предходното правно състояние отпреди 1947 /в съответния случай/, или е наложително закон да уреди последствията.
Проф. Димитър Радев: Решението на Конституционен съд празна декларация ли е?
Ако приемем, че без следващ специфичен закон не настъпват последствия от анулацията от Конституционен съд на закон с еднократно деяние, то тогава поражда въпросът за смисъла изобщо от решенията на Конституционен съд в тези случаи. Доколкото приемането на закон е функционалност на политическа воля, значи ли това, че решението на Конституционен съд си остава празна декларация, в случай че такава воля не настъпи.
Тази е - обобщена - позицията на проф. Димитър Радев.
Той по принцип отхвърля като неприемливо съществуването на закони с еднократно деяние. " Закон за един случай, за едно лице, за едно право или обвързване или правно отношение, не би трябвало да съществува. Законът съдържа генерални, т. е- общи правни правила, а не самостоятелни правила. Така заложен въпросът, значи, че този закон от 1947 година е циничен в самия си произход " тъй като урежда един самостоятелен случай, а това в правовата страна е неприемливо. Това, че той е породил в действителност дейности, не би го санирал, нито би го трансформирал като годен от позиция на настоящия юридически ред ", написа проф. Радев.
Те4първа ще изпращат мненията си останалите конституирани страни и професори.
Според информация на " Дневник " Конституционен съд ще взема решение делото всъщност след лятната почивка.
Остава годен въпросът за какво едвам в този момент висшите съдии се сетиха да изискат пояснение на Конституционен съд на личното му решение за анулацията на одържавяването - едвам откакто дефинитивно бяха решени три каузи в интерес на страната - за парцела в Кричим, хижата Саръгьол в Рила, къщата в Ситняково на Боровец.
В неделя Симеон Сакскобургготски сподели в изявление за предаването " 120 минути " по БиТиВи, че страната не е влезнала във притежание на парцелите Саръгьол и Ситняково макар извоюваните каузи и той очаквал за тях орис като тази на царските конюшни. Туристи, които си минавали оттова, споделиха още предходната година пред " Дневник ", че хижата е разрушена от пожар, а къщата в Ситняково е полуразграбена и в начална съсипия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ