Не бях чувал за Ирена Сендлер преди

Смелото сърце на Ирена СЕНДЛЕР ♥ Другият списък на Шиндлер

Не бях чувал за Ирена Сендлер преди – в съветската преса и даже в самия Израел не я помнеха. От Интернет научих, че всички водещи международни издания – лондонският „ Таймс ”, „ Ню Йорк Таймс ”, „ Лос Анджелис Таймс ” и доста други непроменяемо означават паметта й. От 6 милиона евреи, избити от нацистите по време на войната, към 1,5 милиона са били деца. Ирена Сендлер избавя над 2500 обречени на гибел деца от Варшавското гето.

Ирена Кржижановска Сендлерова (Сендлер) е родена в Отвок на 15 февруари 1910 година Баща й е доктор, завеждащ болничното заведение в Отвок. Дъщеря на доктор, тя израства в дом, отворен за всеки болен и нуждаещ се, без значение дали евреин или не. В лекционните зали на Варшавския университет, където учи полски език и литература, тя и нейните единомишленици демонстративно сядат на скамейките, предопределени „ за евреи “. Когато националистическите главорези убиват нейна приятелка-еврейка, Ирина задрасква в студентската си брошура печата, който й разрешава да заема „ арийските “ места в аудиториите. Заради това я отстраняват от образователни занимания за три години. Такава била Ирена Сендлер все още, когато нацистите нахлуват в Полша.

Ирена била, както споделя нейна другарка, „ самоотвержена по рождение, а не по обучение “. Прадядо й бил полски въстаник, заточен в Сибир. Баща й умира от тиф през 1917 година, инфектиран от пациент, който сътрудниците му не желаят да лекуват. Ирина помнела добре напътствените думи на татко си, казани малко преди гибелта му: „ Ако виждаш, че някой се дави, би трябвало да се хвърлиш във водата да го спасяваш, дори и да не можеш да плуваш “.

Когато нацистите окупират Варшава, евреите били подбрани като стадо животни към градското гето – на четири квадратни километра били ситуирани към 400 000 индивида (по други данни, в гетото на 1 кв. км. имало към 500 000 души). Нищетата и полугладното битие (месечната порция самун била два килограма) създавали идеални условия за разпространяване на петнист тиф – зараза, която евентуално би заплашила и немците. Затова нацистите разрешили на госпожа Сендлер и на нейните сътрудници достъп до строго охраняваното гето, с цел да раздават медикаменти и санитарни материали. И тази „ законна малка врата “ дала опция на Сендлер да избави доста повече евреи, в сравнение с известния Оскар Шиндлер. Това било извънредно рисково. Някои деца били изнасяни скрито в камиони или трамваи. Но най-много били употребявани секрети изходи на здания към гетото.

(Бездомни деца във Варшавското гето, 1941)

Изведените деца получавали нови имена и ги укривали в женски манастири, в благоразположени фамилии, приюти и лечебни заведения. По-големите и тези, които към този момент можели да приказват, учели да се кръстят, с цел да не будят съмнения за еврейски генезис. Бебетата упойвали с лекарства, с цел да не плачат, когато ги изнасяли. Шофьорът на медицинския фургон научил кучето си да лае мощно по команда, с цел да заглушава рева на бебета, които изнасял в тайник в пода на фургона.

Ирена Сендлер си спомня по-късно пред какви страшни избори е била принудена да изправя майките-еврейки, на които предложила да се разделят с децата си. Те я питали: можете ли да гарантирате, че децата ще бъдат избавени? Разбира се, за никакви гаранции дума не можело да става – всякога самото им излизане от гетото било под въпрос. Единственото, в което всички били уверени – в случай че децата останели, биха починали. Ирена споделя: „ Виждала съм ужасни подиуми – да вземем за пример, бащата се съгласява да се раздели с детето, а майката – не. На другия ден разбираме, че цялото семейство е изпратено в концлагер “.

Тя пресмята, че с цел да бъде избавено едно еврейско дете, са били нужни 12 души отвън гетото, работещи в условия на цялостна интрига – водачи, свещеници, издаващи подправени кръщелни свидетелства, служители, само че на първо място това били фамилии или църковни енории, които приютявали бегълците. Наказанието за помагачество на евреи било неотложен разстрел. Но това, което било още по-опасно – госпожа Сендлер се стараела да резервира документи за произхода на децата, с цел да може да им помогне по-късно да намерят фамилиите си. Тези документи били писани на късчета от цигарена хартия, които тя държала на купчина на нощното си шкафче, с цел да може бързо да ги изхвърли през прозореца, в случай че в дома й нахлуе Гестапо.

Нацистите в действителност я арестували. 11 гестаповци нахлуват в дома й през нощта на 20 октомври 1943 година Ирина желала да изхвърли купчинката листчета през прозореца, само че видяла, че къщата е обкръжена от немците. Тогава тя подмята купчинката на приятелката си, а сама отива да отвори вратата, до момента в който приятелката й съумява да скрие купчинката в пазвата си. Като не разкрили документи в къщата, немците решили, че Ирена е единствено нищожно винтче, а не значима фигура в мрежата, спасяваща евреи от гетото. Нацистите я държат в пандиза Павиак, където я изтезават, а след това осъждат на разстрел. Благодарение на сполучлив рушвет Ирина Сендлер съумява да избегне осъществяване на смъртна присъда. Името й било включено в листата на към този момент разстреляните – по фалшифицираните документи тя била убита при започване на 1944 г.) В същото време приятелката й съумява да закопае в корените на ябълковото дърво в двора на къщата им стъклен буркан с всички бележки за произхода на децата.

Оставащата част от войната госпожа Сендлер изкарва под измислено име. Никога не желала да я назовават „ героиня ”. Казвала: „ И до ден сегашен се усещам отговорна, че не направих повече “.

Много от избавените от нея деца, към този момент възрастни, се пробват да я открият, с цел да й се отблагодарят, както и да узнаят нещо за изгубените си родители. Последните си години Ирена Сендлер прекарва във варшавския частен санаториум „ Елисавета Фиковска “, на името на жена, избавена от самата нея от гетото през юли 1942 година Фиковска била изнесена като шестмесечно бебе в сандък с дърводелски принадлежности.

През 2003 година Сендлер получава най-високото държавно отличие на Полша, Ордена на Белия орел. Светът не знае доста за нея до 1999 година, когато неколцина девойки от щата Канзас в Съединени американски щати, разпространявали нейната история. Тези ученички от провинциално приблизително учебно заведение в град Юниънтаун си търсели тематика за народен план „ Денят на историята “. Преподавателят им предложил да прочетат къса дописка от американски вестник от 1994 година със заглавие „ Другият Шиндлер “. Момичетата решили да изследват живота й и благодарение на своя преподавател, почнали да възвръщат историята на забравената героиня от Холокоста. Мислели, че госпожа Сендлер към този момент не е сред живите и били удивени, когато се оказало, че тя е жива и живее с родственици в дребен апартамент във Варшава. Написали пиеса за нея със заглавие „ Живот в буркан “, която се е играла повече от 200 пъти в Съединени американски щати, Канада и Полша. През май 2001 година девойките за пръв път посещават Ирена във Варшава и посредством интернационалната преса съумяват да разгласят необятно нейната история.

Животът на Ирена Сендлер става водеща тематика в биографичната книга „ Майката на децата на Холокоста: Историята на Ирена Сендлер “ на писателката Анна Мисковска.

През 2007 година Сендлер е препоръчана за лауреат на Нобеловата премия за мир.

Нобеловата премия за 2007 година обаче получава Ал Гор за „ напъните си да събере и популяризира допустимо най-вече познания за промените на климата, провокирани от човешката активност и да постави основите на ограничения за опълчване на тези промени “.

Ирена умира на 12 май 2008 година във Варшава на 98-годишна възраст.