Спомнете си за Димчо
Назми Мюмюн
На 18 февруари преди единадесет години вечно ни напусна Димчо Михалевски.
Той беше патриот, родолюбец, ослепителен представител на младото потомство български политици, които сложиха България на достойното й място в европейската цивилизация. Като същински родопчанин той не делеше хората и се отнасяше приятелски към всички – и към българи, и към турци. И към християни, и към мюсюлмани. Няма да изреждам какъв брой доста дарения даде и на църквите, и на джамиите, какъв брой пъти даде ифтар и какъв брой пъти повеждаше хорото на Великден.
Мина конгресът на Българска социалистическа партия, делегатите избраха нов ръководител на Народно събрание и аз се усещам задоволен, тъй като това беше допустимо най-хубавият претендент. Но и ми е малко тъжно, тъй като все си мисля, че в случай че не си беше тръгнал толкоз рано, Димчо можеше да бъде на това място. Той имаше капацитета освен да поведе Българска социалистическа партия, само че и да ръководи страната. Аз съм сигурен, че щеше да се оправи доста добре. За страдание, майка България, Българска социалистическа партия няма като него работохолик, ум-бръснач, първа класа, същински българин, същински социалист-хуманист! Но аз имам вяра - сина му. Хайде, нашето момче Дими, да завършиш висшето си юридическо обучение, с цел да се влееш в редиците на Българска социалистическа партия – да бъдеш заслужен правоприемник на татко си Димчо. Тогава несъмнено няма да пием чаша студена вода и мъжкарски, държавнически и партийному ще се борим дружно за лявата концепция и за България, без да се разделяме!
Това е ориста на индивида – животът му е като пламъче, което леденият вятър отнася в безкрая. Но Димчо не е липсващ. Всеки път, когато минавате по остарелия мост над Арда и видите Водното огледало, всякога, когато пресичате границата през Маказа, всякога, когато поспрете до паметника на Левски в Кърджали – спомнете си за Димчо Михалевски.
Поклон!
На 18 февруари преди единадесет години вечно ни напусна Димчо Михалевски.
Той беше патриот, родолюбец, ослепителен представител на младото потомство български политици, които сложиха България на достойното й място в европейската цивилизация. Като същински родопчанин той не делеше хората и се отнасяше приятелски към всички – и към българи, и към турци. И към християни, и към мюсюлмани. Няма да изреждам какъв брой доста дарения даде и на църквите, и на джамиите, какъв брой пъти даде ифтар и какъв брой пъти повеждаше хорото на Великден.
Мина конгресът на Българска социалистическа партия, делегатите избраха нов ръководител на Народно събрание и аз се усещам задоволен, тъй като това беше допустимо най-хубавият претендент. Но и ми е малко тъжно, тъй като все си мисля, че в случай че не си беше тръгнал толкоз рано, Димчо можеше да бъде на това място. Той имаше капацитета освен да поведе Българска социалистическа партия, само че и да ръководи страната. Аз съм сигурен, че щеше да се оправи доста добре. За страдание, майка България, Българска социалистическа партия няма като него работохолик, ум-бръснач, първа класа, същински българин, същински социалист-хуманист! Но аз имам вяра - сина му. Хайде, нашето момче Дими, да завършиш висшето си юридическо обучение, с цел да се влееш в редиците на Българска социалистическа партия – да бъдеш заслужен правоприемник на татко си Димчо. Тогава несъмнено няма да пием чаша студена вода и мъжкарски, държавнически и партийному ще се борим дружно за лявата концепция и за България, без да се разделяме!
Това е ориста на индивида – животът му е като пламъче, което леденият вятър отнася в безкрая. Но Димчо не е липсващ. Всеки път, когато минавате по остарелия мост над Арда и видите Водното огледало, всякога, когато пресичате границата през Маказа, всякога, когато поспрете до паметника на Левски в Кърджали – спомнете си за Димчо Михалевски.
Поклон!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ