КНСБ: Разликата между най-ниските и най-високите заплати у нас е близо 5,5 пъти
Най-високо платеният бранш за 2017 година е секторът на осведомителните технологии, а най-ниско платеният - ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 година за ресторантьорството е 580 лева, а в осведомителните технологии 3150 лева Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния отчет за резултатите от групово договаряне на работните заплати през 2017 година и упованията за 2018 година.
Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5,5 пъти.
По данните на КНСБ близо 6,1 милиарда лева повече са влезнали в джобовете на работещите през последните пет години, което съгласно Конфедерерацията е с помощта на синдикалните договаряния с работодателите, само че и на пазара на труда, където дефицитът на фрагменти е вдигал нагоре заплатите.
Пламен Димитров е припомнил, че през 2016 година КНСБ стартира акцията " Искам 100 лева повече върху заплатата си ".
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8 на 100 и е достигнала 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева Компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се е трансформирала с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и е достигнала 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година, е отбелязал Пламен Димитров. По думите му това систематизиране значи, че повече пари са отишли за труда, в сравнение с за капитала. В същото време обаче пораства процентът на работещи небогати, което значи, че тези пари не се разпределят вярно, считат от КНСБ.
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи още отчетът на КНСБ.
Такива образци са производството на железни произведения, без машини и съоръжение - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5 на 100, растеж на междинната заплата - с 9.2 на сто; произвеждане на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8 на 100, растеж на междинната заплата - с 3,4 на сто; произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2 на 100, растеж на междинната заплата - с 11 на сто;
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната работна заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки, сочат данните на КНСБ.
От 3 на 100 до 5-10 на 100 е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10 на 100. В някои от секторите обаче няма групови трудови контракти. Това са леката, химическата, хранителната индустрия. На общинско равнище работят над 150 групови трудови контракти, подписани от локалните управляващи в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.
Пламен Димитров е показал, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5 на 100 нараства крайното ползване за предходната година. Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността.
Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5,5 пъти.
По данните на КНСБ близо 6,1 милиарда лева повече са влезнали в джобовете на работещите през последните пет години, което съгласно Конфедерерацията е с помощта на синдикалните договаряния с работодателите, само че и на пазара на труда, където дефицитът на фрагменти е вдигал нагоре заплатите.
Пламен Димитров е припомнил, че през 2016 година КНСБ стартира акцията " Искам 100 лева повече върху заплатата си ".
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11,8 на 100 и е достигнала 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева Компенсацията на наемния труд като отплата за наемните служащи се е трансформирала с повече от 6 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт и е достигнала 43,1 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт за предходната година, е отбелязал Пламен Димитров. По думите му това систематизиране значи, че повече пари са отишли за труда, в сравнение с за капитала. В същото време обаче пораства процентът на работещи небогати, което значи, че тези пари не се разпределят вярно, считат от КНСБ.
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи още отчетът на КНСБ.
Такива образци са производството на железни произведения, без машини и съоръжение - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5 на 100, растеж на междинната заплата - с 9.2 на сто; произвеждане на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8 на 100, растеж на междинната заплата - с 3,4 на сто; произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2 на 100, растеж на междинната заплата - с 11 на сто;
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната работна заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки, сочат данните на КНСБ.
От 3 на 100 до 5-10 на 100 е всеобщото нарастване на работните заплати. По-рядко то е над 10 на 100. В някои от секторите обаче няма групови трудови контракти. Това са леката, химическата, хранителната индустрия. На общинско равнище работят над 150 групови трудови контракти, подписани от локалните управляващи в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.
Пламен Димитров е показал, че Брутният вътрешен продукт за България за 2017 година е близо 100 милиарда лева Вътрешното търсене е главния мотор на растежа, а с 4,5 на 100 нараства крайното ползване за предходната година. Според него има действителни благоприятни условия за по-голям напредък на приходите в промишлеността.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ