Кубрат и Тервел Пулеви: Караме се за дребни и големи неща, но братската любов е над всичко
Не е елементарно да задържиш на едно място за по-дълго време най-известните братя в българския спорт Кубрат и Тервел Пулеви.
Уговорката за общо изявление с тях придобива финален тип след няколко известия, отлагания и в последна сметка диалогът се получава изцяло непринудено.
Топбоксьорите ни са открити и имат свое мнение по всички въпроси. Както и възприятие за комизъм, което явно в допълнение ги зарежда с сила. Интервюто за в. “24 часа” стартира непосредствено до кръга, където малко преди този момент Кобрата и Тервел са наградили спечелилите в държавния шампионат по бокс за чиновници на Министерство на вътрешните работи.
- Изгледахте множеството срещи във вашия състезателен център. Откога се организира този шампионат?
Тервел: Правим го за втора или трета година подред дружно със спортната асоциация на Министерство на вътрешните работи. От основните уредници научаваме, че откогато се организира при нас, шампионата притегля от ден на ден участници, което може единствено да ни радва. Явно това, че ще играят тук, ги стимулира още повече.
Знаят, че с брат
ми ще ги гледаме,
и това е спомагателен тласък .
Кубрат: Много ме радват, това е ужасно за фенове като тях. Без значение дали са служители на реда, пожарникари или админи в Министерство на вътрешните работи. Идват тук и желаят да потвърдят на себе си, че могат и те в действителност се оправят добре. Не са водещи парите, а желанието за изява. Освен това тези надпревари повдигат физическата просвета на служителите на реда, не може да е човек с наднормено тегло, който едвам се движи, да бъде охранител на реда.
- Не се ли тормозят малко от вас - дали ще се покажат на задоволително положително равнище?
Тервел: Не, не мисля, че има нещо такова, тъй като ние ги поддържаме и окуражаваме. Повечето са фенове, има и някогашни национали, с които се познаваме персонално и се показват сносно. Иначе може да ни радва единствено, че се усещат удобно тук. Не е толкоз значимо да са на интернационално равнище, а да има хъс, предпочитание за спорт.
- Масовият спорт ли куца в България сега?
Тервел: Да, едно от нещата. През всичките години на прехода спортът от ден на ден се задъхва, всеобщият спорт не се подтиква, липсва спрямо преди години. Часът по физическо образование в учебно заведение е нарицателно за свободен час. Все още няма ясна държавна политика и това си дава отражение. Затова и ние тук в спортния център не сме фокусирани единствено върху бокса, а върху по-широк набор от благоприятни условия за създаване на тялото и индивида.
- Повече от месец мина от боксовата церемония, в която бяхте настоящи лица. Какви са изводите от нея за вас все още?
Кубрат: Според мен до момента такова нещо не е правено в България, напълно самоуверено мога да го заявя. Това могат да потвърдят и хората, които са участвали. Пълната зала, силата в нея и конфликтите на високо равнище в композиция с шоуто трансфораха събитието в нещо неповторимо.
Тервел: За себе си мога да кажа, че съм удовлетворен, показах се на положително равнище. Имаше мнения, че съм победил доста елементарно своя противник. Аз пък споделям – веселя се, че съм направил да наподобява толкоз елементарно, тъй като в подготовката ми беше много мъчно. На галата играха и някогашни национални състезатели - положителни боксьори като Генов и Саруханян. Първият се изтеза с не ослепителен съперник, а Саруханян беше спрян с удар в натрупа от боксьор под междинното равнище в първия рунд. Но мога да давам и още образци с положителни български боксьори, които са се проваляли и са били нокаутирани от слаби съперници. Така че въпросът е по какъв начин си квалифициран
и по какъв начин ще подходиш
към нещата
- Има ли капацитет дребна България за такива боксови гали?
Кубрат: Има, несъмнено. Освен това те са огромна реклама за страната ни – ами последната я предаваха десетина непознати малките екрани, в това число и американският колос ESPN. Много хора в Съединени американски щати не са чували думата България, само че като видят подобен здрав бокс с шоупрограма, схващат, че има такова място. Отделно е хубаво и за хората, които живеят в чужбина. Получи се неповторимо събитие, само че отново за моя сметка.
- Какво имаш поради?
Кубрат: Написаха в някакви скапани жълти вестници, които дори не желая да назовавам вестници, че съм взел над 1 милион $ хонорар от мача. Това са безспорни нелепости, тези хора не знаят къде живеят явно. В България е невероятно да се приказва за сходни суми, няма от кое място да дойдат такива пар и.
Реалната сума е най-малко
10 пъти по-малка
- Може ли да бъде на плюс от финансова позиция организацията на сходно боксово събитие?
Кубрат: Не, никога. Поне на този стадий. Ако ви кажа каква е сметката, хората несъмнено ще се смеят. Истината е, че можех да направя този мач и в Англия и там също щях да го удрям Фюри. Имаше вид и за Германия, а даже и да не се деля със “Зауерланд” и да им дам те да си го провеждат. А тогава можеше и да “лапна” 1 милион, както пишат.
- Твоят сътрудник Ивайло Гоцев сподели, че планирате още сходни гали в България…
Кубрат: Така е и още веднъж споделям, че финансовата страна на нещата не е по този начин водеща. Правя го, тъй като ми е кеф да се удрям в България, да нося наслада на хората, колкото и шаблонно да звучи.
- Тервел, ти стартира по-късно от брат си своята кариера на професионалния кръг, само че към този момент понатрупа мачове и към момента нямаш загуба. Какво ти следва оттук насетне?
Съдията е вдигнал ръката на спечелилия Тервел Пулев, който завоюва първия си пояс като експерт в София. СНИМКА: Пиер Петров
Тервел: Сега научих от българския професионален боксов съюз, че се чака да бъде излъчен формален кандидат за пояса, който завоювах в “Арена Армеец”. Така че евентуално следва да бъде проведен подобен мач, най-вероятно в България.
Кубрат: Иска ми се да създадем тази среща в Пловдив. Там има страхотна зала, а и като цяло си е боксов град с огромни обичаи. Сигурен съм, че доста хора желаят да гледат мачове на високо равнище и ще опитаме да им го осигурим. Надявам се да го създадем през февруари.
- Ти самият по кое време отново ще излезеш на кръга?
Кубрат: През март ще направя един мач в Лас Вегас или в Ню Йорк. Противникът към момента не е явен, само че съвсем несъмнено ще бъде американец. Щом стане ясна датата, ще провеждам и лагер там. Вероятно ще се сготвям в Съединени американски щати най-малко месец и половина.
Кобрата изигра доста добре тактически мача с Фюри, само че съжалява, че не го е нокаутирал. СНИМКА: Пиер Петров
- Имахте концепция и двамата да се биете в Чикаго, отпада ли към този момент?
Кубрат: Не, никога. Там е супер, има ужасно доста българи, които направиха неповторима атмосфера, когато брат ми игра там. Христо Стоичков също пристигна от Маями, чакам отново да го създадем. Така че всичко е въпрос на диалози и организация.
- Докъде се простират фантазиите ви в професионалния бокс?
Тервел: Като започнах, желаех да видя какво ще бъде, само че както се споделя, апетитът идва с яденето. С печеленето на всеки мач придобиваш от ден на ден убеденост, та ще забележим какъв ще е развоят на събитията, може би да се мисли и в посока по какъв начин да стигна до среща и за друга купа. Но предпочитано ще мисля към този момент за отбраната на купата.
Кубрат: При мен фантазията от дълго време е ясна – международна купа и имам вяра, че ще я реализира. Надявам се в края на 2019 година да получа нова опция да се изправя против Антъни Джошуа. Аз съм подготвен, зареден с доста сила и считам, че ще го удрям. Контузиите, които получавах преди, ги изчистихме. Оказа се, че самичък съм си отговорен за тях и ще взема съответните ограничения. Чувствам се супер и нямам безусловно никакви терзания.
Кубрат е новият му сътрудник Ивайло Гоцев (вляво) готвят атака на американския пазар. СНИМКА: Пиер Петров
- Какво би трябвало още да подобриш?
Кубрат: Основно ударите, с цел да мога
да завършвам
мачовете си
по-категорично
Ето да вземем за пример Фюри трябваше да бъде нокаутиран в “Арена Армеец”. Но той е много крив, неуместен боксьор и има качества, което не би трябвало да звучи като опрощение. Оказа въздействие и фактът, че не играх година и половина. Но имах опция да го нокаутирам – въобразявам си каква еуфория щеше да бъде в залата, в случай че го бях направил.
- Тервел, при теб се получи една треньорска рокада преди последния мач. Разкажи повече за тази смяна?
Тервел: Да, не е неприятен изразът “треньорска рокада”. Всъщност тъкмо по този начин се получи.
- С Михаил Таков ли ще продължиш и отсега нататък?
Тервел: Не мога да кажа сигурно, ще си покаже. А може да отида и в чужбина на предварителен лагер. Една треньорска смяна постоянно основава компликации за състезателя, само че аз я преодолях и се показах по сполучлив метод. За което се веселя откровено.
- Твоите синове демонстрират ли интерес към бокса и водите ли ги на ваши мачове?
Тервел: Големият не е толкоз разпален, за разлика от дребния, който няма още 3 години. Все отново 3 година са прекомерно ранна възраст, с цел да вършим изводи, само че наподобява, има интерес.
- Ти самият би ли ги насърчил да се занимават с бокс, както татко ви вас преди време?
Тервел: Аз персонално не бих, само че в случай че някой от тях желае, ще съм зад него и ще го поддържа с всичко, което мога. Не може обаче да става дума за съпоставяне, тъй като те нямат толкоз упорит татко във връзка с изява в бокса, какъвто аз имах. Нашият искаше непременно да успеем в спорта и по този начин ни възпитаваше. Разказа ни с убеденост всичко, което в следствие се случи с мен и брат ми. Аз съм му признателен, тъй като ни построи като персони в спорта, начерта ни пътя в живота. Моите упоритости към синовете ми са разнообразни, в случай че обаче те проявят предпочитание да се развиват в спорта, няма да ги спирам. Напротив.
- Виждате ли у децата, които упражняват при вас, този жар и предпочитание, които вие сте имали като дребни?
Кубрат: Тук спортуват най-вече фенове – не такива, които желаят безусловно да построяват високо спортно майсторство. Но контактуваме с сътрудници от други спортове и съвсем всички сме на мнение, че като цяло е паднало много равнището на физическата и двигателна просвета при осъществяването на обикновени извършения измежду дребните деца. Хората
избират да
си лежат у дома,
да играят на таблетите или с телефоните. Това е действителността. Ние като бяхме дребни, играехме по през целия ден на открито, тъй като нямаше други занимания. Затова в действителност ще се веселя в случай че се развие още веднъж всеобщият спорт, тъй като от него ще излязат и огромните състезатели.
- Как се виждате след 5 години?
Тервел: Като един благополучен човек, татко на няколко деца. (Кубрат подсказва: На 4 деца, може и едни близнаци още - б. а.)
Тервел: На няколко или най-малко на две. Искам да съм здрав и да имам хубаво семейство, това са ми упоритостите в живота.
- А баткото?
Кубрат: Да съм жив и здрав, виждам се супер. (Избухва в смях.)
- Тервел, ти приключи право в Софийския университет. Планираш ли да се развиеш и в тази посока?
Тервел: Разбира се, към този момент съществено ходя по този път. Ходя на стаж, не тъй като е наложителен, а с цел да науча нещо. Дори магистратите ми споделят: “Трудно ни е да повярваме, че искаш да стоиш тук по 2-3 седмици да четеш каузи и да пишеш”. Имам упоритости в тази посока и несъмнено не считам, че съм нещо по-малко от различен, който е приключил право. Това че съм и играч по бокс, може би
ме слага на
едно място преди
множеството хора,
тъй като това са доста качества, построени в годините.
- Мислил ли си докога ще се състезаваш?
Тервел: Не съм, само че ще си пристигна времето, когато би трябвало да спра. Аз ще си го усетя.
- Колко време прекарвате дружно с Кубрат?
Тервел: Достатъчно, с цел да поддържаме връзка, да се посмеем и в случай че би трябвало, да си чуем сериозното мнение на другия по някои належащи въпроси.
- Карате ли се постоянно и защо най-много?
Тервел: Ако кажа, че сме в цялостен синхрон, ще излъжа. Защото сме и доста разнообразни като манталитет и темперамент. Но това ни е и забавното, че всеки е себе си. Но считам, че когато стане дума за нещо съществено, даваме най-хубавото за другия.
- Дава ли ти спомагателна убеденост наличието му край кръга на мачовете ти?
Тервел: О, да. Защото е умел, може да мисли в напрегната обстановка и да реагира бързо. А и схваща от бокс и ще ми каже непосредствено, в случай че не се оправям добре.
Кубрат: Със сигурност и двамата сме сложни характери и не сме съвършени в връзките си. Въпреки всичко най-важно е уважението един към различен и ние го поддържаме, тъй като по този начин сме възпитани. Понякога се караме за дребни и огромни неща, за хрумвания и възгледи. Всеки има свое мислене и характер и се получава конфликт на моменти. Когато обаче има братска обич, другото няма значение. Аз доста държа на него и чувствам поддръжката му.
Нашият татко ни
повтаряше непрекъснато
да се поддържаме, да си бъдем тил един на различен във всяка обстановка. През всичките години сме се придържали прецизно към тези думи, макар че не всичко е било цветя и рози. Правили сме неточности един към различен, само че сме си прощавали в името на фамилията, на фамилия Пулеви. За мен най-важното е хората да държат на уважението между тях. Независимо дали са братя, родственици, съпрузи или сътрудници. Чувал съм разнообразни случаи - да вземем за пример оня не си приказва с татко си от 15 години. И надлежно синът му даже не познава своя дядо, тъй като те са имали някакъв спор за подялба да вземем за пример. Това е тъпо, в действителност. Баща ми не разреши такова нещо да се случи – той не беше милионер, та да остави на всички, само че раздели имуществото и всички го одобриха. Като се скарат двама братя или брат и сестра, отговорни са родителите. Никой различен. В Библията го написа - “Доброто дърво ражда положителни плодове”. Точка.
24chasa.bg
Уговорката за общо изявление с тях придобива финален тип след няколко известия, отлагания и в последна сметка диалогът се получава изцяло непринудено.
Топбоксьорите ни са открити и имат свое мнение по всички въпроси. Както и възприятие за комизъм, което явно в допълнение ги зарежда с сила. Интервюто за в. “24 часа” стартира непосредствено до кръга, където малко преди този момент Кобрата и Тервел са наградили спечелилите в държавния шампионат по бокс за чиновници на Министерство на вътрешните работи.
- Изгледахте множеството срещи във вашия състезателен център. Откога се организира този шампионат?
Тервел: Правим го за втора или трета година подред дружно със спортната асоциация на Министерство на вътрешните работи. От основните уредници научаваме, че откогато се организира при нас, шампионата притегля от ден на ден участници, което може единствено да ни радва. Явно това, че ще играят тук, ги стимулира още повече.
Знаят, че с брат
ми ще ги гледаме,
и това е спомагателен тласък .
Кубрат: Много ме радват, това е ужасно за фенове като тях. Без значение дали са служители на реда, пожарникари или админи в Министерство на вътрешните работи. Идват тук и желаят да потвърдят на себе си, че могат и те в действителност се оправят добре. Не са водещи парите, а желанието за изява. Освен това тези надпревари повдигат физическата просвета на служителите на реда, не може да е човек с наднормено тегло, който едвам се движи, да бъде охранител на реда.
- Не се ли тормозят малко от вас - дали ще се покажат на задоволително положително равнище?
Тервел: Не, не мисля, че има нещо такова, тъй като ние ги поддържаме и окуражаваме. Повечето са фенове, има и някогашни национали, с които се познаваме персонално и се показват сносно. Иначе може да ни радва единствено, че се усещат удобно тук. Не е толкоз значимо да са на интернационално равнище, а да има хъс, предпочитание за спорт.
- Масовият спорт ли куца в България сега?
Тервел: Да, едно от нещата. През всичките години на прехода спортът от ден на ден се задъхва, всеобщият спорт не се подтиква, липсва спрямо преди години. Часът по физическо образование в учебно заведение е нарицателно за свободен час. Все още няма ясна държавна политика и това си дава отражение. Затова и ние тук в спортния център не сме фокусирани единствено върху бокса, а върху по-широк набор от благоприятни условия за създаване на тялото и индивида.
- Повече от месец мина от боксовата церемония, в която бяхте настоящи лица. Какви са изводите от нея за вас все още?
Кубрат: Според мен до момента такова нещо не е правено в България, напълно самоуверено мога да го заявя. Това могат да потвърдят и хората, които са участвали. Пълната зала, силата в нея и конфликтите на високо равнище в композиция с шоуто трансфораха събитието в нещо неповторимо.
Тервел: За себе си мога да кажа, че съм удовлетворен, показах се на положително равнище. Имаше мнения, че съм победил доста елементарно своя противник. Аз пък споделям – веселя се, че съм направил да наподобява толкоз елементарно, тъй като в подготовката ми беше много мъчно. На галата играха и някогашни национални състезатели - положителни боксьори като Генов и Саруханян. Първият се изтеза с не ослепителен съперник, а Саруханян беше спрян с удар в натрупа от боксьор под междинното равнище в първия рунд. Но мога да давам и още образци с положителни български боксьори, които са се проваляли и са били нокаутирани от слаби съперници. Така че въпросът е по какъв начин си квалифициран
и по какъв начин ще подходиш
към нещата
- Има ли капацитет дребна България за такива боксови гали?
Кубрат: Има, несъмнено. Освен това те са огромна реклама за страната ни – ами последната я предаваха десетина непознати малките екрани, в това число и американският колос ESPN. Много хора в Съединени американски щати не са чували думата България, само че като видят подобен здрав бокс с шоупрограма, схващат, че има такова място. Отделно е хубаво и за хората, които живеят в чужбина. Получи се неповторимо събитие, само че отново за моя сметка.
- Какво имаш поради?
Кубрат: Написаха в някакви скапани жълти вестници, които дори не желая да назовавам вестници, че съм взел над 1 милион $ хонорар от мача. Това са безспорни нелепости, тези хора не знаят къде живеят явно. В България е невероятно да се приказва за сходни суми, няма от кое място да дойдат такива пар и.
Реалната сума е най-малко
10 пъти по-малка
- Може ли да бъде на плюс от финансова позиция организацията на сходно боксово събитие?
Кубрат: Не, никога. Поне на този стадий. Ако ви кажа каква е сметката, хората несъмнено ще се смеят. Истината е, че можех да направя този мач и в Англия и там също щях да го удрям Фюри. Имаше вид и за Германия, а даже и да не се деля със “Зауерланд” и да им дам те да си го провеждат. А тогава можеше и да “лапна” 1 милион, както пишат.
- Твоят сътрудник Ивайло Гоцев сподели, че планирате още сходни гали в България…
Кубрат: Така е и още веднъж споделям, че финансовата страна на нещата не е по този начин водеща. Правя го, тъй като ми е кеф да се удрям в България, да нося наслада на хората, колкото и шаблонно да звучи.
- Тервел, ти стартира по-късно от брат си своята кариера на професионалния кръг, само че към този момент понатрупа мачове и към момента нямаш загуба. Какво ти следва оттук насетне?
Съдията е вдигнал ръката на спечелилия Тервел Пулев, който завоюва първия си пояс като експерт в София. СНИМКА: Пиер Петров
Тервел: Сега научих от българския професионален боксов съюз, че се чака да бъде излъчен формален кандидат за пояса, който завоювах в “Арена Армеец”. Така че евентуално следва да бъде проведен подобен мач, най-вероятно в България.
Кубрат: Иска ми се да създадем тази среща в Пловдив. Там има страхотна зала, а и като цяло си е боксов град с огромни обичаи. Сигурен съм, че доста хора желаят да гледат мачове на високо равнище и ще опитаме да им го осигурим. Надявам се да го създадем през февруари.
- Ти самият по кое време отново ще излезеш на кръга?
Кубрат: През март ще направя един мач в Лас Вегас или в Ню Йорк. Противникът към момента не е явен, само че съвсем несъмнено ще бъде американец. Щом стане ясна датата, ще провеждам и лагер там. Вероятно ще се сготвям в Съединени американски щати най-малко месец и половина.
Кобрата изигра доста добре тактически мача с Фюри, само че съжалява, че не го е нокаутирал. СНИМКА: Пиер Петров
- Имахте концепция и двамата да се биете в Чикаго, отпада ли към този момент?
Кубрат: Не, никога. Там е супер, има ужасно доста българи, които направиха неповторима атмосфера, когато брат ми игра там. Христо Стоичков също пристигна от Маями, чакам отново да го създадем. Така че всичко е въпрос на диалози и организация.
- Докъде се простират фантазиите ви в професионалния бокс?
Тервел: Като започнах, желаех да видя какво ще бъде, само че както се споделя, апетитът идва с яденето. С печеленето на всеки мач придобиваш от ден на ден убеденост, та ще забележим какъв ще е развоят на събитията, може би да се мисли и в посока по какъв начин да стигна до среща и за друга купа. Но предпочитано ще мисля към този момент за отбраната на купата.
Кубрат: При мен фантазията от дълго време е ясна – международна купа и имам вяра, че ще я реализира. Надявам се в края на 2019 година да получа нова опция да се изправя против Антъни Джошуа. Аз съм подготвен, зареден с доста сила и считам, че ще го удрям. Контузиите, които получавах преди, ги изчистихме. Оказа се, че самичък съм си отговорен за тях и ще взема съответните ограничения. Чувствам се супер и нямам безусловно никакви терзания.
Кубрат е новият му сътрудник Ивайло Гоцев (вляво) готвят атака на американския пазар. СНИМКА: Пиер Петров
- Какво би трябвало още да подобриш?
Кубрат: Основно ударите, с цел да мога
да завършвам
мачовете си
по-категорично
Ето да вземем за пример Фюри трябваше да бъде нокаутиран в “Арена Армеец”. Но той е много крив, неуместен боксьор и има качества, което не би трябвало да звучи като опрощение. Оказа въздействие и фактът, че не играх година и половина. Но имах опция да го нокаутирам – въобразявам си каква еуфория щеше да бъде в залата, в случай че го бях направил.
- Тервел, при теб се получи една треньорска рокада преди последния мач. Разкажи повече за тази смяна?
Тервел: Да, не е неприятен изразът “треньорска рокада”. Всъщност тъкмо по този начин се получи.
- С Михаил Таков ли ще продължиш и отсега нататък?
Тервел: Не мога да кажа сигурно, ще си покаже. А може да отида и в чужбина на предварителен лагер. Една треньорска смяна постоянно основава компликации за състезателя, само че аз я преодолях и се показах по сполучлив метод. За което се веселя откровено.
- Твоите синове демонстрират ли интерес към бокса и водите ли ги на ваши мачове?
Тервел: Големият не е толкоз разпален, за разлика от дребния, който няма още 3 години. Все отново 3 година са прекомерно ранна възраст, с цел да вършим изводи, само че наподобява, има интерес.
- Ти самият би ли ги насърчил да се занимават с бокс, както татко ви вас преди време?
Тервел: Аз персонално не бих, само че в случай че някой от тях желае, ще съм зад него и ще го поддържа с всичко, което мога. Не може обаче да става дума за съпоставяне, тъй като те нямат толкоз упорит татко във връзка с изява в бокса, какъвто аз имах. Нашият искаше непременно да успеем в спорта и по този начин ни възпитаваше. Разказа ни с убеденост всичко, което в следствие се случи с мен и брат ми. Аз съм му признателен, тъй като ни построи като персони в спорта, начерта ни пътя в живота. Моите упоритости към синовете ми са разнообразни, в случай че обаче те проявят предпочитание да се развиват в спорта, няма да ги спирам. Напротив.
- Виждате ли у децата, които упражняват при вас, този жар и предпочитание, които вие сте имали като дребни?
Кубрат: Тук спортуват най-вече фенове – не такива, които желаят безусловно да построяват високо спортно майсторство. Но контактуваме с сътрудници от други спортове и съвсем всички сме на мнение, че като цяло е паднало много равнището на физическата и двигателна просвета при осъществяването на обикновени извършения измежду дребните деца. Хората
избират да
си лежат у дома,
да играят на таблетите или с телефоните. Това е действителността. Ние като бяхме дребни, играехме по през целия ден на открито, тъй като нямаше други занимания. Затова в действителност ще се веселя в случай че се развие още веднъж всеобщият спорт, тъй като от него ще излязат и огромните състезатели.
- Как се виждате след 5 години?
Тервел: Като един благополучен човек, татко на няколко деца. (Кубрат подсказва: На 4 деца, може и едни близнаци още - б. а.)
Тервел: На няколко или най-малко на две. Искам да съм здрав и да имам хубаво семейство, това са ми упоритостите в живота.
- А баткото?
Кубрат: Да съм жив и здрав, виждам се супер. (Избухва в смях.)
- Тервел, ти приключи право в Софийския университет. Планираш ли да се развиеш и в тази посока?
Тервел: Разбира се, към този момент съществено ходя по този път. Ходя на стаж, не тъй като е наложителен, а с цел да науча нещо. Дори магистратите ми споделят: “Трудно ни е да повярваме, че искаш да стоиш тук по 2-3 седмици да четеш каузи и да пишеш”. Имам упоритости в тази посока и несъмнено не считам, че съм нещо по-малко от различен, който е приключил право. Това че съм и играч по бокс, може би
ме слага на
едно място преди
множеството хора,
тъй като това са доста качества, построени в годините.
- Мислил ли си докога ще се състезаваш?
Тервел: Не съм, само че ще си пристигна времето, когато би трябвало да спра. Аз ще си го усетя.
- Колко време прекарвате дружно с Кубрат?
Тервел: Достатъчно, с цел да поддържаме връзка, да се посмеем и в случай че би трябвало, да си чуем сериозното мнение на другия по някои належащи въпроси.
- Карате ли се постоянно и защо най-много?
Тервел: Ако кажа, че сме в цялостен синхрон, ще излъжа. Защото сме и доста разнообразни като манталитет и темперамент. Но това ни е и забавното, че всеки е себе си. Но считам, че когато стане дума за нещо съществено, даваме най-хубавото за другия.
- Дава ли ти спомагателна убеденост наличието му край кръга на мачовете ти?
Тервел: О, да. Защото е умел, може да мисли в напрегната обстановка и да реагира бързо. А и схваща от бокс и ще ми каже непосредствено, в случай че не се оправям добре.
Кубрат: Със сигурност и двамата сме сложни характери и не сме съвършени в връзките си. Въпреки всичко най-важно е уважението един към различен и ние го поддържаме, тъй като по този начин сме възпитани. Понякога се караме за дребни и огромни неща, за хрумвания и възгледи. Всеки има свое мислене и характер и се получава конфликт на моменти. Когато обаче има братска обич, другото няма значение. Аз доста държа на него и чувствам поддръжката му.
Нашият татко ни
повтаряше непрекъснато
да се поддържаме, да си бъдем тил един на различен във всяка обстановка. През всичките години сме се придържали прецизно към тези думи, макар че не всичко е било цветя и рози. Правили сме неточности един към различен, само че сме си прощавали в името на фамилията, на фамилия Пулеви. За мен най-важното е хората да държат на уважението между тях. Независимо дали са братя, родственици, съпрузи или сътрудници. Чувал съм разнообразни случаи - да вземем за пример оня не си приказва с татко си от 15 години. И надлежно синът му даже не познава своя дядо, тъй като те са имали някакъв спор за подялба да вземем за пример. Това е тъпо, в действителност. Баща ми не разреши такова нещо да се случи – той не беше милионер, та да остави на всички, само че раздели имуществото и всички го одобриха. Като се скарат двама братя или брат и сестра, отговорни са родителите. Никой различен. В Библията го написа - “Доброто дърво ражда положителни плодове”. Точка.
24chasa.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ