Бойка Велкова: Актьорите оцеляваме като барон Мюнхаузен
- Не е ли рисковано във времена с толкоз изменена аудитория да се връщаме към старогръцките сюжети?
- Не е, тъй като това е модерна пиеса и си коства да се връщаме към извечните истини, с цел да можем да се осъзнаем и да станем по-будни. Вътре се допират доста генерации - подложени на тествания, кой какъв брой ще издържи. Времето е такова, само че и нашата пиеса е такава, а и текстът ни е подобен. Чувствата на човек и неговите страсти не са изменени. Те стоят в мрака и чакат да бъдат осветени. Изкуството подарява обич и прекарвания. Разказват се истории, които засягат всеки човек - колкото хора има, толкоз са и историите по света.
- Как Теодосий Спасов написа музика за спектакъла на брачната половинка си?
- Музиката се пишеше по едно и също време със спектакъла. Теодосий идваше и гледаше подготовките ни. И след това пишеше музиката.
- Федра е знакова роля - актрисите, които са я играли, постоянно свързват по-късно кариерите си единствено с нея. Не се ли страхувате от това?
- Не мисля по този метод. Мисля за една комплицирана, богата роля, която е хубаво да се изследва отвред и да можем да преживеем нещо по-специално. Ако един ден ме свързват с Федра, това ще е мнението на някои експерти.
- Как оцелява актьорът през днешния ден?
- Много мъчно. Все още няма същинска промяна. Все още нашите заплати са недостойни, само че артистът е извънредно нещо. Хората на изкуството са като барон Мюнхаузен и като него се измъкваме от блатото - хващаме се за косите и се теглим нагоре. И не мога да схвана от кое място идва тази сила и все пак да правиш чудеса и да живееш в наслада. Въпреки всичко! Този въпрос би трябвало да бъде заложен на премиера и на министрите на културата и на финансите. Защото страна без обучение, просвета и медицина не е никаква страна.
- Три години от младостта ви минават в Пловдив. Различен ли е от този момент?
- Различен е! Разкрил е благосъстоянията си, древността си. В театъра му се случват забавни неща. Градът стана и Европейска столица на културата. Пловдив ми е на сърцето. Надявам се да дойда един ден тук в театъра и да направя нещо като режисьор.
- Не е, тъй като това е модерна пиеса и си коства да се връщаме към извечните истини, с цел да можем да се осъзнаем и да станем по-будни. Вътре се допират доста генерации - подложени на тествания, кой какъв брой ще издържи. Времето е такова, само че и нашата пиеса е такава, а и текстът ни е подобен. Чувствата на човек и неговите страсти не са изменени. Те стоят в мрака и чакат да бъдат осветени. Изкуството подарява обич и прекарвания. Разказват се истории, които засягат всеки човек - колкото хора има, толкоз са и историите по света.
- Как Теодосий Спасов написа музика за спектакъла на брачната половинка си?
- Музиката се пишеше по едно и също време със спектакъла. Теодосий идваше и гледаше подготовките ни. И след това пишеше музиката.
- Федра е знакова роля - актрисите, които са я играли, постоянно свързват по-късно кариерите си единствено с нея. Не се ли страхувате от това?
- Не мисля по този метод. Мисля за една комплицирана, богата роля, която е хубаво да се изследва отвред и да можем да преживеем нещо по-специално. Ако един ден ме свързват с Федра, това ще е мнението на някои експерти.
- Как оцелява актьорът през днешния ден?
- Много мъчно. Все още няма същинска промяна. Все още нашите заплати са недостойни, само че артистът е извънредно нещо. Хората на изкуството са като барон Мюнхаузен и като него се измъкваме от блатото - хващаме се за косите и се теглим нагоре. И не мога да схвана от кое място идва тази сила и все пак да правиш чудеса и да живееш в наслада. Въпреки всичко! Този въпрос би трябвало да бъде заложен на премиера и на министрите на културата и на финансите. Защото страна без обучение, просвета и медицина не е никаква страна.
- Три години от младостта ви минават в Пловдив. Различен ли е от този момент?
- Различен е! Разкрил е благосъстоянията си, древността си. В театъра му се случват забавни неща. Градът стана и Европейска столица на културата. Пловдив ми е на сърцето. Надявам се да дойда един ден тук в театъра и да направя нещо като режисьор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ