Кои всъщност са миньоните?
Не били дребни и жълти, най-били разюздани и продажни…
Тези, които са гледали известния анимационен филм „ Аз, проклетникът “, незабавно ще си спомнят дребните жълти помощници на основния воин Гру. Той ги наричаше миньони (слуги), а забавното е, че миньоните са съществували в реалност. С този термин през 16 в. във Франция се наричали любимците на знатните особи, които можели да извършват функционалностите на съветници, охранители, прислуга, а в някои случаи и на любовници на високопоставените велможи. Често ориста на миньона била напълно в ръцете на неговия настойник. „ Любимците “ изпълнявали всеки каприз на знатните, по тази причина думата „ миньон “ скоро се трансформирала в синоним на полова необузданост и подкупност.
Може би най-шумни триумфи в своята нелека работа постигнали миньоните на Хенри III Валоа, които напряко побъркали кралското обграждане със своето неблагоразумие, дръзки лудории и безчет интриги. Някои жители говорели, че крал Хенри и младите му другари били свързани с повече от другарски връзки, само че в историческите документи няма удостоверение на тези клюки.
Няколкото женски миньони пък били обект на непрекъснат подбив от страна на придворните, само че в това време предизвиквали и злоба, тъй като кралят обилно се отплащал на своите любимци с всевъзможни трофеи, парцели и други „ знаци на внимание “. Когато пък двама от любимците на Хенри III починали в двубой, той им се отплатил посмъртно с първокласна крипта. Между другото, нравите на кралските миньони послужили като основа за творби на Александър Дюма-баща като да вземем за пример „ Графиня дьо Монсоро “, „ Четиридесет и петимата “ и „ Хенри III и неговият двор “.
