Трифонов е прав за тотална блокада. Но закъсня излишно
Не е доста забавно в политическия свят, когато главното нещо, което се постанова да правиш, е да рефрешваш страницата на във Фейсбук или най-малко да си я нагласиш за бързо вести при всеки нов статус. През това време горе-долу същото със стената на Борисов. Този проблем обаче не е единствено журналистически. И самата публика/електорат, стартира да придобива нюх за това, че в случай че към един политик има упования, то тези упования би трябвало да се разпрострат на първо време в обществените мрежи. Любимата фраза на утринните блокове - " Имаме вест ", към този момент е пенсионирана. Новината е в обществените мрежи - след това утринните блокове единствено я изясняват.
Е, пристигна и новината. Стана ясно, че държавно управление няма да има, че " ИТН " ще върне мандата и ще се отива отново на избори. Неизбежно, Трифонов стартира да търпи негативи. Не е изключително мъчно за съперниците му да го обвинят в липса на отговорност, боязън, некадърност за ръководство - на тяхно място от самият той би направил същото. Политическата игра си има правила: всяка точка за съперника бързо се трансформира в опорна точка, която може да използваш във всеки комфортен миг. Опорната точка " Слави се уплаши " ще се употребява дълго.
Но грешката на Трифонов не бе, че в последна сметка реши да върне мандата. Именно такова, подсещам, бе първичното чувство след изборите. Още на пети април вечерта и на шести се знаеше, че няма по какъв начин да се сформира държавно управление. Имаше несъмнено удовлетворение, че няколко партии са създали пробив в системата, само че с цел да се пробие до дъно, такова бе общото въодушевление, би трябвало да има ново гласоподаване с доста по-либерален избирателен кодекс. За разлика от европейските избори през 2019, които с целия " Апартаментгейт " в пасив, не създадоха кой знае какъв брой друга картина, тези от 2021-а и цялото лято на митингите, съумяха - точно това бе значимото. В оня миг от " ИТН " бяха оповестили - " без ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи " - и на всички бе ясно, че ще има нови избори.
В този смисъл грешката на " ИТН " изобщо не е във връщането на мандата. Това е в огромна степен разумно решение, то е разследване на предизборно заричане. Грешката бе в това, че за близо месец Трифонов сътвори подвеждащото чувство, че може би, въпреки всичко, вътре в партията се обмисля дали да не ръководят. Изглеждаше таман по този начин: цитира се конституцията, споделя се " чакаме президента ", употребява се някакво бюрократично време, с цел да може до момента в който то върви, от " ИТН " да излязат с някаква формула на ръководството. Например - държавно управление на малцинството, а в случай че то загуби поддръжка, отново няма проблем - ще има нови избори и толкоз. Затова и първо загатващите реплики на Тошко Йорданов, че няма да има кабинет, а след това и потвърждението на Трифонов, се трансфораха в огромно отчаяние. Не тъй като във върнатия мандат няма логичност, а тъй като изглеждаше, че от " ИТН " ще създадат противоположното.
Нека си представим: нямаше ли да е по-лесно в първите дни след изборите от Има Такъв Народ да продължат с бунтарско въодушевление и да заявят, че, правилни на предизборното си заричане (без ГЕРБ,БСП и ДПС), са подготвени за нови избори? Щеше да наподобява безапелационно, поредно, ясно. Никой нямаше да упрекна Трифонов за това, че не желае да поема отговорност - каква ти отговорност, можеше да каже той, моята отговорност е да се излъчи държавно управление без гласовете на нито една от тази партии. Всички щяха да бъдат уверени, че боят е настанал и това е единствено началото, и че в случай че желаят тотална смяна, би трябвало да се явят на още един пердах напълно скоро. " ИТН " щеше да натрупа само позитиви. Вместо това посланието на статусите беше: 1) Благодарим за голямата поддръжка. 2) Чакаме президентът да връчи мандата на ГЕРБ и ще се възползваме от лукса да изчакаме две седмици до нашия ред и да предложим разновидности 3) Връщаме се на остарялото - мислихме го, и не го измислихме.
Подобна динамичност е с постоянно слаб резултат: на езика на Ку-ку бенд би изглеждало като отмерване четири пъти с палките от Венко, по-късно малко пиано, след това отново отмерване с палките и завършек на парчето. Засега и таман поради това, албумът към момента не наподобява обещаващ.
Автор: Райко Байчев
Е, пристигна и новината. Стана ясно, че държавно управление няма да има, че " ИТН " ще върне мандата и ще се отива отново на избори. Неизбежно, Трифонов стартира да търпи негативи. Не е изключително мъчно за съперниците му да го обвинят в липса на отговорност, боязън, некадърност за ръководство - на тяхно място от самият той би направил същото. Политическата игра си има правила: всяка точка за съперника бързо се трансформира в опорна точка, която може да използваш във всеки комфортен миг. Опорната точка " Слави се уплаши " ще се употребява дълго.
Но грешката на Трифонов не бе, че в последна сметка реши да върне мандата. Именно такова, подсещам, бе първичното чувство след изборите. Още на пети април вечерта и на шести се знаеше, че няма по какъв начин да се сформира държавно управление. Имаше несъмнено удовлетворение, че няколко партии са създали пробив в системата, само че с цел да се пробие до дъно, такова бе общото въодушевление, би трябвало да има ново гласоподаване с доста по-либерален избирателен кодекс. За разлика от европейските избори през 2019, които с целия " Апартаментгейт " в пасив, не създадоха кой знае какъв брой друга картина, тези от 2021-а и цялото лято на митингите, съумяха - точно това бе значимото. В оня миг от " ИТН " бяха оповестили - " без ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи " - и на всички бе ясно, че ще има нови избори.
В този смисъл грешката на " ИТН " изобщо не е във връщането на мандата. Това е в огромна степен разумно решение, то е разследване на предизборно заричане. Грешката бе в това, че за близо месец Трифонов сътвори подвеждащото чувство, че може би, въпреки всичко, вътре в партията се обмисля дали да не ръководят. Изглеждаше таман по този начин: цитира се конституцията, споделя се " чакаме президента ", употребява се някакво бюрократично време, с цел да може до момента в който то върви, от " ИТН " да излязат с някаква формула на ръководството. Например - държавно управление на малцинството, а в случай че то загуби поддръжка, отново няма проблем - ще има нови избори и толкоз. Затова и първо загатващите реплики на Тошко Йорданов, че няма да има кабинет, а след това и потвърждението на Трифонов, се трансфораха в огромно отчаяние. Не тъй като във върнатия мандат няма логичност, а тъй като изглеждаше, че от " ИТН " ще създадат противоположното.
Нека си представим: нямаше ли да е по-лесно в първите дни след изборите от Има Такъв Народ да продължат с бунтарско въодушевление и да заявят, че, правилни на предизборното си заричане (без ГЕРБ,БСП и ДПС), са подготвени за нови избори? Щеше да наподобява безапелационно, поредно, ясно. Никой нямаше да упрекна Трифонов за това, че не желае да поема отговорност - каква ти отговорност, можеше да каже той, моята отговорност е да се излъчи държавно управление без гласовете на нито една от тази партии. Всички щяха да бъдат уверени, че боят е настанал и това е единствено началото, и че в случай че желаят тотална смяна, би трябвало да се явят на още един пердах напълно скоро. " ИТН " щеше да натрупа само позитиви. Вместо това посланието на статусите беше: 1) Благодарим за голямата поддръжка. 2) Чакаме президентът да връчи мандата на ГЕРБ и ще се възползваме от лукса да изчакаме две седмици до нашия ред и да предложим разновидности 3) Връщаме се на остарялото - мислихме го, и не го измислихме.
Подобна динамичност е с постоянно слаб резултат: на езика на Ку-ку бенд би изглеждало като отмерване четири пъти с палките от Венко, по-късно малко пиано, след това отново отмерване с палките и завършек на парчето. Засега и таман поради това, албумът към момента не наподобява обещаващ.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ