Не бива да се прави категорично заключение за взрива до

Не бива да се прави изрично умозаключение за гърмежа до кортежа на основния прокурор Иван Гешев, както направиха хората от правосъдната власт – следствието и прокуратурата – преди да са събрани всички материални доказателства, вероятно гласни.

Това сподели пред Euronews Bulgaria юристът-конституционалист доцент Наталия Киселова.

 
Трябва да се организира едно обективно авансово разследване, по-късно да се стигне вероятно до причинители и тогава да се каже, че това е било атентат против основния прокурор. До тогава би трябвало да се работи по няколко версии.
Тези версии би трябвало да се сведат до опасност, освен до основния прокурор, вероятно и за околните, които са пътували в автомобила с него, само че и до опит за нападение против някой различен. Тоест не можем да изключим сега нито една от версиите и би трябвало да се съберат задоволително доказателства, които да доведат до този извод, че е опит за ликвидиране на основния прокурор.

Дори и събитията да нямат връзка с политическата конюнктура, такава връзка ще бъде направена, тъй като една от задачите, които ПП-ДБ са си сложили е да се включи в дневния ред на Народното събрание смяна на Наказателно процесуалния кодекс и да се планува процедура за търсене на отговорност на основния прокурор и на неговите заместници. Предполагам, че оттук нататък фокусът ще бъде преместен – дали основният прокурор е жертва, отново споделям, това към сегашния миг са единствено хипотези. Но въпросът дали той е причинител или жертва – и за двата разновидността ще се приказва оттук нататък в Народното събрание.

 
На първо място би трябвало да се понижи броят на хората, които приказват. От проверяващите единствено наблюдаващият прокурор от Софийска градска прокуратура би трябвало да разяснява по какъв начин върви предварителното разследване. Всички други административни ръководители би трябвало да бъдат доста по-обрани в говора.
Не би трябвало да се истеризира говоренето в политическия хайлайф, тъй като по този метод какво ще покажат? Че не би трябвало да се отваря въпросът за отчетността на прокуратурата? По-скоро противоположното – прокуратурата е тази, която чакаме да притегля към наказателна отговорност, а не тя самата да се показва като жертва.

Не можем да насложим събитията от Италия през 90-те години, само че се натрапва разбирането, че борецът за ограничение на мафиотските структури в Италия и днешните събития в България някак си си наподобяват. Всъщност става дума за две напълно разнообразни феномени. Съдия-следователят Фалконе е проверяващ магистрат. Той не е бил административен началник. Тук в България приказваме прокуратурата да влезе в тези граници, които са планувани в конституцията.

Засегнати са доста съществени финансови, стопански, може би и някои други процеси по отношение на следствие на лица, които са доста по-богати от активността, която реализират. Но това не значи, че откакто са посочени с пръст, медиите са ги осъдили. За да бъде наказано едно лице е належащо е да има най-малко присъда на първа инстанция. Правовата страна не е такава, в която медиите съдят, а тази в която прокуратурата потвърждава обвиняванията пред съда, освен на една инстанция.

Не мога да преценява дали събитията ще доведат до това дали да има или да няма държавно управление. Но ще донесат възприятие за неустановеност у политиците, каквото има у нас жителите. В този смисъл се надявам разбирането им за това, че не можем да продължим да живеем по този метод, да докара до взаимни отстъпки, които несъмнено би трябвало да бъдат обяснени. Какво решение вземат – дали да се отиде на избори или да се сформира държавно управление сред първия и втория, или сред първия и други парламентарни групи.

Вижте цялото изявление във видеото.