Не бива да се мисли в черно и бяло за

Не бива да се мисли в черно и бяло за 9 май, разясниха за Българска телеграфна агенция политолозите Първан Симеонов и Страхил Делийски във връзка 9 май - дата, на която се отбелязва Денят на Европа и в която се празнува и Денят на успеха. Според тях поляризираните групи в нашето общество са по-шумни, само че в действителност са малцинство. 

Трябва да спрем да политизираме събития със задна дата, историята не би трябвало в допълнение да се политизира, счита Първан Симеонов. Според него тъкмо експанзията на Путин в Украйна демонстрира какъв брой рисково е, когато се политизира история. Най-добрият вид за 9 май би бил да отдадем на историята нейното, а днешната политика да я мислим настрана, разяснява той. Не би трябвало да проектираме днешната политика върху предишното, това значи да имаме малко повече мъдрост, означи политологът. Аз осъзнавам, че войната постоянно наслагва черно-бяло мислене, само че черно-бяло дано мислим за самата война. Когато става дума за другото към нея, тъкмо противоположното – би трябвало да мислим в нюанси, с цел да можем умно да преминем през това и, уповавам се, бързо, уточни Симеонов.

Осми и девети май са дни, в които е надвит нацизмът,  в същото време 9 май е Ден на Европа и това би трябвало да успеем да го отсеем от всичко останало.  Все си мисля, че можем дружно да разсъждаваме върху тези неща – да осъждаме експанзията на Путин и да си даваме сметка, че в средата на предишния век, за положително или зло, Съветският съюз, Съединени американски щати и Англия са били дружно. Да отдаваме дължимото на успеха над нацизма, в която и България взе участие във втората фаза на войната, и в това време да не отхвърляме и Деня на Европа, счита Първан Симеонов. 

Въпрос на обикновена мъдрост от страна най-много на политическия хайлайф е да не основава разногласия за дати и монументи, тъй като балканската история демонстрира какъв брой трагикомично е, когато започнеш със задна дата да променяш историята, разяснява той. Историята е такава, каквато е, можем да променяме сегашното, за какво да водим борби за предишното, сподели анализаторът и добави, че в огромна част от случаите това са нелепи борби. Както се вижда обаче, от време на време борбите за предишното стартират да вземат и човешки животи. Необходима е разграничителна дарба и нюанси -  и едното, и другото, а не опълчване, означи той. 

Според него тъкмо в България това е най-възможно. Много бъркат всички, които споделят, че българското общество е разграничено, просто има едни крайности, които във времена на война стават доста шумни, е мнението на политолога. Иначе българското общество изобщо не е на крайностите. Това е общество, което е „ с единия крайник “ в Изтока, само че в това време не може да оправдае експанзията на Путин и не желае България да напуща НАТО, камо ли Европейски Съюз. Нашето общество постоянно е било балансьорско общество - да се опитаме да сме добре с всички, да имаме връзки с всички. Точно на нас най-вече ни наподобява да можем да споделяме „ и “ и „ и “, а не „ или, или “, да можем да споделяме не „ или Ден на успеха, или „ Ден на Европа “. И, несъмнено, като честваме Деня на успеха, по никакъв метод да не изпадаме в някаква " обезверена путинофилия ". Би трябвало да можем да го вършим това, обществото ни е умно и уравновесено, а политическият ни хайлайф имам възприятието, че се пробва в тази „ мътна вода “ да вади политически дивиденти, разяснява той. Путинофилията през днешния ден е, меко казано, неудобен метод да ловиш симпатизанти, само че очевидно се употребява, означи анализаторът.  

Симеонов счита, че войната в Украйна е повлияла доста и отрицателно на отношението на българите към Русия. Всички изследвания демонстрират две неща – едното е, че даже обичайните русофилски усеща в България са съществено колабирали, тъй като това, което направи Путин, е необяснимо даже за съществени русофили. В същото време проучванията демонстрират още нещо – България продължава да е измежду страните на Запада една от най-източно настроените страни, означи анализаторът. 

По думите му, в случай че имаме 10 единици общество, не по-малко от 6 от тях са мъдра, надалеч от крайности среда, към 3 единици са твърди русофили, нормално източни и носталгични, част от които в този момент малко се крият, тъй като не е влиятелно, а една единица е в другата прекаленост – гневно притовопоставяне на Москва по принцип. Това е обичайното за българското общество, уточни Първан Симеонов.

Политологът заключи, че огромна част от обществото ни може да разсъждава в нюанси – имаме исторически връзки с Русия, в това време по никакъв метод не можем да подкрепим военна експанзия и не желаеме да напущаме Запада. Трябва да можем да отдадем дължимото и на Европа, която е наш цивилизационен избор, и на атлантическия алианс, и на това, че през 1945 година приключи един голям боен спор с цивилизационен залог, и приключи в интерес на свободния свят. Трябва да оценим и обстоятелството, че половин Европа не остана тогава в свободния свят, което докара до сегашната експанзия и би трябвало изрично да осъдим тази експанзия. Трябва да можем да вършим фрази с малко повече думички. Всеки, който каже, че би трябвало да мислим черно-бяло е рисков – черно-бяло се мисли за война, само че за всичко, с изключение на нея, би трябвало да мислим с хиляда нюанса, сподели Първан Симеонов. 

И съгласно политолога Страхил Делийски в подтекста на войната всичко наподобява „ черно “ и „ бяло “, изключително когато става дума за това съвпадане сред двете дати. Извън подтекста на войната, обаче като че ли има някакъв вид податливост да се мисли, че Денят на Европа би бил неосъществим без Деня на успеха. Този тип исторически консенсус и единодушие, примирие с историята, в подтекста на раздялите, които се получиха към войната в Украйна, ще стане невероятно тъкмо в този момент, счита той.

Според него 9 май несъмнено ще докара до нови разграничителни линии. Когато поляризацията се е трансформирала в основен инструмент за групова идентификация, тогава всяко едно нещо може да бъде мотив за препотвърждаване на тези идентификации, за увеличаване на тази поляризация, означи Делийски. Трябва доста ясно да го кажем - съответно поляризацията във връзка с войната в Украйна, като всяка поляризация в едно общество, е доста забележима, доста осезаема, само че поляризираните групи са малцинства в обществото, уточни анализаторът. Да, техните позиции се чуват мощно, те задават някак си дневния ред, само че, което и да е проучване на настройки да се огледа, ще се види, че болшинството български жители нямат потребност от сходен вид поляризация, с цел да се разпознават групово, е неговото мнение. Малцинствата се хранят от поляризацията, казусът е, когато тези малцинства в обществото имат доста мощно наличие веднъж в медиите, и втори път  - в институциите на властта, разяснява политологът.

Традиционното отношение към Русия никога не е в спор с ясните проевропейски показа и полезности на голямата част от нашето общество. То не е имало подобен проблем. Това стартира да се проблематизира, когато тази тематика стане инструмент за някаква политическа готовност, означи Делийски.

Той уточни още, че това, че огромна част от обществото обичайно изпитва благосклонности към Русия и историята, по никакъв метод не значи, че същите тези хора нямат доста ясна проевропейска ориентировка. Тези две неща не са по формулировка разграничени. Те се разделят тогава, когато тези настройки би трябвало да бъдат използвани за политическа готовност, сподели Страхил Делийски.  На никого не му пречи по едно и също време да има благосклонности към Русия обичайно и да има благосклонности към Европа, няма никакво несъгласие в това, безапелационен е политологът.

Точно това е казусът на поляризацията -  може да бъдеш „ подобен “ или „ подобен “. Не, ние по едно и също време можем да бъдем всевъзможни, означи той и добави, че, когато изборът на еднаквост се сложи като бинарен - или „ подобен “, или „ подобен “, тук става въпрос явно за агитация. В действителността историята и обществените науки са посочили, че обществената ни еднаквост не всеки път допуска подобен краен чернобял избор. „ Вие можете да сте от Левски, без да ненавиждате ЦСКА и да гледате прекрасен футбол.  Ако това го приказваме на равнището на този вид идентификация – не е нужно да се биете с тези, които обичат ЦСКА, с цел да сте от Левски или противоположното “, разяснява политологът. Според него, когато става въпрос за подобен вид радикализиране на идентичността и за „ черно “ и „ бяло “, става дума за агитки, за крайности. Но една война оголва тези крайности, по този начин е постоянно, заключи Делийски.

Обществото ни е тежко разграничено, в основата на това разделяне са икономическите несъответствия, разяснява анализаторът. Толкова е разтеглена ножицата сред разнообразни обществени групи, че е въпрос на доста леко „ бутане “ да могат тези разделения да бъдат „ опаковани “ в разнообразни културни идентичностни рамки, счита той. 

****

Денят на Европа (или Празник на европейските общности) се отбелязва от 1986 година според решение на срещата на високо ниво на Европейската общественост в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Той е обвързван с годишнина от речта през 1950 година на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, в която той излага своя проект за обединяване на въгледобивната и стоманодобивната  промишленост на западноевропейските страни (т. нар. " Декларация на Шуман " ) като " първа действителна крачка към европейска федерация ". Инициативата му поставя основите на днешния Европейски съюз. В България се отбелязва според Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. 

Девети май се означи и като Ден на успеха над фашизма (1945 г.), като в някои европейски страни се празнува на 8 май. В 22:43 ч. на 8 май (00:43 ч. московско време на 9 май) 1945 година е подписан Актът за безусловна капитулация на Германия, с което приключва Втората международна война в Европа. В Русия се празнува като Ден на успеха на руския народ във Великата отечествена война (1941-1945). Отбелязва се според федералния закон " За дните на войнската популярност и паметните дати на Русия ", признат от Държавната дума на 10 февруари 1995 година и подписан от президента Борис Елцин на 13 март 1995 г.