Не е хубаво да казваме, че България е малка държава.

Не е хубаво да споделяме, че България е дребна страна. Обикновено, това опрощение излъчва комплекси. Що се касае до спорта обаче, тези, които усещат върху собствен тил, че от време на време в действителност България е прекомерно дребна, са спортистите.

Ще кажете, че не е по този начин. И ще извадите своите доводи. Доводи, че когато си добър, няма значение под чий байрак си роден. Спортът в 21 век, в 2024 година, от дълго време не е просто занятие, в което безусловно ще победиш, в случай че си добър.

Спортът още от началото на новото хилядолетие е жесток бизнес за милиони, а много постоянно и за милиарди. И в него в действителност не е задоволително да бъдеш добър. Понякога няма да ти стигне даже в случай че си най-хубав по спортно-технически индикатори.

В професионалния спорт първо играят парите. Защото парите движат ползите. И чак по-късно идва голата спортна популярност. И уменията на този, или оня. Разбира се, към момента има спортове, незасегнати от урагана на парите и ползите, само че за тези спортове не се надявайте да гледате в праймтайм-а, на която и да било телевизия.

В професионалния бокс, спортът самичък по себе си от десетилетия е трансфорат в същинска промишленост. Професионалният бокс е една добре смазана машина, в която има правила, които няма да откриете на лист хартия. Там важи ситният шрифт. Там плават огромните акули.

Двама братя, българи, са измежду топ бойците в професионалния бокс през последното десетилетие. На всичкото от горната страна, те са извоювали с кръв и пот имената им да тежат и да удрят крепко в двете най-престижни категории, в категориите, които са огромните пари, огромните ползи и най-мръсните игри: тежка и полутежка категория.

Тези двама братя няма по какъв начин да бъдат сбъркани, тъй като носят фамилия, която постоянно ще ви държи нащрек и инстинктивно ще ви кара да заемете защитна позиция, с цел да не отнесете някой здрав ляв прав, или ъперкът. Те се споделят Кубрат Пулев и Тервел Пулев и се стягат за невиждано шоу в събота вечер в „ Арена София “.

Историята им е тъжна, пропита с чудовищно количество болежка, загуби, горест и бедност. Но историята им е знак на чест, достолепие и изчезващи човешки полезности. Това е историята на едно семейство, което минава през Ада, на което през днешния ден остава образец, че в българското общество към момента има смисъл да имаме семейство.

Все още има смисъл братя и сестри да се обичат, да се почитат, да се поддържат, да си оказват помощ. Да почитат българските обичаи. Да ценят българските празници. Пулеви са точно подобен образец: каквото и да се случва в живота им, в никакъв случай няма да ги видите разграничени. Напротив: колкото им е по-тежко, толкоз по-здраво се държат един на различен.

Всичко стартира от една панелка в столичния квартал „ Младост “-2. Панелка, само че пък зад нейните стени в миналото е струяло толкоз доста обич и имало толкоз доста книги, че през днешния ден всичко това звучи като че ли от някой различен живот, от някое от дълго време отминало, надали не нереалистично време.

Там, зад стените на този непретенциозен, само че комфортен дом, в който лавиците по стените са натежали от книги, един твърд българин, изкован от правила, отглежда петте си деца. Отглежда си дружно с любовта на живота си – неговата Христина.

Христина и Венко Пулеви имат цялостен тим, на който посвещават всяка минута от своя живот: това са техните девойки Ани, Виктория и Боряна и… диамантите им – двете мъжки чеда, за които Венко Пулев мечтае с цялото си създание – Кубрат и Тервел.

Какво ли би станало, в случай че нещастието не бе споходило рано-рано това заедно семейство? Как ли би се развил пътя на всяко едно от тези прелестни деца на 80-те, които през днешния ден от дълго време са пораснали?

Това един Господ може да каже.

Лошото идва за секунди. За него няма смисъл да търсиш отговор: Защо? Защото ориста дава тествания единствено на тези свои рожби, за които е сигурна, че ще оцелеят, че няма да се пречупят, че ще продължат напред.

Една ослепително красива, стройна и почтена жена си отива ненадейно от този свят. Христина Пулева си отива за един момент, оставяйки брачна половинка си с цялостна къща деца, които нямат шанса да изживеят нехайно детство.

Кубрат е на 10, когато губи майка си. Тервел е на към 9. Разликата във възрастта сред двамата братя, е по-малко от 2 години. Сестрите им не са доста по-големи от тях. Всичките пет деца са подбудени.

И по този начин, преди повече от три десетилетия, един твърд, само че изтъкан от чест и достолепие татко остава самичък. И би трябвало да бъде и татко, и майка на своите дъщери и синове.

„ Когато някой желае да те повали и когато ти си толкоз близо да преклониш глава, тогава помни: зад твоето име, стои моето име. “

Кубрат ВЕНКОВ Пулев. И Тервел ВЕНКОВ Пулев. Те в никакъв случай не не помнят заветът на своя татко. И каквото и да им сервира живота от оня призрачен момент до момента, двамата остават с взор, вторачен право напред. Или с очи, които се взират към небето. Там, където от доста, доста от дълго време са техните най-верни поддръжници и най-предани почитатели – техните родители.

Кубрат Пулев и Тервел Пулев порастват в тежки времена. Но в никакъв случай не изтръгват любовта към бокса, която татко им насажда в сърцата им едвам проходили. Венко Пулев слага боксови ръкавици върху ръцете на синовете си още преди те да могат да приказват.

Венко Пулев обува боксови гащета на двамата и изписва тържествено имената на синовете си – имена, които избира целеустремено да бъдат на велики български ханове.

Каква подигравка на ориста, нали? Един от знаците на професионалния бокс през днешния ден е точно това – имената на бойците са извезани върху колана на техните спортни гащета. Как този огромен българин, родолюбец и патриот би могъл да знае, че момчетата му ще носят точно такива къси панталони, с избродирани великите си имена върху тях?

Как би могъл да го знае Венко Пулев това в средата и в края на 80-те години на предишния век?

Единственото, което знаем, е че тогава той е УСЕЩАЛ.

Усещал е, че това ще се случи. Може би надълбоко в себе си е допускал, че няма да е жив, с цел да се пръска от горделивост до момента в който стои в непосредствена непосредственост до кръга и гледа по какъв начин ръката на Тервел или на Кубрат е вдигната победоносно след следващата кървава борба.

Това през днешния ден няма никакво значение.

Това, което има значение е, че когато Кубрат и Тервел са толкоз дребни, че при първия опит на татко им да ги запише проведено на бокс, от Левски му отхвърлят и го връщат с думите: Доведи ги отново следващата година. Венко Пулев обаче се ядосва, а когато той се ядосва, по-добре да не си на пътя му. И ги води в ЦСКА.

Семейството едвам свързва двата края, само че този татко е податлив да даде и последните си пари, с цел да купи следващата книга за своята библиотека. Библиотека, за която съседите и до през днешния ден настояват, че е била най-колосалната в целия квартал, че е била една от най-големите фамилни библиотеки изобщо в града.

Венко става и ляга с мисълта, че един ден, неговите двама ханове ще бъдат великани на кръга, за тях ще приказват всички – по целия свят, а двамата ще популяризират България, като огромни първенци. Той споделя тази история доста преди да се е случила твърдо уверен, че няма мощ, която да отклони синовете му от това да я трансфорат в действителност.

„ Много постоянно татко ни разказваше за нас и за това какви първенци ще станем и по какъв начин ще прославим България на всеки, с който се спираше да поговори. Разказваше го до момента в който пазари в кварталния магазин, разказваше го пред съседи, пред другари “, споделя Кубрат и добавя:

„ На нас с Тервел от време на време ни беше неловко, опитвахме се да го спрем, да му кажем: Татко, хайде, стига. Но той не млъкваше и той в никакъв случай не спря да приказва за нас по този метод. “

„ Нашият път е образец за това, че когато човек желае нещо, когато има силата и куража да си го показа, когато има волята да го стартира и да не се съобщи в никакъв случай, то няма нещо, което не е по силите на човешкото създание “, споделя и Тервел.

Първият боксов кръг на братя Пулеви е в общото мазе на блок 225 в квартал „ Младост “-2. Там, Венко Пулев приспособява помещението и то малко по малко добива тип на боксова зала. В мазето има боксова круша, има въжета, има постери и плакати по стените.

И там, ден след ден, само че всеки ден без събота и неделя, Венко Пулев тренира с часове синовете си. Дълги часове, в които нито Кубрат, нито Тервел имат правото да решат дали им се играе повече с децата на открито.

„ Ние блъскахме в мазето под зоркия взор на татко ни и чувахме по какъв начин останалите деца от квартала играят на открито. Естествено, че като деца ни се е желало и ние да сме на открито и да играем, само че това в никакъв случай не се случваше. Имаше си закони в нашето семейство “, споделя Кубрат.

Другият завет на Венко Пулев към синовете му е в никакъв случай да не излизат един против различен. И те го съблюдават. Така, както в миналото майката на другите двама известни братя боксьори – Виталий и Владимир Кличко ги заклева в никакъв случай да не се бият между тях.

Кубрат и Тервел не съумяват даже да си бъдат потребни като спаринг сътрудници. Нито в националния тим, нито в професионалния бокс. Просто искрите прехвърчат толкоз жежко, че борбата става люта и до кръв. Тук, Кубрат има своето пояснение и не пропуща нито един мотив да изясни, че Тервел носи в себе си изключителна спортна завист.

„ Колко пъти ми е пищяла главата от неговите удари в това мазе “, смее се е Кобрата.

„ Как не се умори цялостен живот да се изкарваш жертва. Как веднъж не сподели пред хората, или в някое изявление какъв брой се гордееш с мен да кажеш какъв брой си горделив, че си мой батко “, не му остава задължен и Тервел.

Да, те сигурно се карат. Крещятт си несъмнено от време на време. Братя са. Но в никакъв случай няма да ги видите с тил един към различен. И единствено пробвайте да захапете единия! Тогава бъдете подготвени, че ще бъдете изядени от другия. Защото сред тези двамата връзката е по-здрава от корабни въжета, а любовта, която ги свързва не може да бъде облечена в думи.

Това е безмълвната обич, с която в миналото Венко Пулев съумява да отгледа петте си деца, да ги трансформира в хора, да ги възпита и образова, късайки от последния си залък, с цел да има за тях, с цел да няма нито едно дете, което да си легне гладно.

Любовта е в основата на всичко. Не можеш да дадеш обич, в случай че ти самият не си отгледан с обич. Вече втора година името на Христина в клана Пулеви още веднъж звучи звънко и отеква мощно. Кубрат кръсти първородната си рожба, своята дъщеричка – Христина. В памет на дамата, която не видя своите момчета и девойки пораснали.

И Христина Пулева, и Венко Пулев обаче няма защо да се тормозят. Сигурна съм, че стоят върху някой облак в Небесното царство, вперили са утвърдителен взор към земята и предостатъчно поклащат глава.

Защото тук, в този свят, който става все по-гнусен откъм човечност, все по-грозен откъм неналичието на достойнство, техните пет деца живеят с тяхната обич, пръскат я тази обич сред себе си и личните си деца и вървят по улицата с високо вдигнато чело.

„ Защото след твоето име, стои моето име, сине. “

Гледайте боксовата церемония на Кубрат Пулев и Тервел Пулев в събота вечер (30.03) от 19:00 часа директно в ефира на bTV Action, а от 22:00 часа – ПРЯКО В ЕФИРА НА BTV. И онлайн, на спортния уебсайт www.btvsport.bg.