От донор на кадри до получател
Не е ли необичайно, че щом наближи туристически сезон (летен или зимен), мнозина българи отиват да работят в задгранични курорти, а българските работодатели надават писък, че единственото решение да си наемат личен състав за сезона, е да " внесат " служащи от трети страни? Не е ли необичайно какъв брой доста квалифицирани българи работят по градежите на Европа, а у нас строителите все не доближават?
През април декларираните свободни работни места на първичния пазар са 10 869, сочат данните на Агенцията по заетостта. Например в бранша на хотелиерството и ресторантьорството са 13,3% от незаетите позиции. В търговията, превоза, хотелиерството и ресторантьорството през идващите 12 месеца ще се търсят 55 308 чиновници. А строителите отново са измежду най-търсените специалности.
В същото време на борсата са регистрирани 148 895 безработни, като немалка част от тях са нискоквалифицирани или с ниско обучение.
Не е без значение и фактът, че през последните години пазара на труда напущат (поради пенсиониране и пр.) повече хора, в сравнение с са постъпващите на работа. Близо 13% от хората на 15-29 година у нас нито учат, нито работят, само че тези цифри единствено се показват и ограничения против ограничението на тази наклонност не се вземат.
Въпросителни буди и различен факт: съгласно резултатите от изследването на потребностите от работна мощ, което Агенцията по заетостта организира всяка година, предприятията, които считат, че се постанова редуциране на личен състав са 17 300, при 12 600 през 2023 година, което значи, че тези компании са принудени да свиват активността си през идващите 12 месеца и явно повода за това не е неналичието на личен състав. Въпреки това работодателските организации настояват, че има дефицит на работна ръка и упорстват за импорт от трети страни.
Не е ли необичайно, че и " импортирани " служащи си плюят на петите? Доста звук се подвигна предишното лято към случая с четиримата сезонни служащи от Непал и Шри Ланка, които избягаха от Слънчев бряг. Със сигурност е имало и други сходни случаи в предишни години, само че са минавали тихомълком по доста аргументи.
През лятото на 2023 година трудовите инспектори са открили при инспекции 44 жители на трети страни, които са работили без да им е позволен достъп до пазара на труда в България, което не приказва по никакъв начин добре за работодателите им. През предходната година инспекциите са открили приблизително по две нарушавания от работодатели, наели чужденци от трети страни. Макар да не е панацея, несъмнено достъпът на чужденци до българския пазар на труда би съдействал за разширение на опита и уменията във компанията, за основаването на многонационална работна среда и още голям брой изгоди, стига наемането да става по законен път и да не е в ущърб на локалната работна мощ.
Къде се къса веригата? Защо ползите на работодатели и служащи, толкоз мъчно се срещат? Защо до неотдавнашният донор на квалифицирани фрагменти (България) се трансформира в изследовател и на задгранични служащи? Защо работодателите не наемат български безработни и не ги обучат за свободните позиции? А дали безработните не са заинтригувани от предлаганите места и за какво, в случай че е по този начин? Защо от години просветителната система не дава на бизнеса ни нужните му фрагменти, а цялостни главите (и раниците) на подрастващите с неприложими в бъдещата им работа познания? Защо българските работодатели все пестят от заплатата и осигуровките на служащите и от подобряването на изискванията на труд?
Миналото лято притежател на дребен ресторант по морето ми се оплака, че се кани да затваря поради дефицит на личен състав, готвачката била стара и болна и не можела към този момент да работи, а младите претенденти били без подготовка, само че желали доста пари. В същото време млада безработна ми сподели, че в " тези ресторантчета " заплащат доста малко и не си коства даже да се захваща. Пак предишното лято българка, живееща и работеща в страна от Европейски Съюз, описа, че отседнала за ден-два в хотел в огромен черноморски курорт, където множеството обслужващи говорели на родния си език, не разбирали и не полагали старания да схващат, когато младата жена им говорела на български. " Българка съм и желая в България да приказвам български ", разяснява възмутената дамата.
Според българските закони разнообразни са процедурите за наемане на работа на чужденци когато става въпрос за:
- жители на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария
- жители на трети страни, с които България или Европейски Съюз има или няма интернационално съглашение
- за бежанци.
В случая става дума за жители от трети страни - българските работодатели през последните години упорстват за облекчение на този режим. Болшинството от случаите касаят наемане на не висококвалифициран личен състав в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството или в селското стопанство. Твърди се, че в туризма най-търсените специалности са за камериерки и готвачи.
Законът дава благоприятни условия и за подписване на цивилен контракт с жители от трети страни, който се основава на характерни условия и процедури както от националното законодателство, по този начин и от интернационалните съглашения.
Вариантите са разнообразни, по тази причина и чиновниците на Агенцията по заетостта и на Инспекцията по труда с подготвеност съветват работодателите. Но дали потенциалът им е задоволителен? Ще имат ли физическите сили и времето 20-30 или 50 чиновници да се оправят с лавината от документи?
Повече от ясно е, че международният пазар на труда претърпява дълбоки промени, а българският няма по какъв начин да остане встрани от тези процеси.
В навечерието на туристическия сезон работодатели и тази година се жалват от дефицит на фрагменти и отново желаят " импорт " от трети страни. През последните години и българският бизнес е насочил взор към служащите от Централна и Южна Азия.
/>
Подготвя се облекчение на режима
Преди дни вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов разгласи, че се приготвят нови ограничения за обезпечаване на служащи от чужбина. Те плануват по-кратки периоди за издаване на трудови визи, цифровизиране на единното позволение за престояване и работа, както и удължаването му. Сред предложенията е и
по-голяма квота за чужденци, които могат да работят в една компания - до 50% от средносписъчния състав на предприятието. Караджов увери, че ускорено ще се приготвят и междуправителствени спогодби с страните, с които няма подписани документи до момента, измежду които са Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан, Непал, Индия и други Сред предложенията е понижаване на периода за признание на дипломи от 2 месеца на 14 дни, отпадане събирането на документи просветителни квалификации, персонален и застрахователен номер на чужденеца, откриване на банкови сметки за чужденци. Предлагат се по-облекчени условия за увеличение на периодите за престояване, възстановяване на посредническата активност и контрола, повишение на сигурността на работодателите и други Предлага се и да отпадне условието на удостоверение за съдимост при сезонна работа, както и авансово подписване на контракт за наем на парцел за настаняване.
/>
Работа на жители от трети страни
За последните шест години у нас са работили над 108 хиляди души от трети страни, като единствено през 2024 година са малко над 15 хиляди от 65 страни във всички браншове на стопанската система, разяснява зам.-председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници Димитрина Горанова.
За да наеме шеф задграничен жител, би трябвало на първо място да се увери, че за свободната позиция не се изисква българско поданство, а чужденецът законно обитава на територията на страната ни. Следват разнообразни процедури по допускането на чужденеца до работно място българския трудов пазар, като се изискват голям брой документи, измежду които позволения за престояване и за работа според от контракта с работодателя. Освен това, належащо е в предходните 12 месеца общият брой на жителите на трети страни с позволено дълготрайно престояване да не е над 20% от средносписъчния състав на наетите по трудово правно отношение в съответното дружество. За дребните и междинни предприятия този % е 35.
Условията и редът за достъп до пазара на труда на жители на трети страни в България се урежда в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност. Според него те би трябвало:
- да имат трудов контракт с локален работодател;
- да са командировани или изпратени в границите на даване на услуги на територията на страната;
- да са преместени по вътрешнокорпоративен трансфер
- правят активност на свободна процедура.
Решението за достъп до пазара на труда се издава от Агенцията по заетостта, а Изпълнителна организация " Главна ревизия по труда " е контролният орган за спазването на законодателството в региона на заетостта на територията на страната ни.
При наемане на работа на жител от трети страни работодателят е задължен да уведоми ГИТ в 7-дневен период от датата на действителното започване на работата.
В случай, че шеф наеме нелегално пребиваващ жител на трета страна, търпи редица наказания, измежду които да му изплати уговореното заплащане, само че не по-малко от минималната за страната или за съответната икономическа активност заплата, за три месеца, в случай че работодателят или наетият не потвърдят друга дълготрайност на наемането.>
Увеличава се наемането на нелегално пребиваващи
От отчета за активността на ГИТ за 2024 година излиза наяве, че заетите в тестваните през годината предприятия са общо 1 755 669 души, от които 18 314 са чужденци.
" През предходната година понижават установените нарушавания за даване на работна мощ без съответното позволение или регистрация, само че се усилва броят на случаите на наемане на нелегално пребиваващи чужденци ", написа в документа.
Извършени са 476 инспекции за спазването на законовите условия за полагане на труд от чужденци в България. Най-често чужденци са заварени да поставят труд в заведения за хранене и хотели, както и на строителни обекти. Констатираните нарушавания са 910.>
Министерство на вътрешните работи издава позволение за сезонен служащ
Това позволение съдържа и предоставеното от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта позитивно документално мнение за достъп до българския пазар на труда. Документът се издава на жители на трети страни, които аплайват за сезонна работа. Той е за периода на трудовия контракт, само че не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в границите на всеки интервал от 12 месеца. Тези хора са наети по трудово правно отношение по смисъла на Кодекса по труда от локален шеф.
Разрешението се издава по ускорена процедура за чужденци, които най-малко един път са работили на територията на страната ни като сезонни служащи през последните 5 години, излиза наяве от условията на дирекция " Миграция " на Министерство на вътрешните работи.
/> Какво провокира недоволството на профсъюз
Предложението работодатели да наемат чужденци до 50% от числения състав на дадена компания, провокира отрицателната реакция на Конфедерацията на труда " Подкрепа ", която в своя позиция съобщи, че е кардинално срещу облекчение на режимите за наемане на задгранични жители, освен тъй като това води до нелоялна конкуренция и до изкривявания на пазара на труда, за сметка на локалните служащи и чиновници.
От синдиката се притесняват, че това може
да заплаши вътрешния трудов пазар
и да сътвори условия за повишение на безработицата и са безапелационни, че " всяка смяна в законодателството, без да е стъпила на разбор на потребностите, основан на достоверна, цялостна и настояща информация за недостига на пазара на труда, локалните благоприятни условия и аргументите за установения дефицит, може да докара до непредвидени отрицателни последици ". От КТ " Подкрепа " напомнят, че на извършените срещи, почнали в края на 2023 година, с представители на изпълнителната власт " не бяха предоставени разбори за положението на пазара на труда, които да водят до обосновано предложение за увеличение на квотите за задгранични служащи ". Синдикатът упорства " посоката, жалоните и правилата, върху които да стъпят сходни промени, да са напълно съобразени с действителността и прогнозите, включващи статистика по браншове, райони, тип претовареност и аргументите за дефицита ".
От синдиката предизвестяват, че въпросът е дълготраен и " следва деликатно да се подходи към сходно необятно отваряне на вратата, тъй като един път направено, ще е доста по-трудно да се поправят грешките в сходна нормативно открита политика. В последна сметка водещ е публичният интерес, а не изолирани частни случаи, касаещи даден бранш ", написа в позицията.>
Работодателите
Български работодатели все по-често се жалват, че за наемане на служащи от трети страни е процедурата по тромава и продължителна и единствено подготовката й лишава от половин година до 9 месеца. Тя е подчинена на не един нормативен акт, измежду които и законите за чужденците в Р България, за трудова миграция и трудова подвижност. Според специалисти у нас работят
13 разнообразни режима за достъп до пазара на труда
и настрана шест институции би трябвало да си взаимодействат в процеса.
Още преди 7-8 години работодатели желаеха в личния състав си до 35% фрагменти от трети страни.
АИКБ е поредна в работата си за либерализиране на пазара на труда у нас за служащи от страни отвън Европейски Съюз и ЕИП. Относно актуалната обстановка изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов разяснява, че страната ни нямала стопански напредък заради неналичието на български служащи, а с наемането на непознати това щяло да се промени и щяло даже да има растеж на приходите.
" Няма риск от повишение на безработица в страната. Нашите работещи не трябва да се тормозят от изместване, в случай че аплайват дружно с служащ от трета страна. Напротив, пазарът на труда ще бъде омекотен ", увери основният специалист " Социален разговор " в БСК Жасмина Саръиванова откакто Гроздан Караджов разгласи проектите за облекчение на режима за наемане на служащи от трети страни, а КТ " Подкрепа " се разгласи срещу.
През април декларираните свободни работни места на първичния пазар са 10 869, сочат данните на Агенцията по заетостта. Например в бранша на хотелиерството и ресторантьорството са 13,3% от незаетите позиции. В търговията, превоза, хотелиерството и ресторантьорството през идващите 12 месеца ще се търсят 55 308 чиновници. А строителите отново са измежду най-търсените специалности.
В същото време на борсата са регистрирани 148 895 безработни, като немалка част от тях са нискоквалифицирани или с ниско обучение.
Не е без значение и фактът, че през последните години пазара на труда напущат (поради пенсиониране и пр.) повече хора, в сравнение с са постъпващите на работа. Близо 13% от хората на 15-29 година у нас нито учат, нито работят, само че тези цифри единствено се показват и ограничения против ограничението на тази наклонност не се вземат.
Въпросителни буди и различен факт: съгласно резултатите от изследването на потребностите от работна мощ, което Агенцията по заетостта организира всяка година, предприятията, които считат, че се постанова редуциране на личен състав са 17 300, при 12 600 през 2023 година, което значи, че тези компании са принудени да свиват активността си през идващите 12 месеца и явно повода за това не е неналичието на личен състав. Въпреки това работодателските организации настояват, че има дефицит на работна ръка и упорстват за импорт от трети страни.
Не е ли необичайно, че и " импортирани " служащи си плюят на петите? Доста звук се подвигна предишното лято към случая с четиримата сезонни служащи от Непал и Шри Ланка, които избягаха от Слънчев бряг. Със сигурност е имало и други сходни случаи в предишни години, само че са минавали тихомълком по доста аргументи.
През лятото на 2023 година трудовите инспектори са открили при инспекции 44 жители на трети страни, които са работили без да им е позволен достъп до пазара на труда в България, което не приказва по никакъв начин добре за работодателите им. През предходната година инспекциите са открили приблизително по две нарушавания от работодатели, наели чужденци от трети страни. Макар да не е панацея, несъмнено достъпът на чужденци до българския пазар на труда би съдействал за разширение на опита и уменията във компанията, за основаването на многонационална работна среда и още голям брой изгоди, стига наемането да става по законен път и да не е в ущърб на локалната работна мощ.
Къде се къса веригата? Защо ползите на работодатели и служащи, толкоз мъчно се срещат? Защо до неотдавнашният донор на квалифицирани фрагменти (България) се трансформира в изследовател и на задгранични служащи? Защо работодателите не наемат български безработни и не ги обучат за свободните позиции? А дали безработните не са заинтригувани от предлаганите места и за какво, в случай че е по този начин? Защо от години просветителната система не дава на бизнеса ни нужните му фрагменти, а цялостни главите (и раниците) на подрастващите с неприложими в бъдещата им работа познания? Защо българските работодатели все пестят от заплатата и осигуровките на служащите и от подобряването на изискванията на труд?
Миналото лято притежател на дребен ресторант по морето ми се оплака, че се кани да затваря поради дефицит на личен състав, готвачката била стара и болна и не можела към този момент да работи, а младите претенденти били без подготовка, само че желали доста пари. В същото време млада безработна ми сподели, че в " тези ресторантчета " заплащат доста малко и не си коства даже да се захваща. Пак предишното лято българка, живееща и работеща в страна от Европейски Съюз, описа, че отседнала за ден-два в хотел в огромен черноморски курорт, където множеството обслужващи говорели на родния си език, не разбирали и не полагали старания да схващат, когато младата жена им говорела на български. " Българка съм и желая в България да приказвам български ", разяснява възмутената дамата.
Според българските закони разнообразни са процедурите за наемане на работа на чужденци когато става въпрос за:
- жители на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария
- жители на трети страни, с които България или Европейски Съюз има или няма интернационално съглашение
- за бежанци.
В случая става дума за жители от трети страни - българските работодатели през последните години упорстват за облекчение на този режим. Болшинството от случаите касаят наемане на не висококвалифициран личен състав в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството или в селското стопанство. Твърди се, че в туризма най-търсените специалности са за камериерки и готвачи.
Законът дава благоприятни условия и за подписване на цивилен контракт с жители от трети страни, който се основава на характерни условия и процедури както от националното законодателство, по този начин и от интернационалните съглашения.
Вариантите са разнообразни, по тази причина и чиновниците на Агенцията по заетостта и на Инспекцията по труда с подготвеност съветват работодателите. Но дали потенциалът им е задоволителен? Ще имат ли физическите сили и времето 20-30 или 50 чиновници да се оправят с лавината от документи?
Повече от ясно е, че международният пазар на труда претърпява дълбоки промени, а българският няма по какъв начин да остане встрани от тези процеси.
В навечерието на туристическия сезон работодатели и тази година се жалват от дефицит на фрагменти и отново желаят " импорт " от трети страни. През последните години и българският бизнес е насочил взор към служащите от Централна и Южна Азия.
/>
Подготвя се облекчение на режима
Преди дни вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов разгласи, че се приготвят нови ограничения за обезпечаване на служащи от чужбина. Те плануват по-кратки периоди за издаване на трудови визи, цифровизиране на единното позволение за престояване и работа, както и удължаването му. Сред предложенията е и
по-голяма квота за чужденци, които могат да работят в една компания - до 50% от средносписъчния състав на предприятието. Караджов увери, че ускорено ще се приготвят и междуправителствени спогодби с страните, с които няма подписани документи до момента, измежду които са Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан, Непал, Индия и други Сред предложенията е понижаване на периода за признание на дипломи от 2 месеца на 14 дни, отпадане събирането на документи просветителни квалификации, персонален и застрахователен номер на чужденеца, откриване на банкови сметки за чужденци. Предлагат се по-облекчени условия за увеличение на периодите за престояване, възстановяване на посредническата активност и контрола, повишение на сигурността на работодателите и други Предлага се и да отпадне условието на удостоверение за съдимост при сезонна работа, както и авансово подписване на контракт за наем на парцел за настаняване.
/>
Работа на жители от трети страни
За последните шест години у нас са работили над 108 хиляди души от трети страни, като единствено през 2024 година са малко над 15 хиляди от 65 страни във всички браншове на стопанската система, разяснява зам.-председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници Димитрина Горанова.
За да наеме шеф задграничен жител, би трябвало на първо място да се увери, че за свободната позиция не се изисква българско поданство, а чужденецът законно обитава на територията на страната ни. Следват разнообразни процедури по допускането на чужденеца до работно място българския трудов пазар, като се изискват голям брой документи, измежду които позволения за престояване и за работа според от контракта с работодателя. Освен това, належащо е в предходните 12 месеца общият брой на жителите на трети страни с позволено дълготрайно престояване да не е над 20% от средносписъчния състав на наетите по трудово правно отношение в съответното дружество. За дребните и междинни предприятия този % е 35.
Условията и редът за достъп до пазара на труда на жители на трети страни в България се урежда в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност. Според него те би трябвало:
- да имат трудов контракт с локален работодател;
- да са командировани или изпратени в границите на даване на услуги на територията на страната;
- да са преместени по вътрешнокорпоративен трансфер
- правят активност на свободна процедура.
Решението за достъп до пазара на труда се издава от Агенцията по заетостта, а Изпълнителна организация " Главна ревизия по труда " е контролният орган за спазването на законодателството в региона на заетостта на територията на страната ни.
При наемане на работа на жител от трети страни работодателят е задължен да уведоми ГИТ в 7-дневен период от датата на действителното започване на работата.
В случай, че шеф наеме нелегално пребиваващ жител на трета страна, търпи редица наказания, измежду които да му изплати уговореното заплащане, само че не по-малко от минималната за страната или за съответната икономическа активност заплата, за три месеца, в случай че работодателят или наетият не потвърдят друга дълготрайност на наемането.>
Увеличава се наемането на нелегално пребиваващи
От отчета за активността на ГИТ за 2024 година излиза наяве, че заетите в тестваните през годината предприятия са общо 1 755 669 души, от които 18 314 са чужденци.
" През предходната година понижават установените нарушавания за даване на работна мощ без съответното позволение или регистрация, само че се усилва броят на случаите на наемане на нелегално пребиваващи чужденци ", написа в документа.
Извършени са 476 инспекции за спазването на законовите условия за полагане на труд от чужденци в България. Най-често чужденци са заварени да поставят труд в заведения за хранене и хотели, както и на строителни обекти. Констатираните нарушавания са 910.>
Министерство на вътрешните работи издава позволение за сезонен служащ
Това позволение съдържа и предоставеното от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта позитивно документално мнение за достъп до българския пазар на труда. Документът се издава на жители на трети страни, които аплайват за сезонна работа. Той е за периода на трудовия контракт, само че не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в границите на всеки интервал от 12 месеца. Тези хора са наети по трудово правно отношение по смисъла на Кодекса по труда от локален шеф.
Разрешението се издава по ускорена процедура за чужденци, които най-малко един път са работили на територията на страната ни като сезонни служащи през последните 5 години, излиза наяве от условията на дирекция " Миграция " на Министерство на вътрешните работи.
/> Какво провокира недоволството на профсъюз
Предложението работодатели да наемат чужденци до 50% от числения състав на дадена компания, провокира отрицателната реакция на Конфедерацията на труда " Подкрепа ", която в своя позиция съобщи, че е кардинално срещу облекчение на режимите за наемане на задгранични жители, освен тъй като това води до нелоялна конкуренция и до изкривявания на пазара на труда, за сметка на локалните служащи и чиновници.
От синдиката се притесняват, че това може
да заплаши вътрешния трудов пазар
и да сътвори условия за повишение на безработицата и са безапелационни, че " всяка смяна в законодателството, без да е стъпила на разбор на потребностите, основан на достоверна, цялостна и настояща информация за недостига на пазара на труда, локалните благоприятни условия и аргументите за установения дефицит, може да докара до непредвидени отрицателни последици ". От КТ " Подкрепа " напомнят, че на извършените срещи, почнали в края на 2023 година, с представители на изпълнителната власт " не бяха предоставени разбори за положението на пазара на труда, които да водят до обосновано предложение за увеличение на квотите за задгранични служащи ". Синдикатът упорства " посоката, жалоните и правилата, върху които да стъпят сходни промени, да са напълно съобразени с действителността и прогнозите, включващи статистика по браншове, райони, тип претовареност и аргументите за дефицита ".
От синдиката предизвестяват, че въпросът е дълготраен и " следва деликатно да се подходи към сходно необятно отваряне на вратата, тъй като един път направено, ще е доста по-трудно да се поправят грешките в сходна нормативно открита политика. В последна сметка водещ е публичният интерес, а не изолирани частни случаи, касаещи даден бранш ", написа в позицията.>
Работодателите
Български работодатели все по-често се жалват, че за наемане на служащи от трети страни е процедурата по тромава и продължителна и единствено подготовката й лишава от половин година до 9 месеца. Тя е подчинена на не един нормативен акт, измежду които и законите за чужденците в Р България, за трудова миграция и трудова подвижност. Според специалисти у нас работят
13 разнообразни режима за достъп до пазара на труда
и настрана шест институции би трябвало да си взаимодействат в процеса.
Още преди 7-8 години работодатели желаеха в личния състав си до 35% фрагменти от трети страни.
АИКБ е поредна в работата си за либерализиране на пазара на труда у нас за служащи от страни отвън Европейски Съюз и ЕИП. Относно актуалната обстановка изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов разяснява, че страната ни нямала стопански напредък заради неналичието на български служащи, а с наемането на непознати това щяло да се промени и щяло даже да има растеж на приходите.
" Няма риск от повишение на безработица в страната. Нашите работещи не трябва да се тормозят от изместване, в случай че аплайват дружно с служащ от трета страна. Напротив, пазарът на труда ще бъде омекотен ", увери основният специалист " Социален разговор " в БСК Жасмина Саръиванова откакто Гроздан Караджов разгласи проектите за облекчение на режима за наемане на служащи от трети страни, а КТ " Подкрепа " се разгласи срещу.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ