Вечният денарий
Названието на днешната валута „ динар “, която е в послание в много страни по света, произлиза от цифрата 10. Първоначално монетата се наричала „ денарий “ – от латинската дума denarius („ състоящ се от 10 “). Причината била, че един денарий бил еднакъв на 10 медни аса. В интерес на истината, век по-късно той станал еднакъв на 16 аса – това била дневната отплата на римския легионер.
Първите денарии били сечени през 268 година прочие Хр. Те били от сребро и тежали към 4.5 грама. Върху тях изобразявали римските богове и императорите, в чието царстване били сечени.
Денарият се загатва и в Евангелието. Когато фарисеите решили да обвинят Христос в колаборационизъм с римските управляващи или в противен случай – в протест, го попитали: „ Трябва ли да плащаме налог на кесаря (римския цезар) или не? “ Това било остроумен капан. Ако Христос отговорел: „ Да, би трябвало “ – щял да бъде упрекнат в съдействие с римските окупатори, които били мощно ненавиждани. В случай, че отговорел: „ Не “, това би означавало апел за непокорство на Рим и щял да бъде упрекнат в апел към протест. Ето по какъв начин се разказва този епизод в Евангелие от Матея:
„ …кажи ни: по какъв начин Ти се коства: разрешено ли е да се дава налог кесарю, или не? Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемери? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един денарий. И споделя им: чий е този облик и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им споделя: отдайте, впрочем, кесаревото кесарю, а Божието Богу “. (Мат. 22: 17-21).
След рухването на Рим „ варварските кралства “ в средновековна Европа траяли да секат свои монети, които имитирали римските и византийските. Тогава всички сребърни монети в Европа почнали да се назовават денарии. В другите страни това име се произнасяло по разнообразни способи: дение, динейро, динар. (До ден-днешен в Португалия „ диньейро “ значи просто „ пари “, а в Испания произношението е по-твърдо – „ динеро “). В германоезичните страни ги наричали пфениги, а в англосаксонските – пени.
Динари секли и в Източна Европа – в средновековна Полша и Великото литовско княжество. Там ги наричали „ пеньонзи “ и „ пенязи “ – по-късно там тези думи също почнали да значат въобще „ пари “.
Но денарии секли освен в християнска Европа. Не по-малко интензивно ги употребявали в мюсюлманския Изток. Там ги наричали „ динари “, загатват се и в корана. През VІІ-ХV вв. динарите в арабските страни към този момент се изготвят от злато. През 696 година почнали да ги секат халифите в Дамаск. Те съответствали на византийския „ солид “ и тежали 4.25 грама.
Монетите на Турция и Мароко съдържали доста примеси. Всички останали динари били сечени от съвсем чисто злато. Върху тях поставяли цели цитати от корана и други известни сентенции.
С течение на времето тежестта, размерите и изображенията върху динара се променяли. Един динар в началото бил еднакъв на 10 дирхема (сребърна монета). По-късно, заради промени в тежестта на динара (от 2.35 до 20.85 грама), той станал еднакъв на по-голям или по-малък брой дирхеми. Обикновено цената не се посочвала върху монетите, а се определяла от тежестта им. Рядко се поставяли обозначения – 1/2, 1/3 от динара. Известни са случаи, когато динари са сечени от електрум – сплав от злато и сребро.
Днес динарът се употребява в доста страни от Азия, Африка и Европа. Това е формалната парична единица на Алжир, Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Либия, Сърбия, Република Македония и Тунис. До едно време бил валута на страни като Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Сръбска Крайна, Федерация Южна Арабия, Южен Йемен, Югославия и Судан. Националната валута на Иран – риалът, се състои от 100 динара.
Интересно е, че френският франк в Сърбия в началото бил именуван динар (в страната през 1873 година била въведена френската парична система). Монетите от 10 и 20 динара били златни, а от за 1/2, 1, 2 и 5 динара – сребърни. До 1882 година ги секли във Виена, а по-късно в Бирмингам (Англия). Но по-късно сръбският динар се прибрал в страната си и почнали да го секат в Белград. Днес динарът е публична валута на Сърбия.
