Образованието се превръща във фантом
Не бе изненада, че стоварването на локдаун след локдаун не се отрази прекомерно съществено на редица специалности - тези, които могат да се упражняват от отдалеченост. Още преди ковид бе почнало да наподобява необичайно - светът по едно и също време разполагаше с десетки платформи, които даваха опция за хибриден метод на работа, а в това време доста малко бизнеси имаха смелостта да тестват нещо сходно. А плюсове има, и то съществени - във връзка с децентрализация, екология, стесняване на офис пространства, всевъзможни фирмени разноски. Това обаче е оптимистичната версия - композиция от задоволително напреднали технологии, задоволително адаптивни специалности и удобствата на дигитализацията.
Но се пробвайте да предположите какво става от друга композиция. Първо - резултатите от проучванията на за равнището на българското обучение, които в последните 10 години са в черна серия. Тази черна серия нормално записва: функционална неначетеност (около 40 %), високи равнища на експанзия, не познаване на световни и национални проблеми, занижаваща се приемливост, от ден на ден отсъствия и закъснения, компликации при работата в екип. И второ, към този коктейл прибавете отдалечено образование, което продължава към този момент повече от година и може би ще навърти две. Чашата с отрова е противоположната на тази на Сократ - просто не знаеш, че Сократ съществува.
Когато разнообразни статистически модели се тестват върху ковид един от най-важните коефициенти е равнището на вирулентност; какъв брой приблизително души заразява човек с вируса и какъв брой приблизително заразява всеки идващ. И сметката нормално излиза: към този момент не е мъчно да прогнозираш броят на болните в " отворен " месец и броя на болните в месец на локдаун. Никой обаче не може да пресметна какви ще бъдат всички следствията за образованието от потапянето му в Zoom. Забележете: по-голямата част от учителите към този момент желаят да се върнат в класните стаи - и то в случай, че надалеч не са в леката демографска група, а в застрашената. Просто цялото нещо с 20 камери, през които класът се събира, не може да сътвори клас, а повърхностна имитация; учебен призрак, на който нито учители, нито родители, нито деца имат вяра. Вирулентността, която този призрак разпръсква във връзка с функционалната неначетеност, има упоителен мирис: може да се пресметна само в изречението " тия години пиши ги бегали ". Поразпитайте учители и преподаватели да вземем за пример какво е чувството и от 20-те камери, 16 да се изключат още от началото тутакси и да започнеш напълно вярно да предполагаш, че урокът отеква в далечината по домовете като от радио, което стои включено, с цел да чуеш прогнозата за времето, или в тази ситуация, в случай че инцидентно си чуеш името да посмотолевиш нещо.
Тепърва ще излиза наяве какво ще е бъдещето на коронавирус поколението; към този момент наподобява като токсична примес от инфлуенсърство, иззело ролята на учителите, ниска социализация, отпадащо възприятие за общественост, едва доверие изобщо в образованието; услужливият бутон " minimize " и неговото отсрочване.
Автор: Райко Байчев
Но се пробвайте да предположите какво става от друга композиция. Първо - резултатите от проучванията на за равнището на българското обучение, които в последните 10 години са в черна серия. Тази черна серия нормално записва: функционална неначетеност (около 40 %), високи равнища на експанзия, не познаване на световни и национални проблеми, занижаваща се приемливост, от ден на ден отсъствия и закъснения, компликации при работата в екип. И второ, към този коктейл прибавете отдалечено образование, което продължава към този момент повече от година и може би ще навърти две. Чашата с отрова е противоположната на тази на Сократ - просто не знаеш, че Сократ съществува.
Когато разнообразни статистически модели се тестват върху ковид един от най-важните коефициенти е равнището на вирулентност; какъв брой приблизително души заразява човек с вируса и какъв брой приблизително заразява всеки идващ. И сметката нормално излиза: към този момент не е мъчно да прогнозираш броят на болните в " отворен " месец и броя на болните в месец на локдаун. Никой обаче не може да пресметна какви ще бъдат всички следствията за образованието от потапянето му в Zoom. Забележете: по-голямата част от учителите към този момент желаят да се върнат в класните стаи - и то в случай, че надалеч не са в леката демографска група, а в застрашената. Просто цялото нещо с 20 камери, през които класът се събира, не може да сътвори клас, а повърхностна имитация; учебен призрак, на който нито учители, нито родители, нито деца имат вяра. Вирулентността, която този призрак разпръсква във връзка с функционалната неначетеност, има упоителен мирис: може да се пресметна само в изречението " тия години пиши ги бегали ". Поразпитайте учители и преподаватели да вземем за пример какво е чувството и от 20-те камери, 16 да се изключат още от началото тутакси и да започнеш напълно вярно да предполагаш, че урокът отеква в далечината по домовете като от радио, което стои включено, с цел да чуеш прогнозата за времето, или в тази ситуация, в случай че инцидентно си чуеш името да посмотолевиш нещо.
Тепърва ще излиза наяве какво ще е бъдещето на коронавирус поколението; към този момент наподобява като токсична примес от инфлуенсърство, иззело ролята на учителите, ниска социализация, отпадащо възприятие за общественост, едва доверие изобщо в образованието; услужливият бутон " minimize " и неговото отсрочване.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ