Атентатите срещу Сталин
Не е правдиво известно какъв брой пъти са се опитвали да убият Сталин. Само публично са регистрирани към десетина такива покушения. Още повече останали зад кулисите.
Начините, по които евентуалните убийци желали да отстранен вожда, от време на време били много екзотични. Така, да вземем за пример, при започване на 1920-те години група на езотерици решила да го ликвидира… със силата на мисълта. Известно е убеждението, че груповите молебствия са способни да творят чудеса. Не се знае обаче дали този „ таен атентат “ имал най-малко непълен резултат – измежду „ атентаторите “ се оказал сътрудник на ОГПУ, те били задържани, наказани за тероризъм и разстреляни.
Личната защита на Сталин била най-осведоменото и боеспособно звено в ОГПУ, а след това и в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Но чекистите не всеки път придружавали вожда. До 1927 година той ходел на всички места самичък, без никаква защита.
Специалната защита на Кремъл оглавил Николай Сидорович Власик – в действителност той станал персонален охранител на Сталин. На този си пост нееднократно проявявал същинска смелост.
Така, да вземем за пример, през есента на 1931 година, до момента в който почивал в Абхазия, Сталин решил да се поразходи с катер. В края на разходката настанала дребна стихия и катерът не съумял да се върне в точния момент. Затова на дребния кораб, който се появил ненадейно, обърнал внимание командирът на пограничния наряд Лавров. Действайки съгласно инструкцията, той заповядал да се открие огън. Когато към Сталин засвистели патрони, Власик го закрил с тялото си и го повалил на палубата. Вождът се контузил и натъртил, само че оценил по достолепие самопожертвувателността на своя охранител.
С посещаване на черноморското крайбрежие били свързани още няколко покушения против Йосиф Висарионович. Едно от тях се случило през 1933 година, още веднъж в Абхазия. Освен защитата, към Сталин се намирал непрекъснато Лаврентий Берия, тогава секретар на Централен комитет на Грузинската комунистическа партия. Именно той посъветвал вожда да се реалокира от персоналния си автомобил в една от колите на защитата.
Сталин го послушал. Какво било неговото учудване, когато колата, в която трябвало да пътува, била взривена малко пред моста на река Лашупсе. Програмата на пътуването била проведена точно от Берия, който, съгласно формалната версия, „ добре познавал региона и знаел “ къде терористи може да сложат бомба.
След няколко дни Берия предложил на Сталин да се разходят с яхта в абхазкото езеро Рица. Щом яхтата поела във вътрешността в езерото, от брега се чули изстрели на „ злосторници “. Лаврентий Павлович повторил подвига на Власик – закрил Сталин с тялото си.
Казват, че още тогава вождът изпитал подозрения по отношение на същинската роля на Берия в тази история. Но дефинитивно затвърдил съмненията си, когато назначил Лаврентий Павлович за национален комисар на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В късна вечер вилата на Сталин в Кунцево била обстреляна от „ незнайни хора “. Един от бойците на защитата бил ранен. Сталин го посетил в болничното заведение и му занесъл бутилка грузинско вино, а боецът му разказал, че нападателите говорели на чужд пълнозвучен език, евентуално грузински. Делото било потулено и скоро всички го не запомнили. Всички – с изключение на Сталин. Той разбирал, че рано или късно Берия може да провежда и същинско ликвидиране.
През лятото на 1931 година в Сочи една нощ колата на Сталин била блъсната от камион. Шофьорът бил задържан след няколко месеца. Повече нищо не се знае за този случай, само че елементарно може да се отгатне каква орис го е сполетяла…
През септември същата 1931 година в центъра на Москва Сталин бил причакан от някогашния белогвардеец Огарьов. Но той даже не съумял да извади револвера си – защитата съумяла да го обезвреди.
През 1934 година един от офицерите на московския гарнизон се опитал да провежда въстание срещу политиката на Сталин – само че протестът бил сподавен в зародиш и неговите участници не съумели да излязат от региона на казармата.
Обаче наклонността към този момент не можело да бъде спряна: от ден на ден остарели болшевики от „ ленинската армия “ ставали антисталински опозиционери. В изискванията на най-строга загадка в пещерите на Северен Кавказ видни болшевики провеждали секрети събрания, на които разработвали способи за премахване на Сталин. Те стигнали до извода, че той е предал революцията и заветите на Ленин (което, апропо, меко казано, не било надалеч от истината – мнозина разбирали още тогава, че Сталин възвръща Руската империя под ново название). Затова го осъдили на гибел. Оставало единствено да чакат по кое време ще пристигна в родния си край. И ето, че през 1935 година Сталин пристигнал в Грузия, с цел да види престарялата си майка. Но чекистите в точния момент разкрили заговора – и през 1937 година вождът разчистил партията от всевъзможни заговорници и опозиционери.
През 1938 година в Кремъл го нападнал офицер от Тула – някой си Данилов, който сякаш желал да отмъсти за разстрела на Тухачевски.
Военослужащият Савелий Дмитриев през 1942 година обстрелял държавен автомобил, който излизал от Спаските врати на Кремъл. Но в колата се намирал не Сталин, а Анастас Микоян. Никой не потърпевш, а през 1950 година атентаторът бил разстрелян.
На 1 май 1939 година японците се пробвали да взривят мавзолея на Ленин, когато Сталин стоял там на трибуната дружно с цялото Политбюро.
Една година по-рано японското разузнаване с участието на изменника и генерал-лейтенант от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Люшков възнамерявало да убие Сталин по време на отмора на Черно море. Но и тогава чекистите разкрили този план.
През 1943 година, по време на Техеранската конференция, немците се пробвали да унищожават Сталин дружно с Чърчил и Рузвелт.
През 1953 година вилата в Кунцево още веднъж била обстреляна с картечница – причинителят не бил хванат. Същата година, на 5 март, Сталин починал. Има многочислени хипотези със съответните причини към тях, че е бил токсичен. Дали тъкмо тогава атентаторите най-накрая съумели? Архивите крият своите секрети.
