Не би трябвало да има значение откъде идваш, а кой

" Не би трябвало да има значение от кое място идваш, а кой си и в какво вярваш ", сподели актрисата Мария Бакалова в изявление за Асошиейтед прес.

" Тук сме за толкоз малко време и светът ще продължи. Затова в действителност би трябвало да се обичаме, да се поддържаме ", добави актрисата, запитана за обръщение към сънародниците си. Тя сподели, че това е посланието ѝ за всички хора.

" Трябва в действителност да се опитаме да сме по-добри и да се обичаме повече. Да имаме огромни фантазии и да поемаме опасности, нямаме нищо за губене. Човек може да падне, несъмнено, само че в случай че скача, може и да полети. Затова поемете риска! ".

Мария Бакалова изживява един от тези приказни моменти, в които младите артисти стават известни. Всички мечтаят за това, само че не си показват да го реализиран, изключително в случай че живеят толкоз надалеч от Холивуд, колкото е България.

Сега за Бакалова, която към този момент живее в Лос Анджелис, приказват всички в Холивуд. Тя е номинирана за премия " Златен глобус ", както и за премия на Гилдията на актьорите и за Избора на критиците. Говори се и за номинация за " Оскар ".

Актрисата, която е на 24 години, споделя постоянно по какъв начин е снимала няколко видеа след абсолвентския си бар с телефон и ги е изпратила за прослушване. Проектът, за който кандидатствала, бил толкоз скришен, че се тормозила да не е трафик на хора. Скоро обаче попаднала в Лондон на прослушване пред Саша Барън Коен за кино лентата " Борат 2 " за ролята на 15-годишната му щерка Тутар.

Сутринта, когато научава за номинацията за премия " Златен глобус " - това се случва за първи път на български артист, разчувстваната Бакалова дава изявление в Зум. Толкова е разчувствана, че би трябвало да си повтаря: " Бъди мощна Мария, ти си мощно балканско момиче ".

- Как сте?
- Нямам думи да опиша какъв брой съм признателна и какъв брой разчувствана. Нямам думи. Това е комбинация от всички страсти, които можете да си визиите.

- Как научихте новината?
- Когато го споделиха по малкия екран, не реагирах... изцяло изключих. " Истина ли е? Наистина ли се случва? " И най-после осъзнах, несъмнено след 20 минути, " О, Господи, в действителност се случва ". И паралелно с тези невероятни артисти, на които се удивлявам цялостен живот. И хората в България, тъй като това е първата номинация на артист на запад. Това носи вяра и фантазии на българите и на източноевропейците. Приемам всичко доста смирено, щастлива и признателна съм. И не мога да спра да говоря.

- Това би трябвало в действителност да е изумително за България.
- Да (плаче). Бъди мощна. Мария, ти си мощно балканско момиче! Мечтаехме. А в този момент се случва и когато е направена първата стъпка, това е нещо, което се надявам да развиваме, да продължим да отваряме порти, тъй като има в действителност невероятни артисти от Източна Европа, от България.

- Ви сте учили за актриса, само че не и за комедийна актриса. Кога осъзнахте, че можете да сте смешна?
- Не знаех, желая да кажа, че съм малко непохватна и особена като човек и методът, по който се държа, с всичките тези жестове. Но може би наличието на този занаятчия, Саша Барън Коен, това да е до мен, да ме поддържа, да ме насочва, да е мой наставник и преподавател. С този необикновен сюжет, който се променяше с всеки изминат ден... Късмет беше, че този екип е зад мен и има вяра в мен, разчита на мен и ми оказва помощ да намеря смешните си страни. Защото животът е комичен. като си помисля за какъв брой малко сме на земята, това в действителност е смешно!

- Говорили ли сте със Саша?
- Да, желаех да го чуя и да го поздравя, тъй като Саша е необикновен артист, освен в " Борат ", само че и във всичко, което прави. И той е може би индивидът, на който ще съм постоянно признателна. И желаех да чуя него, даже преди да се обадя на мама.

- Но говорихте и с майка ви също?
- Да! И тя се разплака за малко. Но по-късно се усмихна необятно, тъй като подобен е темпераментът ни, на хората от Балканите. Ние смесваме възприятията, можем да плачем, да скачаме, да се усмихваме, да обичаме. Всичко дружно. Тя е ужасно удовлетворена и щастлива и горда.

- Трябва да Ви се коства необичайно това да се случва в сходно трагично за света време.

- Мисля, че за всичко протичащо се има причина. И съм щастлива, че претърпяваме това в действителност мъчно време, което да се надяваме скоро ще е в предишното, пандемията, през която всички трябваше да минем. Трябваше да живеем сред четири бели стени всеки ден съвсем година. И осъзнаваме, че имаме потребност един от различен, ние сме прочувствени животни. Необходимо ни е да обичаме и да ни обичат. Необхдимо ни е да сме измежду хора. Мисля, че това е едно от посланията на кино лентата, по какъв начин би трябвало да се отнасяме с всички еднообразно с обич и почитание... Затова виждам някакъв смисъл в появяването на този филм тъкмо в този миг.