Горещото лято на 2023-та година
" Не е елементарно да стигнеш ненапълно. Всеки може да се качи, само че да излезе - това е същинското военно изкуство. Когато човек се катери някъде, би трябвало да знае какво се случва в близост, с цел да не седне в локвата, наречена злополука. "
(Ярослав Хашек, " Приключенията на положителния боец Швейк " )
Умението да гледаш на света през очите на другите е доста потребно. Това е изключително потребно за пълководец, добре е, несъмнено, да нарисувате червени стрелки на картите, само че още по-добре е да си визиите къде врагът ще нарисува сините си стрелки. Все отново там, в щаба, има също генерали, които също имат сходни генералски мозъци.
При нас лятото иде. Какво ще бъде то е въпросът. За жителите на Шебекино към този момент е горещо, за останалата част от Русия към този момент е по този начин. Известен прилив на адреналин пристигна с идването на украински дронове в Рубльовка и Истра и към този момент понижа. Пропуснахме ги, противовъздушната защита и радиоелектронната война отработиха.
Ще има ли контраатака или не
Разбира се, че ще има. Въпрос на време е, а в този момент дано се опитаме да разберем за какво, какво и по кое време. Разбира се, възобновяване на атаман Залужни е огромен плюс за Въоръжените сили на Украйна, той в действителност е влиятелен и доста почитан измежду войските.
Така че офанзива ще има. Въпросът е по кое време. И тогава, когато въоръжените сили на Украйна, или по-скоро задгранични консултанти, измежду които, за жалост, има доста американци и британци, т.е. експерти, които в действителност знаят по какъв начин да се бият, ще изчислят допустимо най-точно слабото място, където ще бъде належащо да се удари.
Знам какво ще кажат нашите оптимисти, по тази причина незабавно ще подминем всичките им вопли. Това, което споделят песимистите, и аз не бих го подкрепил, там е цялата работа, че на разнообразни места по линията на прикосновение в окопите седят напълно разнообразни бойци.
Има такива, които ще избягат, когато видят бронетранспортьор, има и такива, които ще работят по напълно различен метод.
Ние знаем това, те знаят това. И през днешния ден ръководителите на украинския Генерален щаб работят в тази тенденция: да изчислят най-слабите места, където ще може да се забие кинжал от пехотата върху лека бронирана техника, а по-късно да се удари с чука на механизираните и танковите бригади.
Тоест това, което към този момент, за жалост, следим.
И ще бъде по този начин, тъй като това е един от обичаните правила на англосаксонците във войната: за какво да измислят нещо ново, в случай че остарялото работи добре?
А такива места би трябвало да се намерят единствено едно или две, най-много три. Защо също е ясно. Защото чукът не е задоволителен. Има бронетехника, има пехота, само че артилерия (такава, която да е по-добра от руската) и танкове (на равнището на нашите) са малко.
Освен това ви би трябвало най-малко малко авиация и радио-електронна война. Защото просто не е доста елементарно без тях.
Това, което съдружниците дават на Украйна, е изцяло задоволително, с цел да се „ сложи отметка “ и да се успокои съвестта: „ Помогнахме “. За да се провежда пълномащабна атака, най-малко малко съизмерима с миналогодишната съветска, е трижди подозрително.
Но с цел да нанесат доста зрелищни и най-важното ефикасни удари на две или три места, Въоръжените сили на Украйна ще имат задоволително мощ.
Сега не приказваме за никакви стратегически интервенции. Стратегическа интервенция би означавала нещо като завладяването на Донецк, северната част на Крим, Мариупол.
Не си коства да се приказва за такива световни интервенции, до момента в който въобще не е почнало настъплението и не са станали ясни две неща: какъв брой дейно настава украинската войска и какъв брой дейно се отбранява съветската.
Разбира се, удар по Бахмут е евентуален. Но това не е военна интервенция, а политическа. Изкушението е огромно: " дяволите " от " Вагнер " отиват на отмора, което е естествено след седеммесечна месомелачка, която коства на въоръжените сили на Украйна повече от една бригада, и затова има смисъл да се опитат да си върнат руините на града.
Политическата конюнктура е ясна: руснаците го взеха за седем месеца, ние си го върнахме назад за един месец. Например. Но тук всичко не е толкоз просто. Щурмовата пехота на Пригожин е инструмент за офанзива. Други елементи ще седят в защита, което може да направи това не по-зле, а евентуално и по-добре от " Вагнер ".
Но дублирам, това няма да е боен, а политически триумф. Във военно отношение цената на Бахмут е нула за двете страни.
Няколко пъти към този момент обмисляхме разновидности, тъй че ще останем на своята си позиция: главната цел може да бъде Мелитопол, защото този град има доста значимо местонахождение, за разлика от Бахмут.
Превземането на Мелитопол е съществено. Това е кръстосан сухопътен път към Крим, това е отличен трамплин за офанзива против Мариупол или същия Крим, Мелитопол в действителност е вероятен крайъгълен камък.
И можете да избиете този камък, главното е да изчислите всичко добре. Досега всички интервенции, планувани от експертите на НАТО, като се изключи Бахмут, са приключили в тяхна изгода. А и Бахмут в действителност приключи по този метод само заради политическите решения на Зеленски.
Второто място, откъдето може да стартира офанзивата, е Авдиевка. Атаката против Донецк, в случай че се извърши с огромни сили, може да бъде сполучлива. Но мисля, че Генералният щаб на Украйна схваща какъв тип месомелачка ще има.
Предградията на Донецк са били фронтовата линия от доста години, тъй че всеки камък е прострелян там, мини са ситуиран, също така са били сложени от всички, които са ги имали, карти, в случай че има такива, са доста приблизителни. А по какъв начин ще отидат там Въоръжените сили на Украйна, няма да се ангажирам да кажа. И не бих желал да съм там, даже и на ризница (т.е. танкове или бронирани машини).
Като се има поради, че Донецк ще бъде защитаван от свои хора, той ще бъде по-чист от Бахмут. Като цяло, пробиването на минни полета, под стрелбата на артилерията на милицията, е повече от подозрително наслаждение. Освен това факторът „ зад тила ви “ също играе доста значима роля.
Може ли да се случи? Да. Единственият въпрос е - на каква цена?
От някои източници има информация, че няколко нови ударни бригади на въоръжените сили на Украйна се придвижват към Авдиевка. Но със същата степен на убеденост можем да кажем, че това е осведомителна маневра.
Защо съм толкоз сигурен, че Донецк в най-хубавия случай ще бъде алена херинга? Ами всичко е просто. Тук има спор на ползи.
Съветниците на НАТО от дълго време са възнамерявали своите интервенции, с цел да сведат до най-малко жертвите. Това е реалност. Там не обичат дръзките набези, обратно на гласа на разсъдъка. Напротив, те не водят война по този начин.
Инжинерната тактичност на въоръжените сили на Украйна
Вече видяхме тактиката на НАТО предишното лято: търсене на едва място, за предпочитане отдалечено от информационната мрежа, с цел да не могат бързо да бъдат хвърлени подкрепления, основаване на голямо предимство в персоналния състав и огнева мощност, „ продупчване “ на отбраната с ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи), специфични елементи, мобилни единици в пикапи и бронирани коли, а на петия или седмия ден от сполучливите интервенции - напредването на главните механизирани сили към очертаващия се регион за пробив.
Само напредване и развъртане. И едвам тогава, когато центровете на допустима опозиция бъдат оптимално обезвредени, тогава танковете и главните сили на пехотата ще ударят.
Фактът, че въоръжените сили на Украйна последователно се проникват от концепциите и тактиките на НАТО, е явен и понятен. Това е дейно и печелившо. Но лишава време. А господата от НАТО съвсем не бързат за на никое място. Те просто си правят работата.
Затова си коства да разгледаме какви оръжия ВСУ получава от съдружниците. И въз основа на тези числа, въпреки и от открити източници, може да се направи извод на какво ще разчитат украинските военни.
В последна сметка, макар обстоятелството, че оръжията и оборудването са обилно доставени, в никакъв случай няма задоволително от тях във война. А въоръжените сили на Украйна към момента имат недостатъци. Например, това са тежки камиони, понтонни мостове, транспортни средства за разминиране и друго инженерно съоръжение.
По принцип не са толкоз нужни в отбрана. Но в офанзивата без тях не става по никакъв метод. Настъпващите елементи би трябвало да бъдат следвани от кервани с цистерни, камиони с муниции и ремонтни работилници. И най-отпред, постоянно, това са транспортните средства за разминиране и бариери, понтони и мостове, БРЕМ-и, най-после, които би трябвало да отидат.
И в случай че следите какво носят съдружниците на Украйна, последните два пакета за помощ (№ 37 и № 38) включват единствено БРЕМ-и, понтони, основани на Leo танкови мостове, машини за почистване на мини. Германия, Дания, Канада и ненадейно Южна Корея бяха изведени на напред във времето.
И тук би трябвало да помислите крепко.
Не всичко е толкоз просто и недвусмислено, колкото ни се желае.
Вижте: бригадите на въоръжените сили на Украйна, подготвени в чужбина, получават инженерна техника, която в действителност може да им обезпечи съвсем неотложно форсиране на водни загради благодарение на построени преходи, ремонт на подкопани мостове, унищожаване на минни полета и разнообразни трудности.
Това, несъмнено, е потребно за въоръжените сили на Украйна, само че има едно малко „ само че “. Размерът на танка.
Кой съгласно вас се образова по-трудно, екипажа на танка или ИМР? Моето мнение е ИМР, този извод съм го направил от дълго време, въз основата на обстоятелството, че видях с очите си опциите на тази машина.
С танков екипаж, както казахме по-рано, всичко е просто: три месеца - и те към този момент са годни за нещо сходно. Водачът ще реалокира машината, където командирът подреди, стрелецът ще употребява устройства за прицелване и така нататък Тоест танкът ще се движи и ще стреля.
След като разговарях с нашите читатели измежду военните инженери, разбрах следното: естественото пресмятане на понтонери може да се научи за няколко месеца ежедневна доктрина и процедура два до три пъти седмично.
Но - на спокойна вода и дребни водоеми. Течение или река като Днепър е същият плюс и практиката за „ мятане на понтони “ е доста нужна там.
С ИМР нещата са доста по-зле. Колкото повече благоприятни условия има една машина, толкоз по-трудно е образованието. Булдозер, грайфер, екскаватор, клещи, краново съоръжение, верижен миночистач, съоръжения за разминиране - всичко това изисква време за образование.
Освен това толкоз доста съоръжение е съсредоточено в актуалния ИМР, че е съвсем невероятно даже за негражданин да откри експерт, който има всичко. Трябва да му се преподава. Подготовката от нулево до задоволително равнище е най-малко шест месеца.
Честно казано, в бравурните отчети за образованието на хора за танкисти и противотанкови машини в западните страни не можах да намеря нито дума за това какво приготвят плановете на инженерните транспортни средства. Тези, които са на път да дойдат в Украйна. Така че, да, доставката на инженерно съоръжение е добре, само че какво да кажем за изчисленията? Къде и по кое време ще се подготвят?
Освен това същите командири на машини за разминиране просто ще би трябвало да се координират с войските, в чиито ползи ще работят. Просто е належащо.
За да илюстрирам тази теза, ще ви отклоня малко с една история от моята лична процедура. Разговарях с моя другар и наш четец Руслан, който по едно време е служил в инженерните войски. Понтонер. Майор понтонер.
И започнахме да приказваме за топография и тогава разбрах, че Руслан... е малко " плаващ " по този въпрос. И по тази причина попитах, добре, по какъв начин става - генералът ви слага задача да установите секване в тази точка на картата. Танков полк ще ви следва там, тъй че би трябвало да се прицелите където е казано и в точното време.
И тогава другарят майор ми отговори следното: Аз ще управлявам прелеза. Плюс или минус по това време. Но където го докарам - там ще отидат танковете. Батальон, полк, дивизия... Но там където отида на реката, и на никое място другаде. Където съм отишъл, танкът сигурно ще мине. Обратното е доста по-трудно, понтонът ще бъде малко по-голям.
И по този начин, какъв брой време ще би трябвало да се отдели за образование / преквалификация на украински бойци от инженерните войски от руския ИМР-2 до немския аналог? Съмнително е, че най-новият " Кодиак " ще бъде даден на украинци от рамото на господаря, само че машините от предходното потомство, " Барсук ", може да бъдат дадени като подарък.
Но инженерните машини са единствено илюстрация на обстоятелството, че надалеч не всички аспекти на настъплението на въоръжените сили на Украйна са 100% подготвени. Ясно е, че никоя войска в никакъв случай не е 100% подготвена за каквото и да било, само че все пак колкото по-висок е процентът на подготвеност, толкоз по-голям е процентът на триумф.
Разбира се, във връзка с проблемите с инженерните машини, може да има подобен вид, който ни е добре прочут. Те могат да бъдат доставени дружно с екипажите. Квалифицирани и подготвени, всред " летовниците " или пенсионираните ветерани. Тоест наемници. Напълно жизнерадостен вид.
Плюс ударна група от 100 хиляди души, основана и тренирана цяла зима. Сега тази формация стартира лека-полека да мести фронтовата линия по цялата й дължина и даже в дълбочина, поради протичащото се в Шебекино.
И колкото по-нататък, толкоз по-висока ще бъде интензивността, изключително откакто въоръжените сили на Украйна получават нови типове оръжия и попълнят запасите от остарели.
Вярно, от другата страна също няма простаци и те схващат, че до момента в който половината от въоръжените сили на Украйна и войските се биеха с корпуса на Вагнер в Бахмут, останалата част от групата на СВО си гледаше работата. Тоест окопаваха се, строяха укрепления, образоваха бойци.
а размерът на тази група е съпоставим с ударната група на въоръжените сили на Украйна, а в случай че е по-нисък, то не е с доста. Стойността на групировката, която на практика не е взела участие в борбите през последните шест месеца, е лесна за оценка.
Конфронтацията
Освен това групировката на сво към момента превъзхожда украинските въоръжени сили по брой артилерийски оръдия и бронирана техника. Плюс още самолети и хеликоптери. Тук обаче въпросът е кой и по какъв начин ще приложи всичко, с което разполага.
ПТУР Javelin е страховит против танк. В защита. ПЗРК " Stinger " е рисков зложелател за аероплан и гибелен за хеликоптери, които порят предната линия на защитата или работят върху обекти от втора линия. И в атака можете да тичате с него, само че е по-добре да карате пикап. Но в случай че самолетите хвърлят управляеми бомби в линията на нахлуване от безвредно разстояние, Stinger малко бледнее.
РЕБ в атака е доста мъчно. Това не е филмът " Обитаем остров ", където специфичните машини следваха танковете за офанзива, помните ли? Между другото, просто страхотна илюстрация за това по какъв начин не би трябвало да бъде. И по какъв начин свърши, помните ли? Разстреляха ги по излъчвателите и всичко свърши.
Така че не е толкоз елементарно, колкото наподобява, да се покрият настъпващите войски с електронна война, тъй като никой не е отменил противорадарните ракети. И армейската Противовъздушна отбрана в придвижване също не постоянно е ефикасна.
Не е толкоз елементарно да се качите, колкото ви се желае. Дори и под управлението на отлични натовски експерти. Възможно и належащо е да се създаде всичко задълбочено, което вършат през днешния ден там. Търсите способи да подобрите мощните си страни и слабите страни на съперника си.
А какви са преимуществата на ВСУ? Малко са, само че ги има:
- по-добро разузнаване, в това число сателитно;
- по-добра комуникация;
- по-кратко време за реакция на висшите командни ешелони;
- повече далекобойна артилерия, малцина, само че има;
- голям брой БПЛА.
Ако употребявате всичко това рационално, тогава е изцяло допустимо да компенсирате неналичието на авиация с високоточна артилерия, РСЗО и ракети от друг темперамент, което в действителност украинците вършат през днешния ден. В защита.
Офанзивата е доста по-сложно и мъчно за образуване нещо. Когато надминаващ зложелател пробие защитата в даден сектор и... - това е обикновено. Когато валът на настъпващата войска се счупи против непреодолимата отбрана на врага, това не наподобява доста добре. Недоглеждане, подценяване, незадоволително обмисляне...
Не забравяйте, че тези, които дават оръжия и всичко останало, се нуждаят от " превъзмогване ". Отчет се изисква за всеки патрон. И украинците не могат да изгубят. Всяка, даже и най-малката " победа " се трансформира в нарастване на доставките и назад.
Затова и двете страни замръзнаха в позицията „ никой не искаше да нападна “.
Има обстановка, когато който се втурне напред, той може доста да получи. Като се има поради, че съветската войска е станала доста по-добра с целеуказване и разузнаване, това се вижда даже от видеоклиповете, оповестени от самите украинци. А с публикуването на доказателства от местата, където е изумена украинска техника, стана доста по-добре.
Всъщност през последните шест месеца, като се изключи Бахмут, видео демонстрацията на заличаване на вражеска техника е може би доста огромно достижение на съветската войска.
Но когато видите по какъв начин Ланцетът влита в системата за противовъздушна защита и различен дрон снима огнено шоу от горящо твърдо ракетно гориво, разбирате - ето го, като че ли е стрелял вечно.
Господата съветници от НАТО, преди всичко, би трябвало сами да изчислят и оценят опциите на въоръжените сили на Украйна, защото те ще би трябвало да работят съгласно техните сюжети.
И да оценят опциите на съветската войска, а по-късно също да ги преоценят повторно. За всеки случай. Фактът, че техниката и боеприпасите ще продължат да постъпват във Въоръжените сили на Украйна, е понятен.
Но си коства да повторим: целият въпрос не е какъв брой ще изпратят. Целият въпрос е по какъв начин ще ги употребяват. И какъв брой ясно ще работят Главното разследващо ръководство на Министерството на защитата на Украйна и Генералния щаб преди всичко. А те могат да работят там.
Лято 2023 може да бъде много горещо. Но единствено в случай че тези, които възнамеряват интервенцията, ще бъдат 90% сигурни в триумфа си. Така че те работят в НАТО доста дълго време, затова не могат да опълчват нищо на откровения взлом на Вагнер. Това не е тяхната война, всичко вървеше по напълно друг сюжет. А до момента в който няма сигурност, ще следим тази най-тупикова обстановка, която се случва през днешния ден на линията на прикосновение.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
(Ярослав Хашек, " Приключенията на положителния боец Швейк " )
Умението да гледаш на света през очите на другите е доста потребно. Това е изключително потребно за пълководец, добре е, несъмнено, да нарисувате червени стрелки на картите, само че още по-добре е да си визиите къде врагът ще нарисува сините си стрелки. Все отново там, в щаба, има също генерали, които също имат сходни генералски мозъци.
При нас лятото иде. Какво ще бъде то е въпросът. За жителите на Шебекино към този момент е горещо, за останалата част от Русия към този момент е по този начин. Известен прилив на адреналин пристигна с идването на украински дронове в Рубльовка и Истра и към този момент понижа. Пропуснахме ги, противовъздушната защита и радиоелектронната война отработиха.
Ще има ли контраатака или не
Разбира се, че ще има. Въпрос на време е, а в този момент дано се опитаме да разберем за какво, какво и по кое време. Разбира се, възобновяване на атаман Залужни е огромен плюс за Въоръжените сили на Украйна, той в действителност е влиятелен и доста почитан измежду войските.
Така че офанзива ще има. Въпросът е по кое време. И тогава, когато въоръжените сили на Украйна, или по-скоро задгранични консултанти, измежду които, за жалост, има доста американци и британци, т.е. експерти, които в действителност знаят по какъв начин да се бият, ще изчислят допустимо най-точно слабото място, където ще бъде належащо да се удари.
Знам какво ще кажат нашите оптимисти, по тази причина незабавно ще подминем всичките им вопли. Това, което споделят песимистите, и аз не бих го подкрепил, там е цялата работа, че на разнообразни места по линията на прикосновение в окопите седят напълно разнообразни бойци.
Има такива, които ще избягат, когато видят бронетранспортьор, има и такива, които ще работят по напълно различен метод.
Ние знаем това, те знаят това. И през днешния ден ръководителите на украинския Генерален щаб работят в тази тенденция: да изчислят най-слабите места, където ще може да се забие кинжал от пехотата върху лека бронирана техника, а по-късно да се удари с чука на механизираните и танковите бригади.
Тоест това, което към този момент, за жалост, следим.
И ще бъде по този начин, тъй като това е един от обичаните правила на англосаксонците във войната: за какво да измислят нещо ново, в случай че остарялото работи добре?
А такива места би трябвало да се намерят единствено едно или две, най-много три. Защо също е ясно. Защото чукът не е задоволителен. Има бронетехника, има пехота, само че артилерия (такава, която да е по-добра от руската) и танкове (на равнището на нашите) са малко.
Освен това ви би трябвало най-малко малко авиация и радио-електронна война. Защото просто не е доста елементарно без тях.
Това, което съдружниците дават на Украйна, е изцяло задоволително, с цел да се „ сложи отметка “ и да се успокои съвестта: „ Помогнахме “. За да се провежда пълномащабна атака, най-малко малко съизмерима с миналогодишната съветска, е трижди подозрително.
Но с цел да нанесат доста зрелищни и най-важното ефикасни удари на две или три места, Въоръжените сили на Украйна ще имат задоволително мощ.
Сега не приказваме за никакви стратегически интервенции. Стратегическа интервенция би означавала нещо като завладяването на Донецк, северната част на Крим, Мариупол.
Не си коства да се приказва за такива световни интервенции, до момента в който въобще не е почнало настъплението и не са станали ясни две неща: какъв брой дейно настава украинската войска и какъв брой дейно се отбранява съветската.
Разбира се, удар по Бахмут е евентуален. Но това не е военна интервенция, а политическа. Изкушението е огромно: " дяволите " от " Вагнер " отиват на отмора, което е естествено след седеммесечна месомелачка, която коства на въоръжените сили на Украйна повече от една бригада, и затова има смисъл да се опитат да си върнат руините на града.
Политическата конюнктура е ясна: руснаците го взеха за седем месеца, ние си го върнахме назад за един месец. Например. Но тук всичко не е толкоз просто. Щурмовата пехота на Пригожин е инструмент за офанзива. Други елементи ще седят в защита, което може да направи това не по-зле, а евентуално и по-добре от " Вагнер ".
Но дублирам, това няма да е боен, а политически триумф. Във военно отношение цената на Бахмут е нула за двете страни.
Няколко пъти към този момент обмисляхме разновидности, тъй че ще останем на своята си позиция: главната цел може да бъде Мелитопол, защото този град има доста значимо местонахождение, за разлика от Бахмут.
Превземането на Мелитопол е съществено. Това е кръстосан сухопътен път към Крим, това е отличен трамплин за офанзива против Мариупол или същия Крим, Мелитопол в действителност е вероятен крайъгълен камък.
И можете да избиете този камък, главното е да изчислите всичко добре. Досега всички интервенции, планувани от експертите на НАТО, като се изключи Бахмут, са приключили в тяхна изгода. А и Бахмут в действителност приключи по този метод само заради политическите решения на Зеленски.
Второто място, откъдето може да стартира офанзивата, е Авдиевка. Атаката против Донецк, в случай че се извърши с огромни сили, може да бъде сполучлива. Но мисля, че Генералният щаб на Украйна схваща какъв тип месомелачка ще има.
Предградията на Донецк са били фронтовата линия от доста години, тъй че всеки камък е прострелян там, мини са ситуиран, също така са били сложени от всички, които са ги имали, карти, в случай че има такива, са доста приблизителни. А по какъв начин ще отидат там Въоръжените сили на Украйна, няма да се ангажирам да кажа. И не бих желал да съм там, даже и на ризница (т.е. танкове или бронирани машини).
Като се има поради, че Донецк ще бъде защитаван от свои хора, той ще бъде по-чист от Бахмут. Като цяло, пробиването на минни полета, под стрелбата на артилерията на милицията, е повече от подозрително наслаждение. Освен това факторът „ зад тила ви “ също играе доста значима роля.
Може ли да се случи? Да. Единственият въпрос е - на каква цена?
От някои източници има информация, че няколко нови ударни бригади на въоръжените сили на Украйна се придвижват към Авдиевка. Но със същата степен на убеденост можем да кажем, че това е осведомителна маневра.
Защо съм толкоз сигурен, че Донецк в най-хубавия случай ще бъде алена херинга? Ами всичко е просто. Тук има спор на ползи.
Съветниците на НАТО от дълго време са възнамерявали своите интервенции, с цел да сведат до най-малко жертвите. Това е реалност. Там не обичат дръзките набези, обратно на гласа на разсъдъка. Напротив, те не водят война по този начин.
Инжинерната тактичност на въоръжените сили на Украйна
Вече видяхме тактиката на НАТО предишното лято: търсене на едва място, за предпочитане отдалечено от информационната мрежа, с цел да не могат бързо да бъдат хвърлени подкрепления, основаване на голямо предимство в персоналния състав и огнева мощност, „ продупчване “ на отбраната с ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи), специфични елементи, мобилни единици в пикапи и бронирани коли, а на петия или седмия ден от сполучливите интервенции - напредването на главните механизирани сили към очертаващия се регион за пробив.
Само напредване и развъртане. И едвам тогава, когато центровете на допустима опозиция бъдат оптимално обезвредени, тогава танковете и главните сили на пехотата ще ударят.
Фактът, че въоръжените сили на Украйна последователно се проникват от концепциите и тактиките на НАТО, е явен и понятен. Това е дейно и печелившо. Но лишава време. А господата от НАТО съвсем не бързат за на никое място. Те просто си правят работата.
Затова си коства да разгледаме какви оръжия ВСУ получава от съдружниците. И въз основа на тези числа, въпреки и от открити източници, може да се направи извод на какво ще разчитат украинските военни.
В последна сметка, макар обстоятелството, че оръжията и оборудването са обилно доставени, в никакъв случай няма задоволително от тях във война. А въоръжените сили на Украйна към момента имат недостатъци. Например, това са тежки камиони, понтонни мостове, транспортни средства за разминиране и друго инженерно съоръжение.
По принцип не са толкоз нужни в отбрана. Но в офанзивата без тях не става по никакъв метод. Настъпващите елементи би трябвало да бъдат следвани от кервани с цистерни, камиони с муниции и ремонтни работилници. И най-отпред, постоянно, това са транспортните средства за разминиране и бариери, понтони и мостове, БРЕМ-и, най-после, които би трябвало да отидат.
И в случай че следите какво носят съдружниците на Украйна, последните два пакета за помощ (№ 37 и № 38) включват единствено БРЕМ-и, понтони, основани на Leo танкови мостове, машини за почистване на мини. Германия, Дания, Канада и ненадейно Южна Корея бяха изведени на напред във времето.
И тук би трябвало да помислите крепко.
Не всичко е толкоз просто и недвусмислено, колкото ни се желае.
Вижте: бригадите на въоръжените сили на Украйна, подготвени в чужбина, получават инженерна техника, която в действителност може да им обезпечи съвсем неотложно форсиране на водни загради благодарение на построени преходи, ремонт на подкопани мостове, унищожаване на минни полета и разнообразни трудности.
Това, несъмнено, е потребно за въоръжените сили на Украйна, само че има едно малко „ само че “. Размерът на танка.
Кой съгласно вас се образова по-трудно, екипажа на танка или ИМР? Моето мнение е ИМР, този извод съм го направил от дълго време, въз основата на обстоятелството, че видях с очите си опциите на тази машина.
С танков екипаж, както казахме по-рано, всичко е просто: три месеца - и те към този момент са годни за нещо сходно. Водачът ще реалокира машината, където командирът подреди, стрелецът ще употребява устройства за прицелване и така нататък Тоест танкът ще се движи и ще стреля.
След като разговарях с нашите читатели измежду военните инженери, разбрах следното: естественото пресмятане на понтонери може да се научи за няколко месеца ежедневна доктрина и процедура два до три пъти седмично.
Но - на спокойна вода и дребни водоеми. Течение или река като Днепър е същият плюс и практиката за „ мятане на понтони “ е доста нужна там.
С ИМР нещата са доста по-зле. Колкото повече благоприятни условия има една машина, толкоз по-трудно е образованието. Булдозер, грайфер, екскаватор, клещи, краново съоръжение, верижен миночистач, съоръжения за разминиране - всичко това изисква време за образование.
Освен това толкоз доста съоръжение е съсредоточено в актуалния ИМР, че е съвсем невероятно даже за негражданин да откри експерт, който има всичко. Трябва да му се преподава. Подготовката от нулево до задоволително равнище е най-малко шест месеца.
Честно казано, в бравурните отчети за образованието на хора за танкисти и противотанкови машини в западните страни не можах да намеря нито дума за това какво приготвят плановете на инженерните транспортни средства. Тези, които са на път да дойдат в Украйна. Така че, да, доставката на инженерно съоръжение е добре, само че какво да кажем за изчисленията? Къде и по кое време ще се подготвят?
Освен това същите командири на машини за разминиране просто ще би трябвало да се координират с войските, в чиито ползи ще работят. Просто е належащо.
За да илюстрирам тази теза, ще ви отклоня малко с една история от моята лична процедура. Разговарях с моя другар и наш четец Руслан, който по едно време е служил в инженерните войски. Понтонер. Майор понтонер.
И започнахме да приказваме за топография и тогава разбрах, че Руслан... е малко " плаващ " по този въпрос. И по тази причина попитах, добре, по какъв начин става - генералът ви слага задача да установите секване в тази точка на картата. Танков полк ще ви следва там, тъй че би трябвало да се прицелите където е казано и в точното време.
И тогава другарят майор ми отговори следното: Аз ще управлявам прелеза. Плюс или минус по това време. Но където го докарам - там ще отидат танковете. Батальон, полк, дивизия... Но там където отида на реката, и на никое място другаде. Където съм отишъл, танкът сигурно ще мине. Обратното е доста по-трудно, понтонът ще бъде малко по-голям.
И по този начин, какъв брой време ще би трябвало да се отдели за образование / преквалификация на украински бойци от инженерните войски от руския ИМР-2 до немския аналог? Съмнително е, че най-новият " Кодиак " ще бъде даден на украинци от рамото на господаря, само че машините от предходното потомство, " Барсук ", може да бъдат дадени като подарък.
Но инженерните машини са единствено илюстрация на обстоятелството, че надалеч не всички аспекти на настъплението на въоръжените сили на Украйна са 100% подготвени. Ясно е, че никоя войска в никакъв случай не е 100% подготвена за каквото и да било, само че все пак колкото по-висок е процентът на подготвеност, толкоз по-голям е процентът на триумф.
Разбира се, във връзка с проблемите с инженерните машини, може да има подобен вид, който ни е добре прочут. Те могат да бъдат доставени дружно с екипажите. Квалифицирани и подготвени, всред " летовниците " или пенсионираните ветерани. Тоест наемници. Напълно жизнерадостен вид.
Плюс ударна група от 100 хиляди души, основана и тренирана цяла зима. Сега тази формация стартира лека-полека да мести фронтовата линия по цялата й дължина и даже в дълбочина, поради протичащото се в Шебекино.
И колкото по-нататък, толкоз по-висока ще бъде интензивността, изключително откакто въоръжените сили на Украйна получават нови типове оръжия и попълнят запасите от остарели.
Вярно, от другата страна също няма простаци и те схващат, че до момента в който половината от въоръжените сили на Украйна и войските се биеха с корпуса на Вагнер в Бахмут, останалата част от групата на СВО си гледаше работата. Тоест окопаваха се, строяха укрепления, образоваха бойци.
а размерът на тази група е съпоставим с ударната група на въоръжените сили на Украйна, а в случай че е по-нисък, то не е с доста. Стойността на групировката, която на практика не е взела участие в борбите през последните шест месеца, е лесна за оценка.
Конфронтацията
Освен това групировката на сво към момента превъзхожда украинските въоръжени сили по брой артилерийски оръдия и бронирана техника. Плюс още самолети и хеликоптери. Тук обаче въпросът е кой и по какъв начин ще приложи всичко, с което разполага.
ПТУР Javelin е страховит против танк. В защита. ПЗРК " Stinger " е рисков зложелател за аероплан и гибелен за хеликоптери, които порят предната линия на защитата или работят върху обекти от втора линия. И в атака можете да тичате с него, само че е по-добре да карате пикап. Но в случай че самолетите хвърлят управляеми бомби в линията на нахлуване от безвредно разстояние, Stinger малко бледнее.
РЕБ в атака е доста мъчно. Това не е филмът " Обитаем остров ", където специфичните машини следваха танковете за офанзива, помните ли? Между другото, просто страхотна илюстрация за това по какъв начин не би трябвало да бъде. И по какъв начин свърши, помните ли? Разстреляха ги по излъчвателите и всичко свърши.
Така че не е толкоз елементарно, колкото наподобява, да се покрият настъпващите войски с електронна война, тъй като никой не е отменил противорадарните ракети. И армейската Противовъздушна отбрана в придвижване също не постоянно е ефикасна.
Не е толкоз елементарно да се качите, колкото ви се желае. Дори и под управлението на отлични натовски експерти. Възможно и належащо е да се създаде всичко задълбочено, което вършат през днешния ден там. Търсите способи да подобрите мощните си страни и слабите страни на съперника си.
А какви са преимуществата на ВСУ? Малко са, само че ги има:
- по-добро разузнаване, в това число сателитно;
- по-добра комуникация;
- по-кратко време за реакция на висшите командни ешелони;
- повече далекобойна артилерия, малцина, само че има;
- голям брой БПЛА.
Ако употребявате всичко това рационално, тогава е изцяло допустимо да компенсирате неналичието на авиация с високоточна артилерия, РСЗО и ракети от друг темперамент, което в действителност украинците вършат през днешния ден. В защита.
Офанзивата е доста по-сложно и мъчно за образуване нещо. Когато надминаващ зложелател пробие защитата в даден сектор и... - това е обикновено. Когато валът на настъпващата войска се счупи против непреодолимата отбрана на врага, това не наподобява доста добре. Недоглеждане, подценяване, незадоволително обмисляне...
Не забравяйте, че тези, които дават оръжия и всичко останало, се нуждаят от " превъзмогване ". Отчет се изисква за всеки патрон. И украинците не могат да изгубят. Всяка, даже и най-малката " победа " се трансформира в нарастване на доставките и назад.
Затова и двете страни замръзнаха в позицията „ никой не искаше да нападна “.
Има обстановка, когато който се втурне напред, той може доста да получи. Като се има поради, че съветската войска е станала доста по-добра с целеуказване и разузнаване, това се вижда даже от видеоклиповете, оповестени от самите украинци. А с публикуването на доказателства от местата, където е изумена украинска техника, стана доста по-добре.
Всъщност през последните шест месеца, като се изключи Бахмут, видео демонстрацията на заличаване на вражеска техника е може би доста огромно достижение на съветската войска.
Но когато видите по какъв начин Ланцетът влита в системата за противовъздушна защита и различен дрон снима огнено шоу от горящо твърдо ракетно гориво, разбирате - ето го, като че ли е стрелял вечно.
Господата съветници от НАТО, преди всичко, би трябвало сами да изчислят и оценят опциите на въоръжените сили на Украйна, защото те ще би трябвало да работят съгласно техните сюжети.
И да оценят опциите на съветската войска, а по-късно също да ги преоценят повторно. За всеки случай. Фактът, че техниката и боеприпасите ще продължат да постъпват във Въоръжените сили на Украйна, е понятен.
Но си коства да повторим: целият въпрос не е какъв брой ще изпратят. Целият въпрос е по какъв начин ще ги употребяват. И какъв брой ясно ще работят Главното разследващо ръководство на Министерството на защитата на Украйна и Генералния щаб преди всичко. А те могат да работят там.
Лято 2023 може да бъде много горещо. Но единствено в случай че тези, които възнамеряват интервенцията, ще бъдат 90% сигурни в триумфа си. Така че те работят в НАТО доста дълго време, затова не могат да опълчват нищо на откровения взлом на Вагнер. Това не е тяхната война, всичко вървеше по напълно друг сюжет. А до момента в който няма сигурност, ще следим тази най-тупикова обстановка, която се случва през днешния ден на линията на прикосновение.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ