Директори на училища: Дворовете ни са разградени, всеки има достъп
Не бих могла да се слага на мястото на шефа в белградското учебно заведение с тежкия случай със пукотевица и убити, сподели за Българска национална телевизия Ивелина Николова, шеф на столичното 125-о учебно заведение.
Според нея в българските учебни заведения сигурността не е на доста положително равнище - охранителите не са доста млади, а и самичък човек може би не може да спре злоумишлен човек.
Каквото зависи от нас, сме го създали - сложили сме турникети, има дежурни учители. С една дума много неща сме създали.
Николова изясни, че би трябвало да познаваме добре децата си, класните ръководители да виждат дали някой има проблеми, само че ролята на родителите е извънредно значима.
Най-страшното е, че нашите учебни заведения не са точка на отбрана - дворовете ни са отворени, нямаме метал детектор, добави Данко Калапиш, шеф на 107-о учебно заведение. Той бе безапелационен, че в случай че нещо се случи - един охранител не би могъл да направи нещо самичък.
До никое учебно заведение няма наоколо патрулка, най-малко за почит. Няма страна в Европа, чиито учебни дворове да са толкоз разградени. Ще ви дам за образец Франция - заран учебното заведение отваря, влизат децата и учителите, минават металдетектор и инспекция и учебното заведение се затваря - отварят го в края на деня, добави Калапиш.
Според двамата шефове учебното заведение е част от обществото и няма застраховани да се случи нещо сходно като в Сърбия.
Родителите са най-важната част - у дома децата са едни, в учебно заведение - други. Непрекъснато приказваме за толерантност, приемливост, почитание, само че някои родители имат свръхочаквания и това натоварва децата им.
Според нея в българските учебни заведения сигурността не е на доста положително равнище - охранителите не са доста млади, а и самичък човек може би не може да спре злоумишлен човек.
Каквото зависи от нас, сме го създали - сложили сме турникети, има дежурни учители. С една дума много неща сме създали.
Николова изясни, че би трябвало да познаваме добре децата си, класните ръководители да виждат дали някой има проблеми, само че ролята на родителите е извънредно значима.
Най-страшното е, че нашите учебни заведения не са точка на отбрана - дворовете ни са отворени, нямаме метал детектор, добави Данко Калапиш, шеф на 107-о учебно заведение. Той бе безапелационен, че в случай че нещо се случи - един охранител не би могъл да направи нещо самичък.
До никое учебно заведение няма наоколо патрулка, най-малко за почит. Няма страна в Европа, чиито учебни дворове да са толкоз разградени. Ще ви дам за образец Франция - заран учебното заведение отваря, влизат децата и учителите, минават металдетектор и инспекция и учебното заведение се затваря - отварят го в края на деня, добави Калапиш.
Според двамата шефове учебното заведение е част от обществото и няма застраховани да се случи нещо сходно като в Сърбия.
Родителите са най-важната част - у дома децата са едни, в учебно заведение - други. Непрекъснато приказваме за толерантност, приемливост, почитание, само че някои родители имат свръхочаквания и това натоварва децата им.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ