Л. Кючуков: Казусът „Ненчев” - устройването на една личност е по-важно от политиката на държавата
Назначението на някогашния боен министър Николай Ненчев за краткотрайно ръководещ на българското посолство в Киев породи високо напрежение сред институциите. Президентът Радев реагира на новината, като разгласи, че не би подписал декрет за изпращането на Ненчев като дипломат. Очевидно е, че краткотрайната позиция е метод да бъде заобиколен президента.
Случаят има разлачни аспекти. За коментар Епицентър.бг се обърна към дипломата Любомир Кючуков, някогашен заместител външен министър.
Ето по какъв начин стоят нещата към проблема „ Ненчев “ през погледа на Кючуков.
Терминологично: В дипломацията не съществува понятието „ краткотрайно изпълняващ длъжността дипломат ”. Коректната дефиниция е „ краткотрайно ръководещ посолството ”. За страдание даже и министър председателят и външен министър позволи терминологична неправилност.
Процедурно: Посланикът съставлява страната и се назначава от президента. Министерство на външните работи предлага за координиране от президента кандидатурата за дипломат. При единодушие от страна на президента следва решение на Министерския съвет и декрет от президента. Според показаната информация през предходната година е имало приключена съгласувателна процедура сред Министерство на външните работи и администрацията на президента за различен дипломат в Киев, която обаче по незнайни аргументи не е била последвана от решение на Министерския съвет.
Законово: Законът за дипломатическата работа дава опция за началник на задгранично посланичество, т.е. дипломат, да бъде назначено и лице отвън състава на дипломатическата работа, т.е. основава се политическа квота, само че тя не може да надвишава 20%. Няма политическа квота отвън тази за посланици (законът прави разлика сред началник и управляващ дипломатическо представителство). Иначе казано, за краткотрайно ръководещ посолството се назначава дипломатически чиновник. Което повдига въпроса по кое време и по какъв начин господин Ненчев е станал посланик. Тук важат базовите правила за изпращане на дипломати на задгранична работа, т.е. задоволителна е заповед на министъра на външните работи. И точно тази опция се употребява сега, с цел да се заобиколи президентската институция.
Впрочем, политическата квота за посланици, с известни отклонения, се спазваше при всички досегашни президенти. За други ръководещи допломатическите задачи обаче (генерални консули, консули), където не се изисква единодушие на президентската институция и за които по принцип отсъства политическа квота, тези назначения в обособени интервали доста надхвърляха посочените 20%.
Политически: Самият факт, че България към този момент две години няма дипломат в Киев повдига доста въпросителни. Той показва неглижиране на двустранните връзки, а в изискванията на война демонстрира и липса на заинтригуваност към основен интернационален проблем, имащ директно отношение към националната сигурност. Всичко това – в дисонанс с политическите заявки за взаимност с Украйна. А изпращането на нов краткотрайно ръководещ де факто дава знак за постоянност, а не за временност на тази обстановка. Иначе казано: устройването на една персона се оказа по-важно от политиката на страната.