Прокуратурата е отговорна за провалените дела за корупция, сочи доклад
Най-връщаните от съда каузи през 2017 година са тези за корупционни закононарушения. Това демонстрира годишният отчет за работата на прокуратурата, който беше оповестен в понеделник.
От изнесените данни излиза наяве, че от общо 4 959 внесени в съда прокурорски актове, върнатите от съда са 73. Това прави условен дял от 5 % и подрежда делата за корупция на първо място в класацията на върнатите каузи. Върнатите каузи за всички останали закононарушения от Наказателния кодекс е 4.7 %.
В съпоставяне с 2016 година се установи опазване на относителния дял и увеличение на абсолютния брой на върнатите каузи – 29.3% (58 дела).
Най-много върнати каузи за корупция имат Военно-окръжната прокуратура в София - 33.3% (2 върнати каузи, по отношение на 6 внесени), Специализираната прокуратура – 15.2% (50 върнати каузи, по отношение на 328 внесени); Софийска градска и Софийска районна прокуратури - по 11.4% (върнати 76 каузи, по отношение на 665 внесени). Спрямо спецпрокуратурата и военно-окръжната отрицателната наклонност продължава от миналата година.
От прокуратурата признават, че една от аргументите за огромния брой върнати каузи за корупция е точно техен:
Запазеният висок условен дял на върнати каузи, формирани за корупционни закононарушения, за проведена престъпност и за опиати е индикатор, че не се упражнява задоволителен надзор от страна на наблюдаващия прокурор съгласно условията на Наказателно-процесуален кодекс и не се отстраняват навреме позволените процесуални нарушавания в хода на следствието.
В тази връзка се резервира и огромният брой оправдани по делата за корупция – 21.4%, против 14% за 2016 година и 25.3% за 2015 година Този по-висок дял е последица от увеличение на броя на оправданите лица (78 при 52 за 2016 г.), при непокътнат брой на наказаните лица с влезнал в действие правосъден акт, разясняват от прокуратурата. Най-много оправдани лица регистрират в СГП – 36 (43 осъдени); Оперативна програма Монтана – 9 (5 осъдени); Оперативна програма Варна – 8 лица (14 осъдени), Оперативна програма Бургас 5 (31 осъдени);
Едва 25 са ефикасните присъди по обвинявания за корупционни закононарушения. 237 присъди са условни, което е и най-високият дял. 77 присъди са пробация, със 126 е наложена санкция.
Най-голям е размерът на делата за корупция в Софийската градска прокуратура и в спецпрокуратурата, където са следени и формирани малко над 1/4 от всички каузи от необикновен публичен интерес в страната. Това се дължи най-много на характерната подготвеност на СГП по делата против лица с имунитет, против магистрати и други Тези прокуратури са решили 28.3% от делата, изготвили са 13.4% от прокурорските актове, импортирани в съда, наказани с влезнала в действие присъда са 9.8% от всички обвинени лица по този вид каузи. В същото време в тези прокуратури е най-голям делът на оправданите лица с влезнал в действие правосъден акт по каузи от тази категория – 34.9%, както и броят на върнатите каузи от съда – 76, които са се нараснали два пъти по отношение на 2016 година, когато са били 34.
Внесените в съда прокурорски актове от СГП и СРП за интервала са 122 със 159 предадени на съд лица. С влезнал в действие правосъден акт са наказани 43 лица, а 36 са оправдани.
Направените от прокуратурата заключения са, че по отношение на корупционните закононарушения данните сочат опазване на равнището на импортираните актове, на предадените на съд, наказани и оправдани лица, като във връзка с последните е налице растеж по отношение на миналата година. Проблемите по делата за корупционни закононарушения са посочени и в предишни годишни отчети. В огромната си част те се характеризират с висока правна и фактическа трудност и изискват дълготрайно следствие във времето за събиране на забележителен доказателствен материал.
Един от целите за 2018 г., които прокуратурата си слага, е активизиране на активността на наблюдаващите прокурори по следствията за изпиране на пари, корупционни и данъчни закононарушения, като значима част от категорията каузи за тежки закононарушения и представляващи необикновен публичен интерес.
В отчета се вършат и някои оферти като да вземем за пример военни прокурори да проверяват закононарушения в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и при надзирателите в пандизите. През предходните години резултатите показвали неефективност по преписки и каузи за закононарушения, осъществени от тази категория лица, в това число закъснение заради отказ на прокурорите, работещи в един правосъден регион със съответните чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Една от слабостите при следствието, които са установени в последните няколко години, демонстрира слаба подготовка на проверяващите служители на реда. За това прокуратурата счита, че са нужни по-високи условия за подготовка и специализация на проверяващите служители на реда и полицейските органи, натоварени с осъществяване на неотложни дейности по следствието.
От прокуратурата преглеждат и опцията за увеличение на периода за използване на СРС на повече от 6 месеца за закононарушения за проведена незаконна група и да се даде опция за внедряване на чиновници под прикритие до две години.
От изнесените данни излиза наяве, че от общо 4 959 внесени в съда прокурорски актове, върнатите от съда са 73. Това прави условен дял от 5 % и подрежда делата за корупция на първо място в класацията на върнатите каузи. Върнатите каузи за всички останали закононарушения от Наказателния кодекс е 4.7 %.
В съпоставяне с 2016 година се установи опазване на относителния дял и увеличение на абсолютния брой на върнатите каузи – 29.3% (58 дела).
Най-много върнати каузи за корупция имат Военно-окръжната прокуратура в София - 33.3% (2 върнати каузи, по отношение на 6 внесени), Специализираната прокуратура – 15.2% (50 върнати каузи, по отношение на 328 внесени); Софийска градска и Софийска районна прокуратури - по 11.4% (върнати 76 каузи, по отношение на 665 внесени). Спрямо спецпрокуратурата и военно-окръжната отрицателната наклонност продължава от миналата година.
От прокуратурата признават, че една от аргументите за огромния брой върнати каузи за корупция е точно техен:
Запазеният висок условен дял на върнати каузи, формирани за корупционни закононарушения, за проведена престъпност и за опиати е индикатор, че не се упражнява задоволителен надзор от страна на наблюдаващия прокурор съгласно условията на Наказателно-процесуален кодекс и не се отстраняват навреме позволените процесуални нарушавания в хода на следствието.
В тази връзка се резервира и огромният брой оправдани по делата за корупция – 21.4%, против 14% за 2016 година и 25.3% за 2015 година Този по-висок дял е последица от увеличение на броя на оправданите лица (78 при 52 за 2016 г.), при непокътнат брой на наказаните лица с влезнал в действие правосъден акт, разясняват от прокуратурата. Най-много оправдани лица регистрират в СГП – 36 (43 осъдени); Оперативна програма Монтана – 9 (5 осъдени); Оперативна програма Варна – 8 лица (14 осъдени), Оперативна програма Бургас 5 (31 осъдени);
Едва 25 са ефикасните присъди по обвинявания за корупционни закононарушения. 237 присъди са условни, което е и най-високият дял. 77 присъди са пробация, със 126 е наложена санкция.
Най-голям е размерът на делата за корупция в Софийската градска прокуратура и в спецпрокуратурата, където са следени и формирани малко над 1/4 от всички каузи от необикновен публичен интерес в страната. Това се дължи най-много на характерната подготвеност на СГП по делата против лица с имунитет, против магистрати и други Тези прокуратури са решили 28.3% от делата, изготвили са 13.4% от прокурорските актове, импортирани в съда, наказани с влезнала в действие присъда са 9.8% от всички обвинени лица по този вид каузи. В същото време в тези прокуратури е най-голям делът на оправданите лица с влезнал в действие правосъден акт по каузи от тази категория – 34.9%, както и броят на върнатите каузи от съда – 76, които са се нараснали два пъти по отношение на 2016 година, когато са били 34.
Внесените в съда прокурорски актове от СГП и СРП за интервала са 122 със 159 предадени на съд лица. С влезнал в действие правосъден акт са наказани 43 лица, а 36 са оправдани.
Направените от прокуратурата заключения са, че по отношение на корупционните закононарушения данните сочат опазване на равнището на импортираните актове, на предадените на съд, наказани и оправдани лица, като във връзка с последните е налице растеж по отношение на миналата година. Проблемите по делата за корупционни закононарушения са посочени и в предишни годишни отчети. В огромната си част те се характеризират с висока правна и фактическа трудност и изискват дълготрайно следствие във времето за събиране на забележителен доказателствен материал.
Един от целите за 2018 г., които прокуратурата си слага, е активизиране на активността на наблюдаващите прокурори по следствията за изпиране на пари, корупционни и данъчни закононарушения, като значима част от категорията каузи за тежки закононарушения и представляващи необикновен публичен интерес.
В отчета се вършат и някои оферти като да вземем за пример военни прокурори да проверяват закононарушения в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и при надзирателите в пандизите. През предходните години резултатите показвали неефективност по преписки и каузи за закононарушения, осъществени от тази категория лица, в това число закъснение заради отказ на прокурорите, работещи в един правосъден регион със съответните чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Една от слабостите при следствието, които са установени в последните няколко години, демонстрира слаба подготовка на проверяващите служители на реда. За това прокуратурата счита, че са нужни по-високи условия за подготовка и специализация на проверяващите служители на реда и полицейските органи, натоварени с осъществяване на неотложни дейности по следствието.
От прокуратурата преглеждат и опцията за увеличение на периода за използване на СРС на повече от 6 месеца за закононарушения за проведена незаконна група и да се даде опция за внедряване на чиновници под прикритие до две години.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ