По-страшно от Светата инквизиция: Ето какво се случвало с работниците в Конго, ако не изпълнят дневната норма за събиране на каучук
„ Не беше извършил дневната норма за събиране на каучук, по тази причина белгийските бригадири бяха отрязали ръката и крайници на щерка му. Тя се споделяше Боали. Беше на 5 годинки. След това я убиха. Но не стопираха до такава степен. След това убиха и брачната половинка му… На Нсла дадоха елементи от телата им… и всичко това се случи, тъй като един мъж от другия завършек на морето не можеше да забогатее задоволително и беше оповестил, че тази земя е негова и хората върху нея би трябвало да робуват на алчността му.
На Леополд въобще не му пукаше, че тези африкански деца, мъже и дами са наши човешки събратя, основани от същата Ръка, която е сътворила неговата кралска персона “ – това написа Алис Сийли Харис във своята книга „ Don’t Call Me Lady “.
В нея има и фотография към описа – фотография на Нсла, мъжът, взиращ се в това, което е останало от петгодишната му щерка и нейната майка.
Нсла, който се взира в ръката и крайници на щерка си. *снимката е изрязана, цялото изображение - на линка на източника, Източник: Rarehistoricalphotos
Свободната страна Конго е кралство, притежавано като частна благосъстоятелност от белгийския крал Леополд II, което включва територията на днешната Демократична република Конго.
По време на 23-годишното си ръководство (1885 година - 1908 г.) Леополд II обрича на гибел над 10 млн. африканци посредством ампутиране на крайниците, гениталиите, пердах с пръчка или бич, недояждане и тежък труд, опожаряване на селища и други способи.
Леополд прави всички тези зверства без в никакъв случай да е стъпвал в Конго. По време на неговото безумно ръководство страната се трансформира в един от най-големите международни провали за началото на ХХ в.
Англо-белгийската каучукова компания на Конго е била главната компания експортьор на каучук от страната. В края на 90-те години на XIX в. компанията е в своя развет, продавайки един кг каучук за 10 франка, при действителна цена 1.35 франка.
Този подем на стопанската система обаче води до ограничаване на човешките права – хората, които не могат да платят цената са наказвани със затвор, пердах и други физически нмъчения.
При неуспех да доближи дневната квота, служащият бил жертван на гибел В такива случаи от военните се изисквало да носят крак на обречения като доказателство, че са го умъртвили.
На доктрина отрязана ръка означавала ликвидиране, само че на процедура от време на време военните „ мамели “ и просто отрязвали крак, който да занесат като доказателство и оставяли санкции да живее, в случай че не почине от кръвозагуба.
Работници и бригадири, Източник: Rarehistoricalphotos
Редица оживели описват, че са се избавили, правейки се на умрели до момента в който режели ръцете им. Често военните можели да понижат службата си, в случай че донесат повече крака от останалите, което водело до всеобщо осакатяване на жертвите.
Понякога, с цел да се избегне смъртното наказване,
служащите плащали част от дневната квота непосредствено с отрязаните си ръце. Събирали ги военните или някой назначен служащ. Тази процедура довежда и до дребни „ въстания “ при които служащи от едно село нападали хората в друго, с цел да вземат ръцете им и да платят безумно високите и съвсем невъзможни за реализиране квоти.
Източник: Vesti.bg.
На Леополд въобще не му пукаше, че тези африкански деца, мъже и дами са наши човешки събратя, основани от същата Ръка, която е сътворила неговата кралска персона “ – това написа Алис Сийли Харис във своята книга „ Don’t Call Me Lady “.
В нея има и фотография към описа – фотография на Нсла, мъжът, взиращ се в това, което е останало от петгодишната му щерка и нейната майка.
Нсла, който се взира в ръката и крайници на щерка си. *снимката е изрязана, цялото изображение - на линка на източника, Източник: Rarehistoricalphotos Свободната страна Конго е кралство, притежавано като частна благосъстоятелност от белгийския крал Леополд II, което включва територията на днешната Демократична република Конго.
По време на 23-годишното си ръководство (1885 година - 1908 г.) Леополд II обрича на гибел над 10 млн. африканци посредством ампутиране на крайниците, гениталиите, пердах с пръчка или бич, недояждане и тежък труд, опожаряване на селища и други способи.
Леополд прави всички тези зверства без в никакъв случай да е стъпвал в Конго. По време на неговото безумно ръководство страната се трансформира в един от най-големите международни провали за началото на ХХ в.
Англо-белгийската каучукова компания на Конго е била главната компания експортьор на каучук от страната. В края на 90-те години на XIX в. компанията е в своя развет, продавайки един кг каучук за 10 франка, при действителна цена 1.35 франка.
Този подем на стопанската система обаче води до ограничаване на човешките права – хората, които не могат да платят цената са наказвани със затвор, пердах и други физически нмъчения.
При неуспех да доближи дневната квота, служащият бил жертван на гибел В такива случаи от военните се изисквало да носят крак на обречения като доказателство, че са го умъртвили.
На доктрина отрязана ръка означавала ликвидиране, само че на процедура от време на време военните „ мамели “ и просто отрязвали крак, който да занесат като доказателство и оставяли санкции да живее, в случай че не почине от кръвозагуба.
Работници и бригадири, Източник: Rarehistoricalphotos Редица оживели описват, че са се избавили, правейки се на умрели до момента в който режели ръцете им. Често военните можели да понижат службата си, в случай че донесат повече крака от останалите, което водело до всеобщо осакатяване на жертвите.
Понякога, с цел да се избегне смъртното наказване,
служащите плащали част от дневната квота непосредствено с отрязаните си ръце. Събирали ги военните или някой назначен служащ. Тази процедура довежда и до дребни „ въстания “ при които служащи от едно село нападали хората в друго, с цел да вземат ръцете им и да платят безумно високите и съвсем невъзможни за реализиране квоти.
Източник: Vesti.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ