Политиката на късия хоризонт е пролог към дълга зима
Не е моралистки въпросът за разминаването сред възприятието за дълг и користта във властта
Нужните промени минават през възобновяване на разбирането за политиката като служение
Чуди се водачът на ГЕРБ Бойко Борисов „ Тези хора, като знаят какво са създали, по какъв начин излизат да приказват “. Може би е изумен, даже учуден! Едва ли. Отдавна е известно що за хорица са тези политици, познава им безочието и шарлатаниите от много време. Много от близко, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На доктрина присъединяване в дейната политика би трябвало да бъде висша форма на социална работа, а не навлизане на тази сцена, примамлива за гонене на персонални изгоди. Все още има у нас някакъв % жители, които с такова очакване вземат участие в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването сред упованията на обществото от властта, и това, което тя демонстрира.
Много от близко, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На доктрина присъединяване в дейната политика би трябвало да бъде висша форма на социална работа, а не навлизане на тази сцена, примамлива за гонене на персонални изгоди. Все още има у нас някакъв % жители, които с такова очакване вземат участие в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването сред упованията на обществото от властта, и това, което тя демонстрира.
Но отново се намират задоволително подкрепящи потвърдените лъжци и безхаберници. Очакват тези да се освестят, да покажат почтеност, отговорност и грижа за общото богатство. Нямат действителен политически избор за политици, които да показват и бранят ползите и правата им - другите са същите. Зинали за власт, с цел да вършат покупко-продажби с публичния интерес в интерес на персонални или партийни цели.
Рядкост са водените от възприятие за дълг по отношение на страната, народа и публичното благоденствие, както напоително твърдят през медиите техните партии и наети за задачата пропагандисти. Налице е опълчване сред персонални и групови изгоди с публичния интерес. Както и спорът сред служенето на обществото и устрема към облагодетелстване посредством политическо въздействие.
Томас Джеферсън, един от бащите създатели на Съединени американски щати: „ Стремете се постоянно да изпълнявате своя дълг и човечеството ще ви оправдае дори при някой крах. “
Дългът е осъзнаването на едни или други условия като свои персонални морални отговорности. Заедно със съвестта са двете страни на една монета. Любовта към това, което самичък си възложиш да правиш, съгласно Гьоте. В публичния интерес дългът придобива императивен темперамент, образува моралния товар на индивида по отношение на другите хора и самия себе си.
Пандемията отмина, само че остави в всеобщата душeвност съществени последици. Стовари ги за Европа и тригодишната война в Украйна. Да прибавим напреженията в световните вериги на доставки, енергийните разтърсвания и инфлацията. Световната общественост е във фаза на световни земетресения и перманентна неустановеност. И все по-зле прикрито изменничество на политическите елити.
Очевидно е рецесия задълго, предопределяща новия подтекст за взимане на политически решения. В него с мъчителна изясненост личи какви по темперамент и какъв брой тежки могат да бъдат следствията, в случай че властта работи користно, а не пределно отговорно за народ и страна. Не ден за ден, тъй като късият небосвод ще стане увод към дълга зима.
В интервал, през който нациите, страните и съюзите са подложени на изключителни тествания, стабилизиращият фактор се чака да бъде политиката. Наблюдаваме друго - процеси на затваряне и нарцисизъм, на управническо късогледство с детайли на безхаберие и суматоха.
В исторически миг, когато в света се пренаписват разпоредбите в стопанската система и финансите, когато в страните все по-осезаемо се долавят тътнежите на няколко световни рецесии. Хората в тях се оказват пред въпроса, ще се появи ли сериозен % политици с възприятие за дълг.
Все повече решения в Брюксел се взимат с диктаторски фасон. Без мисъл за дълготрайно оцеляване на концепцията за единение на нациите, а с оглед ползите на няколко западни страни, на някои партии и подмолни групи. При очевиден недостиг на държавнически метод, сменен от грижа за персонално политическо оцеляване, транзакционни покупко-продажби под въздействието на корпоративни лобита.
Долавя се друго схващане за дълг - като на Оскар Уайлд: „ Това, което изискваш от другите, само че не правиш самият ти. “ Характерно за политици и властимащи с пай небосвод пред себе си. За опрените на така наречен еталонна власт със блян за сходство на спуснатия от горната страна блян или на цялостно послушание на Образцовия водач.
Или за заложилите на експертната власт, задоволяваща потребността от сигурност - „ специалист ли е, значи знае какво е вярно да направи “. Биват упражняващи власт-принуда, учредена на боязън и цялостен надзор над информацията. Властта не е единствено политическа. Който усеща позор, той усеща и дълг, гласи японската сентенция.
Евросъюзът е изправен пред надали преодолимо тестване - да остане конкурентоспособен и обединен в свят на свиващи се запаси и взривни технологии. А страда освен от жестоки външни удари, само че на първо място от вътрешни язви и спорове. Една от лютите язви е неналичието на морално водачество. Язва в Европейски Съюз, измежду политическата класа в страните, заради страшна рецесия на полезностите.
Сред Ония Брюкселските дългът отсъства. Когато го няма обаче, заплащат обществата в Европейски Съюз. Не е моралистки въпросът за разминаването сред възприятието за дълг и користта във властта. Той има измерения, които засягат директно всеки жител - от инфлацията в магазина до сигурността за утрешния ден.
Обществото заплаща цената с неустойчивост, неравенства, беднотия, демографски срив. И по Онези модели отглежда мамини синчета вместо мъже. Възпитавани основно от дами в детски градини и учебни заведения. Чувството за дълг е доста значима съставляваща на мъжествеността. Липсата му измежду от ден на ден мъже в огромна степен изяснява голямата рецесия в фамилията, след това и в страната.
България не просто изостава, а рискува да изпадне от основни процеси в Европейски Съюз, от разпадните в това число. Не поради липса на запаси или поддръжка, а поради неналичието на политическа воля и подготвеност. От управници, заредени с схващане за дълг и подготвеност да се жертват за национални и публични ползи.
И тъкмо в миг, когато България има потребност от политическа готовност, страната буксува сред партии, които се борят не за идея, а за позиции. Липсва спор за бъдещето, има наддаване за позиции и кресла. Над публичните цели преобладават партийните ползи. Назначенията не следват правилото на подготвеност, а на преданост.
Явно този модел се е нормализирал, политическата изгода към този момент не възмущава, даже не изненадва. Но измененията няма да се случат с нова партия или нови лица на билбордовете. Нужните промени минават през възобновяване на разбирането за политиката като служение.
Това значи бистрота, отчетност, етични стандарти, логичен публичен спор. На потомство политици, които одобряват властта като дълг, а не като трофей. А политическата активност като работа, а не като кариера. Опрени в този все по-нестабилен и рисков свят на здрави национални полезности, а не на спуснати извън схеми.
Автор:
trud.bg
Нужните промени минават през възобновяване на разбирането за политиката като служение
Чуди се водачът на ГЕРБ Бойко Борисов „ Тези хора, като знаят какво са създали, по какъв начин излизат да приказват “. Може би е изумен, даже учуден! Едва ли. Отдавна е известно що за хорица са тези политици, познава им безочието и шарлатаниите от много време. Много от близко, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На доктрина присъединяване в дейната политика би трябвало да бъде висша форма на социална работа, а не навлизане на тази сцена, примамлива за гонене на персонални изгоди. Все още има у нас някакъв % жители, които с такова очакване вземат участие в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването сред упованията на обществото от властта, и това, което тя демонстрира.
Много от близко, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На доктрина присъединяване в дейната политика би трябвало да бъде висша форма на социална работа, а не навлизане на тази сцена, примамлива за гонене на персонални изгоди. Все още има у нас някакъв % жители, които с такова очакване вземат участие в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването сред упованията на обществото от властта, и това, което тя демонстрира.
Но отново се намират задоволително подкрепящи потвърдените лъжци и безхаберници. Очакват тези да се освестят, да покажат почтеност, отговорност и грижа за общото богатство. Нямат действителен политически избор за политици, които да показват и бранят ползите и правата им - другите са същите. Зинали за власт, с цел да вършат покупко-продажби с публичния интерес в интерес на персонални или партийни цели.
Рядкост са водените от възприятие за дълг по отношение на страната, народа и публичното благоденствие, както напоително твърдят през медиите техните партии и наети за задачата пропагандисти. Налице е опълчване сред персонални и групови изгоди с публичния интерес. Както и спорът сред служенето на обществото и устрема към облагодетелстване посредством политическо въздействие.
Томас Джеферсън, един от бащите създатели на Съединени американски щати: „ Стремете се постоянно да изпълнявате своя дълг и човечеството ще ви оправдае дори при някой крах. “
Дългът е осъзнаването на едни или други условия като свои персонални морални отговорности. Заедно със съвестта са двете страни на една монета. Любовта към това, което самичък си възложиш да правиш, съгласно Гьоте. В публичния интерес дългът придобива императивен темперамент, образува моралния товар на индивида по отношение на другите хора и самия себе си.
Пандемията отмина, само че остави в всеобщата душeвност съществени последици. Стовари ги за Европа и тригодишната война в Украйна. Да прибавим напреженията в световните вериги на доставки, енергийните разтърсвания и инфлацията. Световната общественост е във фаза на световни земетресения и перманентна неустановеност. И все по-зле прикрито изменничество на политическите елити.
Очевидно е рецесия задълго, предопределяща новия подтекст за взимане на политически решения. В него с мъчителна изясненост личи какви по темперамент и какъв брой тежки могат да бъдат следствията, в случай че властта работи користно, а не пределно отговорно за народ и страна. Не ден за ден, тъй като късият небосвод ще стане увод към дълга зима.
В интервал, през който нациите, страните и съюзите са подложени на изключителни тествания, стабилизиращият фактор се чака да бъде политиката. Наблюдаваме друго - процеси на затваряне и нарцисизъм, на управническо късогледство с детайли на безхаберие и суматоха.
В исторически миг, когато в света се пренаписват разпоредбите в стопанската система и финансите, когато в страните все по-осезаемо се долавят тътнежите на няколко световни рецесии. Хората в тях се оказват пред въпроса, ще се появи ли сериозен % политици с възприятие за дълг.
Все повече решения в Брюксел се взимат с диктаторски фасон. Без мисъл за дълготрайно оцеляване на концепцията за единение на нациите, а с оглед ползите на няколко западни страни, на някои партии и подмолни групи. При очевиден недостиг на държавнически метод, сменен от грижа за персонално политическо оцеляване, транзакционни покупко-продажби под въздействието на корпоративни лобита.
Долавя се друго схващане за дълг - като на Оскар Уайлд: „ Това, което изискваш от другите, само че не правиш самият ти. “ Характерно за политици и властимащи с пай небосвод пред себе си. За опрените на така наречен еталонна власт със блян за сходство на спуснатия от горната страна блян или на цялостно послушание на Образцовия водач.
Или за заложилите на експертната власт, задоволяваща потребността от сигурност - „ специалист ли е, значи знае какво е вярно да направи “. Биват упражняващи власт-принуда, учредена на боязън и цялостен надзор над информацията. Властта не е единствено политическа. Който усеща позор, той усеща и дълг, гласи японската сентенция.
Евросъюзът е изправен пред надали преодолимо тестване - да остане конкурентоспособен и обединен в свят на свиващи се запаси и взривни технологии. А страда освен от жестоки външни удари, само че на първо място от вътрешни язви и спорове. Една от лютите язви е неналичието на морално водачество. Язва в Европейски Съюз, измежду политическата класа в страните, заради страшна рецесия на полезностите.
Сред Ония Брюкселските дългът отсъства. Когато го няма обаче, заплащат обществата в Европейски Съюз. Не е моралистки въпросът за разминаването сред възприятието за дълг и користта във властта. Той има измерения, които засягат директно всеки жител - от инфлацията в магазина до сигурността за утрешния ден.
Обществото заплаща цената с неустойчивост, неравенства, беднотия, демографски срив. И по Онези модели отглежда мамини синчета вместо мъже. Възпитавани основно от дами в детски градини и учебни заведения. Чувството за дълг е доста значима съставляваща на мъжествеността. Липсата му измежду от ден на ден мъже в огромна степен изяснява голямата рецесия в фамилията, след това и в страната.
България не просто изостава, а рискува да изпадне от основни процеси в Европейски Съюз, от разпадните в това число. Не поради липса на запаси или поддръжка, а поради неналичието на политическа воля и подготвеност. От управници, заредени с схващане за дълг и подготвеност да се жертват за национални и публични ползи.
И тъкмо в миг, когато България има потребност от политическа готовност, страната буксува сред партии, които се борят не за идея, а за позиции. Липсва спор за бъдещето, има наддаване за позиции и кресла. Над публичните цели преобладават партийните ползи. Назначенията не следват правилото на подготвеност, а на преданост.
Явно този модел се е нормализирал, политическата изгода към този момент не възмущава, даже не изненадва. Но измененията няма да се случат с нова партия или нови лица на билбордовете. Нужните промени минават през възобновяване на разбирането за политиката като служение.
Това значи бистрота, отчетност, етични стандарти, логичен публичен спор. На потомство политици, които одобряват властта като дълг, а не като трофей. А политическата активност като работа, а не като кариера. Опрени в този все по-нестабилен и рисков свят на здрави национални полезности, а не на спуснати извън схеми.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ