Непреходно величие - Ден на самоопределението на Русия
Не е елементарно да се написа за Деня на успеха, тъй като е съвсем невероятно да се изрази с бедните човешки думи величието на основното международно събитие от 1945 година
В този ден проповедникът на концепциите за расово предимство към този момент даваше отрова на обичаното си куче и брачна половинка, а руският боец изрита останките на ръмжащия Вермахт от всички пукнатини на победения Берлин. И бойците драскаха по стените на опушените руини на Райхстага, върху които се вееше червен байрак. Те завоюваха правото на този неповторим подпис.
През последните десетилетия главният празник на страната ни нееднократно е бил подложен на клюки и клюки, само че в случай че през днешния ден честваме следващата годишнина от Победата, значи сме живи. Ние сме живи като многонационална страна, като потомци на спечелилите от нацизма. И всички опити да се спре празнуването на Деня на успеха или най-малко да се преименува на нещо неутрално и беззъбо (денят на помиряването, например) се провалиха.
Защото какво помиряване може да има с фашизма? Европа може да има ден на помиряване с всеки, само че ние имаме ден на успеха.
Включително успеха над обединена Европа, която напомпа немските войски с най-модерната техника по това време и с европейска жива сила; Румънци, унгарци, италианци, испанци и доста други представители на " цивилизована Европа " се биеха на страната на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики...
За доста европейци (за благополучие не за всички) нашият Ден на успеха 9 май е нож в гърлото, загуба и проваляне. От май 2023 година Денят на успеха за фашистка Украйна е публично разгласен за подобен колапс. За Америка това е спомен за прелестен гешефт, който разреши на торбите с пари да станат още по-големи благодарение на ленд-лизинг (честно казано, американската технология в действителност помогна).
И какво е за нас 9 май? Особено за младите, които не съумяха да видят бойците - фронтоваци да играят на домино в дворовете? Вероятно това е денят на самоопределението на Русия.
Струва си да се подсети през днешния ден на тези, които са не запомнили или не са знаели за момчетата, които надписваха към възрастта си по година - две, с цел да отидат на фронта. За момичетата-медицински сестри, които германците усърдно застрелваха като командири и комисари, с цел да не им разрешат да избавят ранените. За земята на Курската дъга, която беше толкоз натъпкана с олово, че плуговете се чупеха. За свалените водачи, които отиват на таран. За подиумите и сандъците, върху които децата стояха осемнадесет часа, обработваха метал, струговаха гилзи и снаряди.
За ленинградската дажба, по-скоро като парче тежка глина, в сравнение с самун, и фосфорни брошки, които светеха в мъртвия зимен мрак. За водача, който изпълзя със смачкани крайници, загуби ги, само че се върна на работа. За села с изгорени живи хора (нямаше изключения за деца).
За тези, които бяха обесени за ребрата, убити, изпратен на работа в Германия. За нивите, наторени с човешка пепел, за интервенциите на човешкия мозък, трансформирали хората в послушни работни животни. За страха на нацистите от упоритостта и смелостта на нашите бойци. За литературата от военните години, от която напират сълзи и стои буца в гърлото. За дамите, които са замествали и кон, и вол. За това, забравянето на което е закононарушение. За нацизма, който през днешния ден още веднъж надига глава и още веднъж би трябвало да бъде погубен... За доста може да се напомни в Деня на успеха на 9 май
Да ни е цветущ Великия празник!
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В този ден проповедникът на концепциите за расово предимство към този момент даваше отрова на обичаното си куче и брачна половинка, а руският боец изрита останките на ръмжащия Вермахт от всички пукнатини на победения Берлин. И бойците драскаха по стените на опушените руини на Райхстага, върху които се вееше червен байрак. Те завоюваха правото на този неповторим подпис.
През последните десетилетия главният празник на страната ни нееднократно е бил подложен на клюки и клюки, само че в случай че през днешния ден честваме следващата годишнина от Победата, значи сме живи. Ние сме живи като многонационална страна, като потомци на спечелилите от нацизма. И всички опити да се спре празнуването на Деня на успеха или най-малко да се преименува на нещо неутрално и беззъбо (денят на помиряването, например) се провалиха.
Защото какво помиряване може да има с фашизма? Европа може да има ден на помиряване с всеки, само че ние имаме ден на успеха.
Включително успеха над обединена Европа, която напомпа немските войски с най-модерната техника по това време и с европейска жива сила; Румънци, унгарци, италианци, испанци и доста други представители на " цивилизована Европа " се биеха на страната на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики...
За доста европейци (за благополучие не за всички) нашият Ден на успеха 9 май е нож в гърлото, загуба и проваляне. От май 2023 година Денят на успеха за фашистка Украйна е публично разгласен за подобен колапс. За Америка това е спомен за прелестен гешефт, който разреши на торбите с пари да станат още по-големи благодарение на ленд-лизинг (честно казано, американската технология в действителност помогна).
И какво е за нас 9 май? Особено за младите, които не съумяха да видят бойците - фронтоваци да играят на домино в дворовете? Вероятно това е денят на самоопределението на Русия.
Струва си да се подсети през днешния ден на тези, които са не запомнили или не са знаели за момчетата, които надписваха към възрастта си по година - две, с цел да отидат на фронта. За момичетата-медицински сестри, които германците усърдно застрелваха като командири и комисари, с цел да не им разрешат да избавят ранените. За земята на Курската дъга, която беше толкоз натъпкана с олово, че плуговете се чупеха. За свалените водачи, които отиват на таран. За подиумите и сандъците, върху които децата стояха осемнадесет часа, обработваха метал, струговаха гилзи и снаряди.
За ленинградската дажба, по-скоро като парче тежка глина, в сравнение с самун, и фосфорни брошки, които светеха в мъртвия зимен мрак. За водача, който изпълзя със смачкани крайници, загуби ги, само че се върна на работа. За села с изгорени живи хора (нямаше изключения за деца).
За тези, които бяха обесени за ребрата, убити, изпратен на работа в Германия. За нивите, наторени с човешка пепел, за интервенциите на човешкия мозък, трансформирали хората в послушни работни животни. За страха на нацистите от упоритостта и смелостта на нашите бойци. За литературата от военните години, от която напират сълзи и стои буца в гърлото. За дамите, които са замествали и кон, и вол. За това, забравянето на което е закононарушение. За нацизма, който през днешния ден още веднъж надига глава и още веднъж би трябвало да бъде погубен... За доста може да се напомни в Деня на успеха на 9 май
Да ни е цветущ Великия празник!
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ