Не че въпросният мозъчен тръст е блестял някога, но не

Не че въпросният мозъчен концерн е блестял в миналото, само че не е належащо нещо да има напредък, с цел да има проваляне. Понякога една работа е зле по начало, с времето става по-зле и най-после наподобява приключено зле. Била е, така да се каже, поредно зле. 
В последните седмици и рецесията в Пeрник, отвън нейното необходимо решение, започнаха да лъсват забавни схващания в ръководещата партия за ролята на опозицията. Според зам.председателят Красимир Велчев това, което става с водата, е на първо място сюжет против ГEРБ. Тоест, то не би станало, в случай че нямаше съпротива, която да скрои някакъв сюжет и всичко би било наред, в случай че тя не го скалъпи. Към тази концепция за Големия сюжет нормално се включва и президентът Радев, който, няма да се уморя да изтъквам това, тъй като всякога ме забавлява - работи като разединител на нацията, а не като обединител, т.е. - ето уроци по къса политология - рецензията към ГEРБ разединява хората, а утвърждението ги събира. 
Накратко: има водна рецесия и БCП са подготвени да желаят избор на съмнение за това? Опозицията дестабилизира властта. Избира се основен прокурор, който е противоречива фигура, невярваща в разделянето на управляващите и " Демократична Бългaрия " излиза на митинг против него? Явна дестабилизация и то от извънпарламентарната съпротива. Президентът Радев акцентира големи обществени дефицити и ги опълчва на навиците на обилно цитираната статистика за напредък? Дестабилизатор, върховен бойкот. 
Странно какво се чака да прави опозицията съгласно ГEРБ? Тяхната съществена теза може да се обобщи по този начин: 1) ръководещата партия се води от националния интерес, 2) опозицията непрестанно саботира същия народен интерес и 3) в динамичността сред строеж и бойкот протичат всички публични събитие. А публиката, счита се на върха, би трябвало да бъде деликатна, зорко да бди и да следи опитите за тези саботажи и при всяка рецесия облекчено да въздъхва - а, то не било рецесия, било бойкот на опозицията. За тази цел съществуват и съответните медии, които бързо да разяснят на същата аудитория, че тя е жертва на действен опозиционен сюжет, а не на действителен проблем и действителният проблем е в съществуването на този сюжет. Ако това прекомерно добре не наподобява на едни сякаш отминали времена, в които всяка рецензия не се обявяваше мигновено за " клеветническа акция ", здраве му кажи.  
Интересно какво би станало, в случай че въпреки всичко ръководещите в миналото минат в съпротива? Тогава, критикувайки властта, ще усещат ли стеснение от това, че разединяват нацията? Ще излизат ли на конференция, в която тържествено да кажат: вижте, не че нещо, само че ние имаме един сюжет против ръководещата партия и ще ви кажем какъв е той...
Освен това - внимание, тежък поврат - в случай че да вземем за пример Радев стане министър председател, а Борисов президент - Борисов ще се откаже ли от това да го подлага на критика, с цел да не разедини нацията? Предполагам, че ще се окаже друго - рецензии ще може, тъй като Радев е станал министър председател, тъй като преди време я е разединил нацията и чрез разединението се е докопал до властта, а в този момент, критикувайки го, ГEРБ ще я сплотява назад. Толкова за ролята на опозицията - единствената спънка пред благосъстоянието.
 
Автор: Райко Байчев