Национален дворец на разхищението
НДК е постройката хазаин на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. За задачата има ремонт – той обаче се трансформира в знак на безконтролно и непрозрачно харчене на парите на данъкоплатците. Сумата нараства непрестанно, а чувството за прекалено много прикрити ползи остава.
От януари 2018 година България е ръководител на Съвета на Европейския съюз за интервал от шест месеца. Това е първото председателство на страната, която се при- съединява към Съюза 10 години по-рано. В месеците преди тази дата емблематичният за София Национален замък на културата (НДК) се трансформира с централна тематика, тъй като точно тази постройка би трябвало да семейства формалните събития на Председателството.
Темата обаче въобще не е европейска. Става дума за поправки и разточителство на обществени средства. И всичко това е на фона на два следващи ремонта на пространството към НДК за общо съвсем 17 млн. лева В медиите се появява нов израз – „ НДК гейт “. Историята минава през уволняване и прокурорски обвинявания против някогашния шеф на държавното сдружение Мирослав Боршош, промяна на принципала на НДК – от Министерството по европредседателството към Министерството на културата, парламентарна комисия, в която ръководещи и съпротива си трансферират горещия картоф – за действия- та и назначението на Боршош, за метода на разходване на парите за ремонт, за избора на изпълнител…
45 милиона лв. по-късно и близо две години, откакто страната избира НДК за главния хазаин на Председателството – към момента няма ясни отговори на въпросите по какъв начин, защо и за какво са изхарчени всички тези пари.
ГАЛОПИРАЩИТЕ ЧИСЛА
С решение на Министерския съвет № 37 от 16 септември 2015 година НДК се трансформира в главната сграда-домакин на председателството на Съвета на Европейски Съюз. За задачата на 1 август 2016 година капиталът на сдружението е повишен със 17 млн. лева – парите би трябвало да бъдат изразходвани за идните поправки и усъвършенствания.
На 14 април 2016 година е оповестена социална поръчка за „ планиране, преустрояване и акомодация “ на основна- та постройка на НДК с планирана цена от 12 800 000 лева Тогава упованията са почти в този размер. Годи- на и половина по-късно тези цифри към този момент са няколко пъти по-големи. Но всичко по реда си:
На 5 май 2016 година оповестената социална поръчка е прекъсната – това става единствено три седмици след оповестяването. Директорът на НДК Мирослав Боршош стимулира това с условия при проектирането, включени в документите. На 21 юли 2016 година търгът е разгласен още веднъж – предметът е същият, прогнозната цена обаче към този момент е почнала да пораства – 13 999 000 лева Не излиза наяве за какво е нужен спомагателният един милион.
На 2 октомври 2016 година търгът е извоюван от „ Галчев инженеринг “. Документите в Агенцията за публични поръчки обаче демонстрират, че цената на ремонта е пораснала още – към този момент е 16 549 997,99 лева Зимата идва, а с това стартират дейностите по ремонта.
Половин година по-късно Министерският съвет приема разпореждане, което надува още повече сметката – от документа с дата 8 юни 2017 година се схваща, че парите не просто не са задоволителни, а са нужни още… 36 млн. лева Поне това е настояването, което Мирослав Боршош и управата на НДК насочат към Министерския съвет (по времето на служебния кабинет – б.р.). При отпущането на новите пари на власт към този момент е кабинетът „ Борисов 3 “. Капиталът на сдружението се усилва с още 28 млн. лева – останалите се оказват неоправдани съгласно документите, преценя принципалът.
ЗАЩО ПАРИТЕ ВСЕ НЕ СТИГАТ
Първоначалните 17 млн. лева не просто не стигат. До- говорът с „ Галчев инжеренинг “ (спечелен от компанията и поради положителната цена, която е дала, въпреки и доста по-ви- сока от прогнозната стойност на търга, само че макар че е имало предложения и в границите на прогнозата – две на брой – б.р.) разрешава нови заплащания в размер до 50% от подписания контракт. Според решението на Министерския съвет новите 28 милиона лв. следва да се разпределят по следния метод:
• до 7 млн. лева с Данък добавена стойност за застраховане на цялата стойност на към този момент подписаните контракти, защото предходното увеличение на капитала на НДК със 17 млн. лева е незадоволително за покриване на заплащанията по тях;
• средства в размер до 50% от цената на подписания контракт сред НДК и „ Галчев инженеринг “ ЕООД за ремонта;
• средства в размер до 50%, от цената на подписания контракт на 5 ноември 2016 година сред НДК и „ Динакорд – България “ ЕООД за доставка, монтаж и въвеждане в употреба на конгресно-конферентна техника. Тази поръчка в началото е за малко над 3 млн. лева.;
• останалите 12 млн. лева са за търг за „ Единна хомогенна световна система за сигурност ”. Впоследствие подобен търг не е разгласен, а през септември НДК подписва с директно договаряне контракт още веднъж с „ Галчев инжеренинг “ – за 10 млн. лева за въпросната система за сигурност.
Агенцията по публични поръчки не утвърждава в свое мнение анексите по контракта за ремонт и строителство – това е и главната причина да не бъдат отпуснати всички поискани 36 млн. лева Исканията не отговаряли на критериите по закон за „ непредвидени условия ”, които оскъпяват дейностите.
ВРЕМЕ ЗА СКАНДАЛИ
До този миг всичко си върви някак безшумно и несъмнено нямаше да се чуе за финансовите проблеми на НДК, в случай че министърът за европредседателството Лиляна Павлова не уволнява Боршош. На идващия ден министър председателят Бойко Борисов го връща на поста. Тогава публиката научава, че прокуратурата ревизира някогашния началник на НДК. След това министър председателят лишава НДК от Павлова и го дава за стопанисване на Министерството на културата. Накрая Боршош сякаш самичък се отдръпва. И в този момент е обвинен.
Покрай политическите въртележки към НДК става ясно и размерът на разхищаване на пари на данъкоплатците. В Народното събрание се основава „ краткотрайна анкетна комисия “ по искане на Българска социалистическа партия – с претекста да се разбере по какъв начин се харчат парите за Председателството, дадени за ремонт на НДК. От работата на комисията се схваща, общо взето, следното: по данни на новото управление на НДК към 4 млн. лева от първите 17 млн. лева са били изхарчени за „ други действия ”. Какви – не се схваща. Интересен подробност е, че първото обвиняване против Боршош, повдигнато от прокуратурата, е тъкмо за нецелево харчене, само че на по-малка сума – 1.7 млн. лева Също съгласно обвиняването Мирослав Боршош е ощетил НДК с 28 399 лева, изхарчени за два едногодишни контракта за действен лизинг на първокласен автомобил „ Лексус ЛС 600 “.
ПРОГРАМИРАНА БЕЗОТГОВОРНОСТ
Когато вицепремиерът Томислав Дончев е принципал на НДК – това е, преди да бъде основано Министерството за европредседателството през април 2017 година, 17-те милиона не са били превеждани по целева сметка – с цел да се харчат по предопределение. Признава го и самият той по време на чуване в парламентарната комисия. От чуванията на някогашни и сегашни министри и някогашни и сегашни представители на управлението на Двореца на културата излиза наяве още, че НДК не е предоставял в точния момент поискани доклади и бизнес проект.
Публикуваните в Търговския указател годишни отче- ти пък демонстрират, че през 2015 година НДК осъществя чиста загуба от 9 339 000 лева С натрупванията от предходни интервали загубата става 32 969 000 лева Констатирано е още, че записаният капитал на сдружението е с 18 011 000 лева по-малко от наличния. Според доклада за 2016 година НДК приключва годината с над 8 млн. лева нови за- губи, а общият размер на загубата със сумите от предходните години е 40 516 000 лева
Докладът на краткотрайната комисия е признат от Народното събрание, като просто обобщава чутото по време на петте си съвещания. А какво в действителност се е случвало с парите – чакаме да разберем в елементи от одита на Сметната палата на „ Национален замък на културата – Конгресен център “ АД, който е поръчан от Народното събрание. И, несъмнено, от развиването на правосъдните каузи против Боршош.
КАК Е ИЗБРАН ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ НА РЕМОНТА
В цялата история към НДК се появява и подозрение за метода, по който е определен изпълнителят на ремонта за Председателството. Първо Лиляна Павлова загатва за проблеми, когато уволнява Боршош. В резултат самият Боршош – още веднъж с недомлъвки, споделя, че върху него е оказван напън да подписва неща, с които не е склонен.
В поръчания от Лиляна Павлова одит на външен инспектор има констатации, че „ Галчев инженеринг “ е трябвало да бъде отстранена още при започване на търга, тъй като е предложила в офертата си цена с 2.5 млн. лева по-висока от прогнозната стойност. В поръчката е трябвало да останат единствено две предложения съгласно този аршин – на обединяване „ Кид плюс М синтез “ (за 14.0 млн. лева.) и на Консорциум „ Евро НДК “ (за 13.7 млн. лева.). Но… резултатът е различен. Нарушения са открити и при по-малките поръчки – за механически контрол и съоръжение на залите в НДК. Но те не излизат чак толкоз „ скъпо ”.
Така България се готви за своето Председателство, с доста подозрения за нередности и пробутване на част- ни ползи, както и с все по-големи разноски на обществени пари. Така НДК е напът да се трансформира не толкоз в емблема на Председателството, колкото на непрозрачното и безконтролно харчене на парите на данъкоплатците.
ИЗТОЧНИЦИ:
Стенограми от съвещанията на Временна комисия за определяне на обстоятелства и условия при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:
https://goo.gl/U8TC4q (В уеб страницата на Народното събрание попадат единствено две стенограми, а не пет – колкото са заседанията)
Доклад на Временна комисия за определяне на обстоятелства и условия при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:
https://goo.gl/H7Km3E
Регистър на публичните поръчки в портала на Агенцията за публични поръчки:
https://goo.gl/3tQafq
Изслушване на министри и какво показна външен одит на НДК:
https://goo.gl/2w1ehC
Данни от външния одит на НДК:
https://goo.gl/HA5xqC
https://goo.gl/ePqrw8
Решения на Министерския съвет за увеличение на капитала на „ НДК-Конгресен център “ АД:
https://goo.gl/EMzNQU
Изслушване на представители на управленията на НДК:
https://goo.gl/pKKfmQ
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2017 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман " със съдействието на Института за пазарна стопанска система. Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели. Авторът Лилия Цачева е публицист от Клуб Z.
От януари 2018 година България е ръководител на Съвета на Европейския съюз за интервал от шест месеца. Това е първото председателство на страната, която се при- съединява към Съюза 10 години по-рано. В месеците преди тази дата емблематичният за София Национален замък на културата (НДК) се трансформира с централна тематика, тъй като точно тази постройка би трябвало да семейства формалните събития на Председателството.
Темата обаче въобще не е европейска. Става дума за поправки и разточителство на обществени средства. И всичко това е на фона на два следващи ремонта на пространството към НДК за общо съвсем 17 млн. лева В медиите се появява нов израз – „ НДК гейт “. Историята минава през уволняване и прокурорски обвинявания против някогашния шеф на държавното сдружение Мирослав Боршош, промяна на принципала на НДК – от Министерството по европредседателството към Министерството на културата, парламентарна комисия, в която ръководещи и съпротива си трансферират горещия картоф – за действия- та и назначението на Боршош, за метода на разходване на парите за ремонт, за избора на изпълнител…
45 милиона лв. по-късно и близо две години, откакто страната избира НДК за главния хазаин на Председателството – към момента няма ясни отговори на въпросите по какъв начин, защо и за какво са изхарчени всички тези пари.
ГАЛОПИРАЩИТЕ ЧИСЛА
С решение на Министерския съвет № 37 от 16 септември 2015 година НДК се трансформира в главната сграда-домакин на председателството на Съвета на Европейски Съюз. За задачата на 1 август 2016 година капиталът на сдружението е повишен със 17 млн. лева – парите би трябвало да бъдат изразходвани за идните поправки и усъвършенствания.
На 14 април 2016 година е оповестена социална поръчка за „ планиране, преустрояване и акомодация “ на основна- та постройка на НДК с планирана цена от 12 800 000 лева Тогава упованията са почти в този размер. Годи- на и половина по-късно тези цифри към този момент са няколко пъти по-големи. Но всичко по реда си:
На 5 май 2016 година оповестената социална поръчка е прекъсната – това става единствено три седмици след оповестяването. Директорът на НДК Мирослав Боршош стимулира това с условия при проектирането, включени в документите. На 21 юли 2016 година търгът е разгласен още веднъж – предметът е същият, прогнозната цена обаче към този момент е почнала да пораства – 13 999 000 лева Не излиза наяве за какво е нужен спомагателният един милион.
На 2 октомври 2016 година търгът е извоюван от „ Галчев инженеринг “. Документите в Агенцията за публични поръчки обаче демонстрират, че цената на ремонта е пораснала още – към този момент е 16 549 997,99 лева Зимата идва, а с това стартират дейностите по ремонта.
Половин година по-късно Министерският съвет приема разпореждане, което надува още повече сметката – от документа с дата 8 юни 2017 година се схваща, че парите не просто не са задоволителни, а са нужни още… 36 млн. лева Поне това е настояването, което Мирослав Боршош и управата на НДК насочат към Министерския съвет (по времето на служебния кабинет – б.р.). При отпущането на новите пари на власт към този момент е кабинетът „ Борисов 3 “. Капиталът на сдружението се усилва с още 28 млн. лева – останалите се оказват неоправдани съгласно документите, преценя принципалът.
ЗАЩО ПАРИТЕ ВСЕ НЕ СТИГАТ
Първоначалните 17 млн. лева не просто не стигат. До- говорът с „ Галчев инжеренинг “ (спечелен от компанията и поради положителната цена, която е дала, въпреки и доста по-ви- сока от прогнозната стойност на търга, само че макар че е имало предложения и в границите на прогнозата – две на брой – б.р.) разрешава нови заплащания в размер до 50% от подписания контракт. Според решението на Министерския съвет новите 28 милиона лв. следва да се разпределят по следния метод:
• до 7 млн. лева с Данък добавена стойност за застраховане на цялата стойност на към този момент подписаните контракти, защото предходното увеличение на капитала на НДК със 17 млн. лева е незадоволително за покриване на заплащанията по тях;
• средства в размер до 50% от цената на подписания контракт сред НДК и „ Галчев инженеринг “ ЕООД за ремонта;
• средства в размер до 50%, от цената на подписания контракт на 5 ноември 2016 година сред НДК и „ Динакорд – България “ ЕООД за доставка, монтаж и въвеждане в употреба на конгресно-конферентна техника. Тази поръчка в началото е за малко над 3 млн. лева.;
• останалите 12 млн. лева са за търг за „ Единна хомогенна световна система за сигурност ”. Впоследствие подобен търг не е разгласен, а през септември НДК подписва с директно договаряне контракт още веднъж с „ Галчев инжеренинг “ – за 10 млн. лева за въпросната система за сигурност.
Агенцията по публични поръчки не утвърждава в свое мнение анексите по контракта за ремонт и строителство – това е и главната причина да не бъдат отпуснати всички поискани 36 млн. лева Исканията не отговаряли на критериите по закон за „ непредвидени условия ”, които оскъпяват дейностите.
ВРЕМЕ ЗА СКАНДАЛИ
До този миг всичко си върви някак безшумно и несъмнено нямаше да се чуе за финансовите проблеми на НДК, в случай че министърът за европредседателството Лиляна Павлова не уволнява Боршош. На идващия ден министър председателят Бойко Борисов го връща на поста. Тогава публиката научава, че прокуратурата ревизира някогашния началник на НДК. След това министър председателят лишава НДК от Павлова и го дава за стопанисване на Министерството на културата. Накрая Боршош сякаш самичък се отдръпва. И в този момент е обвинен.
Покрай политическите въртележки към НДК става ясно и размерът на разхищаване на пари на данъкоплатците. В Народното събрание се основава „ краткотрайна анкетна комисия “ по искане на Българска социалистическа партия – с претекста да се разбере по какъв начин се харчат парите за Председателството, дадени за ремонт на НДК. От работата на комисията се схваща, общо взето, следното: по данни на новото управление на НДК към 4 млн. лева от първите 17 млн. лева са били изхарчени за „ други действия ”. Какви – не се схваща. Интересен подробност е, че първото обвиняване против Боршош, повдигнато от прокуратурата, е тъкмо за нецелево харчене, само че на по-малка сума – 1.7 млн. лева Също съгласно обвиняването Мирослав Боршош е ощетил НДК с 28 399 лева, изхарчени за два едногодишни контракта за действен лизинг на първокласен автомобил „ Лексус ЛС 600 “.
ПРОГРАМИРАНА БЕЗОТГОВОРНОСТ
Когато вицепремиерът Томислав Дончев е принципал на НДК – това е, преди да бъде основано Министерството за европредседателството през април 2017 година, 17-те милиона не са били превеждани по целева сметка – с цел да се харчат по предопределение. Признава го и самият той по време на чуване в парламентарната комисия. От чуванията на някогашни и сегашни министри и някогашни и сегашни представители на управлението на Двореца на културата излиза наяве още, че НДК не е предоставял в точния момент поискани доклади и бизнес проект.
Публикуваните в Търговския указател годишни отче- ти пък демонстрират, че през 2015 година НДК осъществя чиста загуба от 9 339 000 лева С натрупванията от предходни интервали загубата става 32 969 000 лева Констатирано е още, че записаният капитал на сдружението е с 18 011 000 лева по-малко от наличния. Според доклада за 2016 година НДК приключва годината с над 8 млн. лева нови за- губи, а общият размер на загубата със сумите от предходните години е 40 516 000 лева
Докладът на краткотрайната комисия е признат от Народното събрание, като просто обобщава чутото по време на петте си съвещания. А какво в действителност се е случвало с парите – чакаме да разберем в елементи от одита на Сметната палата на „ Национален замък на културата – Конгресен център “ АД, който е поръчан от Народното събрание. И, несъмнено, от развиването на правосъдните каузи против Боршош.
КАК Е ИЗБРАН ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ НА РЕМОНТА
В цялата история към НДК се появява и подозрение за метода, по който е определен изпълнителят на ремонта за Председателството. Първо Лиляна Павлова загатва за проблеми, когато уволнява Боршош. В резултат самият Боршош – още веднъж с недомлъвки, споделя, че върху него е оказван напън да подписва неща, с които не е склонен.
В поръчания от Лиляна Павлова одит на външен инспектор има констатации, че „ Галчев инженеринг “ е трябвало да бъде отстранена още при започване на търга, тъй като е предложила в офертата си цена с 2.5 млн. лева по-висока от прогнозната стойност. В поръчката е трябвало да останат единствено две предложения съгласно този аршин – на обединяване „ Кид плюс М синтез “ (за 14.0 млн. лева.) и на Консорциум „ Евро НДК “ (за 13.7 млн. лева.). Но… резултатът е различен. Нарушения са открити и при по-малките поръчки – за механически контрол и съоръжение на залите в НДК. Но те не излизат чак толкоз „ скъпо ”.
Така България се готви за своето Председателство, с доста подозрения за нередности и пробутване на част- ни ползи, както и с все по-големи разноски на обществени пари. Така НДК е напът да се трансформира не толкоз в емблема на Председателството, колкото на непрозрачното и безконтролно харчене на парите на данъкоплатците.
ИЗТОЧНИЦИ:
Стенограми от съвещанията на Временна комисия за определяне на обстоятелства и условия при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:
https://goo.gl/U8TC4q (В уеб страницата на Народното събрание попадат единствено две стенограми, а не пет – колкото са заседанията)
Доклад на Временна комисия за определяне на обстоятелства и условия при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:
https://goo.gl/H7Km3E
Регистър на публичните поръчки в портала на Агенцията за публични поръчки:
https://goo.gl/3tQafq
Изслушване на министри и какво показна външен одит на НДК:
https://goo.gl/2w1ehC
Данни от външния одит на НДК:
https://goo.gl/HA5xqC
https://goo.gl/ePqrw8
Решения на Министерския съвет за увеличение на капитала на „ НДК-Конгресен център “ АД:
https://goo.gl/EMzNQU
Изслушване на представители на управленията на НДК:
https://goo.gl/pKKfmQ
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2017 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман " със съдействието на Института за пазарна стопанска система. Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели. Авторът Лилия Цачева е публицист от Клуб Z.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ