Ето защо пръстите ни са с различна дължина
Не е изцяло ясно по кое време за първи път се появява човешката ръка. Общоприетият теоретичен консенсус е преди към 800 000 години. Но след скорошното изобретение на трета междинна фаланга, датираща отпреди 1,4 милиона години, учените към този момент се чудят дали ръцете ни не са много по-стари.
Ръцете на прадедите ни преди милиони години наподобяват повече на тези на днешните шимпанзета, чиито длани и пръсти са много по-дълги, а палците са доста по-малки и слаби. Пръстите са също по този начин извити, с цел да задържат притежателите си по-удобно за клоните. И по този начин този биологичен инструмент бил комфортен за катерене, само че не и за дейности като боравене с пръчка, притискане или ощипване.
Нашите ръце, въпреки това, имат мощни мускули и здрави кости, върху които има меко мастно покритие, приспособяващо се към неравни повърхности. Същото важи и за дланта ни.
Основите на палеца, междинния и безименния пръст са подсилени, с цел да могат да устоят по-голямо натоварване, а самият палец има три мускула повече, в сравнение с палците на шимпанзетата: flexor pollicis longus, flexor pollicis brevis и first volar interosseous. С тях той е доста по-силен, което в композиция с няколко модифицирани стави, дава опция за компактно и комфортно захващане.
Учените се концентрират върху няколко съществени теории, с цел да обяснят тъкмо за какво тези промени се случват, и една от най-популярните гласи, че по-добър и по-силен захват на ръцете е нужен за направата на по-добри и надеждни принадлежности и затова тези с по-силен захват разполагали със доста преимущество, а останалите никой не избирал за чифтосване. Употребата на каменни принадлежности датира отпреди 3,4 милиона години, а преди 1,7 милиона се появяват по-дълбокомислени (но въпреки всичко груби) принадлежности като брадви и секири.
През идващите милион години те ще стават все по-добри, изпипани и надеждни с развиването на ръката до настоящия й вид; и тъй като са нужни мощ и умелост за работа с новите принадлежности, счита се че преимуществата, които една такава ръка може да предложи на стопанина й, са повода за нейната еволюцията.
Друга сходна доктрина гласи, че ръцете ни еволюират поради преимуществата в хвърлянето и боят с тояги, които това би ни дало. В поддръжка на тази теза, учените излагат обстоятелството, че има два съществени хватателни придвижвания, които една човешка ръка може – едното е по-съсредоточено върху прецизността, а другото върху това да не изпуснем, каквото сме хванали.
Прецизността на хвата ни може да се види добре, когато вземем топка за тенис, която имаме желание да хвърлим, а якостта на хвата ни си проличава, когато хванем, да вземем за пример, секира. Последователите на тази доктрина считат, че без срещуположния ни палец и прецизния надзор върху пръстите ни един примат не би могъл да хвърля доста тъкмо или мощно.
По същия метод, без палецът да може да сътвори хват над останалите пръсти със мощ от мощния си flexor pollicis longus, приматът ще изпусне една секира (както постоянно се вижда, че става, когато шимпанзетата си играят с пръчки).
Третата, еквивалентно обвързвана с принуждение доктрина разпознава първите две като спомагащи фактори, само че отбелязва, че никоя от тях не изяснява изцяло и съответно за какво формата на ръката е тъкмо такава. Тя предлага концепцията. че ключът към „ геометрията “ на крайника ни се крие в това да става на пестник – единствено тогава на процедура има мечтаната функционалност на оръжие и да държи.
Няколко детайла, които се акцентират в интерес на тази доктрина са: 1) шимпанзетата не могат да свидлив прекрасен юмрук; 2) дребната повърхност на юмрука нанася по-големи проваляне при удар от, да вземем за пример, шамара; и 3) методът, по който костите в ръката се подреждат, когато се свие в пестник, нанасят още повече щета.
Именно тази точност, с която костите на ръката ни се подреждат, когато я свием, съгласно учените е повода те да са с подобен размер, правейки пръстите ни, каквито са. Отделно от четирите ни пръста, повода палецът ни да има с друга форма е поради местонахождението си на дланта и по отношение на другите пръсти.
Източник: chr.bg
Ръцете на прадедите ни преди милиони години наподобяват повече на тези на днешните шимпанзета, чиито длани и пръсти са много по-дълги, а палците са доста по-малки и слаби. Пръстите са също по този начин извити, с цел да задържат притежателите си по-удобно за клоните. И по този начин този биологичен инструмент бил комфортен за катерене, само че не и за дейности като боравене с пръчка, притискане или ощипване.
Нашите ръце, въпреки това, имат мощни мускули и здрави кости, върху които има меко мастно покритие, приспособяващо се към неравни повърхности. Същото важи и за дланта ни.
Основите на палеца, междинния и безименния пръст са подсилени, с цел да могат да устоят по-голямо натоварване, а самият палец има три мускула повече, в сравнение с палците на шимпанзетата: flexor pollicis longus, flexor pollicis brevis и first volar interosseous. С тях той е доста по-силен, което в композиция с няколко модифицирани стави, дава опция за компактно и комфортно захващане.
Учените се концентрират върху няколко съществени теории, с цел да обяснят тъкмо за какво тези промени се случват, и една от най-популярните гласи, че по-добър и по-силен захват на ръцете е нужен за направата на по-добри и надеждни принадлежности и затова тези с по-силен захват разполагали със доста преимущество, а останалите никой не избирал за чифтосване. Употребата на каменни принадлежности датира отпреди 3,4 милиона години, а преди 1,7 милиона се появяват по-дълбокомислени (но въпреки всичко груби) принадлежности като брадви и секири.
През идващите милион години те ще стават все по-добри, изпипани и надеждни с развиването на ръката до настоящия й вид; и тъй като са нужни мощ и умелост за работа с новите принадлежности, счита се че преимуществата, които една такава ръка може да предложи на стопанина й, са повода за нейната еволюцията.
Друга сходна доктрина гласи, че ръцете ни еволюират поради преимуществата в хвърлянето и боят с тояги, които това би ни дало. В поддръжка на тази теза, учените излагат обстоятелството, че има два съществени хватателни придвижвания, които една човешка ръка може – едното е по-съсредоточено върху прецизността, а другото върху това да не изпуснем, каквото сме хванали.
Прецизността на хвата ни може да се види добре, когато вземем топка за тенис, която имаме желание да хвърлим, а якостта на хвата ни си проличава, когато хванем, да вземем за пример, секира. Последователите на тази доктрина считат, че без срещуположния ни палец и прецизния надзор върху пръстите ни един примат не би могъл да хвърля доста тъкмо или мощно.
По същия метод, без палецът да може да сътвори хват над останалите пръсти със мощ от мощния си flexor pollicis longus, приматът ще изпусне една секира (както постоянно се вижда, че става, когато шимпанзетата си играят с пръчки).
Третата, еквивалентно обвързвана с принуждение доктрина разпознава първите две като спомагащи фактори, само че отбелязва, че никоя от тях не изяснява изцяло и съответно за какво формата на ръката е тъкмо такава. Тя предлага концепцията. че ключът към „ геометрията “ на крайника ни се крие в това да става на пестник – единствено тогава на процедура има мечтаната функционалност на оръжие и да държи.
Няколко детайла, които се акцентират в интерес на тази доктрина са: 1) шимпанзетата не могат да свидлив прекрасен юмрук; 2) дребната повърхност на юмрука нанася по-големи проваляне при удар от, да вземем за пример, шамара; и 3) методът, по който костите в ръката се подреждат, когато се свие в пестник, нанасят още повече щета.
Именно тази точност, с която костите на ръката ни се подреждат, когато я свием, съгласно учените е повода те да са с подобен размер, правейки пръстите ни, каквито са. Отделно от четирите ни пръста, повода палецът ни да има с друга форма е поради местонахождението си на дланта и по отношение на другите пръсти.
Източник: chr.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ