Леденото хоро и световната конспирация
Не било традиция!... Баба им не е традиция! От много време всяка година има едни и същи събития, които раздрусват обществените мрежи. Евровизия е едно от тях. Леденото хоро е друго. И в случай че в дебатите към първото има някаква логичност, то не мога да схвана какво им бърка второто. По целия свят в провинцията има всякакви причудливи занимания, спрямо които нашето ледено хоро е скучно. Вижте да вземем за пример така наречен „ гридадрап “ в Дания, на Фарьорските острови, в границите на който годишно се избиват по към 250 кита, изтикани принудително от лодки към брега, където ги чакат просветени европейци със своите секири, куки, ханджари и всевъзможни други железа. Не виждам с какво и шотландците, които хвърлят камъни и дънери в полички по безгащи изпод, са по-цивилизовани от леденото хоро и по-близо до „ висшата просвета “ съгласно стандартите на Александър Кьосев с карираната ризка с късите ръкави, който не стопира да се възмущава и от хорото пред Народния спектакъл. Не знам, не съм участвал на това хоро, само че няма да се учудя, в случай че в него вземат участие танцьори, не по-малко надарени от актьорите вътре в театъра.
Защо ли ми се коства, че най-възмутени от леденото хоро през седмицата, а и през предишните години, бяха жълтопаветни жители, които в никакъв случай не биха минали около него, с цел да не видят там хванати свои родственици? Кога станаха жители, по кое време простонародните занимания взеха да ги скандализират! Кога станаха калайджии, по кое време им почерня гѫзът! Ей, момчета и девойки! Истинските жители – културни или не – прекомерно едва се интересуват от ледени хорà, лазарки, коледари, сурвакари, ламкане и кушии. Истинските жители не се интересуват и от това, че са същински жители, за каквито вие настоявате да ви мислят непрекъснато.
Възмущението от фолклора има разнообразни измерения. Това на Александър Кьосев и Ивайло Дичев (Бог да го елементарни! – непрежалима загуба за ляволибералния интелектуален авангард и в частност за креативния колектив на „ Дойче веле “) е културологично отвращение, те просто по някаква причина се срамят, че са българи и желаят някоя заран да се разсънят и да открият, че са някакви други. Има обаче и политологично отвращение, което опира до безконечния конфликт сред положителното и злото, като в тази ситуация всичко на изток от Украйна е зло, а на запад – положително. И можете да си визиите объркването им, можете да си визиите покрусата им, когато, откакто дни наред бълваха змии и скорпиони срещу леденото хоро, американското посолство, тяхната святая святых, се изрече прекомерно благо и задушевно в негова поддръжка. Вярно, в честитката слизането на Св. Дух е сменено с „ лечебната мощ на водата “, само че въпреки всичко, все пак…
Ами в този момент! Права линия е всяка линия, успоредна на партийната, само че какво да вършим, когато генералната линия внезапно хукне в непредвидена посока, даже в неправилна доскоро посока? Какво вършим, а? Ами, хукваме да догоним новата линия и да успоредим с нея, това вършим. Я вижте другаря Цукерберг! Ние да не сме нещо по-долу от него?
Дами и господа, очаквайте всеобщи обръщания! Завчера, за моя рожден ден, ми се обадиха с честитки най-малко десетина мои по-близки или по-далечни познати – жълтопаветници, прогресивни либерали и глобалисти, които през последни 4-5 години сопола си не хвърляха върху мен, не ми говореха и не ме поглеждаха. Очевидно със свръхчувствителните си хорди са доловили някаква смяна във въздушните течения, виждат, че корабът се обръща и поема по нов курс и бързат да не останат отвън мейнстрийма.
Нищо ново под слънцето. Разправяли са ми у дома по какъв начин през 1956, по време на унгарските събития, седем години преди да се родя, се позвънило на вратата у дядо ми – царски офицер от артилерията, по знамение непокътнат от „ мероприятията на националната власт “ (всъщност много обиден, само че най-малко неизселен от вкъщи си), отворила баба ми – лекарка в 19 поликлиника по това време – и видяла една от новите си съседки, настанени в някой от домовете на другите офицери, които не са имали шанса на дядо ми. „ Госпожа Радкова – запристъпяла от крайник на крайник съседката (забележете: „ госпожа “, а не „ другарке “) – нали, в случай че и тук стане нещо като в Унгария, ще кажете, че на никого не сме създали нищо неприятно? “. Сега фактчекърите на Цукерберг са в ситуацията да питат: „ Ама нали ще кажете, че не сме създали нищо неприятно? “. А в същото време злорадо ще ги тричат и ще ги пращат на трудовата борса. Злорадството по адрес на фактчекърите към този момент става леко неприятно. Знам, че либералите са най-гнусни в приказките си срещу съперниците, само че би трябвало ли да ставаме като тях? Да отвърнеш на злото със същото, значи само да го умножиш.
Пък и не съм сигурен дали имаме мотив за наслада. Вярно, демократичната полуда като че ли стигна върха си, умори се, обезсмисли се и стартира да се оттича. На нейно място стартира да се връща нормалността. Но докога нормалността ще е нормалност? Кога махалото ще подмине златната си среда и ще стартира да се изкачва към другата прекаленост? Критиците на системата са безконечни, както са безконечни и конформистите. Независимо от системата. Когато палачинката се обърне, не след дълго ще се окаже, че предходните опозиционери отново са опозиционери, а предходните нагаждачи отново са нагаждачи. Защото постоянно ще има несправедливости, на които опозиционерите да реагират, и постоянно ще има спекулация, в която нагаждачите ще желаят да се включат. И това е напълно обикновено, не се фрустрирайте. Зависи от типа човек, от характера и ценностната му система. Пък и е огромна заблуда да вярваш, че когато палачинката се обърне, светът става качествено нов. Същият си остава, просто краткотрайно се сменят настоящите лица и някои понятия освежават смисъла си.
Ако бях таен теоретик, щях да кажа, че международните господари са тези, които въртят системите – когато едната се изхаби, когато се компрометира непоправимо, тогава я сменят с другата, а хората си мислят, че положителното е победило. После стартират леко да се съмняват, подозренията им стават все по-дълбоки, до момента в който не пристигна разочарованието, а след него – ропотът и гневът. Тогава международните господари смъкват системата и връщат предходната, било под остарялото име или под някакво ново и нечувано.
Големите борби на този свят, в това число революциите и войните, не са борби сред положителното и злото. Политическите борби – ляво/дясно, социализъм/капитализъм, либерали/консерватори, европейци/евразийци и прочие – също не са борби сред положителното и злото, за каквито пропагандните машини ги показват и по този метод подлудяват хората. Големите борби на този свят са конфликти сред една вариация на злото и друга, тъй като и светът целият лежи в злото, както е забелязал и ни учи св. Иоан Богослов. Истинската борба сред положителното и злото е една и тя ще се състои при планината Мегидо (Армагедон) сред ангелите и демоните и тогава злото ще бъде дефинитивно съкрушено, а светът ще бъде лишен от краткотрайния му княз.
Това че през днешния ден международният ляв демократизъм е в оттегляне е превъзходно, изпълва ни с екстаз. Но дано не забравяме, че ще бъде краткотрайно и на следващия ден положителното още веднъж ще се изроди в своята диаметралност и ще би трябвало да го махаме и него, чудейки се с какво да го сменяем. Чудим се, само че не преставаме да мислим, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Защо ли ми се коства, че най-възмутени от леденото хоро през седмицата, а и през предишните години, бяха жълтопаветни жители, които в никакъв случай не биха минали около него, с цел да не видят там хванати свои родственици? Кога станаха жители, по кое време простонародните занимания взеха да ги скандализират! Кога станаха калайджии, по кое време им почерня гѫзът! Ей, момчета и девойки! Истинските жители – културни или не – прекомерно едва се интересуват от ледени хорà, лазарки, коледари, сурвакари, ламкане и кушии. Истинските жители не се интересуват и от това, че са същински жители, за каквито вие настоявате да ви мислят непрекъснато.
Възмущението от фолклора има разнообразни измерения. Това на Александър Кьосев и Ивайло Дичев (Бог да го елементарни! – непрежалима загуба за ляволибералния интелектуален авангард и в частност за креативния колектив на „ Дойче веле “) е културологично отвращение, те просто по някаква причина се срамят, че са българи и желаят някоя заран да се разсънят и да открият, че са някакви други. Има обаче и политологично отвращение, което опира до безконечния конфликт сред положителното и злото, като в тази ситуация всичко на изток от Украйна е зло, а на запад – положително. И можете да си визиите объркването им, можете да си визиите покрусата им, когато, откакто дни наред бълваха змии и скорпиони срещу леденото хоро, американското посолство, тяхната святая святых, се изрече прекомерно благо и задушевно в негова поддръжка. Вярно, в честитката слизането на Св. Дух е сменено с „ лечебната мощ на водата “, само че въпреки всичко, все пак…
Ами в този момент! Права линия е всяка линия, успоредна на партийната, само че какво да вършим, когато генералната линия внезапно хукне в непредвидена посока, даже в неправилна доскоро посока? Какво вършим, а? Ами, хукваме да догоним новата линия и да успоредим с нея, това вършим. Я вижте другаря Цукерберг! Ние да не сме нещо по-долу от него?
Дами и господа, очаквайте всеобщи обръщания! Завчера, за моя рожден ден, ми се обадиха с честитки най-малко десетина мои по-близки или по-далечни познати – жълтопаветници, прогресивни либерали и глобалисти, които през последни 4-5 години сопола си не хвърляха върху мен, не ми говореха и не ме поглеждаха. Очевидно със свръхчувствителните си хорди са доловили някаква смяна във въздушните течения, виждат, че корабът се обръща и поема по нов курс и бързат да не останат отвън мейнстрийма.
Нищо ново под слънцето. Разправяли са ми у дома по какъв начин през 1956, по време на унгарските събития, седем години преди да се родя, се позвънило на вратата у дядо ми – царски офицер от артилерията, по знамение непокътнат от „ мероприятията на националната власт “ (всъщност много обиден, само че най-малко неизселен от вкъщи си), отворила баба ми – лекарка в 19 поликлиника по това време – и видяла една от новите си съседки, настанени в някой от домовете на другите офицери, които не са имали шанса на дядо ми. „ Госпожа Радкова – запристъпяла от крайник на крайник съседката (забележете: „ госпожа “, а не „ другарке “) – нали, в случай че и тук стане нещо като в Унгария, ще кажете, че на никого не сме създали нищо неприятно? “. Сега фактчекърите на Цукерберг са в ситуацията да питат: „ Ама нали ще кажете, че не сме създали нищо неприятно? “. А в същото време злорадо ще ги тричат и ще ги пращат на трудовата борса. Злорадството по адрес на фактчекърите към този момент става леко неприятно. Знам, че либералите са най-гнусни в приказките си срещу съперниците, само че би трябвало ли да ставаме като тях? Да отвърнеш на злото със същото, значи само да го умножиш.
Пък и не съм сигурен дали имаме мотив за наслада. Вярно, демократичната полуда като че ли стигна върха си, умори се, обезсмисли се и стартира да се оттича. На нейно място стартира да се връща нормалността. Но докога нормалността ще е нормалност? Кога махалото ще подмине златната си среда и ще стартира да се изкачва към другата прекаленост? Критиците на системата са безконечни, както са безконечни и конформистите. Независимо от системата. Когато палачинката се обърне, не след дълго ще се окаже, че предходните опозиционери отново са опозиционери, а предходните нагаждачи отново са нагаждачи. Защото постоянно ще има несправедливости, на които опозиционерите да реагират, и постоянно ще има спекулация, в която нагаждачите ще желаят да се включат. И това е напълно обикновено, не се фрустрирайте. Зависи от типа човек, от характера и ценностната му система. Пък и е огромна заблуда да вярваш, че когато палачинката се обърне, светът става качествено нов. Същият си остава, просто краткотрайно се сменят настоящите лица и някои понятия освежават смисъла си.
Ако бях таен теоретик, щях да кажа, че международните господари са тези, които въртят системите – когато едната се изхаби, когато се компрометира непоправимо, тогава я сменят с другата, а хората си мислят, че положителното е победило. После стартират леко да се съмняват, подозренията им стават все по-дълбоки, до момента в който не пристигна разочарованието, а след него – ропотът и гневът. Тогава международните господари смъкват системата и връщат предходната, било под остарялото име или под някакво ново и нечувано.
Големите борби на този свят, в това число революциите и войните, не са борби сред положителното и злото. Политическите борби – ляво/дясно, социализъм/капитализъм, либерали/консерватори, европейци/евразийци и прочие – също не са борби сред положителното и злото, за каквито пропагандните машини ги показват и по този метод подлудяват хората. Големите борби на този свят са конфликти сред една вариация на злото и друга, тъй като и светът целият лежи в злото, както е забелязал и ни учи св. Иоан Богослов. Истинската борба сред положителното и злото е една и тя ще се състои при планината Мегидо (Армагедон) сред ангелите и демоните и тогава злото ще бъде дефинитивно съкрушено, а светът ще бъде лишен от краткотрайния му княз.
Това че през днешния ден международният ляв демократизъм е в оттегляне е превъзходно, изпълва ни с екстаз. Но дано не забравяме, че ще бъде краткотрайно и на следващия ден положителното още веднъж ще се изроди в своята диаметралност и ще би трябвало да го махаме и него, чудейки се с какво да го сменяем. Чудим се, само че не преставаме да мислим, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ