Живите ни мъртъвци живи ни оплакват – властта забрави Царица Елеонора
Не 40, а 100 години не стигат да изпълзим от пустинята, в която трансфораха България. Мъртви души дишат отпред, на челото й, живите ни мъртъвци живи ни оплакват. До 1944 година всяка година на 12 септември на гроба на кралица Елеонора Българска са идвали българските бойци, избавени от нея във военните полеви лечебни заведения. Имало е и признанието на ранените и пленените от армията ни, към които тя се отнасяла не като врагове, а като към синове, чиито майки ги чакат да ги видят живи...
100 години след кончината на Царицата-воин – 12 септември 2017 година нито един боец не пристигна през вчерашния ден на гроба й. Главнокомандващият ген. Радев в този незабравим ден избра да омайва пенсионерите от запаса и запаса.
След 100 години никой няма да го помни, само че избавената от Царицата църква в Бояна ще остане безконечен нравствен монумент на единствената жена у нас, носителка на боен медал за смелост. Бог да я помилва!
Господин Радев, господин Каракачанов, четете житието на Царицата: Защото нейната честност, невзискателност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според експерти бракът й с цар Фердинанд не е бил консумиран), само че е имала любовта на човечеството. За да не отежнява с непотребни разноски своята част от цивилната листа, Елеонора се отхвърля от услугите на преподавател по български – учи езика сама посредством съветски и посредством разговори; при визитите си в лечебни заведения, санаториуми, съвещания на Българския червен кръст или благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен Черноморски полк – когато участва на негови празници и маневри. А в същото времещедро подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението „ Самарянка”.
По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „ Елеонора”, откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища и ясли, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява 30 000 лв..
И така до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, само че не разрешава на тези край нея да разясняват положението й. А ракът към този момент е пълзял из отпадналото й тяло. Никой, даже персоналният й доктор, не знае диагнозата. А когато истината към този момент проличава, той предлага лекуване в немска клиника, само че вместо в Германия, Главната милосърдна сестра отпътува на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и ситуацията наподобява неудържимо, в българския щаб идва височайша заповед за оттегляне. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.
И тогава – за пръв път в живота си на коронована брачна половинка – кралица Елеонора си разрешава да употребява правата на своя сан: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й обезпечи заграден огън, до момента в който ранените бъдат измъкнати от болничното заведение и избавени. И след това персонално поема следствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за смелост IV степен. Както и името, обещано и от народа – „ Майка на фронтоваците” и от европейската преса – „ Коронования ангел на България”, пропуснат през днешния ден от властта.
Румен Леонидов
100 години след кончината на Царицата-воин – 12 септември 2017 година нито един боец не пристигна през вчерашния ден на гроба й. Главнокомандващият ген. Радев в този незабравим ден избра да омайва пенсионерите от запаса и запаса.
След 100 години никой няма да го помни, само че избавената от Царицата църква в Бояна ще остане безконечен нравствен монумент на единствената жена у нас, носителка на боен медал за смелост. Бог да я помилва!
Господин Радев, господин Каракачанов, четете житието на Царицата: Защото нейната честност, невзискателност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според експерти бракът й с цар Фердинанд не е бил консумиран), само че е имала любовта на човечеството. За да не отежнява с непотребни разноски своята част от цивилната листа, Елеонора се отхвърля от услугите на преподавател по български – учи езика сама посредством съветски и посредством разговори; при визитите си в лечебни заведения, санаториуми, съвещания на Българския червен кръст или благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен Черноморски полк – когато участва на негови празници и маневри. А в същото времещедро подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението „ Самарянка”.
По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „ Елеонора”, откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища и ясли, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява 30 000 лв..
И така до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, само че не разрешава на тези край нея да разясняват положението й. А ракът към този момент е пълзял из отпадналото й тяло. Никой, даже персоналният й доктор, не знае диагнозата. А когато истината към този момент проличава, той предлага лекуване в немска клиника, само че вместо в Германия, Главната милосърдна сестра отпътува на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и ситуацията наподобява неудържимо, в българския щаб идва височайша заповед за оттегляне. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.
И тогава – за пръв път в живота си на коронована брачна половинка – кралица Елеонора си разрешава да употребява правата на своя сан: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й обезпечи заграден огън, до момента в който ранените бъдат измъкнати от болничното заведение и избавени. И след това персонално поема следствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за смелост IV степен. Както и името, обещано и от народа – „ Майка на фронтоваците” и от европейската преса – „ Коронования ангел на България”, пропуснат през днешния ден от властта.
Румен Леонидов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ