НДК е прокълнато място. И не прощава
НДК е прокълнато място. И не прости.
От коментар на политолога Евгений Дайнов за OFFNews, споделен от "Капитал ".
Оня ден ходя на Панаира на книгата в НДК. Почвам от четвъртия етаж с концепцията да се придвижвам надолу: по този начин сега, в който ми писне, ще съм долу пред изхода, а не горе под покрива.
Покривът обаче – добре де, таванът – в този случай си имаше други проекти за мен. В края на редицата сергии на четвъртия етаж ненадейно от тавана руква малко водопадче. Многократните опити на уредниците и на пострадавшите да намерят някой чиновник на НДК не доведоха до нищо. Беше събота – почивен ден за всички чиновници и изключително на НДК.
Докато премятах кашони с книги, размишлявах. За председателството, несъмнено. В което главната цел на нашите управници е "да не се изложим пред чужденците ". Само че те го схващат в смисъл да няма кой да стачкува против извращенията им. А то се случва в дословния - таванът на НДК тече. Тече и ще продължи да тече, тъй като няма по какъв начин да стане инак.
Ако единствената ти цел е да не се изложиш пред чужденците – ще се изложиш. Неминуемо е. Напълно неизбежно. Защото, до момента в който се притесняваш дали не ти миришат краката, ще се размирише нещо друго.
Отсега подсигурявам, че сърцето (както си го показват нашите хубавци) на председателството – НДК – ще тече. Тоалетните (доколкото ги има) ще се запушват и върху тях ще бъдат слагани найлонови пликчета, увенчани с надпис на амбалажна хартия: "Клозета не работи! ". Уханието ще се стеле нагоре най-малко до мецанина. Няма да работят асансьори и порти. Отвън, пред входа, ще се наводнява, което на собствен ред ще откъсва плочките от техните котви и те ще джвакат, типично по софийски, до момента в който ти пръскат рядка тиня по обувките.
Казваме: корупцията е на всички места. Как наподобява това? Ако си компания по ремонтите на НДК-тата, си подготвяш нещата с поръчителите на ремонта, тъй че да получиш поръчката. После връщаш част от парите назад на поръчителя под масата. После си отвън неговия надзор. Как ще ти държи сметка за качеството на ремонта, откакто е взел пари от теб?
Затова каквото и председателство да се задава, никой няма да си мръдне пръста за това НДК да не продължи да се разпада върху главите на другарите от Европа.
Дори цялата работа да не беше обречена от корупцията, има нещо надълбоко нездраво (чумаво, тифозно, туберкулозно) в главите на тези, които си показват председателството върху страните - членки на Европейски Съюз, като лъсване на емблематична тоталитарно-комунистическа постройка. Това, от една страна, издава техния, на тях самите, базисен, битов комунизъм – показват си демокрацията като Бай Тошо с малко лустро (без изходни визи, например). От друга, урочасва цялото начинание през цялото време.
Защото, бидейки умислен като апотеоз на "реалния социализъм ", НДК е прокълнато място. И не прости. Въпреки потягането на зала 1 и появяването на "Перото " всичко това в някаква степен продължава и през днешния ден. Защото е закодирано – не в архитектурните решения, само че в концепциите на режима, кадърен да породи сходно тъмно страшилище.
И тук – тъкмо тук, в търбуха на кацналата върху баира бетонна тарантула, някогашните членове на Българска комунистическа партия, днешни величия на ГЕРБ си показват, че ще "председателстват Европа "? Работата е урочасана от самото начало; злополуката е неизбежна. Корупцията, довела до водопада на четвъртия етаж от оня ден, е единствено едно от наследствата на злокобното създание НДК. С интерес очаквам да видя какво още следва.
От коментар на политолога Евгений Дайнов за OFFNews, споделен от "Капитал ".
Оня ден ходя на Панаира на книгата в НДК. Почвам от четвъртия етаж с концепцията да се придвижвам надолу: по този начин сега, в който ми писне, ще съм долу пред изхода, а не горе под покрива.
Покривът обаче – добре де, таванът – в този случай си имаше други проекти за мен. В края на редицата сергии на четвъртия етаж ненадейно от тавана руква малко водопадче. Многократните опити на уредниците и на пострадавшите да намерят някой чиновник на НДК не доведоха до нищо. Беше събота – почивен ден за всички чиновници и изключително на НДК.
Докато премятах кашони с книги, размишлявах. За председателството, несъмнено. В което главната цел на нашите управници е "да не се изложим пред чужденците ". Само че те го схващат в смисъл да няма кой да стачкува против извращенията им. А то се случва в дословния - таванът на НДК тече. Тече и ще продължи да тече, тъй като няма по какъв начин да стане инак.
Ако единствената ти цел е да не се изложиш пред чужденците – ще се изложиш. Неминуемо е. Напълно неизбежно. Защото, до момента в който се притесняваш дали не ти миришат краката, ще се размирише нещо друго.
Отсега подсигурявам, че сърцето (както си го показват нашите хубавци) на председателството – НДК – ще тече. Тоалетните (доколкото ги има) ще се запушват и върху тях ще бъдат слагани найлонови пликчета, увенчани с надпис на амбалажна хартия: "Клозета не работи! ". Уханието ще се стеле нагоре най-малко до мецанина. Няма да работят асансьори и порти. Отвън, пред входа, ще се наводнява, което на собствен ред ще откъсва плочките от техните котви и те ще джвакат, типично по софийски, до момента в който ти пръскат рядка тиня по обувките.
Казваме: корупцията е на всички места. Как наподобява това? Ако си компания по ремонтите на НДК-тата, си подготвяш нещата с поръчителите на ремонта, тъй че да получиш поръчката. После връщаш част от парите назад на поръчителя под масата. После си отвън неговия надзор. Как ще ти държи сметка за качеството на ремонта, откакто е взел пари от теб?
Затова каквото и председателство да се задава, никой няма да си мръдне пръста за това НДК да не продължи да се разпада върху главите на другарите от Европа.
Дори цялата работа да не беше обречена от корупцията, има нещо надълбоко нездраво (чумаво, тифозно, туберкулозно) в главите на тези, които си показват председателството върху страните - членки на Европейски Съюз, като лъсване на емблематична тоталитарно-комунистическа постройка. Това, от една страна, издава техния, на тях самите, базисен, битов комунизъм – показват си демокрацията като Бай Тошо с малко лустро (без изходни визи, например). От друга, урочасва цялото начинание през цялото време.
Защото, бидейки умислен като апотеоз на "реалния социализъм ", НДК е прокълнато място. И не прости. Въпреки потягането на зала 1 и появяването на "Перото " всичко това в някаква степен продължава и през днешния ден. Защото е закодирано – не в архитектурните решения, само че в концепциите на режима, кадърен да породи сходно тъмно страшилище.
И тук – тъкмо тук, в търбуха на кацналата върху баира бетонна тарантула, някогашните членове на Българска комунистическа партия, днешни величия на ГЕРБ си показват, че ще "председателстват Европа "? Работата е урочасана от самото начало; злополуката е неизбежна. Корупцията, довела до водопада на четвъртия етаж от оня ден, е единствено едно от наследствата на злокобното създание НДК. С интерес очаквам да видя какво още следва.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




