Не бе изненада, че стоварването на локдаун след локдаун не

...
Не бе изненада, че стоварването на локдаун след локдаун не
Коментари Харесай

Образованието се превръща във фантом

Не бе изненада, че стоварването на локдаун след локдаун не се отрази прекомерно съществено на редица специалности - тези, които могат да се упражняват от отдалеченост. Още преди ковид бе почнало да наподобява необичайно - светът по едно и също време разполагаше с десетки платформи, които даваха опция за хибриден метод на работа, а в това време доста малко бизнеси имаха смелостта да тестват нещо сходно. А плюсове има, и то съществени - във връзка с децентрализация, екология, стесняване на офис пространства, всевъзможни фирмени разноски. Това обаче е оптимистичната версия - композиция от задоволително напреднали технологии, задоволително адаптивни специалности и удобствата на дигитализацията. 
Но се пробвайте да предположите какво става от друга композиция. Първо - резултатите от проучванията на  за равнището на българското обучение, които в последните 10 години са в черна серия. Тази черна серия нормално записва: функционална неначетеност (около 40 %), високи равнища на експанзия, не познаване на световни и национални проблеми, занижаваща се приемливост, от ден на ден отсъствия и закъснения, компликации при работата в екип. И второ, към този коктейл прибавете отдалечено образование, което продължава към този момент повече от година и може би ще навърти две. Чашата с отрова е противоположната на тази на Сократ - просто не знаеш, че Сократ съществува. 
Когато разнообразни статистически модели се тестват върху ковид един от най-важните коефициенти е равнището на вирулентност; какъв брой приблизително души заразява човек с вируса и какъв брой приблизително заразява всеки идващ. И сметката нормално излиза: към този момент не е мъчно да прогнозираш броят на болните в " отворен " месец и броя на болните в месец на локдаун. Никой обаче не може да пресметна какви ще бъдат всички следствията за образованието от потапянето му в Zoom. Забележете: по-голямата част от учителите към този момент желаят да се върнат в класните стаи - и то в случай, че надалеч не са в леката демографска група, а в застрашената. Просто цялото нещо с 20 камери, през които класът се събира, не може да сътвори клас, а повърхностна имитация; учебен призрак, на който нито учители, нито родители, нито деца имат вяра. Вирулентността, която този призрак разпръсква във връзка с функционалната неначетеност, има упоителен мирис: може да се пресметна само в изречението " тия години пиши ги бегали ". Поразпитайте учители и преподаватели да вземем за пример какво е чувството и от 20-те камери, 16 да се изключат още от началото тутакси и да започнеш напълно вярно да предполагаш, че урокът отеква в далечината по домовете като от радио, което стои включено, с цел да чуеш прогнозата за времето, или в тази ситуация, в случай че инцидентно си чуеш името да посмотолевиш нещо. 
Тепърва ще излиза наяве какво ще е бъдещето на коронавирус поколението; към този момент наподобява като токсична примес от инфлуенсърство, иззело ролята на учителите, ниска социализация, отпадащо възприятие за общественост, едва доверие изобщо в образованието; услужливият бутон " minimize " и неговото отсрочване.
 
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР