Рекордно висока заплата у нас: 3.2 млн. лв. на месец
Най-високоплатеният " наемник " в България е получавал приблизително по 3.2 млн. лева на месец през 2022 година През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лева приход от трудови или приравнени на тях правни отношения (например мениджърски възнаграждения). Това излиза наяве от информация на Националната организация за приходите (НАП) за заявените приходи от труд на физическите лица в България за 2022 година и 2023 година, получена от Mediapool чрез заявление за достъп до социална информация.
Прочетете още
През 2023 година най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лева на месец (общо 27.8 млн. лева.).
Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на Национална агенция за приходите петимата българи с най-високи заплати през 2023 година са получили надлежно 27.8 млн. лева, 27 млн. лева, 21.4 млн. лева, 17.5 млн. лева и 16.8 млн. лева през годината.
Данни за петте лица с най-голям добит облагаем приход от трудови правни отношения за 2022 година и 2023 година (в млн. лева.)
Какво е обяснението? Най-вероятно става дума за икономисване на налог дял. По неофициална информация на Mediapool заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при шефове на относително незнайни компании. Като цяло обаче в България няма всеобщо укриване на налог дял, настояват данъчните, тъй като формалните данни на Национална агенция за приходите са за стабилен растеж на заявения дял до към 7 милиарда лева годишно.
Не всички публично декларирани прекалено високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават високо заплащане за наемен труд. Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лева на месец през 2023 година, излиза наяве от разбивката на Национална агенция за приходите за приходите от труд по месеци.
Данни за броя на лицата, за които е заявен ДДФЛ върху приходи от трудови правни отношения по месеци за 2023 г.
Други приблизително към 30 души са взимали заплата сред 500 000 и 800 000 лева на месец, а 760 души - сред 100 000 и 500 000 лева на месец.
Българи, получавали сред 50 000 и 100 000 лева на месец през 2023 година съгласно заявеното в Национална агенция за приходите, са приблизително 1600 души.
Хората със заплати над 20 000 лева като цяло обаче са под 1% от популацията.
Българите, получаващи сред 5000 лева и 20 000 лева заплата - действителната междинна класа в огромните градове, наброява към 109 000 души приблизително на месец за 2023 година Това е едвам към 4.4% от работещите.
Други 7% (175 000 души) са взимали сред 3000 лева и 5000 лева
Всички останали от общо 2.48 милиона души, заявили пред данъчните приходи от трудов контракт в България предходната година - т.е. 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лева на месец.
Наемниците с месечно заплащане до 2000 лева са били 75% от българите - 1.85 милиона души.
Най-ниски заплати - до 1000 лева, през 2023 година са получавали 1.128 милиона българи, което е 45.5% от работещите хора на трудов контракт у нас, сочат формалните данни на Национална агенция за приходите.
Данъчната организация е оповестила и данните за всички облагаеми приходи на физическите лица, които с изключение на заплатата включват и други пера като приход от наем, работа по цивилен контракт, възнаграждения и други При тях скалата е сходна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с към 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми приходи, които са били 3.1 милиона души. Причината е, че доста от спомагателните приходи са били в невисок размер - до този на минималната заплата.
Данни за броя на лицата, за които е заявен налог върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) и общата сума на заявения налог за 2022 година и 2023 година
Частните компании в София дават по-високи заплати, само че пък възнагражденията в публичния бранш се покачват много повече, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от pariteni.bg. През второто тримесечие на 2024 година междинната брутна месечна работна заплата за София нараства по отношение на първото тримесечие с 3%, като доближава 3 129 лв.. За публичния бранш междинното заплащане е 2 997 лева, а за частния – 3 160 лв..
За година заплатите в София са се повишили с 16%. Доста огромна обаче е разликата в растежа на възнагражденията в частния и публичният бранш. Средната месечна работна заплата в публичния бранш се усилва със 26%, до момента в който тази в частните компании пораства с 14 на 100, регистрира още Национален статистически институт.
Наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата към края на юни 2024 година нарастват по отношение на края на март с едвам 0.1% и доближават 809.9 хиляди.
Най-голям е делът на наетите по трудово и служебно правно отношение в дейностите „ Търговия, ремонт на коли и мотоциклети ” и „ Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” – надлежно 20.6 и 13.5%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2023 година работещите в публичния бранш понижават с 0.1% (до 148.6 хил.), а в частния бранш се усилват с 0.2% (до 661.3 хиляди).
За година работещите в столицата се усилват с 1.4% спрямо края на юни 2023 година.
Източник: НАП
Прочетете още
През 2023 година най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лева на месец (общо 27.8 млн. лева.).
Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на Национална агенция за приходите петимата българи с най-високи заплати през 2023 година са получили надлежно 27.8 млн. лева, 27 млн. лева, 21.4 млн. лева, 17.5 млн. лева и 16.8 млн. лева през годината.
Данни за петте лица с най-голям добит облагаем приход от трудови правни отношения за 2022 година и 2023 година (в млн. лева.)
Какво е обяснението? Най-вероятно става дума за икономисване на налог дял. По неофициална информация на Mediapool заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при шефове на относително незнайни компании. Като цяло обаче в България няма всеобщо укриване на налог дял, настояват данъчните, тъй като формалните данни на Национална агенция за приходите са за стабилен растеж на заявения дял до към 7 милиарда лева годишно.
Не всички публично декларирани прекалено високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават високо заплащане за наемен труд. Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лева на месец през 2023 година, излиза наяве от разбивката на Национална агенция за приходите за приходите от труд по месеци.
Данни за броя на лицата, за които е заявен ДДФЛ върху приходи от трудови правни отношения по месеци за 2023 г.
Други приблизително към 30 души са взимали заплата сред 500 000 и 800 000 лева на месец, а 760 души - сред 100 000 и 500 000 лева на месец.
Българи, получавали сред 50 000 и 100 000 лева на месец през 2023 година съгласно заявеното в Национална агенция за приходите, са приблизително 1600 души.
Хората със заплати над 20 000 лева като цяло обаче са под 1% от популацията.
Българите, получаващи сред 5000 лева и 20 000 лева заплата - действителната междинна класа в огромните градове, наброява към 109 000 души приблизително на месец за 2023 година Това е едвам към 4.4% от работещите.
Други 7% (175 000 души) са взимали сред 3000 лева и 5000 лева
Всички останали от общо 2.48 милиона души, заявили пред данъчните приходи от трудов контракт в България предходната година - т.е. 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лева на месец.
Наемниците с месечно заплащане до 2000 лева са били 75% от българите - 1.85 милиона души.
Най-ниски заплати - до 1000 лева, през 2023 година са получавали 1.128 милиона българи, което е 45.5% от работещите хора на трудов контракт у нас, сочат формалните данни на Национална агенция за приходите.
Данъчната организация е оповестила и данните за всички облагаеми приходи на физическите лица, които с изключение на заплатата включват и други пера като приход от наем, работа по цивилен контракт, възнаграждения и други При тях скалата е сходна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с към 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми приходи, които са били 3.1 милиона души. Причината е, че доста от спомагателните приходи са били в невисок размер - до този на минималната заплата.
Данни за броя на лицата, за които е заявен налог върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) и общата сума на заявения налог за 2022 година и 2023 година
Частните компании в София дават по-високи заплати, само че пък възнагражденията в публичния бранш се покачват много повече, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от pariteni.bg. През второто тримесечие на 2024 година междинната брутна месечна работна заплата за София нараства по отношение на първото тримесечие с 3%, като доближава 3 129 лв.. За публичния бранш междинното заплащане е 2 997 лева, а за частния – 3 160 лв..
За година заплатите в София са се повишили с 16%. Доста огромна обаче е разликата в растежа на възнагражденията в частния и публичният бранш. Средната месечна работна заплата в публичния бранш се усилва със 26%, до момента в който тази в частните компании пораства с 14 на 100, регистрира още Национален статистически институт.
Наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата към края на юни 2024 година нарастват по отношение на края на март с едвам 0.1% и доближават 809.9 хиляди.
Най-голям е делът на наетите по трудово и служебно правно отношение в дейностите „ Търговия, ремонт на коли и мотоциклети ” и „ Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” – надлежно 20.6 и 13.5%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2023 година работещите в публичния бранш понижават с 0.1% (до 148.6 хил.), а в частния бранш се усилват с 0.2% (до 661.3 хиляди).
За година работещите в столицата се усилват с 1.4% спрямо края на юни 2023 година.
Източник: НАП
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ