Виделина Гандева: Пловдив има нужда от своя уникална...
Не е ли абсурд да приказваме за туризъм, а да нямаме структурата, която го движи?
Такава работа би трябвало да употребява тактики и принадлежности на интернет маркетинга. Говорим за обществени мрежи - Facebook с платени спонсорирани страници, и международни платформи като Booking, Trip Adviser, Arbnb, Tripex, нашите nastani.bg и други
АКЦЕНТ: Ние търсим едни далечни и непознати таргети, а българският е безстопанствен.
АКЦЕНТ: Броят продадени билети в Стария град не е индикатор за броя на туристите.
Г-жо Гандева, твърдите, че Пловдив няма своя лична неповторима атракция, а по лист имаме цели 706 недвижими паметника на културата. Това не е ли неуместно?
Пловдив в действителност няма своя атракция. Има доста забележителности, само че атракция - не. Една лодка не плава на Гребната база, няма балон или нещо друго, за което туристите да могат да идват непрекъснато. Велико Търново направи атракцията „ Звук и светлина”. В Бургас това е „ Света Анастасия” с лодките и осветлението. Другата им атракция са восъчните фигури. Така градът им има две целогодишно работещи атракции. Когато туристите отидат, не чакат за събитие, както е на Античния спектакъл, а го виждат, тъй като то си е там. Тук Античният може да се освети от някакви светлини и лазери - туристите да ги снимат и това да обикаля света. И да се знае какво може постоянно да се види.
Новите ни културни обекти натъртват на VR технологиите, сувенири и фестивали. Достатъчно ли е това?
Имаме тактика от 2014-а за развиване на туризма. За нея не се приказва, тъй като бе закрита структурата по туризма. Като втори по значителност град ние нямаме такава конструкция. Имаме зам.-кмет по просвета и туризъм. Реално активността се извършва от един чиновник в общината, който чисто официално пуска поръчки по системата за годишната стратегия. Принизени са функционалностите на една такава конструкция. Това оказва отрицателно въздействие върху града като дестинация. Хора, които са принудени да се занимават с маркетинг, а те не са експерти, им е вменено да вършат това. И се получава по този начин, че нямат един по-цялостен взор за града. Тези структури са вменени на една подструктрура - ОИ „ Старинен Пловдив”, само че той си има напълно други функционалности. Грешка е градът да се преглежда единствено като Старинен Пловдив. Да, това е главната забележителност, само че ние имаме толкоз доста други места - хълмове, Капана, остарели улици и даже пловдивски потайности. На туристическата тактика трябваше да бъде изработен мониторинг през 2018 година. Какво е направено по нея досега, дали се работи добре по точките <210>. Година преди този момент бе закрито предприятието по туризъм и спря да се приказва за нея. Необходима е конструкция, която да се грижи за ръководство на дестинацията, както е във всеки огромен град по света. Тръгвайки от тактиката, щеше да се види какви са преимуществата и минусите <210>. За основите на идната 7-годишна стратегия. Тя се измерваше въз основата на стратегически и стопански резултати. Едната е броят на туристите.
Не е ли абсурд да приказваме единствено за туризъм, а да нямаме структурата, която го движи?
Такава работа би трябвало да употребява тактики и принадлежности на интернет маркетинга. Това никой не го прави сега. Говорим за обществени мрежи -Фейсбук с платени спонсорирани страници. Това са международни платформи като Booking, Trip Adviser, Arbnb, Tripex, нашите nastani.bg и други Ако имаше тактика, тя щеше да каже по този начин: Голямата базилика е завършекът и короната на един маршрут с антични мозайки. И това да бъде маршрут, който да се маркетира на туроператори като най-големия сходен обект у нас. И да е част от един огромен трансграничен мозаечен маршрут с Турция и Сърбия. Така се основава огромна маршрутна линия. Туристическите центрове, които се сътвориха преди време, изпълняваха ненапълно тази функционалност. Сега те са едни места за продажба на билети и географски карти на Пловдив. А тяхната концепция бе напълно друга - те трябваше да са осведомени с всяко едно кътче на града. Сега там работят хора - няма значение какво приключили и какво знаят, които не са подготвени по какъв начин да обслужват туристите. Те би трябвало да имат знание за безусловно всеки обект в града - тоя ресторант каква кухня има, какви са маршрутите, по какъв начин се стига да това или това място, цените на билетите на всички места. Бих наблегнала в този момент на програмата „ България - парадайс за българите”. Това е нещо, обърнато към хората в страната. Първо да дойдат тези, които се образоват, които са в ученическа и студентска възраст. Ние търсим едни далечни и непознати таргети, а българският е безстопанствен. Едно време имаше „ 100 национални туристически обекта”, имаше просветителни турове, които водеха в музеите. Това в този момент се прави спорадично от някои запалени учители по история. Няма връзка сред туроператори, ресторантьори и хотелиери.
Букингът ли пречи да знаем точния брой на туристите в града?
Национален статистически институт и Община Пловдив на база регистриран туристически налог досега регистрират единствено и само нощувките. Всички, които нощуват в некатегоризираните обекти, и туристи, които минават директно през града и не нощуват, не се броят. Букингът не се лови от тази статистика. Много букинг обекти съществуват, само че те не са подали документи за категоризация и по този начин не заплащат туристически налог. За да има инспекция в тях от Пловдивския общински инспекторат, те би трябвало да са категоризирани. Това се прави по комерсиалния закон. Така остават над 270 обекта в Пловдив, които няма кой да ревизира.
Единната система за туристическа информация, която би трябвало да се вкара до края на годината, няма ли да помогне?
ЕСТИ ще е към Министерството на туризма. Внедрена е, само че има технологически развой, с цел да може да се напасне със системите на всяка обособена община. А те са разнообразни по места. Нашата в Оперативна програма „ Туризъм” работеше с една облачна система. Тя се оказа несъответстваща към системата на министерството. Град Несебър работи по напълно друга система, а София - по нещо друго.
Значи не можем да хванем броя на туристите?
Статистически е това, което демонстрира потокът, само че никой не може да каже дали е правилно. Изобщо не сме сигурни при сегашната система какъв действително е броят им. Броят продадени билети в Стария град не е индикатор. При тях в този момент има нарастване, само че има и спад в нощувките с към 7-8%.
Липсата на летище ли е повода?
Не е единствено летището. Едната причина е поради тези некатегоризирани обекти, за които говорихме. Другата е укриване на туристически налог и оттова - нощувките. Третата е повишаването в световен проект на сингъл туристите, на самостоятелните пътувания. Законът за туризма ги назовава „ екскурзианти”. Това е световна наклонност и за жалост Пловдив от години не може да им хване броя. Това са хора, които идват с влака, обикалят за час-два и не престават към Турция. Туристическите центрове запълваха тази ниша, като ги интервюираха. Иска се стиковка сред хотелите и центровете. Така се схваща тия дали са нощували, а тези единствено са минали през Стария град. Навремето направихме една елементарна система на броене - помогнаха ни доста студенти за него. Поставихме ги на входно-изходните артерии на Стария град и главната улица. Автобусът стопира на Източната врата, туристите се качват за 2 часа и си вървят. Студенти стояха на бариерата и брояха. Тази статистика сподели, че туристите са надалеч повече от това, което вади статистиката. Ако съгласно нея те са 300 000, в този момент се оказаха 500 000. И отново не са толкоз, колкото се чакаха - 3 милиона. На базата на това направихме пресмятане какъв брой оставя в града един екскурзиант. Средната сума от анкетите бе 50 евро, което за града не е по никакъв начин малко.
Виделина Гандева е дълготраен специалист в областта на културния туризъм в град Пловдив, в която има над 10-годишен стаж. Беше шеф на Оперативна програма „ Туризъм” преди сливането му с ОИ „ Старинен Пловдив”. Г-жа Гандева познава добре какво се прави и какво - не, в региона на туризма. Тя изясни за какво със сегашните принадлежности не можем да кажем какъв брой тъкмо туристи ще дойдат в Пловдив за ЕСК и по какъв начин, макар че сме посещавано място, градът към момента няма своя отличителна атракция.
Такава работа би трябвало да употребява тактики и принадлежности на интернет маркетинга. Говорим за обществени мрежи - Facebook с платени спонсорирани страници, и международни платформи като Booking, Trip Adviser, Arbnb, Tripex, нашите nastani.bg и други
АКЦЕНТ: Ние търсим едни далечни и непознати таргети, а българският е безстопанствен.
АКЦЕНТ: Броят продадени билети в Стария град не е индикатор за броя на туристите.
Г-жо Гандева, твърдите, че Пловдив няма своя лична неповторима атракция, а по лист имаме цели 706 недвижими паметника на културата. Това не е ли неуместно?
Пловдив в действителност няма своя атракция. Има доста забележителности, само че атракция - не. Една лодка не плава на Гребната база, няма балон или нещо друго, за което туристите да могат да идват непрекъснато. Велико Търново направи атракцията „ Звук и светлина”. В Бургас това е „ Света Анастасия” с лодките и осветлението. Другата им атракция са восъчните фигури. Така градът им има две целогодишно работещи атракции. Когато туристите отидат, не чакат за събитие, както е на Античния спектакъл, а го виждат, тъй като то си е там. Тук Античният може да се освети от някакви светлини и лазери - туристите да ги снимат и това да обикаля света. И да се знае какво може постоянно да се види.
Новите ни културни обекти натъртват на VR технологиите, сувенири и фестивали. Достатъчно ли е това?
Имаме тактика от 2014-а за развиване на туризма. За нея не се приказва, тъй като бе закрита структурата по туризма. Като втори по значителност град ние нямаме такава конструкция. Имаме зам.-кмет по просвета и туризъм. Реално активността се извършва от един чиновник в общината, който чисто официално пуска поръчки по системата за годишната стратегия. Принизени са функционалностите на една такава конструкция. Това оказва отрицателно въздействие върху града като дестинация. Хора, които са принудени да се занимават с маркетинг, а те не са експерти, им е вменено да вършат това. И се получава по този начин, че нямат един по-цялостен взор за града. Тези структури са вменени на една подструктрура - ОИ „ Старинен Пловдив”, само че той си има напълно други функционалности. Грешка е градът да се преглежда единствено като Старинен Пловдив. Да, това е главната забележителност, само че ние имаме толкоз доста други места - хълмове, Капана, остарели улици и даже пловдивски потайности. На туристическата тактика трябваше да бъде изработен мониторинг през 2018 година. Какво е направено по нея досега, дали се работи добре по точките <210>. Година преди този момент бе закрито предприятието по туризъм и спря да се приказва за нея. Необходима е конструкция, която да се грижи за ръководство на дестинацията, както е във всеки огромен град по света. Тръгвайки от тактиката, щеше да се види какви са преимуществата и минусите <210>. За основите на идната 7-годишна стратегия. Тя се измерваше въз основата на стратегически и стопански резултати. Едната е броят на туристите.
Не е ли абсурд да приказваме единствено за туризъм, а да нямаме структурата, която го движи?
Такава работа би трябвало да употребява тактики и принадлежности на интернет маркетинга. Това никой не го прави сега. Говорим за обществени мрежи -Фейсбук с платени спонсорирани страници. Това са международни платформи като Booking, Trip Adviser, Arbnb, Tripex, нашите nastani.bg и други Ако имаше тактика, тя щеше да каже по този начин: Голямата базилика е завършекът и короната на един маршрут с антични мозайки. И това да бъде маршрут, който да се маркетира на туроператори като най-големия сходен обект у нас. И да е част от един огромен трансграничен мозаечен маршрут с Турция и Сърбия. Така се основава огромна маршрутна линия. Туристическите центрове, които се сътвориха преди време, изпълняваха ненапълно тази функционалност. Сега те са едни места за продажба на билети и географски карти на Пловдив. А тяхната концепция бе напълно друга - те трябваше да са осведомени с всяко едно кътче на града. Сега там работят хора - няма значение какво приключили и какво знаят, които не са подготвени по какъв начин да обслужват туристите. Те би трябвало да имат знание за безусловно всеки обект в града - тоя ресторант каква кухня има, какви са маршрутите, по какъв начин се стига да това или това място, цените на билетите на всички места. Бих наблегнала в този момент на програмата „ България - парадайс за българите”. Това е нещо, обърнато към хората в страната. Първо да дойдат тези, които се образоват, които са в ученическа и студентска възраст. Ние търсим едни далечни и непознати таргети, а българският е безстопанствен. Едно време имаше „ 100 национални туристически обекта”, имаше просветителни турове, които водеха в музеите. Това в този момент се прави спорадично от някои запалени учители по история. Няма връзка сред туроператори, ресторантьори и хотелиери.
Букингът ли пречи да знаем точния брой на туристите в града?
Национален статистически институт и Община Пловдив на база регистриран туристически налог досега регистрират единствено и само нощувките. Всички, които нощуват в некатегоризираните обекти, и туристи, които минават директно през града и не нощуват, не се броят. Букингът не се лови от тази статистика. Много букинг обекти съществуват, само че те не са подали документи за категоризация и по този начин не заплащат туристически налог. За да има инспекция в тях от Пловдивския общински инспекторат, те би трябвало да са категоризирани. Това се прави по комерсиалния закон. Така остават над 270 обекта в Пловдив, които няма кой да ревизира.
Единната система за туристическа информация, която би трябвало да се вкара до края на годината, няма ли да помогне?
ЕСТИ ще е към Министерството на туризма. Внедрена е, само че има технологически развой, с цел да може да се напасне със системите на всяка обособена община. А те са разнообразни по места. Нашата в Оперативна програма „ Туризъм” работеше с една облачна система. Тя се оказа несъответстваща към системата на министерството. Град Несебър работи по напълно друга система, а София - по нещо друго.
Значи не можем да хванем броя на туристите?
Статистически е това, което демонстрира потокът, само че никой не може да каже дали е правилно. Изобщо не сме сигурни при сегашната система какъв действително е броят им. Броят продадени билети в Стария град не е индикатор. При тях в този момент има нарастване, само че има и спад в нощувките с към 7-8%.
Липсата на летище ли е повода?
Не е единствено летището. Едната причина е поради тези некатегоризирани обекти, за които говорихме. Другата е укриване на туристически налог и оттова - нощувките. Третата е повишаването в световен проект на сингъл туристите, на самостоятелните пътувания. Законът за туризма ги назовава „ екскурзианти”. Това е световна наклонност и за жалост Пловдив от години не може да им хване броя. Това са хора, които идват с влака, обикалят за час-два и не престават към Турция. Туристическите центрове запълваха тази ниша, като ги интервюираха. Иска се стиковка сред хотелите и центровете. Така се схваща тия дали са нощували, а тези единствено са минали през Стария град. Навремето направихме една елементарна система на броене - помогнаха ни доста студенти за него. Поставихме ги на входно-изходните артерии на Стария град и главната улица. Автобусът стопира на Източната врата, туристите се качват за 2 часа и си вървят. Студенти стояха на бариерата и брояха. Тази статистика сподели, че туристите са надалеч повече от това, което вади статистиката. Ако съгласно нея те са 300 000, в този момент се оказаха 500 000. И отново не са толкоз, колкото се чакаха - 3 милиона. На базата на това направихме пресмятане какъв брой оставя в града един екскурзиант. Средната сума от анкетите бе 50 евро, което за града не е по никакъв начин малко.
Виделина Гандева е дълготраен специалист в областта на културния туризъм в град Пловдив, в която има над 10-годишен стаж. Беше шеф на Оперативна програма „ Туризъм” преди сливането му с ОИ „ Старинен Пловдив”. Г-жа Гандева познава добре какво се прави и какво - не, в региона на туризма. Тя изясни за какво със сегашните принадлежности не можем да кажем какъв брой тъкмо туристи ще дойдат в Пловдив за ЕСК и по какъв начин, макар че сме посещавано място, градът към момента няма своя отличителна атракция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ