Дом за нашите сърца
Не беше надалеч времето, когато името " Дом за остарели хора " събуждаше у всекиго фрагменти на тъжни очи (в непосредствен план) на приглушени в прочувствената си болежка хора, които изживяват остатъците от достолепието си, вперили взор във вратата, която ще вкара вероятно парченце наслада в лицето на непосредствен човек. За мнозина тази врата даже не се отваряше. По-лошо от това беше единствено думата " Хоспис " - подслон за терминално заболели под лекарски контрол. И там борбата за достолепие оставаше авансово изгубена.
Но всичко това беше. Или най-малко беше за " тях " - нашите баби и родители от ХХв. В ХХІ век часовникът на живота препуска сред обособените човешки благоприятни условия и публичните човешки права. Последните на доста места остават единствено лозунги.
Старостта не е болест. Тя е освен това от прослужено време в интерес на живота. Човекът е неизменчив в копнежа си за почтено битие и почитание, без значение дали се движи из пространството с помощни средства или мозъкът му е заключен от дегенеративна болест, която по малко краде от спомените му. Човекът е все толкоз човек и когато биологията му го предава; когато нощем затваря очи, сбогувайки се със себе си, а заран ги отваря с признателност за отсрочката.
Възрастните и заболели хора сме ние в бъдеще време. Възрастните хора са нашите сърца, родени от тяхната любов и грижа. И в случай че от дистанцията на поколенията не разбираме техните потребности напълно, дано помислим за нашите. Те са същите: почитание, другарство, отмора, улеснение, подготвеност в здравната грижа, положителни битови условия, свободата да бъдеш себе си...
Българинът е парадоксална литературна фигура - романтик по душа, който все нещичко икономисва и отсрочва за това, близкото красиво бъдеще, което някак си все се изплъзва, до момента в който животът му се случва тук и в този момент. И тук и в този момент даже не вижда, че бъдещето към този момент се е случило.
Представете си това утопично бъдеще на прелестната обгрижена напреднала възраст да вземем за пример, в полите на Витоша. Материализирано в комплекс от 13 обособени еднофамилни с съвременна архитектура, чиито жители носят достойното име " резиденти ". Къщите са оборудвани за самостоятелните потребности на всеки от тях с новаторски рехабилитационни и помощни средства за и , а е съпоставим с най-високите стандарти на многозвезден хотел. Високотехнологични кревати, антидекубитални матраци, опция за самостоятелна грижа и дипломиран медицински да са единствено част от палитрата на безвредна среда за резидентите. В кампуса участват още , и и с единствената цел здравето да не е оня стеснителен факт на битието, който би трябвало сами да съблюдаваме и направляваме, когато душата желае да открадне още малко от хубостта на живота. И всичко това да е поверено на експерти от най-малко 13 съществени лечебни специалности, които с изключение на палиативна грижа да организират и консултативно-диагностични процедури.
Представете си също изумителна паркова повърхност с изкуствено като от приказка на Андерсен, която с изключение на време за отдих е и отлична среда за обществени и групови , ръководени от грижливо селекциониран екип.
Представете си двама усмихнати старци, които разискват политика на партия и плодов сок на прелестна тераса с панорамна панорама към Витоша и още няколко кибика, които попържват играещите, че нищо не схващат от тези работи. Чувате ли гърления им смях? А усещате ли уханието на прясно изпечена от кухнята, в която няколко дами се суетят - къде поради храната, къде поради тези приповдигнати трепети на постоянно младото сърце? А техните искрящи дяволити погледи виждате ли ги, когато сервират уханната баница на порасналите момчета? А някъде в далечината се чува енергична и глухото пърпорене в темп на други резиденти...
Красиво е, нали?
А в този момент да спрем да мечтаем и да си представяме, тъй като това не е химера. Не е даже фикция...
Има го!
Това място има пощенски код и лична GPS локация. Съвсем действително е и е в пъти по-истинско.
Ето вижте го:
Материалът е възложен от Хоспис и грижи за възрастни.
Но всичко това беше. Или най-малко беше за " тях " - нашите баби и родители от ХХв. В ХХІ век часовникът на живота препуска сред обособените човешки благоприятни условия и публичните човешки права. Последните на доста места остават единствено лозунги.
Старостта не е болест. Тя е освен това от прослужено време в интерес на живота. Човекът е неизменчив в копнежа си за почтено битие и почитание, без значение дали се движи из пространството с помощни средства или мозъкът му е заключен от дегенеративна болест, която по малко краде от спомените му. Човекът е все толкоз човек и когато биологията му го предава; когато нощем затваря очи, сбогувайки се със себе си, а заран ги отваря с признателност за отсрочката.
Възрастните и заболели хора сме ние в бъдеще време. Възрастните хора са нашите сърца, родени от тяхната любов и грижа. И в случай че от дистанцията на поколенията не разбираме техните потребности напълно, дано помислим за нашите. Те са същите: почитание, другарство, отмора, улеснение, подготвеност в здравната грижа, положителни битови условия, свободата да бъдеш себе си...
Българинът е парадоксална литературна фигура - романтик по душа, който все нещичко икономисва и отсрочва за това, близкото красиво бъдеще, което някак си все се изплъзва, до момента в който животът му се случва тук и в този момент. И тук и в този момент даже не вижда, че бъдещето към този момент се е случило.
Представете си това утопично бъдеще на прелестната обгрижена напреднала възраст да вземем за пример, в полите на Витоша. Материализирано в комплекс от 13 обособени еднофамилни с съвременна архитектура, чиито жители носят достойното име " резиденти ". Къщите са оборудвани за самостоятелните потребности на всеки от тях с новаторски рехабилитационни и помощни средства за и , а е съпоставим с най-високите стандарти на многозвезден хотел. Високотехнологични кревати, антидекубитални матраци, опция за самостоятелна грижа и дипломиран медицински да са единствено част от палитрата на безвредна среда за резидентите. В кампуса участват още , и и с единствената цел здравето да не е оня стеснителен факт на битието, който би трябвало сами да съблюдаваме и направляваме, когато душата желае да открадне още малко от хубостта на живота. И всичко това да е поверено на експерти от най-малко 13 съществени лечебни специалности, които с изключение на палиативна грижа да организират и консултативно-диагностични процедури.
Представете си също изумителна паркова повърхност с изкуствено като от приказка на Андерсен, която с изключение на време за отдих е и отлична среда за обществени и групови , ръководени от грижливо селекциониран екип.
Представете си двама усмихнати старци, които разискват политика на партия и плодов сок на прелестна тераса с панорамна панорама към Витоша и още няколко кибика, които попържват играещите, че нищо не схващат от тези работи. Чувате ли гърления им смях? А усещате ли уханието на прясно изпечена от кухнята, в която няколко дами се суетят - къде поради храната, къде поради тези приповдигнати трепети на постоянно младото сърце? А техните искрящи дяволити погледи виждате ли ги, когато сервират уханната баница на порасналите момчета? А някъде в далечината се чува енергична и глухото пърпорене в темп на други резиденти...
Красиво е, нали?
А в този момент да спрем да мечтаем и да си представяме, тъй като това не е химера. Не е даже фикция...
Има го!
Това място има пощенски код и лична GPS локация. Съвсем действително е и е в пъти по-истинско.
Ето вижте го:
Материалът е възложен от Хоспис и грижи за възрастни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ