Вальо Михов разказа какво му е дала Ванга и призна: Яна Маринова е...
– Г-н Михов, вие бяхте огромната изненада в шоуто “Маскираният певец” по Нова телевизия. Лесно ли се съгласихте да участвате?
– Не е елементарно да предприемеш нещо, което не си правил. Ако ме поканят за формат, в който съм взел участие и различен път и се усещам сигурен – незабавно бих споделил да, само че тук имах малко размисъл да не се изложа, тъй като не съм професионален артист.
Честно казано, нямам доста разбиране от пеене, пял съм единствено вечер, когато съм с другари и се веселим, само че откакто помислих взех решение да вземам участие. Притеснително ми беше, само че макар тези мои съмнения се съгласих и даже се пошегувах, че одобрявам, с цел да подвигна междинната възраст на участниците.
Ще запомня шоуто с това, че се подмладих около тези хубави хора и това професионално отношение на всеки един от екипа, отпред с Маги Халваджиян, за което съм им доста признателен.
– Трудно ли ви беше да запазите тайната?
– Жена ми се усъмни чак на третата събота, тъй като до третия стадий на шоуто минавах доста добре с обяснението, че играя карти. Много другари също ми се обадиха още на втория-третия път и ми викат: “Какво се правиш на бухал?” Е, устоях да не им издам тайната, само че всяка последваща седмица ми беше все по-трудно да остана неразпознат и все пак бях оголен.
Беше ми жалост, че от формата отпаднаха и надарени дами, като Прея и Албена Михова, тъй като са доста положителни, само че ние не се съревновавахме с пеене. Аз в никакъв случай не съм бил артист и не съм се учил, само, като възпитаник съм посещавал две подготовки на Детския радио хор при акад. Христо Недялков, само че най-малко се стремях да не бъде подправено.
– Коя известна ария е по-специална за вас?
– Скоро на концерт Веско Маринов ми посвети една от песните си, текста на която ще изтъквам по памет: “Приятеля направих брат, живях живота си по този начин, че левче не спестих и всичко си раздавах на хората”, което си е реалност и му благодарих за този жест. Има и доста други хубави песни, само че тази в действителност ме допира.
Имам доста другари измежду огромните реализатори и оценявам творчеството им, постоянно съм казвал – великата Лили, Богдана и Стефан, Криси и Орлин, както и огромния Емил Димитров и Боян Иванов, Бог да ги елементарни. Много почитам и обичам също Данчето Христова, Васко Найденов, Мишо и Кристина Белчеви… Близки сме и с Живко Колев, за който малко хора знаят, че беше добър футболист и преди време играехме в един тим.
– Може ли да се появи нова Лили Иванова?
– Надали. Все едно да питаме дали ще се появи новият Христо Стоичков, или Наско, Бербатов, Емо, Любо, Трифон – Бог да го елементарни, може да ги изредиш всичките от това златно поколение… Други бяха времената тогава и други приготвиха тези величия – било футболни, било естрадни, или оперни, тъй като в оперното изкуство също сме такава мощ.
В страната има ужасно доста надарени и кадърни хора, само че ние тук повече си пречим. Може би, това е разликата сред едно време и в този момент, че тогава имаше друго пречене, само че гения никой не го спираше.
– В “Маскираният певец” Мария Илиева показа, че сте от изчезващата порода на мъжете – джентълмени. Защо към този момент тези качества не са настоящи?
– Много оценявам дамата. Няма по какъв начин да не мина пред дамата и да не є отворя вратата, това са обикновени неща, които в днешно време малко или доста са позабравени.
Случвало ми се е, когато слиза някоя жена и аз є депозирам ръка, а тя да ме попита: “Какво желаете?” Сигурно си е помислила, че аз се окачам нещо с нея, до момента в който аз просто джентълменски є депозирам ръка. Според мен, към момента има мъже, които са кавалери, само че щом Мария го е споделила по този начин, може би е желала да ме похвали с нещо. Аз съм учтив по този начин още от баба и дядо, от мама и баща, както и от тези, които са ме довъзпитавали, тъй като и във футбола доста от треньорите ми сочеха какъв да бъда.
Като едно учебно заведение беше за мен и работата ми в “Кореком”, както и в Министерството на превоза, където имах такива ръководители, които желаеха преди всичко да бъдеш стойностен човек.
– Кои други качества са на изгубване?
– Първо ще кажа верността, тъй като правилните другари – тези, които те гледат в очите и ти споделят истината, стават все по-малко и по-малко. Често съм правил подобен опит: Събрали сме се 15-20 индивида и по едно време аз излизам. В момента, като се върна, всички замълчат – значи са говорили против мен… Ако не престават да си пеят и да си пият – всичко е обикновено.
– Кажете за оставката на Боби Михайлов…
– Достойна постъпка, макар, че аз мисля, че всичко беше авансово програмирано – с тези британски провокации, които почнаха още 10-тина дни преди мача. Това е моето персонално мнение, не се наемам като член на Изпълкома, а като естествен, разумен човек и мисля, че всичко беше програмирано.
Мога да кажа, че в България съвсем няма расизъм, има единствено обособени случаи на почитатели, само че това го има на всички места и ние сме надалеч, надалеч от това, което става в Европа, само че тук съгласно мен ние бяхме нарочени. Боби постъпи почтено и си мисля, че трябваше да се кажат и хубавите неща, които е направил, тъй като доста отрицателни неща се изписаха.
– Защо не съумяваме в този момент?
– Съвремието направи доста пакости. Много футболисти започнаха да не помнят какво е цвят на фланелката, клубна емблема, история на клуба, народен екип и за част от тях е значим единствено цифровият израз.
Има огромна разлика от преди, тъй като през днешния ден модата е такава – имат си хората и татуировки и обеци, само че няма неприятно в това, само че духът е значим, дали го има, или го няма. Ето, в този момент победихме Чехия и момчетата демонстрираха, че имаме към момента български дух. Ние компенсирахме това, което нямаме – 7-8 водещи фигури в тима, които да играят в мощни европейски клубове, както беше преди време. Може би, това ни би трябвало на нас, с цел да дръпнем малко напред – да излязат на открито момчетата и да вдигнат по-високо главите.
– Какви са най-ярките ви мемоари от Гунди?
– Като възпитаник съм му гонил топките, до момента в който играе, и съм имал опция да се докосна до него, с помощта на неговия другар – Неделчо Радев от “Левски”, чиято братовчедка беше в нашето учебно заведение. Гунди е велика фигура.
Спомням си, че като правихме един търг и брачната половинка му Величка ми даде самобръсначката му, на която още имаше негови косъмчета и мисля, че господин Батков и Баждеков я купиха за 25 000. После, тази самобръсначка стоеше на видно място в моя офис, който беше като музей и имаше специфичен ъгъл за Гунди, за Котето, за Ицо Стоичков, за Начко Михайлов…
– Малко върли цесекари ще си признаят, че имат благосклонности и към някой от “сините”?
– С наслаждение мога кажа, че аз даже съм взел участие в основаването на Национален клуб “Гунди” – и членски импорт съм плащал и съм помагал, тъй като макар че съм цесекар, за мен огромният футболист няма цвят.
– Защо сме в дъното на класацията за най-щастливите народи?
– Злобеем на непознатите триумфи, завиждаме… В България виждам една горест и навъсени хора, което също ме смущава, само че аз мисля, че имаме капацитета като общественост и би трябвало да намерим сили да превъзмогнем душевната рецесия и да се усмихваме повече.
– Как съчетавате бохема у Вас с примерния брачен партньор?
– Майсторство, актьорско майсторство – майтапя се! Важно е в едно семейство да има доверие. Човек, в случай че реши да направи нещо – никой не може да го спре, само че би трябвало да цениш колегата си и даже най-после на живота си, би трябвало да затвориш очи умерено, знаейки, че си уважавал индивида до себе си.
– Ако би трябвало да цитирате единствено едно име на известна българка, която намирате за красива, кое ще бъде то?
– Не съм коцкар, само че у нас има доста хубавици – на мен ми подхожда хубостта на Яна Маринова – тя е пич, такива дами одобрявам.
– Какво ви прави същински благополучен?
– Това, че имам правилни другари, имам и две прелестни внучки, също по този начин щерка ми, зетят и брачната половинка ми, която към този момент 44 години ме търпи и сме дружно. Имам стоманени другари – един от тях е Кръстьо от Срем, който доста ми оказва помощ със своята положителна сила. Случвало ми се е да отида при него със мощни болки в кръста и да ми е мъчно да се движа, само че след срещата ни, даже и хоро можех да играя.
– Вие сте бил при Ванга. Какво Ви впечатли?
– При нея имах щастието да бъда 6-7 пъти и в основата на всичко беше проф. Шойлев – Бог да го елементарни, както и Ванча (Дойчева-б. а.), обожавам ги и двамата.
На един лагер в Сандански, той ме попита: “Искаш ли да те заведа при Ванга?”, а аз му отговорих: “Шойле, ще вземе да ми каже, че ЦСКА няма да е първенец и аз по този начин да си загивам.” Отидохме и сякаш Шойлето пристигна при нея, най-много с цел да приказва за негов непосредствен, който трябваше да оперира, само че тя първо се обърна към мен и ми сподели: “Ей, ти футболиста”, и като почна – 10 неща ми сподели, от които 9 безусловно точни! Аз напряко започнах да се потя и є споделих: “Спри, стой с истината” и след това я прегърнах като моя близка.
В този миг тя беше с една кърпичка в ръцете, която непрекъснато я галеше и ми сподели да карам единствено немски коли! Интересното беше, че аз на другия ден трябваше да закупувам една кола, създадена в друга страна и всичко към този момент беше спазарено, а тя очевидно го е видяла и по тази причина ме предизвести да не го върша и аз я послушах.
Ванга ми сподели също: “Ке се издигнеш и ке ми донесеш една мрачно кафява жилетка и чехли 37 номер.” Предупреди ме също да внимавам с хората. При втората ни среща ми даде един зелен орех с обвивката, който постоянно носех с мен в една чантичка с документите ми.
– Ванга изясни ли ви за какво ви е този орех?
– Не, само че ми сподели: “Ке видиш, какво ще стане!” Необяснимо за мен е това, което се случи точно на една Нова година, която посрещах с част от футболистите на ЦСКА, тъй като още бях президент на клуба.
Точно след среднощ, когато в огромната еуфория някой стартира да стреля вътре с газов револвер и ние започнахме малко да ревем от газта и аз им предложих: “Айде, тайфа да вървим у дома.” След веселбата у нас, към пет часа към този момент се разделихме и по-късно се звъни на пожар у дома.
Викам си – очевидно някои съседи желаят да ме поздравят, а когато отворих чантичката ми, с цел да взема ключа и виждам, че ореха от Ванга се е разцепил на четири идентични четвъртинки и единствено ядката е здрава в средата! Слизам долу и ме чака още по-голяма изненада – и четирите стъкла на колата ми бяха счупени.
Тогава започнах да си го пояснявам, макар че нямам пояснение, само че това, че ядката беше здрава, а черупката и стъклата ми счупени – ме наведе на някои мисли… Може би, някой се е напил и в израз на еуфория е счупил стъклата, само че може да има и някаква друга причина и орехът неслучайно да се е счупил тъкмо тогава…
– Връща ли се към вас положителното, което вършиме?
– Връща ми се в това, че съм здрав и в това, че същинските другари не ме не помнят. Да, изпадал съм във всички обстановки, в които изпада всеки естествен човек, тъй като аз не съм анормален и постовете не вършат индивида. Стигал съм дори до 2-3 заема, само че вземаш назаем – връщаш и т. н., естествените неща. Също по този начин пребивавам в един и същи апартамент в “Младост” към този момент 30 години и нищо не ме прави по-различен от другите. Чувствам, че по този начин ме възприемат и хората. Ето в този момент, след присъединяване ми в “Маскирания певец” и като ме видят хората ми се усмихват, значи съм оставил диря и нещо положително в тях, даже да е единствено едно малко камъче, или прашинка позитивност…
– Не е елементарно да предприемеш нещо, което не си правил. Ако ме поканят за формат, в който съм взел участие и различен път и се усещам сигурен – незабавно бих споделил да, само че тук имах малко размисъл да не се изложа, тъй като не съм професионален артист.
Честно казано, нямам доста разбиране от пеене, пял съм единствено вечер, когато съм с другари и се веселим, само че откакто помислих взех решение да вземам участие. Притеснително ми беше, само че макар тези мои съмнения се съгласих и даже се пошегувах, че одобрявам, с цел да подвигна междинната възраст на участниците.
Ще запомня шоуто с това, че се подмладих около тези хубави хора и това професионално отношение на всеки един от екипа, отпред с Маги Халваджиян, за което съм им доста признателен.
– Трудно ли ви беше да запазите тайната?
– Жена ми се усъмни чак на третата събота, тъй като до третия стадий на шоуто минавах доста добре с обяснението, че играя карти. Много другари също ми се обадиха още на втория-третия път и ми викат: “Какво се правиш на бухал?” Е, устоях да не им издам тайната, само че всяка последваща седмица ми беше все по-трудно да остана неразпознат и все пак бях оголен.
Беше ми жалост, че от формата отпаднаха и надарени дами, като Прея и Албена Михова, тъй като са доста положителни, само че ние не се съревновавахме с пеене. Аз в никакъв случай не съм бил артист и не съм се учил, само, като възпитаник съм посещавал две подготовки на Детския радио хор при акад. Христо Недялков, само че най-малко се стремях да не бъде подправено.
– Коя известна ария е по-специална за вас?
– Скоро на концерт Веско Маринов ми посвети една от песните си, текста на която ще изтъквам по памет: “Приятеля направих брат, живях живота си по този начин, че левче не спестих и всичко си раздавах на хората”, което си е реалност и му благодарих за този жест. Има и доста други хубави песни, само че тази в действителност ме допира.
Имам доста другари измежду огромните реализатори и оценявам творчеството им, постоянно съм казвал – великата Лили, Богдана и Стефан, Криси и Орлин, както и огромния Емил Димитров и Боян Иванов, Бог да ги елементарни. Много почитам и обичам също Данчето Христова, Васко Найденов, Мишо и Кристина Белчеви… Близки сме и с Живко Колев, за който малко хора знаят, че беше добър футболист и преди време играехме в един тим.
– Може ли да се появи нова Лили Иванова?
– Надали. Все едно да питаме дали ще се появи новият Христо Стоичков, или Наско, Бербатов, Емо, Любо, Трифон – Бог да го елементарни, може да ги изредиш всичките от това златно поколение… Други бяха времената тогава и други приготвиха тези величия – било футболни, било естрадни, или оперни, тъй като в оперното изкуство също сме такава мощ.
В страната има ужасно доста надарени и кадърни хора, само че ние тук повече си пречим. Може би, това е разликата сред едно време и в този момент, че тогава имаше друго пречене, само че гения никой не го спираше.
– В “Маскираният певец” Мария Илиева показа, че сте от изчезващата порода на мъжете – джентълмени. Защо към този момент тези качества не са настоящи?
– Много оценявам дамата. Няма по какъв начин да не мина пред дамата и да не є отворя вратата, това са обикновени неща, които в днешно време малко или доста са позабравени.
Случвало ми се е, когато слиза някоя жена и аз є депозирам ръка, а тя да ме попита: “Какво желаете?” Сигурно си е помислила, че аз се окачам нещо с нея, до момента в който аз просто джентълменски є депозирам ръка. Според мен, към момента има мъже, които са кавалери, само че щом Мария го е споделила по този начин, може би е желала да ме похвали с нещо. Аз съм учтив по този начин още от баба и дядо, от мама и баща, както и от тези, които са ме довъзпитавали, тъй като и във футбола доста от треньорите ми сочеха какъв да бъда.
Като едно учебно заведение беше за мен и работата ми в “Кореком”, както и в Министерството на превоза, където имах такива ръководители, които желаеха преди всичко да бъдеш стойностен човек.
– Кои други качества са на изгубване?
– Първо ще кажа верността, тъй като правилните другари – тези, които те гледат в очите и ти споделят истината, стават все по-малко и по-малко. Често съм правил подобен опит: Събрали сме се 15-20 индивида и по едно време аз излизам. В момента, като се върна, всички замълчат – значи са говорили против мен… Ако не престават да си пеят и да си пият – всичко е обикновено.
– Кажете за оставката на Боби Михайлов…
– Достойна постъпка, макар, че аз мисля, че всичко беше авансово програмирано – с тези британски провокации, които почнаха още 10-тина дни преди мача. Това е моето персонално мнение, не се наемам като член на Изпълкома, а като естествен, разумен човек и мисля, че всичко беше програмирано.
Мога да кажа, че в България съвсем няма расизъм, има единствено обособени случаи на почитатели, само че това го има на всички места и ние сме надалеч, надалеч от това, което става в Европа, само че тук съгласно мен ние бяхме нарочени. Боби постъпи почтено и си мисля, че трябваше да се кажат и хубавите неща, които е направил, тъй като доста отрицателни неща се изписаха.
– Защо не съумяваме в този момент?
– Съвремието направи доста пакости. Много футболисти започнаха да не помнят какво е цвят на фланелката, клубна емблема, история на клуба, народен екип и за част от тях е значим единствено цифровият израз.
Има огромна разлика от преди, тъй като през днешния ден модата е такава – имат си хората и татуировки и обеци, само че няма неприятно в това, само че духът е значим, дали го има, или го няма. Ето, в този момент победихме Чехия и момчетата демонстрираха, че имаме към момента български дух. Ние компенсирахме това, което нямаме – 7-8 водещи фигури в тима, които да играят в мощни европейски клубове, както беше преди време. Може би, това ни би трябвало на нас, с цел да дръпнем малко напред – да излязат на открито момчетата и да вдигнат по-високо главите.
– Какви са най-ярките ви мемоари от Гунди?
– Като възпитаник съм му гонил топките, до момента в който играе, и съм имал опция да се докосна до него, с помощта на неговия другар – Неделчо Радев от “Левски”, чиято братовчедка беше в нашето учебно заведение. Гунди е велика фигура.
Спомням си, че като правихме един търг и брачната половинка му Величка ми даде самобръсначката му, на която още имаше негови косъмчета и мисля, че господин Батков и Баждеков я купиха за 25 000. После, тази самобръсначка стоеше на видно място в моя офис, който беше като музей и имаше специфичен ъгъл за Гунди, за Котето, за Ицо Стоичков, за Начко Михайлов…
– Малко върли цесекари ще си признаят, че имат благосклонности и към някой от “сините”?
– С наслаждение мога кажа, че аз даже съм взел участие в основаването на Национален клуб “Гунди” – и членски импорт съм плащал и съм помагал, тъй като макар че съм цесекар, за мен огромният футболист няма цвят.
– Защо сме в дъното на класацията за най-щастливите народи?
– Злобеем на непознатите триумфи, завиждаме… В България виждам една горест и навъсени хора, което също ме смущава, само че аз мисля, че имаме капацитета като общественост и би трябвало да намерим сили да превъзмогнем душевната рецесия и да се усмихваме повече.
– Как съчетавате бохема у Вас с примерния брачен партньор?
– Майсторство, актьорско майсторство – майтапя се! Важно е в едно семейство да има доверие. Човек, в случай че реши да направи нещо – никой не може да го спре, само че би трябвало да цениш колегата си и даже най-после на живота си, би трябвало да затвориш очи умерено, знаейки, че си уважавал индивида до себе си.
– Ако би трябвало да цитирате единствено едно име на известна българка, която намирате за красива, кое ще бъде то?
– Не съм коцкар, само че у нас има доста хубавици – на мен ми подхожда хубостта на Яна Маринова – тя е пич, такива дами одобрявам.
– Какво ви прави същински благополучен?
– Това, че имам правилни другари, имам и две прелестни внучки, също по този начин щерка ми, зетят и брачната половинка ми, която към този момент 44 години ме търпи и сме дружно. Имам стоманени другари – един от тях е Кръстьо от Срем, който доста ми оказва помощ със своята положителна сила. Случвало ми се е да отида при него със мощни болки в кръста и да ми е мъчно да се движа, само че след срещата ни, даже и хоро можех да играя.
– Вие сте бил при Ванга. Какво Ви впечатли?
– При нея имах щастието да бъда 6-7 пъти и в основата на всичко беше проф. Шойлев – Бог да го елементарни, както и Ванча (Дойчева-б. а.), обожавам ги и двамата.
На един лагер в Сандански, той ме попита: “Искаш ли да те заведа при Ванга?”, а аз му отговорих: “Шойле, ще вземе да ми каже, че ЦСКА няма да е първенец и аз по този начин да си загивам.” Отидохме и сякаш Шойлето пристигна при нея, най-много с цел да приказва за негов непосредствен, който трябваше да оперира, само че тя първо се обърна към мен и ми сподели: “Ей, ти футболиста”, и като почна – 10 неща ми сподели, от които 9 безусловно точни! Аз напряко започнах да се потя и є споделих: “Спри, стой с истината” и след това я прегърнах като моя близка.
В този миг тя беше с една кърпичка в ръцете, която непрекъснато я галеше и ми сподели да карам единствено немски коли! Интересното беше, че аз на другия ден трябваше да закупувам една кола, създадена в друга страна и всичко към този момент беше спазарено, а тя очевидно го е видяла и по тази причина ме предизвести да не го върша и аз я послушах.
Ванга ми сподели също: “Ке се издигнеш и ке ми донесеш една мрачно кафява жилетка и чехли 37 номер.” Предупреди ме също да внимавам с хората. При втората ни среща ми даде един зелен орех с обвивката, който постоянно носех с мен в една чантичка с документите ми.
– Ванга изясни ли ви за какво ви е този орех?
– Не, само че ми сподели: “Ке видиш, какво ще стане!” Необяснимо за мен е това, което се случи точно на една Нова година, която посрещах с част от футболистите на ЦСКА, тъй като още бях президент на клуба.
Точно след среднощ, когато в огромната еуфория някой стартира да стреля вътре с газов револвер и ние започнахме малко да ревем от газта и аз им предложих: “Айде, тайфа да вървим у дома.” След веселбата у нас, към пет часа към този момент се разделихме и по-късно се звъни на пожар у дома.
Викам си – очевидно някои съседи желаят да ме поздравят, а когато отворих чантичката ми, с цел да взема ключа и виждам, че ореха от Ванга се е разцепил на четири идентични четвъртинки и единствено ядката е здрава в средата! Слизам долу и ме чака още по-голяма изненада – и четирите стъкла на колата ми бяха счупени.
Тогава започнах да си го пояснявам, макар че нямам пояснение, само че това, че ядката беше здрава, а черупката и стъклата ми счупени – ме наведе на някои мисли… Може би, някой се е напил и в израз на еуфория е счупил стъклата, само че може да има и някаква друга причина и орехът неслучайно да се е счупил тъкмо тогава…
– Връща ли се към вас положителното, което вършиме?
– Връща ми се в това, че съм здрав и в това, че същинските другари не ме не помнят. Да, изпадал съм във всички обстановки, в които изпада всеки естествен човек, тъй като аз не съм анормален и постовете не вършат индивида. Стигал съм дори до 2-3 заема, само че вземаш назаем – връщаш и т. н., естествените неща. Също по този начин пребивавам в един и същи апартамент в “Младост” към този момент 30 години и нищо не ме прави по-различен от другите. Чувствам, че по този начин ме възприемат и хората. Ето в този момент, след присъединяване ми в “Маскирания певец” и като ме видят хората ми се усмихват, значи съм оставил диря и нещо положително в тях, даже да е единствено едно малко камъче, или прашинка позитивност…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ