Не българите, а британците родиха расизма – роби е притежавала

Не българите, а британците родиха расизма – плебеи е имала даже Англиканската черква.Тези дни управлението на британския народен тим по футбол и обособени играчи от Албиона направиха много нелоялен и обидни за България и българските жители изказвания. По мотив някои извънредно неприемливи прояви на хулиганстващи детайли от нашите агитки, поради които УЕФА справедливо ни постанова дисциплинарни наказания, от националния тим на Англия дръзнаха да приписват на България и българите „ расизъм “. Същото внушават и изказвания на Тами нам-кой-си – ритнитопковец от Англия. Медиите край Темза – и те в същия дух. Лепят етикети и морализаторстват. Ще намерения човек, че англичаните ще играят мач в столицата на апартейда, а не в София. От УЕФА пък толкоз насериозно са взели тези дрънканици, че щели да пратят сътрудници под прикритие измежду публиката да доносничат какво си приказват тези страшни българи.

Чакайте малко, драги жители на госпожата от Бъкингам. Прекалявате! Слагате под един знаменател България и българската аудитория с някакви гамени, каквито за жалост има на всички места. И изключително доста при вас – на Острова. Да не забравяме, че самото разбиране „ футболно безчинство “ навлезе в всеобща приложимост поради вашите отвратителни нрави по стадионите преди години. Трябва ли и ние да ви сложим под общ знаменател с хулиганите?

В случая обаче не става дума просто за бабаитлъци и психическа война преди мач. Този епизод е следващ израз на доста по-дълбинни настройки – това високомерно и назидателно отношение, което Западна Европа обичайно има към Източна Европа. Те – богатите, цивилизованите и демократичните. И тези от Изтока – второкласен, небогати и диви. Често се натъкваме на сходно отношение – и в политиката, и в бизнеса, а в случай че щете и във „ второто качество “ артикули, които доста европейски компании пробутват в източноевропейските страни. Това отношение обаче е лишено от каквито и да било морални и социо-културни учредения.
Някога, поради сходно отношение, актуалната икона на битката за независимост, тъждество и народна власт Нелсън Мандела зашлеви гласовит шамар на надъханите публицисти от западните медии, които се опитваха да го подлагат на критика поради топлите му връзки с Фидел Кастро.

„ Кои сте вие, че да ни давате уроци по народна власт? “ – попита яростно Мандела.

„ Вие, които десетилетия подкрепяхте апартейда в Южна Африка, до момента в който режимът в Претория избиваше моите братя и сестри. Куба ни помагаше, а вие крепяхте расизма. Вие ли ще ми говорите за права на индивида? “.

Същият въпрос – „ кои сте вие, че да ни учите на битка с расизма “ – може да се зададе през днешния ден и на въпросния британски тренер и ритнитопковците му, които наскърбяват българите, че били расисти. На тях и сходните им би трябвало да се каже ясно – за разлика от вашата страна, в България в никакъв случай не е имало расизъм, повдигнат в държавна политика. Британия и по време на империята, и по-късно е родила най-отвратителните форми на държавно налаган расизъм и сегрегация – и в Индия, и в Австралия, и в другите колонии. Не България, а Англия крепеше до последно расистките режими в Южна Африка и Южна Родезия (дн. Зимбабве). Векове наред, чак до 1838 година, не българите, а англичаните търгуваха с плебеи – 46 хиляди робовладелци от Острова, притежаваха повече от 12,5 милиона души, експлоатираха ги до гибел. Трупаха несметни благосъстояния от робския труд и чудовищния обир на колониите в Азия, Африка и Америка. И когато отстраняват робството, обезщетяват робовладелците с крупни суми, тъй като са ги лишили от „ собствеността “ им. Колко цивилизовано! Роби е имала даже Англиканската черква. Британско откритие са и отвратителните концентрационни лагери – първо в в англо-бурската война, а в по-ново време в английска Кения, където хвърлиха всеки десети от народа кукую по време на въстанието Мау-Мау. Да не приказваме за изкуствено провокирания апетит в колониална Индия, взел живота на милиони жертви. И това са единствено обособени линии от тъмната история на расизъм и подтисничество, която изпълва хрониките на английския колониализъм.
Докато България още в първите мигове на своята обновена държавност – освободена от крепената и от Лондон Османска империя – записа в Търновската конституция, че всякой плебей, който стъпва на българска земя става свободен. И че всички, без значение от раса, пол и занимание са равни. Това е страната, в която гостувате, драги британски футболисти и служители от УЕФА. България в никакъв случай не е била расистка. И както ние не ви слагаме под общ знаменател с тъмните страни на вашето общество, по този начин и вие недейте да приписвате на българите простотията на няколко души, които са надавали расистки възгласи. Такива отрепки има на всички места и против тях би трябвало да се борим. Но вие не може да сте в позицията на морални съдници и назидатели. Защото е някак необичайно упреци в расизъм да идват от жители на родината на расизма. Мрачните страници на историята са затворени, горчивите исторически уроци са извлечени – през днешния ден Англия е на светлинни години от всичко това и е модел за подражателство за мнозина. Но нищо не е забравено и позата на назидатели е последното, което може да си позволявате по отношение на исторически толерантни и мирни нации, които не сторили даже една хилядна от хилядната от злото, което гордите албионци са предизвикали на народите от всички географски ширини.

Въобще, Западна Европа би трябвало да разбере едно – високомерието и моралното предимство, с което мнозина там гледат на народите от Източна Европа, има подправена основа. Богатството, в което живеят през днешния ден в западната част на континента, импозантните улици и дворци на западноевропейските столици, не са резултат от някакви изумителни гении и усърдие, с които англичани, германци, французи и прочие западняци превъзхождат българи, сърби, чехи или поляци. Това благосъстояние е резултат на първо място от епохи на жесток колониален обир. Осъществяван с цената на геноцидни практики, чудовищно принуждение и смразяваща безсъвестност. Държавите от Източна Европа не са имали колонии и никого не са поробвали.

Кои сте вие, че да ни назидавате?

Франция ли има такова има право? Която обрече на безконечна бедност Хаити, като накара популацията, което държаха в иго, да откупи свободата си, плащайки на френската държавна хазна десетки милиарди в днешни пари чак до 1947 година И продължава и до ден сегашен с ограбването на 14 африкански страни от Западна и Централна Африка – някогашни френски колонии – които основават 12% от Брутният вътрешен продукт на африканския континент. Това става посредством перфидна финансова скица за обща локална валута, дирижирана от Париж. Задължили са тези страни да превеждат по 65% от валутните си запаси в оперативни сметки под предписание на френското финансово министерство, където се държат против неизгодна рента. Още 20% се предават на Франция като гаранция за „ финансова отговорност “. Всяка от тези африкански страни има право да употребява не повече от 15% от своите лични пари за всяка финансова година. Ако имат потребност да употребяват повече, то Франция им отпуска като заем с пазарна рента. Нещо повече, Франция е открила таван от 20%, който могат да употребяват африканските страни, а за повече може да наложи несъгласие. Пладнешки неоколониален обир. Освен това, като откуп за даване на независимостта им тези африкански страни са принудени да дават своите естествени запаси предпочитано на френски компании, а единствено в случай че французите нямат интерес, могат да се договарят с други. Появят ли се локални водачи, които са несъгласни с този обир, стремително и с френска „ изисканост “ се спретва кървясъл прелом и във властта се конфигурират лоялни на господарите от Елисейския замък марионетки. Обикновено водачите на превратаджиите са локални, които са служили в покрития с мрачна популярност френски задграничен легион. Историческата статистика сочи, че 61% от превратите в цяла Африка са точно в някогашните френски колонии. Хрониката е дълга и кървава: от доверения на Париж кръволок Жан Бедел Бокаса, който в профил законния президент на Централно африканската република Давид Дако, до Етиен Гнасингбе, който против хонорар от 612 $ от френското посолство, умъртви президента на Того Олимпио, тъй като се опита да извади страната си от заробващия валутен контракт с Франция.

Белгия ли има право да ни назидава? Същата Белгия, чиято монархия в зората на ХХ век провежда кафкиански геноцид в Белгийско Конго. Да не приказваме за колониализма на Испания, Португалия, Германия, Холандия. Никоя страна от Източна Европа не е безчинствала върху други нации, по този начин както са го правили редовно и епохи наред множеството от западноевропейските. И за това най-малкото, което Западна Европа дължи на Източна, е почитание. Защото Източна Европа няма сходни срамни страници в своята история.

Затова, по-скромно и по-смирено, драги британски футболисти. Гостувате на един заслужен народ, който за благополучие няма толкоз тежък исторически багаж, колкото този, които вие носите на плещите си. Инфо: Лентата

За някои американската фантазия е действителност, която коства доста скъпо: Живея в България и в никакъв случай не съм се чувствала по-щастлива и по-живаАмериканската фантазия!… За някои е мечтa, а за други действителност. Реалност, която коства доста скъпо.
С…Sep 28 2019vijti.com