Не беше просто актриса, а неопитомено същество. Такава си остана

За мен говорят: Остави я Пепа. Тя е шутът в кралския двор - ПЕПА НИКОЛОВА

Не беше просто актриса, а неопитомено създание. Такава си остана докрая… – Крикор Азарян

Пепа Николова е дамата, която не мълчеше, не избягваше внезапните думи и не пестеше за черни дни.

Пушеше като комин и показваше пожълтелите си от тютюна пръсти…

И пет пари не даваше за хорското мнение. Нито играеше на дребно.

Нито съобщи нечие доверие.

Пепа , която сама отгледа щерка си. Пепа , която като че ли беше някаква осъвременена версия на Вазовата баба Илийца …

Когато през 60-те дебютира на телевизионния екран, всички са уверени, че танцуващата с дайрето и влюбена в бате Серго (Стефан Данилов) Джалма от „ На всеки километър ” е същинска циганка.

Не единствено поради по-тъмния загар на кожата й, а поради хамелеонството, което и по-късно помагаше на Пепа Николова да се превъплъщава във всеки нов облик.

Тя в действителност носи тракийска кръв, корените на рода й идват от селото на капитан Петко Войвода , Доган Хисар – факт, който актрисата не пропуща гордо да загатва приживе.

Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 година в Харманли. Мечтае да стане певица и през 1965-а кандидатства в Школата за естрадни артисти за радиото и малкия екран.

Именно там я открива режисьорът Вили Цанков и незабавно я кани да работи в Младежкия спектакъл. През 1968 година Пепа към този момент е актриса в Хасковския спектакъл, а от 1979 година е част от трупата на столичния Сатиричен спектакъл.

Актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков пък я откриват за киното – отново през 1965-а, когато момичето от Харманли кандидатства в Школата за естрадни артисти за радиото и малкия екран.

Предлагат й основната роля в „ Понеделник заран ”, само че филмът е неразрешен от комунистическата цензура и публиката го вижда за пръв път едвам след 1989-а.

Така с 23 години забавяне Пепа Николова получава премията на Съюза на българските кино дейци за най-хубава женска роля с превъплъщението си в безработно провинциално „ момиче с леко държание ”.

За мен се говореше, че съм българската Жулиета Мазина, след това писаха, че това е чешкото знамение в България… Но от този филм ми потегли характерността – странна, остро присъща, непредвидима, непредсказуема… И постоянно ми сечеше главата.

Освен в киното, през годините феновете я приветстват и поради театралните й функции в спектаклите „ Преди всичко обич ”, „ Дон Хил зелените гащи ”, „ Любов необяснима ”, „ Всяка есенна вечер ”, „ И най-мъдрият си е малко елементарен ”, „ Сако от велур ”, „ Балкански синдром ”, „ Вражалец ”, „ Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво ” и други

След 20 години в Сатиричния спектакъл обаче надарената актриса престава да получава функции и е съкратена.

Острият език и свободата й да споделя това, което мисли за партии и власт, не се харесват на всички. Но Пепа не се предава и си остава до последно бунтовник. Продължава да бъде със своите фенове като водещ на радио- и тв излъчвания.

Не съумя да се пребори единствено с заболяването – умря от рак на 22 септември 2006 година

За да спечелиш публиката и електората, в никакъв случай не би трябвало да се преструваш, би трябвало да бъдеш безпределно прям, до болежка прям, даже когато губиш. Публиката схваща и може да елементарни, когато грешиш, само че в никакъв случай не прости, когато лъжеш. Това важи с цялостна мощ и за тези, които ни ръководят и които непрестанно ни лъжат. Толко ни лъжат, че към този момент ни се повръща от политика.

Сигурно Господ не дава всичко едновременно. Едно като дава, друго взема. Държава-рай ние я направихме пустиня, до момента в който една страна като Израел от пустиня стана парадайс.

Бедният човек, като пристигна на власт, гледа първо личния си джоб да изпълни, в пазвата, в скута, на всички места да си набута пари. Че на всичкото от горната страна почват и да се вземат на съществено, забравяйки, че са попаднали във властта по безспорна случайност. Нали виждате какъв брой от тях към този момент си отидоха и никой няма спомен от тях. И имената им към този момент сме не запомнили. Обаче теглим безобразията, които направиха.

Българинът желае хем младоженка, хем държанка. И в случай че може да преде и на двете места цялостен живот – по този начин и той утолен, и парцелът му цялостен. А има и такива, които са подготвени за парцел и детето си да заменят…

За да бъдеш огромен артист, на първо място би трябвало да бъдеш огромен човек. Не може да си шушумига в живота и да си популярен на сцената.

Много са ме млатили в това българско кино.

И до ден сегашен не мога да схвана за какво в целия свят търсят присъщите, остри артисти, а ние – не. Даже имаше време, когато режисьорите споделяха: добре е, обаче да приказва като еди-коя си, да върви като еди-коя си, да се целува като еди-коя си… Хубаво, но тогава към този момент не си ти!

Всякакви съм ги играла. За мен е кантар – основното е да не наподобявам, че съм артистка.

Професията е доста тежка. Много е мъчно да те оскърбят и отново да продължиш да играеш. Режисьорите оскърбяват артиста… Аз станах инцидентно артистка. Исках да стана певица. Мисля, че актьор си освен на сцената. Ти би трябвало да си актьор на щанда, на работното си място – да посрещнеш човека…, в случай че ме накараш да купя един портокал – също си актьор. Така да ми го предложиш, че да няма по какъв начин да ти откажа. Познавам такива хора и доста обичам да се групирам с тях, щото се зареждам.

Славата е момент, по-късно продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суетност. Гледам да не се главозамайвам, тъй като това е най-страшното, което може да се случи на актьора – да си повярва, че е популярен и да стартира да пада стремително надолу.