Доган искал да ликвидира Пеевски? – списък на убитите BG политици от Освобождението до днес
Най-знаковото и само нападение на посткомунистическия преход е разстрелът на министър-председателя (1990 г.) Андрей Луканов
Депутат от Догановата секта на Движение за права и свободи бе арестуван със 100 000 лв. в белязани банкноти. Неговото име е Джейхан Ибрямов. Няколко дни по-късно се разбра кой е главният очевидец против него. Той се споделя Мирослав Тодоров и твърди, че почетният ръководител Ахмед Доган желае съпредседателя Делян Пеевски да замлъкне вечно след изборите. Разбрал го от обвинения Джейхан Ибрямов в диалог на четири очи.
В момента не знаем дали в тази история има положителни и неприятни, витаят подозрения дали Доган фактически е споделил такова нещо, дали задържането на Ибрямов не е поръчано и проведено от Пеевски, дали очевидецът не е фалшив… Всички чакаме способените органи да си свършат работата и да кажат кой е крив, кой прав и кое от всичко е истина.
Но, до момента в който това се случи, можем да обърнем взор към предишното, с цел да проверим носи ли кариерата на политик в България риск за живота. Краткият отговор е да. За благополучие, единственото знаково ликвидиране в този набор от последните години на посткомунистическия преход е това на Андрей Луканов. Но върнем ли лентата още стотина години обратно, ще напълним един величествен лист. И измежду имената личат такива на депутати, политически водачи, висши военни, даже на министър-председатели. Ето кои са те, като не изисквам описът да е изцяло обстоен:
Стефан Стамболов (1854–1895)
Пост: Министър-председател (1887–1894) Дата на гибелта: 6 юли 1895 година Причина: Убит от политически съперници.
Христо Белчев (1857–1891)
Пост: Министър на финансите (1887–1891) Дата на гибелта: 15 март 1891 година Причина: Убит по простъпка при опит за нападение против Стефан Стамболов.
Димитър Петков (1858–1907)
Пост: Министър-председател (1906–1907) Дата на гибелта: 11 март 1907 година Причина: Убит от политически съперник.
Борис Сарафов (1872–1907)
Пост: Водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), политическа и военна фигура. Дата на гибелта: 28 ноември 1907 година Причина : Убит от различен член на ВМОРО, Иван Гарванов, заради вътрешни спорове и разделения в организацията.
Иван Гарванов (1869–1907)
Пост: Един от водачите на ВМОРО. Дата на гибелта : 28 ноември 1907 година Причина: Убит по време на вътрешни разправии в организацията.
Александър Димитров (Александров) (1879–1924)
Пост: Водач на Вътрешна македонска революционна организация. Дата на гибелта: 31 август 1924 година Причина: Убит от съперници в организацията по време на вътрешни битки за надзор над Вътрешна македонска революционна организация.
Александър Димитров (1871–1922)
Пост: Министър на земеделието и държавните парцели (1918–1919) Дата на гибелта: 23 септември 1922 година Причина: Убит от последователи на Александър Стамболийски.
Александър Стамболийски (1879–1923)
Пост: Министър-председател (1919–1923) Дата на гибелта: 14 юни 1923 година Причина: Жестоко погубен след Деветоюнския прелом от Вътрешна македонска революционна организация.
Райко Даскалов (1886–1923)
Пост: Министър на земеделието в държавното управление на Александър Стамболийски, водач на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 26 август 1923 година Причина: Убит от бежанец в Прага след Деветоюнския прелом. Райко Даскалов се е намирал в заточение, само че е бил преследван поради политическата си активност.
Никола Генадиев (1868–1923)
Пост: Министър на външните работи (1903–1906) Дата на гибелта: 30 октомври 1923 година Причина: Убит по време на политическите насилия след преврата.
* Атентат в църквата „ Света Неделя “ – 16 април 1925 година
При атентата умират голям брой видни български политици и военни. Ето главните имена измежду тях:
Александър Греков (1879–1925)
Пост : Министър на вътрешните работи (1923–1924) Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Михаил Такев (1864–1925)
Пост: Бивш министър на вътрешните работи Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Цанко Церковски (1869–1925)
Пост: Народен представител, министър в държавното управление на Стамболийски Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Иван Милев
Пост: Народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Константин Кесяков
Пост: Народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Иван Попов
Пост: Генерал, народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Стефан Нерезов
Пост: Главнокомандващ българската войска по време на Първата международна война Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Калин Найденов
Пост: Военен министър (1911–1913) Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Христо Луков
Пост: Генерал, държавник Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Атанас Иванов
Пост: Военен Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
***
Коста Янков (1896–1944)
Пост: Водач на въоръжените сили на Българската комунистическа партия, деятел в съпротивата в годините на Втората международна война. Дата на гибелта: 23 юли 1944 година Причина: Загива при стълкновение с държавни войски.
Атанас Манолов (1884–1944)
Пост: Политически деятел на Български земеделски народен съюз, кмет на София (1932–1934). Дата на гибелта: 26 септември 1944 година Причина: Убит от Народния съд след установяването на комунистическата власт.
Георги Димитров Задгорски (1897–1944)
Пост: Политически деятел на Българската работническа партия. Дата на гибелта: 9 септември 1944 година Причина: Убит от управляващите малко преди сполучливия прелом на 9 септември 1944 г.
Димитър Нешев (1888–1944)
Пост : Политик и член на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 12 септември 1944 година Причина: Убит в София от новоустановената власт на комунистите.
* След 9 септември 1944 година комунистическата власт в България прави огромни репресии против политическия хайлайф от предходния режим, както и против опозиционни фигури. Членовете на Регентския съвет, както и доста министри, водачи на опозиционни партии и общественици, са наказани на гибел или подложени на дългогодишни репресии:
Принц Кирил Преславски (1895–1945)
Пост: Регент на малолетния цар Симеон II. Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Принц Кирил е регент на България след абдикацията на цар Борис III и е считан за една от главните фигури на предвоенния и военния режим.
Богдан Филов (1883–1945)
Пост: Регент и някогашен министър-председател (1940–1943). Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Филов е регент след гибелта на цар Борис III и се свързва с политиката на съюз с Нацистка Германия.
Генерал Никола Михов ( 1891–1945)
Пост: Регент и министър на войната в разнообразни държавни управления. Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Генерал Михов е бил част от военния хайлайф и като регент е обвързван с политиката на цар Борис III.
Никола Петков (1893–1947)
Пост: Лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС), опозиционен политик. Дата на гибелта: 23 септември 1947 година Причина: Обесен след демонстративен развой, проведен от комунистическата власт. Никола Петков е един от главните водачи на опозицията и се опълчва на установяването на комунистическия режим.
Константин Муравиев (1893–1965)
Пост : Министър-председател на последното държавно управление преди 9 септември 1944 година, изтъкнат член на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 31 януари 1965 година (умира в затвора). Причина: Осъден от Народния съд на дълготраен затвор и подложен на репресии, макар че заобикаля смъртна присъда. Макар да не е погубен непосредствено, животът му завършва вследствие на репресиите на комунистическата власт.
Петко Стайнов (1890–1972)
Пост: Министър на правораздаването и външните работи, член на Демократическата партия. Дата на гибелта: 13 август 1972 година (умира след дългогодишни репресии). Причина: Осъден от Народния съд и подложен на дългогодишни репресии.
Атанас Буров (1875–1954)
Пост : Министър на външните работи, банкер, политик и водач на Народната партия. Дата на гибелта: 15 май 1954 година Причина: Умира в пандиза, където е изпратен след осъждането му от комунистическия режим.
Кръстьо Пастухов (1874–1949)
Пост: Лидер на Социалдемократическата партия и министър на вътрешните работи. Дата на гибелта: 25 август 1949 година Причина: Убит в пандиза след опит за опозиция против комунистическата власт. Той е дълготраен опозиционер и критик на комунистическия режим.
Иван Багрянов (1891–1945)
Пост: Министър-председател на България (юни – септември 1944 г.). Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Багрянов е началник на държавното управление в последните месеци преди комунистическия прелом и се пробва да изведе България от Втората международна война.
Димитър Пешев (1894–1973)
Пост: Заместник-председател на Народното събрание, прочут с ролята си в спасяването на българските евреи. Дата на гибелта: 1973 година (след репресии). Причина: След 9 септември е задържан и наказан от Народния съд на отнемане от независимост. Въпреки че не е погубен непосредствено, той е репресиран от комунистическата власт до края на живота си.
Трайчо Костов (1897–1949)
Пост: Зам.-председател на Министерския съвет Дата на гибелта : 16 декември 1949 година Причина: Осъден и обесен след демонстративен развой, вътрешнопартийна чистка в Българска комунистическа партия.
Георги Димитров Бакалов (1896–1941)
Пост: Министър на просветата Дата на гибелта : 15 май 1941 година Причина: Убит в съпротивително придвижване.
Никола Мушанов (1872–1951)
Пост: Министър-председател (1931–1934), министър на правораздаването, деятел на Демократическата партия. Дата на гибелта : Умира в пандиза през 1951 година Макар да не е погубен непосредствено, умира по време на комунистическите репресии.
Георги Марков (1929–1978)
Пост: Писател, отстъпник и народен представител (почетен) Дата на гибелта: 11 септември 1978 година Причина: Убит в Лондон посредством инжектиране на отрова (с прословутия „ български чадър “). Твърди се, че поръчката идва от българските секрети служби.
***
* След 1989 година у нас е осъществено единствено едно ликвидиране на изтъкнат политик. И да се надяваме, че няма да се случи друго. Че тези времена са останали окончателно зад тила ни…
Андрей Луканов (1938–1996)
Пост: Министър-председател (1990), водеща фигура в Българската комунистическа партия (БКП) и Българската социалистическа партия (БСП). Дата на гибелта: 2 октомври 1996 година Причина: Убит пред дома си в София с огнестрелно оръжие. Убийството остава неразкрито, макар разнообразни хипотези за претекстовете – стопански или политически. Това остава и най-знаковото политическо ликвидиране на посткомунистическия преход у нас.
Депутат от Догановата секта на Движение за права и свободи бе арестуван със 100 000 лв. в белязани банкноти. Неговото име е Джейхан Ибрямов. Няколко дни по-късно се разбра кой е главният очевидец против него. Той се споделя Мирослав Тодоров и твърди, че почетният ръководител Ахмед Доган желае съпредседателя Делян Пеевски да замлъкне вечно след изборите. Разбрал го от обвинения Джейхан Ибрямов в диалог на четири очи.
В момента не знаем дали в тази история има положителни и неприятни, витаят подозрения дали Доган фактически е споделил такова нещо, дали задържането на Ибрямов не е поръчано и проведено от Пеевски, дали очевидецът не е фалшив… Всички чакаме способените органи да си свършат работата и да кажат кой е крив, кой прав и кое от всичко е истина.
Но, до момента в който това се случи, можем да обърнем взор към предишното, с цел да проверим носи ли кариерата на политик в България риск за живота. Краткият отговор е да. За благополучие, единственото знаково ликвидиране в този набор от последните години на посткомунистическия преход е това на Андрей Луканов. Но върнем ли лентата още стотина години обратно, ще напълним един величествен лист. И измежду имената личат такива на депутати, политически водачи, висши военни, даже на министър-председатели. Ето кои са те, като не изисквам описът да е изцяло обстоен:
Стефан Стамболов (1854–1895)
Пост: Министър-председател (1887–1894) Дата на гибелта: 6 юли 1895 година Причина: Убит от политически съперници.
Христо Белчев (1857–1891)
Пост: Министър на финансите (1887–1891) Дата на гибелта: 15 март 1891 година Причина: Убит по простъпка при опит за нападение против Стефан Стамболов.
Димитър Петков (1858–1907)
Пост: Министър-председател (1906–1907) Дата на гибелта: 11 март 1907 година Причина: Убит от политически съперник.
Борис Сарафов (1872–1907)
Пост: Водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), политическа и военна фигура. Дата на гибелта: 28 ноември 1907 година Причина : Убит от различен член на ВМОРО, Иван Гарванов, заради вътрешни спорове и разделения в организацията.
Иван Гарванов (1869–1907)
Пост: Един от водачите на ВМОРО. Дата на гибелта : 28 ноември 1907 година Причина: Убит по време на вътрешни разправии в организацията.
Александър Димитров (Александров) (1879–1924)
Пост: Водач на Вътрешна македонска революционна организация. Дата на гибелта: 31 август 1924 година Причина: Убит от съперници в организацията по време на вътрешни битки за надзор над Вътрешна македонска революционна организация.
Александър Димитров (1871–1922)
Пост: Министър на земеделието и държавните парцели (1918–1919) Дата на гибелта: 23 септември 1922 година Причина: Убит от последователи на Александър Стамболийски.
Александър Стамболийски (1879–1923)
Пост: Министър-председател (1919–1923) Дата на гибелта: 14 юни 1923 година Причина: Жестоко погубен след Деветоюнския прелом от Вътрешна македонска революционна организация.
Райко Даскалов (1886–1923)
Пост: Министър на земеделието в държавното управление на Александър Стамболийски, водач на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 26 август 1923 година Причина: Убит от бежанец в Прага след Деветоюнския прелом. Райко Даскалов се е намирал в заточение, само че е бил преследван поради политическата си активност.
Никола Генадиев (1868–1923)
Пост: Министър на външните работи (1903–1906) Дата на гибелта: 30 октомври 1923 година Причина: Убит по време на политическите насилия след преврата.
* Атентат в църквата „ Света Неделя “ – 16 април 1925 година
При атентата умират голям брой видни български политици и военни. Ето главните имена измежду тях:
Александър Греков (1879–1925)
Пост : Министър на вътрешните работи (1923–1924) Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Михаил Такев (1864–1925)
Пост: Бивш министър на вътрешните работи Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Цанко Церковски (1869–1925)
Пост: Народен представител, министър в държавното управление на Стамболийски Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Иван Милев
Пост: Народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Константин Кесяков
Пост: Народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Иван Попов
Пост: Генерал, народен представител Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Стефан Нерезов
Пост: Главнокомандващ българската войска по време на Първата международна война Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Калин Найденов
Пост: Военен министър (1911–1913) Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Христо Луков
Пост: Генерал, държавник Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
Генерал Атанас Иванов
Пост: Военен Дата на гибелта: 16 април 1925 г.
***
Коста Янков (1896–1944)
Пост: Водач на въоръжените сили на Българската комунистическа партия, деятел в съпротивата в годините на Втората международна война. Дата на гибелта: 23 юли 1944 година Причина: Загива при стълкновение с държавни войски.
Атанас Манолов (1884–1944)
Пост: Политически деятел на Български земеделски народен съюз, кмет на София (1932–1934). Дата на гибелта: 26 септември 1944 година Причина: Убит от Народния съд след установяването на комунистическата власт.
Георги Димитров Задгорски (1897–1944)
Пост: Политически деятел на Българската работническа партия. Дата на гибелта: 9 септември 1944 година Причина: Убит от управляващите малко преди сполучливия прелом на 9 септември 1944 г.
Димитър Нешев (1888–1944)
Пост : Политик и член на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 12 септември 1944 година Причина: Убит в София от новоустановената власт на комунистите.
* След 9 септември 1944 година комунистическата власт в България прави огромни репресии против политическия хайлайф от предходния режим, както и против опозиционни фигури. Членовете на Регентския съвет, както и доста министри, водачи на опозиционни партии и общественици, са наказани на гибел или подложени на дългогодишни репресии:
Принц Кирил Преславски (1895–1945)
Пост: Регент на малолетния цар Симеон II. Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Принц Кирил е регент на България след абдикацията на цар Борис III и е считан за една от главните фигури на предвоенния и военния режим.
Богдан Филов (1883–1945)
Пост: Регент и някогашен министър-председател (1940–1943). Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Филов е регент след гибелта на цар Борис III и се свързва с политиката на съюз с Нацистка Германия.
Генерал Никола Михов ( 1891–1945)
Пост: Регент и министър на войната в разнообразни държавни управления. Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Генерал Михов е бил част от военния хайлайф и като регент е обвързван с политиката на цар Борис III.
Никола Петков (1893–1947)
Пост: Лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС), опозиционен политик. Дата на гибелта: 23 септември 1947 година Причина: Обесен след демонстративен развой, проведен от комунистическата власт. Никола Петков е един от главните водачи на опозицията и се опълчва на установяването на комунистическия режим.
Константин Муравиев (1893–1965)
Пост : Министър-председател на последното държавно управление преди 9 септември 1944 година, изтъкнат член на Български земеделски народен съюз. Дата на гибелта: 31 януари 1965 година (умира в затвора). Причина: Осъден от Народния съд на дълготраен затвор и подложен на репресии, макар че заобикаля смъртна присъда. Макар да не е погубен непосредствено, животът му завършва вследствие на репресиите на комунистическата власт.
Петко Стайнов (1890–1972)
Пост: Министър на правораздаването и външните работи, член на Демократическата партия. Дата на гибелта: 13 август 1972 година (умира след дългогодишни репресии). Причина: Осъден от Народния съд и подложен на дългогодишни репресии.
Атанас Буров (1875–1954)
Пост : Министър на външните работи, банкер, политик и водач на Народната партия. Дата на гибелта: 15 май 1954 година Причина: Умира в пандиза, където е изпратен след осъждането му от комунистическия режим.
Кръстьо Пастухов (1874–1949)
Пост: Лидер на Социалдемократическата партия и министър на вътрешните работи. Дата на гибелта: 25 август 1949 година Причина: Убит в пандиза след опит за опозиция против комунистическата власт. Той е дълготраен опозиционер и критик на комунистическия режим.
Иван Багрянов (1891–1945)
Пост: Министър-председател на България (юни – септември 1944 г.). Дата на гибелта: 1 февруари 1945 година Причина: Осъден на гибел от Народния съд и екзекутиран. Багрянов е началник на държавното управление в последните месеци преди комунистическия прелом и се пробва да изведе България от Втората международна война.
Димитър Пешев (1894–1973)
Пост: Заместник-председател на Народното събрание, прочут с ролята си в спасяването на българските евреи. Дата на гибелта: 1973 година (след репресии). Причина: След 9 септември е задържан и наказан от Народния съд на отнемане от независимост. Въпреки че не е погубен непосредствено, той е репресиран от комунистическата власт до края на живота си.
Трайчо Костов (1897–1949)
Пост: Зам.-председател на Министерския съвет Дата на гибелта : 16 декември 1949 година Причина: Осъден и обесен след демонстративен развой, вътрешнопартийна чистка в Българска комунистическа партия.
Георги Димитров Бакалов (1896–1941)
Пост: Министър на просветата Дата на гибелта : 15 май 1941 година Причина: Убит в съпротивително придвижване.
Никола Мушанов (1872–1951)
Пост: Министър-председател (1931–1934), министър на правораздаването, деятел на Демократическата партия. Дата на гибелта : Умира в пандиза през 1951 година Макар да не е погубен непосредствено, умира по време на комунистическите репресии.
Георги Марков (1929–1978)
Пост: Писател, отстъпник и народен представител (почетен) Дата на гибелта: 11 септември 1978 година Причина: Убит в Лондон посредством инжектиране на отрова (с прословутия „ български чадър “). Твърди се, че поръчката идва от българските секрети служби.
***
* След 1989 година у нас е осъществено единствено едно ликвидиране на изтъкнат политик. И да се надяваме, че няма да се случи друго. Че тези времена са останали окончателно зад тила ни…
Андрей Луканов (1938–1996)
Пост: Министър-председател (1990), водеща фигура в Българската комунистическа партия (БКП) и Българската социалистическа партия (БСП). Дата на гибелта: 2 октомври 1996 година Причина: Убит пред дома си в София с огнестрелно оръжие. Убийството остава неразкрито, макар разнообразни хипотези за претекстовете – стопански или политически. Това остава и най-знаковото политическо ликвидиране на посткомунистическия преход у нас.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ