Само в Lupa.bg: Дисекция на предсмъртното писмо на Ивайло Калушев
Не будизъм, не просто течение в хиндуизма или ръкав от далекоизточно обучение, а шест разнообразни метафизичен и теологически основи е цитирал буквално или съвсем буквално откритият мъртъв спелеолог и нравствен гуру Ивайло Калушев в така наречен " предсмъртно " писмо, което е изпратил до майка си под формата на есемес.
" Нищо от това, което ще чуеш, не е правилно, даже и частичка, само че нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е повода, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, следващият откровен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест:))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един доста постоянен сън. Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън. Направи на инат и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те доста. Бъди свободна ", написа мъжът до своята майка - известната пианистка и обичан учител в Консерваторията проф. Стела Димитрова - Майсторова ден преди да открият убити тримата му най-близки другари в хижа " Петрохан " и седмица преди и той да бъде разгласен за мъртъв от патрон под връх Околчица.
Lupa.bg прави дисекция на написаното от него ред по ред с концепцията да хвърли светлина върху метафорите, употребени от него. Които, както ще прочетете в идващите редове, по никакъв начин не са подбрани инцидентно.
Изпратеното от Калушев не цитира директно нито едно свещено писание, само че ясно черпи от комбинация от духовно-философски обичаи, които необятно циркулират в актуалния тайнствен, мотивационен и набожен език.
1. " Този свят е един доста постоянен сън ". Това е най-силното метафизично изказване в текста и към този момент необятно представено и от криминалисти, и от психолози, и от фейсбук профайлъри, спечелили няколкостотин лайка в последните дни. Изключително мощни са неговите паралели с откъс не от кое място да е, а от будистката книга Диамантената сутра: „ Всички обусловени феномени са като сън, заблуда, мехур, сянка… ", само че също и от една от школите на хиндуистката философия Адвайта веданта, където действителността, възприемана посредством сетивата, е " Мая " — завеса или съноподобна проекция.
Специалистите, до които се допитахме, прецизират, че фразата " постоянен сън " сама по себе си не е канонична, само че съставлява модерна поетична дефиниция на тази класическа концепция, заложена в източните теологии.
Калушев обаче не се лимитира единствено с тях във финалните редове до майка си, евентуално християнка. Той категорично вплита и Платоновата пещера там (реалността от всекидневието е постоянно неправилно възприемана за същинската - б.р.). А може би най-известната философска западна режисура за живота като сън е тази на Педро Калдерон де ла Барка. В " Животът е сън " той написа:
" Какво е животът? Безумие.
Какво е животът? Илюзия,
Сянка, небивалица,
От която облагата е малка;
Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго с изключение на сън ", директно кореспондираща с лайтмотива на написаното от починалия пещерен откривател.
2. " Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън ", продължава той към майка си. А тук позоваването на стоицизма е ясно. Древният мъдрец Епиктет написа в своите Беседи: " Хората се тревожат не от самите неща, а от мнението си за тях ". С увещание, че страданието произтича от усещането.
3. " Виж вътре в себе си и се усмихни ". И тук стоицизмът посредством маркаврелианство се прокрадва с воя на римския военачалник в " Към себе си ":
" Копай във вътрешността! Вътре е изворът на положителното и той може постоянно да тече, стига единствено постоянно да копаеш! ". Тук обаче място намира и християнската мистичност и ученията за вътрешния нравствен живот. Евангелие от Лука 17:21: " Царството Божие е вътре във вас ", а Свети Августин зове: " Не излизай на открито — върни се в себе си; във вътрешния човек населява истината ".
4. Калушев написа в завет към майка си: " Насочи мисълта си към мен и ще ме намериш " - явен израз, напомнящ недвусмислено духа на признака на суфизма Руми
5. Православието е най-после. " Обичам те… Бъди свободна ". С тези централни източноправославни християнски нравствени категории приключва предсмъртното си писмо Ивайло Калушев, с цел да стигне до финалния щрих - наследство към проф. Майсторова:
6. " Направи на инат и се усмихни " - с ясна отпратка към екзистенциализма на Сьорен Киркергор и Албер Камю, като битка против сегашното, действителността, бита и против заобикалящата среда. Но и с отпратка към " Митът за Сизиф " на Камю, изцяло изключващ самоубийството като детайл от безконечния протест против парадокса.
" Нищо от това, което ще чуеш, не е правилно, даже и частичка, само че нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е повода, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, следващият откровен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест:))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един доста постоянен сън. Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън. Направи на инат и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те доста. Бъди свободна ", написа мъжът до своята майка - известната пианистка и обичан учител в Консерваторията проф. Стела Димитрова - Майсторова ден преди да открият убити тримата му най-близки другари в хижа " Петрохан " и седмица преди и той да бъде разгласен за мъртъв от патрон под връх Околчица.
Lupa.bg прави дисекция на написаното от него ред по ред с концепцията да хвърли светлина върху метафорите, употребени от него. Които, както ще прочетете в идващите редове, по никакъв начин не са подбрани инцидентно.
Изпратеното от Калушев не цитира директно нито едно свещено писание, само че ясно черпи от комбинация от духовно-философски обичаи, които необятно циркулират в актуалния тайнствен, мотивационен и набожен език.
1. " Този свят е един доста постоянен сън ". Това е най-силното метафизично изказване в текста и към този момент необятно представено и от криминалисти, и от психолози, и от фейсбук профайлъри, спечелили няколкостотин лайка в последните дни. Изключително мощни са неговите паралели с откъс не от кое място да е, а от будистката книга Диамантената сутра: „ Всички обусловени феномени са като сън, заблуда, мехур, сянка… ", само че също и от една от школите на хиндуистката философия Адвайта веданта, където действителността, възприемана посредством сетивата, е " Мая " — завеса или съноподобна проекция.
Специалистите, до които се допитахме, прецизират, че фразата " постоянен сън " сама по себе си не е канонична, само че съставлява модерна поетична дефиниция на тази класическа концепция, заложена в източните теологии.
Калушев обаче не се лимитира единствено с тях във финалните редове до майка си, евентуално християнка. Той категорично вплита и Платоновата пещера там (реалността от всекидневието е постоянно неправилно възприемана за същинската - б.р.). А може би най-известната философска западна режисура за живота като сън е тази на Педро Калдерон де ла Барка. В " Животът е сън " той написа:
" Какво е животът? Безумие.
Какво е животът? Илюзия,
Сянка, небивалица,
От която облагата е малка;
Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго с изключение на сън ", директно кореспондираща с лайтмотива на написаното от починалия пещерен откривател.
2. " Няма смисъл да го превръщаш в призрачен сън ", продължава той към майка си. А тук позоваването на стоицизма е ясно. Древният мъдрец Епиктет написа в своите Беседи: " Хората се тревожат не от самите неща, а от мнението си за тях ". С увещание, че страданието произтича от усещането.
3. " Виж вътре в себе си и се усмихни ". И тук стоицизмът посредством маркаврелианство се прокрадва с воя на римския военачалник в " Към себе си ":
" Копай във вътрешността! Вътре е изворът на положителното и той може постоянно да тече, стига единствено постоянно да копаеш! ". Тук обаче място намира и християнската мистичност и ученията за вътрешния нравствен живот. Евангелие от Лука 17:21: " Царството Божие е вътре във вас ", а Свети Августин зове: " Не излизай на открито — върни се в себе си; във вътрешния човек населява истината ".
4. Калушев написа в завет към майка си: " Насочи мисълта си към мен и ще ме намериш " - явен израз, напомнящ недвусмислено духа на признака на суфизма Руми
5. Православието е най-после. " Обичам те… Бъди свободна ". С тези централни източноправославни християнски нравствени категории приключва предсмъртното си писмо Ивайло Калушев, с цел да стигне до финалния щрих - наследство към проф. Майсторова:
6. " Направи на инат и се усмихни " - с ясна отпратка към екзистенциализма на Сьорен Киркергор и Албер Камю, като битка против сегашното, действителността, бита и против заобикалящата среда. Но и с отпратка към " Митът за Сизиф " на Камю, изцяло изключващ самоубийството като детайл от безконечния протест против парадокса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ