Иран след Хаменей: Какви са най-вероятните сценарии за бъдещето /обзор/
Най-влиятелният човек в Иран е мъртъв, откакто близо четири десетилетия бе на власт. Али Хаменей ръководеше страната с твърда ръка. Какви са сюжетите за Иран отсега нататък и може ли да се чака коренен поврат, пише Deutsche Welle.
Аятолах Али Хаменей налагаше своя решителен отпечатък върху властта в Иран в продължение на десетилетия. Като висш нравствен лидер и държавен глава на Иран той бе считан за недостижим и имаше последната дума по всички значими въпроси. Както президентът, по този начин и държавното управление му бяха подчинени.
Ролята на Хаменей
Външната политика на Али Хаменей издигна в управителен принцип битката против „ безконечните врагове “ Израел и Съединени американски щати. Той трансформира Революционната армия във водеща военна мощ и авторитетен сътрудник в стопанската система.
От 1990-те години Техеран поддържаше свързани с Иран милиции и размирен групировки в Ирак, Йемен, Сирия, Ливан и земите на палестинската автономност – като средство за битка против Израел.
Редом с оспорваната иранска атомна стратегия Хаменей форсира и производството на балистични ракети.
Какво значи гибелта на Хаменей за Иран?
Смъртта на Хаменей бележи повратна точка за Иран – това е епохална смяна, чиито последици към момента не са предвидими. Повечето специалисти обаче считат, че е малко евентуално режимът да се срине. Системата на ръководство се е укрепила доста през съвсем 50-те години от революцията насам.
Герлинде Гроитл, политолог в Университета в Регенсбург, разказва иранския режим като извънредно резистентен. В Иран очевидно са отчитали опцията Хаменей да бъде отстранен, заради което още предходната година той е показал претенденти, които да го заместят при положение, че бъде погубен.
Какви са вероятните сюжети за бъдещето?
- Връщане към остарялото статукво: сформира се ново държавно управление, протестите в страната биват потушени с принуждение, а Техеран продължава да нанася въздушни контраудари. Това би могло да докара до такава степен, че забърканите в спора страни подемат нова посредническа самодейност.
- Дворцов прелом в Техеран: Поне на доктрина е допустимо настрана крило във властовата система на Иран да се разпалва и да поеме ръководството, да вземем за пример благодарение на военните или Революционната армия. Досега обаче управителните кръгове в страната постоянно са били лоялни към системата в Ислямската република, а пукнатини в тази система не се виждат.
- Ново лице, нов курс: Според специалисти е възможно САЩ и Израел да продължат своите военни удари, до момента в който някоя по-умерена фигура в управлението в Техеран не поеме властта и не се съгласи на разговор с атакуващите – най-много във връзка с атомната стратегия на Иран и производството на балистични ракети.
- Синът на шаха като преходна фигура: Живеещият от 1989 година в заточение син на сваления от власт шах Реза Пахлави влиза в играта като временен ръководещ. По неговите лични думи той би желал да проправи пътя към нова конституция и свободни избори под интернационално наблюдаване. Пахлави е една от най-популярните фигури измежду иранската съпротива в заточение, само че какъв брой огромно е въздействието му в самата страна, не е ясно.
Какво е належащо за политически поврат?
Сред експертните кръгове е публикувано мнението, че същинска промяна на режима в Иран е малко евентуална, до момента в който няма протест в управителните кръгове на властта или Революционната армия не застане на страната на опозицията.
Израелският анализатор Раз Цимт не вижда сериозна опасност за стабилността на израелското държавно управление. Но в случай че то приложи принуждение против опозицията, рискува да предизвика нови американски реакции, съобщи специалистът пред списание „ Шпигел “.
„ Радостта на хората по улиците е едно, само че да се накара Революционната армия да премине на страната на опозицията – напълно друго “, споделя политоложката Герлинде Гроитл, която не счита, че „ с въздушни удари може да се провокира промяна на режима “. Според нея фотосите на ликуващите хора в Техеран не трябва да бъдат възприемани като начало на края на иранския режим.
Аятолах Али Хаменей налагаше своя решителен отпечатък върху властта в Иран в продължение на десетилетия. Като висш нравствен лидер и държавен глава на Иран той бе считан за недостижим и имаше последната дума по всички значими въпроси. Както президентът, по този начин и държавното управление му бяха подчинени.
Ролята на Хаменей
Външната политика на Али Хаменей издигна в управителен принцип битката против „ безконечните врагове “ Израел и Съединени американски щати. Той трансформира Революционната армия във водеща военна мощ и авторитетен сътрудник в стопанската система.
От 1990-те години Техеран поддържаше свързани с Иран милиции и размирен групировки в Ирак, Йемен, Сирия, Ливан и земите на палестинската автономност – като средство за битка против Израел.
Редом с оспорваната иранска атомна стратегия Хаменей форсира и производството на балистични ракети.
Какво значи гибелта на Хаменей за Иран?
Смъртта на Хаменей бележи повратна точка за Иран – това е епохална смяна, чиито последици към момента не са предвидими. Повечето специалисти обаче считат, че е малко евентуално режимът да се срине. Системата на ръководство се е укрепила доста през съвсем 50-те години от революцията насам.
Герлинде Гроитл, политолог в Университета в Регенсбург, разказва иранския режим като извънредно резистентен. В Иран очевидно са отчитали опцията Хаменей да бъде отстранен, заради което още предходната година той е показал претенденти, които да го заместят при положение, че бъде погубен.
Какви са вероятните сюжети за бъдещето?
- Връщане към остарялото статукво: сформира се ново държавно управление, протестите в страната биват потушени с принуждение, а Техеран продължава да нанася въздушни контраудари. Това би могло да докара до такава степен, че забърканите в спора страни подемат нова посредническа самодейност.
- Дворцов прелом в Техеран: Поне на доктрина е допустимо настрана крило във властовата система на Иран да се разпалва и да поеме ръководството, да вземем за пример благодарение на военните или Революционната армия. Досега обаче управителните кръгове в страната постоянно са били лоялни към системата в Ислямската република, а пукнатини в тази система не се виждат.
- Ново лице, нов курс: Според специалисти е възможно САЩ и Израел да продължат своите военни удари, до момента в който някоя по-умерена фигура в управлението в Техеран не поеме властта и не се съгласи на разговор с атакуващите – най-много във връзка с атомната стратегия на Иран и производството на балистични ракети.
- Синът на шаха като преходна фигура: Живеещият от 1989 година в заточение син на сваления от власт шах Реза Пахлави влиза в играта като временен ръководещ. По неговите лични думи той би желал да проправи пътя към нова конституция и свободни избори под интернационално наблюдаване. Пахлави е една от най-популярните фигури измежду иранската съпротива в заточение, само че какъв брой огромно е въздействието му в самата страна, не е ясно.
Какво е належащо за политически поврат?
Сред експертните кръгове е публикувано мнението, че същинска промяна на режима в Иран е малко евентуална, до момента в който няма протест в управителните кръгове на властта или Революционната армия не застане на страната на опозицията.
Израелският анализатор Раз Цимт не вижда сериозна опасност за стабилността на израелското държавно управление. Но в случай че то приложи принуждение против опозицията, рискува да предизвика нови американски реакции, съобщи специалистът пред списание „ Шпигел “.
„ Радостта на хората по улиците е едно, само че да се накара Революционната армия да премине на страната на опозицията – напълно друго “, споделя политоложката Герлинде Гроитл, която не счита, че „ с въздушни удари може да се провокира промяна на режима “. Според нея фотосите на ликуващите хора в Техеран не трябва да бъдат възприемани като начало на края на иранския режим.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ